Розмари Роджърс
Сладка дива любов (31)

31

Полковник Девери бе отличен танцьор и не свали маската на любезна вежливост от лицето си дори за миг, но за Джини това бе едно от най-неприятните преживявания в живота й.

— Скъпа мадмоазел — бяха първите думи на полковника, казани със закачливо укорителен тон — не знаете колко се радвам да ви видя тук, здрава и щастлива — той леко натърти последната дума, и този път тя не си го бе въобразила. После продължи, преди Джини да успее да намери отговор: — Знаете, че баща ви бе направо полудял от безпокойство! И откакто капитан Реми се върна в Мексико Сити, вече не бе на себе си от притеснение. Всъщност дори писа на чичо ви. Знаете ли, че вече имаме телеграфна връзка с Париж? Само преди няколко дни получих експресно съобщение да се опитаме да ви намерим на всяка цена. За щастие семейството на жена ми има къща не много далеч от тук. Получихме покана за сватбата ви и когато ме поканиха тук тази вечер, се надявах да ви срещна.

Джини усети, че пребледнява. Знаеше, че ръцете й са започнали да треперят, понеже полковник Девери я хвана малко по-здраво.

— Сър, не знам… Тоест, всичко се случи толкова внезапно, че аз…

— Хайде, хайде, мадмоазел! — рече той успокоително — съвсем не исках да ви разстройвам! Трябва да ви уверя, че бе направено всичко възможно, за да не се разчуе дори и думичка за скандал. Никой не знае какво се е случило. Баща ви разпространи версията, че сте на гости на приятели в Мексико и само маршал Базен, капитан Реми и аз знаем за случилото се. Простете ми, че говоря по толкова деликатен въпрос — вашето отвличане от бунтовниците, водено от този американски шпионин.

— Шпионин? — повтори Джини глупаво. За да прикрие неудобството, което изисканата му формулировка бе предизвикало у нея, тя се хвана за думата като извинение, за да събере мислите си. — Шпионин ли казахте, мосю? Мислех, че са бандити. След като златото… Те си го разделиха помежду си и скоро се пръснаха из планините. Но аз… аз бях…

— Разбирам ви, мадмоазел! И със сигурност не искам да ви разстройвам. Но, естествено, съм загрижен, нали разбирате. Подозирам, че мъжете, които разбира се сте взели за бандити, не са нищо друго, освен парцаливи поддръжници на Хуарес, а предводителят им — мъжът, от когото толкова смело сте свалили маската и чийто гняв сте си навлекли — аз естествено съм чувал за него — добър стрелец и пътуващ наемен убиец. Да, той би направил такова нещо за пари. Но разбрах, че е трябвало да пази дилижансите, с които сте дошли в Ел Пасо и е зарязал работата си веднага след като вие сте се отделили. А след това изведнъж се появява начело на шайка бандити, за да открадне златото. Странно! Да, много е възможно да е шпионин. Боя се, че вашето правителство не одобрява факта, че сме тук. Вашият държавен секретар, мистър Стюърт, скоро заяви това съвсем открито. Жалко! Но аз не се съмнявам, че някои елементи са способни да скроят такова нещо. А вие, мадмоазел, какво мислите?

Дългата му и доста сериозна реч бе дала възможност на Джини да се окопити. Тя бе решена да не се оставя отново да я кара да заеква като притеснена ученичка и въпреки това внезапният му въпрос я завари неподготвена.

— Какво мисля аз ли? Това едва ли е важно, мосю! Не разбирам нищо от политика. Преживях ужасни неща, бях преведена през цялата страна от един мъж, по-лош и от див звяр и точно толкова опасен. Честно казано още не мога да повярвам, че съм невредима! Слава богу, че бях спасена — прекарах последните няколко седмици в опит да забравя случилото се.

Като видя очите й, влажни от напиращите в тях сълзи, да го поглеждат умолително, дори каменното сърце на полковник Девери бе разчувствано.

Господи, та тя бе една малка красавица, тази Джини Брандън! Той не бе осъзнал колко е привлекателна, докато не я видя. Това обясняваше много неща, реши той, но не всички. Не бе достатъчно! Какво правеше тук? Как се бе запознала с внука на Алварадо? Всеки знаеше кой е дон Франциско, а и как иначе? Казваха, че бил най-богатият човек в Мексико. Но внукът му бе загадъчен. Разправяха, че често пътувал и че имал някакво ранчо в Калифорния. Къде се бяха запознали? Как така момичето на Брандън се бе озовало тук толкова внезапно?

— Мадмоазел, как мога да устоя на умолителния ви поглед? Дори щастливо женен мъж като мен не може да не омекне. И все пак…

Джини рече бързо:

— Разбирам, че трябва да изпълните дълга си, полковник. Но, моля ви, опитайте се да разберете! Все още е много мъчително за мен да говоря за това. Толкова се срамувах и страдах! А сега дон Франциско е толкова мил с мен! Не искам да развалям тази вечер, като бъда принудена да си спомням неприятното минало. Моля ви, не може ли да поговорим по-късно?

