Розмари Роджърс
Сладка дива любов (32)

32

Те бяха женени. Кратката церемония, изпълнена с приглушен глас, най-после приключи. Когато Стив се наведе над нея, устните му само се докоснаха до нейните в хладна, задължителна целувка. Тя се чувстваше студена като лед, сякаш бе още в транс.

Колко нереално бе всичко това. Тя почти не можеше да повярва, че това действително се е случило. Бе омъжена, обградена от непознати. Дори човекът, който я бе предал в ръцете на Стив — един на пръв поглед безцветен американец, приятел на Диего — й бе абсолютно непознат. Джини се запита смътно дали и той не е забъркан с хуаристите. Та дори отец Бенито бе революционер. Изпит, прегърбен старец в опърпано расо, той се криеше вече повече от месец в къщата на Реналдо, защото веднъж повел някакво малко селце на бунт срещу мексиканските наемници.

На светлината на две мъждукащи свещи на олтара тънката, прегърбена фигура на отец Бенито изглеждаше мистериозна и някак страховита. За разлика от външния му вид, гласът му, макар и нисък, бе плавен, а латинският му — чист и без акцент. След това Джини си спомни, че в един момент от церемонията Стив я бе хванал за ръката. Колко бяха топли пръстите му и колко студен пръстенът, който надяна на пръста й. Тя дори не го попита откъде го е взел — със сигурност бе твърде малък, за да е негов…

Във всеки случай тя бе омъжена. Носеше име, което вече не бе нейно, а принадлежеше на човек, когото не харесваше и на когото не вярваше. Почти с облекчение повдигна лице, за да приеме целувките на другите мъже. Диего, неудържим както обикновено, я целуна най-продължително, като обяви, че това му се падало по право, понеже е човекът, спасил я от полковника. Целувката на Реналдо бе някак изгаряща, почти тъжна. След това той стисна здраво ръката й и й каза, че винаги ще си остане неин приятел — тя може да се обръща към него за всичко по всяко време.

Когато Реналдо изчезна в тъмнината със свещеника, Джини се почувства някак отчаяна. Тя го проследи с очи и си помисли, че той е най-добрият й приятел в целия свят, докато Стив я прегърна с ръка през кръста.

— Започвам да си мисля, че си влюбена в Реналдо — прошепна й той малко саркастично. — Само си помисли, че можеше да се ожениш за него, вместо за мен. Но в случая — добави той, все така подигравателно — се боя, че ще трябва да се задоволиш с лошия си късмет. Но недей да изглеждаш толкова опечалена, скъпа моя. Няма да те карам да изпълняваш невъзможните ми желания. Сигурна съм, че ще ти хареса много повече да си моя жена, отколкото моя любовница.

Те се запътиха към къщата, а Диего и приятелят му разговаряха приглушено зад тях. За първи път Джини не се чувстваше в настроение да започва словесна битка със Стив. Чувстваше се толкова странно, толкова празна отвътре. Вече не я интересуваше какво ще стане като се върнат при другите, нито какво възнамерява да направи Стив.

На лунната светлина лицето на Стив изглеждаше като изсечено от гранит. Чертите му имаха студения, неумолим вид, който тя познаваше толкова добре, но за първи път това не я изплаши. Чудеше се само как щеше да обясни всичко на дон Франциско, как щеше да оправдае съгласието си за такава внезапна и непланирана женитба. Защо го бе направила? Защо се бе оставила да я манипулира? Внезапно се сети, че като жена на Стив тя вече не можеше да свидетелства срещу него. Несъмнено именно затова той бе пришпорил нещата. Колко щеше да се разочарова горкият полковник Девери! И сега нямаше нужда да телеграфира на баща си, освен, за да му съобщи, че вече е омъжена.

— Много си мълчалива — думите прозвучаха много рязко и грубо, сякаш ги бе изрекъл насила.

И наистина видът на бледото, напрегнато лице на Джини на зловещата светлина го бе накарал да потръпне от нещо омразно и непознато.

Наистина! Човек би си помислил, че тя е забравила за твърдото си убеждение да се ожени за него, за да го накаже и да превърне живота му в ад. Дори би си помислил, че е точно обратното и че именно тя се измъчва. Стив си спомни, че дори когато се опита да я накара да избухне малко след сватбената церемония, тя не бе казала и дума. Сега изглеждаше като кралица на трагедията! Какво й ставаше?

Сега Джини вдигна глава и каза със спокоен, странно сдържан глас:

— За какво може да си говорим? Във всеки случай аз нямам какво да кажа?

Той изпита ужасно силно, лудо желание да се спре по средата на пътеката и да я разтърси, да насини раменете й и да разпусне косата й, да я разпилее по лицето й, да разбие спокойствието й и да я чуе как крещи от гняв. Как смееше тя да се държи така? Все пак именно той бе принуден да се съгласи с тази странна уговорка от самото начало, а сега тя се правеше на мъченица. Каква неразумна, невъзможна жена беше!

Само споменът за спокойния глас на Бишоп, който промърмори, че може да се наложи да си вземе една ваканция насила, и че жените имат способност да замъгляват главата на мъжа и да обсебват мислите му, когато има най-голяма нужда от бистър ум, не му позволиха да я грабне в ръце и да забърше това студено трагично изражение от лицето й.

Като се овладя с мъка, Стив пусна кръста на Джини и закрачи пред нея, а лицето му притъмня от гняв.

— Ако съжаляваш за нещо, най-добре го прикрий — рече той през рамо. — Сега е твърде късно за угризения, малката ми, и най-добре ще е да свикнеш с тази мисъл, преди да се срещнеш очи в очи с дядо ми. Имам чувството, че сега ще е в много лошо настроение.

Като се почувства внезапно изоставена, Джини трябваше почти да пробяга няколко крачки, за да го настигне — той вървеше с широки стъпки като пантера. Тя го дръпна за ръката, за да го накара да намали хода си.

— Какво ти става, за бога? — попита тя задъхана. — Какво ти хрумна изведнъж? Ту ми задаваш въпроси, сякаш наистина си загрижен за мълчанието ми, ту ставаш саркастичен и… ужасен! Не се ли нуждаеш от защитата ми, когато застанеш срещу дон Франциско? — продължи Джини, вбесена от погледа, който й хвърли, сякаш тя изведнъж бе паднала толкова ниско, че дори не заслужаваше презрение. — Все пак той изглежда единственият човек, от когото се страхуваш! И сега естествено си взел мерки да не мога да кажа нищо против теб. Поне си в безопасност от страна на Девери. Това би трябвало да те радва!

Тя бе изумена, когато той изведнъж се засмя.

— Значи пак се върна в нормалното си състояние, а? Не ти трябваше много време!

Хвана я за ръка и шеговито я залюля, и Джини видя, че замисленият поглед изчезна от лицето му. Сега я гледаше закачливо. Изненадата й от внезапната промяна в настроението му бе прекалено голяма, за да може да намери някой подходящ, язвителен отговор. Той го предотврати като отбеляза, че наистина ще има нужда от защита срещу гнева на дядо си.

— Но естествено ще стоваря цялата вина върху теб. Ще му кажа, че не си искала цялото това суетене около една голяма сватба и че си нямала търпение да се вмъкнеш в леглото ми с пълната благословия на църквата…

Бузите на Джини се обагриха в пурпурночервено, когато чу задавения смях зад себе си, който Диего веднага обърна в кашлица.

— Стив Морган — започна тя с яростен шепот, — ти си… — тя млъкна внезапно, когато излязоха от сянката на дърветата и се озоваха на едно осветено място отстрани на голямата къща.

Тук също имаше просторна, покрита веранда с малко стълбище, което отвеждаше до един по-малък, уединен вътрешен двор. Имаше столове и наоколо бяха пръснати няколко маси, а под короната на голям дъб трима музиканти свиреха за едно момиче с широка червена пола и гребенче от слонова кост в косата. Малкият кръг от мъже и жени, които я бяха наобиколили пляскаха ритмично с ръце в такт с потракването на кастанетите й. Тя бе красива, а червената роза, затъкната в косата й подчертаваше още повече гарваново черната й коса. Танцуваше с грациозна, естествена съсредоточеност. Един мъж внезапно скочи в кръга, за да се присъедини към нея, а късото му черно сако се отвори, за да се покаже една ослепително бяла риза. Сребристите ширити по ръкавите и ревера отразяваха светлината на факлите.

Дъхът на Джини секна в гърлото й и тя забрави какво се канеше да каже. Нещо в примитивния земен танц завладя цялото й внимание. Тук имаше страст без думи, старата като света връзка между мъжа и жената, любовната игра в плевнята и романтичното флиртуване, разказани в танцова форма.

— Името й е Консепсион. Тя е циганка. На тях им идва отвътре да танцуват. Тези, дето свирят на китарите са братята й. А този, който танцува с нея вероятно е любимият й. А пък онзи мъж със свирепия вид и с големите мустаци е баща й. Той е водачът им. Трупата им се казва Команчерос.

Диего и приятелят му се бяха приближили до тях и обикновено изразителният му глас сега звучеше почти замечтано, докато й обясняваше всичко това. Тя усещаше, дори без да се обръща, че очите му са приковани в циганката.

Тъй като вече бяха тук, щеше да я проява на неуважение да си тръгнат — трябваше да изчакат поне докато танцът свърши, продължи Диего. Стив бе млъкнал за малко, все още хванал ръката й. Те се промъкнаха до края на кръга от запалените, възхитени зрители и останаха да погледат.

След малко Джини усети как Стив обви раменете й е ръка, но някак разсеяно. Когато погледна към него, той се бе загледал съсредоточено в танцьорите със странна полуусмивка, която играеше в краищата на устните му.

О, да можеше да танцува така! Танцьорката бе олицетворение на всички жени — тя ту дразнеше, ту възбуждаше. Демонстрираше страст и студенина, приближаваше се толкова плътно до партньора си, че гърдите й докосваха ризата му и след това му обръщаше гръб. Играеше си с него, водеше го за носа, а после изведнъж го отблъскваше. Понякога се усмихваше, а зъбите й заблестяваха като перли, а друг път си придаваше високомерен, недосегаем вид.

Танцът достигна кулминацията си с кресчендо от акорди, а китаристите дръпнаха силно струните, без да са в унисон. Жената се наведе над любимия си с лице, вдигнато нагоре, а белите й ръце се обвиха около врата му. Но само за момент. В следващия миг тя се отдръпна и го отблъсна. Той отстъпи и се смеси с кръга от зрители, а момичето отново затанцува само. Този път усмивката й бе предназначена за всички останали, които я наблюдаваха. Музиката стана по-бавна, по-тъжна. Тя сякаш се предлагаше на всеки мъж наоколо. Кастанетите замлъкнаха и тялото й затрептя като върбово клонче, подухвано от вятъра в различни посоки. Ръцете й се вдигнаха към косата, събрана на една лъскава топка на тила й и внезапно я разпуснаха по гърба й — дълга, права и блестяща. След това се замята по лицето й, когато започна да движи главата си напред-назад. Държеше розата между зъбите си и когато танцът й внезапно спря, тя я взе и я запрати право в лицето на Стив.

Това е нелепо, помисли си Джини няколко минути по-късно. Колко жени е имал в миналото си? И колко ли още щеше да има в бъдеще? Тя не знаеше какво да мисли, дали да е изумена или ядосана.

След като циганката бе хвърлила розата, тя самата я последва с целеустремена походка като на мъж, а косата й се мяташе лудо около раменете й като грива. Настъпи внезапна тишина и тълпата й направи път. За миг Джини се запита дали тази дива жена няма да направи нещо буйно и инстинктивно се дръпна назад. Усети как Стив пусна рамото й и някак успя да хване розата. Сега дори се захили. Колко добре познаваше тази иронична, дразнеща нотка в гласа му. Тя се почувства ужасно неприятно, че този път бе предназначена за някой друг.

— Танцуваш прекрасно, както винаги, Консепсион. И все още си толкова хубава. Но къде е съпругът ти?

Очите на момичето се присвиха като на ядосана котка и тя изглеждаше готова да го одере с нокти, застанала с босите си крака пред Стив.

— Ха! Ами ти, красавецо! Откога си се оставил такива дребни неща като някакви си съпрузи да те спират да посетиш старите си приятели? Съпруг! — тя вложи цялото си презрение в думите. — Много добре знаеш, че се омъжих за него само защото ти бях толкова ядосана. Ти… ти… — момичето започна да нарежда цял куп очевидно обидни епитети на някакъв диалект, който накара ушите на Джини да запламтят, а Диего да избухне в смях. Но изненадващо, докато продължаваше да го плюе, Консепсион се хвърли върху Стив, а ръцете й се вдигнаха нагоре и придърпаха жадно лицето му, за да посрещне устните й. И той отвърна на целувката й, при това без да претупва нещата.

Като кипна от ярост, която почти не можеше да сдържи, Джини откри, че ръцете й се свиват в юмрук и сигурно бе направила някакво движение или бе издала някакъв звук, който предупреди Диего, понеже той изведнъж я хвана за лакътя и й прошепна, че трябва да разбере, че Естебан познава Консепсион от детските си години… че просто са стари приятели…

— О, да — настояваше тя, — виждам що за приятели са. Вече я целува над две минути. Да не ме мислиш за някое наивно момиченце? — тя се обърна към горкия Диего, а зелените й очи го пронизаха като кама. — А ти, сеньор, няма ли да спреш да защитаваш този презрян човек, когото наричаш свой приятел? Остави го поне веднъж сам да се защити! Погледни го, та той изобщо не се чувства неудобно, а се наслаждава на това. О!

Тя спря, за да си поеме дъх и забеляза малкия, тих кръг мъже, които се събираха около Стив и момичето като ангели отмъстители. Един от тях, забеляза тя със задоволство, бе бащата на момичето — онзи с големите мустаци.

— Приятелят ти е доста… доста безотговорен, нали? — промълви тихият американец зад гърба им. Въпреки яростта си Джини се зарадва, като видя, че тънкото му лице бе добило неодобрително изражение. — Те май не се шегуват?

Диего бе зает да държи здраво ръката на Джини и едновременно с това се опитваше да успокои наранените й чувства.

Той измърмори нещо, което тя не успя да чуе, а самообладанието изглежда го напусна за момент.

— О, ще ми е драго да видя как ще се защити от тях! — промълви Джини ликуващо. — Те изглеждат достатъчно ядосани, за да нападнат сами цяла армия!

Но тържеството й не трая дълго — само докато най-старият от мъжете изрева заплашително:

— Консепсион!

Девойката мрачно се откъсна от обятията на Стив и Джини не можа да се сдържи и сложи ръка пред устата си, за да не извика, когато мъжете запристъпваха заплашително. Какво му ставаше на Стив? Да не бе откачил? Или това момиче му бе замаяло главата? Защо не се опиташе да се спаси?

Не, вместо това той се усмихна и разпери ръце.

— Санчес, стари приятелю! Не очаквах да те видя тук!

— Виждам това! — изрева мъжът опасно. След това лицето му внезапно разцъфна в широка усмивка и той се засмя гръмогласно. — Ах, ти, разбойнико! Още не си се отказал от старите си номера, а? Ела тук да кажеш здравей на стария си приятел както трябва. Няма да те признавам повече за свой син, ако си се поамериканчил!

Без да може да повярва на очите си, Джини видя как двамата мъже се прегърнаха, а след това и останалите ги наобиколиха. Братята музиканти на Консепсион се бяха ухилили до ушите, докато един по един се изредиха да поздравят Стив с мечешки прегръдки. Само мъжът, който бе танцувал с циганката остана настрана намръщен, но после и той бе принуден да се усмихне и да се приближи.

Сякаш току-що си бе спомнил за присъствието й, Стив внезапно протегна ръка и придърпа Джини сред тях.

— Забравям, че трябва да се държа прилично. Това е Джини, жена ми.

С каква лекота го каза, все още с усмивка на уста, сякаш бяха женени от години и бракът вече му бе дотегнал. А само преди няколко минути бе целунал циганката, като демонстрираше жив ентусиазъм, сякаш все още бе ерген и не се бе оженил само преди час! Е, дори да имаше такова намерение, той нямаше да успее да я унижи, както щеше да открие!

С усмивка Джини прие малко шумните им поздравления. Санчес я целуна сърдечно по двете бузи, а мустаците му я погъделичкаха. Тя не пропусна да забележи как очите на Консепсион се разшириха, а шокираният израз на лицето й се замени от широка, почти иронична усмивка.

— Значи така, палавнико? И теб успяха да те прилъжат, а? Не го очаквах, но си късметлия — тя е много хубава — за момент бузата на момичето, топла и леко влажна от вихрения й танц, се докосна до нейната. — Не обръщай внимание на целувката — прошепна Консепсион. — Ние с Естебан се познаваме от деца.

Очевидното й хладнокръвие бе нарушено само от един палав блясък в очите, когато погледна към Стив.

От всички страни заваляха въпроси. Кога са се оженили? Нали на поканите пише, че ще е след седмица? Когато Стив призна със смях, че всъщност са се оженили тази вечер, Санчес нададе силен вик:

— Значи трябва да отпразнуваме сватбата, преди да се присъединиш към изтънчените си приятели вътре, нали?

Диего Сандовал вдигна рамене и обяви, че ще се погрижи да изпратят пиене. Той погледна жадно красивата Консепсион и я помоли да запази един танц за него. Тя се засмя и се съгласи. Сега сякаш си бе възвърнала напълно самообладанието. Само се усмихна и леко сви рамене, когато Томас — партньорът, с когото танцуваше — целуна Джини по устните, за да я поздрави.

Самата Джини първо се изненада, а после реши да покаже на Стив, че и тя може да играе неговата игра. Мъжът я целуна страстно и някак отчаяно и за краткия миг, докато я бе хванал в обятията си, тя усети топлината на тялото му и лекото му треперене, което се опита да прикрие с темпераментната си целувка. „Значи и двамата си отмъщаваме“ помисли си Джини. Тя отново бе намразила Стив. Мразеше самочувствието му, усмивката му към Консепсион с наведена глава, за да й прошепне нещо на ухото, докато друг мъж целуваше жена му само на няколко крачки от него!

— Ти, негоднико! — казваше Консепсион тихо, а очите й светеха яростно. — Защо го направи? Ти не ставаш за семейство — също като мен. Какво ти става?

Повдигнатите му вежди я разяриха, според очакванията му.

— Chica, не ти отива да се държиш злобно. И не се преструвай на ревнива. Ти се омъжи първа, забрави ли?

— Пфу! — Консепсион тупна с крак и завъртя полата си. Тя бе от този тип жени, на които не им пукаше кой ги гледа или какво щеше да направи. — Много добре знаеш, че се омъжих за тази свиня, за да те ядосам. Аз отдавна се отървах от него и сега мога да правя каквото си поискам. Но ти…

— Моля те, не ме обиждай отново. Толкова лош език да излиза от такава хубава уста… Защо жените винаги започват да ругаят, когато не могат да намерят нищо разумно и логично, което да кажат? А що се отнася до жена ми… — Стив се намръщи едва забележимо, когато видя, че някакъв друг мъж, абсолютно непознат, явно се възползваше от възможността да целуне една красива жена. Значи тя бе решена да му отмъсти, както изглежда. С какво усърдие се целуваше — затворила очи и отметнала глава… Внезапно той усети доста необяснимо желание да я дръпне от мъжа и да я зашлеви силно през лицето.

— Да не би вече да ревнуваш, като си толкова разумен? — хапливият тон на Консепсион не уталожи гнева му, но Стив успя да й се усмихне развеселено.

— Та както казвах за жена си — продължи той с равен тон, — това е брак по сметка и за двама ни. Всъщност идеята бе на дядо ми, но ще има някои предимства — главно това, че повече няма да могат да ми надянат брачния хомот!

— Отиди да танцуваш с нея! — рече внезапно Консепсион и се отдели от него. — След като приключиш, можеш да ме поканиш на танц и ще си поговорим. Аз по-скоро бих те разкъсала с нокти, куче такова, но може би ще отложа това за някой друг път!

Музиката отново бе започнала и тъкмо когато Джейми Перес слезе навъсен по стълбите на къщата, Стив грабна Джини за ръцете и я издърпа в кръга, направен за танцуващи.

Музиката бе дива и буйна и след малко, когато към тях се присъединиха и други двойки, тя откри, че не е трудно да следва стъпките. Може би гневът й помогна да се понесе в бесния ритъм, а тялото й се впусна във вихъра на музиката. Може би бе от виното, подавано от ръка на ръка дори на танцьорите. Във всеки случай Джини усети, че и е по-лесно да се впусне в танца, отколкото в разговор.

— Ти самата трябваше да си циганка — прошепна й Стив, когато се изправиха един срещу друг.

Тя му се усмихна малко замечтано, но в присвитите й зелени очи проблясваше някакъв дяволит, почти опасен пламък. Той си помисли мрачно, че това се очертава да бъде интересна вечер.

„Ще му дам да разбере, да!“, мислеше си Джини. Тялото й сякаш се движеше само, а краката й се носеха в такт с дивия, бърз ритъм на музиката и дълбокия звън на китарите. Тя не бе яла и виното, което постоянно й подаваха, замая главата й. Знаеше го, но не я интересуваше. Танцуваше с чаша вино в ръка, пресуши я и я запрати над рамото си, както правеха останалите. „Ще му покажа, че мога да правя всичко, което прави и той. Мога да завъртя главите на мъжете толкова лесно, колкото той — на жена. Тя очевидно е просто една флиртаджийка, но мъжете изглежда умират за такива. Сега съм му съпруга. Никой не изпитва нещо друго, освен съжаление към жена, на която й изневеряват, но мъж, чиято жена не му е вярна предизвиква присмех. Ще видим дали това ще му хареса!“

Все повече хора се присъединяваха към тях. Може би дълбокият звън на китарите, виковете и плясканията с ръка както на танцуващите, така и на зяпачите, привличаха гостите от по-улегналите ритми на валса. Краката на Джини бяха напипали такта на фандангото и не искаха да се спрат. Тя видя изненадания поглед на Консепсион, когато мина покрай нея.

Джини танцуваше с Томас. Бе наблюдавала циганката, без тя да забележи това и сега също вдигаше ръце и ги извиваше над главата си, а тялото й се виеше възбуждащо, с полузатворени очи.

— Dios mio! Ти танцуваш като ангел! — промълви Томас. Очите му се бяха оживили, още по-тъмни от преди, и се движеха бавно по тялото й, докато тя меко се засмя.

— Не танцувам толкова добре, колкото Консепсион, разбира се — промълви тя.

— Ти си родена танцьорка. Сигурна ли си, че нямаш циганска кръв? Caramba, защо вече си омъжена?

Бе забравил, че е дама, една от гостите на фиестата, докато той бе само един от артистите, наети да ги забавляват. С пълните й, чувствени, усмихнати устни и неволните, възбуждащи движения на тялото си, Джини го бе накарала да забрави всичко, освен че тя е жена, а той — мъж. Не беше като Консепсион, чийто език режеше като нож, за да му отнеме мъжкото достойнство и да си играе с него…

Танцуваше точно в средата на сцената и дори само очите и косите й бяха достатъчни, за да я направят център на внимание за всеки мъж в тълпата — както на танцьорите, така и на зрителите отстрани. Но те вече бяха привлечени от нещо друго: тялото й, блестящата белота на раменете й, докато се извиваше гъвкаво, несъзнателното й пълно отдаване на танца и най-вече погледът, изписан на лицето й — полузатворените очи, усмивката на устните й. Това бе лице на влюбена жена — замечтана и унесена в един миг, а в следващия — закачлива и предизвикателна. Нямаше нито един мъж, който да не я пожелае и да не закопнее за тялото й под себе си, голо и извиващо се.

— Ти не си се оженил за дама! — рече Консепсион рязко. Тя танцуваше със Стив, но не можеше да откъсне очи от Джини. — Тя… ами че тя е точно същата кучка като мен! — в гласа й се усещаше някакво неохотно възхищение. — Нима смяташ да се примириш с поведението й?

Самият Санчес бе избутал Томас настрана и въртеше Джини, като караше полите й да се вдигат. И двамата се смееха.

— Дори собственият ми баща, старият козел — погледни го! Трябва да спреш това, да я отведеш. Какво ще си помислят всичките ти префинени приятели?

— Че съм се оженил за жена — огън. А и ти си права, chica, тя наистина е същата кучка като теб. Мисля, че не ни е простила за онази целувка.

— И се опитва да те накара да ревнуваш? Какъв обрат! — Консепсион се засмя гневно.

— О, Джини е пълна с номера — отвърна той малко сухо. — Повечето гадни. В момента сме във война.

— Тогава и ти трябва да й отвърнеш, нали?

— Може би! Но имам чувството, че точно сега не съм в равностойно положение — погледът му посочи многозначително към намръщения Джейми Перес, който наблюдаваше отстрани. Точно зад тях сеньора Ортега и доня Армихо току-що бяха излезли от къщата и изглеждаха скандализирани.

Като проследи погледа на Стив, очите на Консепсион се разшириха.

— Мисля, че разбирам. Пак имаш проблеми с дядо ти, а? Е, ако се нуждаеш от съюзник, винаги можеш да се обърнеш към мен — тя се приближи към него и щракна с пръсти, а лицето й доби закачливо изражение. — Може би по някое време ще имаш нужда от утеха, ако червенокосата ти жена — тигрица ти дойде твърде много!

— Кучка! — рече той меко, но очите му бяха развеселени, а думата прозвуча гальовно. Те двамата с Консепсион наистина много си приличаха и се разбираха.

Консепсион се засмя.

— Най-добре ще е бързо да й се притечеш на помощ, струва ми се — рече тя меко. — Тя отново танцува с Томас, а той има много гореща кръв, знам това! Мисля, че тя само си играе, преструва се на мен, но не знае как да се справя с мъжете, понеже ако знаеше, ти, hombre, нямаше да ме гледаш така!

Сеньора Армихо стискаше здраво ръце, за да не почне да ги кърши. Гласът й прозвуча като стенание:

— О, ако не бях видяла това със собствените си очи, нямаше да… Какво й става на Хения, за бога? Такава кротка млада жена, такава възпитана дама, а сега — виж я само как танцува! С тези обикновени кравари. И как само я зяпат…

Лицето на доня Мария бе почервеняло от яд. Но тя властно скръсти ръце над едрия си бюст, а очите й светнаха от гняв.

— Няма полза да кършиш ръце и да се вайкаш сега. Не можем просто да слезем там и да я отведем! И освен това — добави тя неочаквано — мисля, че само се опитва да накара Естебан да ревнува. Аз забелязах, ако ти не си, как танцуваше той с онази фръцла от Команчерос. Това не е ли същата, при която бягаше, като беше малък?

Слабичката придружителка не й обърна внимание.

— Сега отиде при нея. Не може ли да я отведе оттам? Наистина много лошо постъпва, като позволява това. И потрепервам, само като си помисля какво ще каже дон Франциско…

Бедната жена почти припадна, като чу гласа на el patron зад себе си. Дори сестра му подскочи и след това възкликна от гняв.

— Изглежда, че никой тук не си прави труда да каже каквото и да било на дон Франциско! Трябва да разчитам на верния ми Джейми, а точно сега съм му много ядосан и на него!

— Но за бога, дон Франциско, можеш да предупреждаваш хората, като идваш! И освен това цяла вечер си в лошо настроение. Сеньора Армихо и аз само искахме да ти спестим още ядове…

— Разбирам! — гласът на дон Франциско бе сух. — Колко мило от твоя страна, скъпа Мария. — Той добави почти на себе си с по-твърд тон: — Това паленце! Той е непоправим! Направи всичко възможно, за да ме ядоса тази вечер като показа как може да ме предизвика. Първо изчезва точно под носа на най-верните ми пазачи, а после има наглостта да се покаже отново, и то не къде да е, а точно тук!

— Франциско! — доня Мария имаше разтревожен глас. — Нали няма да…

— Няма да направя скандал, няма защо да се боиш от това, скъпа сестро. Но имам да обсъдя някои неща с внука си, щом успее да се откъсне от тези доста примитивни забавления! — гласът му бе страховит, а видът му стана още по-мрачен, когато сеньора Армихо нададе вик на изненада.

— Не знам какво й става на Хения! Погледни я сега — пуска си косата. А тази вечер й отне толкова време да я нагласи така!

Тя наистина правеше точно това под гневния поглед на Стив и под акомпанимента на въодушевените ръкопляскания на зрителите. Сега танцуваха един срещу друг и една дяволита, пакостлива усмивка заигра по устните на Джини, докато тя бавно сваляше фибите от сложната й накъдрена прическа, като ги захвърляше небрежно настрана една по една. Тя имаше замечтания, съсредоточен вид на жена, която се съблича за любимия си. Само усмивката й я издаваше, а в лицето на Стив се бореха гняв и забавление.

— Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Излагаш се! — каза той тихо през зъби.

— О, скъпи, ти се държиш като ревнив съпруг! Та аз го правя за теб — мислех, че ме харесваш повече с пусната коса.

Сега Консепсион, застанала до тях заедно е Томас, избухна в приглушен смях, който утихна от един ядосан поглед към нея, отправен от твърди сини очи.

Падна и последната фиба и Джини разтърси глава, докато косата й се спусна — вълнист, лъчист облак, който стигна до кръста й. Нямаше мъж, който да не пожелае да зарови лице в него.

— Прилича на блед огън — прошепна Томас със страхопочитание и под прикритието на последвалото „оле!“ Консепсион го настъпи с всичка сила с босия си крак.

— Копеле, кучи син! Танцуваш с мен, забрави ли?

Като се засмя, Джини се завъртя.

— Ще ми се да си събуя и обувките — каза тя.

— Не още, проклета дива котка такава! Вече стори достатъчно злини на сърцата и нервите на всички мъже наоколо. Би трябвало да те нашляпам хубавичко, та да ти дойде акъла в главата!

Джини нарочно се нацупи, а очите й заблестяха от злоба.

— О, само за това ли можеш да се сетиш? Много ме разочароваш, Стив.

Движенията на танца й я накараха да се доближи до него и тя нарочно придвижи тялото си така, че да го докосне. Ръцете й бавно се извиха нагоре, докато вдигна косата си и после отново я остави да падне.

— Това вече е прекалено! — гласът му бе заплашителен и гневен. — Ако искаш да ме прелъстиш, мадам, предпочитам да намериш по-уединено място за това. Вече минаваш границата.

Преди да успее да го предотврати, той я бе хванал за китката и я държеше толкова здраво и болезнено, че трябваше да прехапе устни, за да не издаде един вик на протест.

Като не й остави избор, Стив я поведе през тълпата от танцьори. От време на време се усмихваше, за да приеме коментарите и поздравленията, които им подхвърляха. На нея прошепна през зъби:

— Преди няколко минути се преструваше толкова добре. Бих искал да продължиш, за доброто на приятелите ни тук.

— Няма да… — започна тя разгорещено, но той я прекъсна:

— В този край, скъпа, от жените се очаква преди всичко да са покорни. Едно качество, което за съжаление ти липсва. Във всеки случай крайно време е да се смесим с останалите гости тук.

По това време вече бяха стигнали до подножието на стълбите и Джини посрещна поруменяла доста озадачения поглед на дон Франциско. Но все още не смееше да погледне към придружителката си, нито пък към леля Мария.

Почти с облекчение чу как Стив поема инициативата, а равният му глас бе замазан с хитра смесица от развеселеност и извинение.

— Боя се, че ако сме ви разтревожили, вината е изцяло моя. Убедих Джини да се измъкне с мен, за да може да останем за малко сами под лунната светлина — той направи лек поклон към леля си, която изглеждаше като вцепенена. — Лельо, ако вие със сеньора Армихо бъдете така добри да придружите Джини горе, за да може да си оправи косата, след малко ще дойда при вас в двора.

Джини усети как той пуска ръката й с едно последно, предупредително стисване, от което й се прищя да го удари разгневена. Но той вече се бе обърнал към дядо си с очарователна усмивка:

— Сър, питам се дали може да поговорим за малко насаме? Диего вече ми каза, че можем да използваме кабинета на баща му.

На Джини й се стори, че чу как дон Франциско промърмори под носа си едно гневно изречение, което започваше с: „Ти, нагло паленце…!“ Но после вече бе отведена от двете разярени дами, които я хокаха и разпитваха една след друга.

След като реши, че ще е по-мъдро да замълчи, тя тайно потърка китката си, докато се заизкачва по стълбите. Когато стигнаха до площадката, един бърз поглед през рамо й показа, че нито Стив, нито дядо му се виждаха някъде. Тя не можеше да се спре да се пита как щеше да приеме новината дон Франциско?