Бе хванат в капан! Не можеше да разбере дали го бе направила умишлено или не, но полковник Девери се усещаше като хванат в капан от две морскозелени очи, които се взираха толкова трагично в неговите. Ако продължеше с въпросите, щеше да изглежда като грубиян или мерзавец, или и двете! Той великодушно се примири с неизбежното — поне за момента. Но можеше да поразпита тук-таме. Имаше твърде много озадачаващи неща, които някак не се връзваха едно с друго.

— Много добре, мадмоазел! Как бих могъл да разваля вечерта ви? Но ми обещайте, че по-късно ще поговорим! Важно е. Искаме да изправим този човек пред съда, нали разбирате, и не можем да оставим хуаристите да се отърват безнаказано. Трябва да разберат, че не могат да победят, не могат да продължават с глупавата си съпротива!

— Не разбирам нищо от политика, особено в тази страна, полковник Девери! Но естествено ще се радвам да поговоря с вас по-късно. Предполагам, че все някога ще трябва да разкажа какво се случи!

— Точно така, но хайде, усмихнете ми се, мис Брандън. Годеникът ви ще реши, че съм ви отегчил до сълзи! — полковник Девери подари на Джини една блага и измамна усмивка и тя разбра как бе успял да се сдобие с такава млада съпруга. Мъжът имаше неоспорим чар, когато не се опитваше да откопчи отговори от някого.

Тя му се усмихна, както я бе помолил, и бадемовите очи на полковника светнаха.

— Така е добре, много по-добре! Кажете ми, мис Брандън, какво мисли баща ви за предстоящата сватба? Сигурен съм, че се радва и че си е отдъхнал. Все пак Естебан е отлична партия. Родът Алварадо са европейски заселници, нали знаете, с чиста испанска кръв, макар че годеникът ви говори отличен английски, естествено. Предполагам, че сенаторът ще дойде за сватбата. С нетърпение очаквам да го видя тук. Ако всичките ви сенатори бяха толкова твърди привърженици на каузата ни, нямаше да имаме никакви проблеми с потушаването на тази безсмислена революция, нали разбирате!

Джини усети как отново изстива от безпокойство. Колко умен и коварно хитър човек бе този французин! Тя никога не трябва да забравя, че… Не можеше да спре да се пита защо всъщност прикрива Стив, понеже правеше именно това. Заобиколните й отговори бяха инстинктивни. Тя някак мразеше начина, по който полковникът й поставяше капани. Колко знаеше той? И какво точно подозираше?

Тя промърмори нещо неопределено в смисъл, че е писала на баща си.

— Обаче не съм сигурна, че ще успее да стигне навреме. Казаха ми, че пощата тук била много бавна. Във всеки случай аз скоро ще се връщам в Съединените щати. Вече ми е много мъчно за дома!

— О? Но това е съвсем естествено, разбира се. Сигурен съм, че годеникът ви проявява разбиране. Но ако мога да помогна с нещо — може би да телеграфирам на баща ви, трябва да ми кажете! Напишете съобщението си, мадмоазел и аз ще използвам влиянието си за вас. Немислимо е баща ви да не дойде тук, за да присъства на сватбата на единственото си дете!

Джини започваше да мисли, че този човек бе някакъв Макиавели. Под безобидната си любезна външност, той всъщност не вярваше на историята й и бе решен да я накара да се издаде по някакъв начин! Мисълта я ядоса и я накара да му хвърли най-ослепителната си усмивка.

— Колко мило от ваша страна да помислите за това, полковник Девери, и каква загриженост проявявате! Защо аз сама не се сетих да телеграфирам на баща си. Тук нямам писалка и лист, разбира се, но съм сигурна, че в къщата ще ми заемат след вечеря. Виждате ли, толкова се вълнувах заради фиестата, че цял ден не съм сложила и хапка в уста и сега съм гладна като вълк! Не е ли ужасно да си признае човек такова нещо?

Тя присви очи към него и видя, че за първи път е малко объркан.

— Простете ми, мадмоазел. Колко съм невнимателен! Но ако ми кажете…

Една ръка потупа французина по рамото и Джини се намери очи в очи със засмяното лице на Диего Сандовал, светнало от ослепително бяла усмивка.

— Извинете ме, полковник! Но аз моля за тази привилегия! Доня Хения, търсих ви навсякъде. Как можахте да забравите, че ми обещахте този танц? Аз съм неутешим!

Преди полковникът да успее да протестира, той ловко бе взел Джини в обятията си, като промърмори извинението си на по-възрастния мъж.

Изненадана, Джини не можа да каже нищо, но усещаше с неудобство, че полковник Девери ги проследи замислено с поглед. Беше сигурна, че той ще намери възможност да говори отново с нея, за да я разпита. И какво щеше да му каже?

— Моля ви, не се тревожете толкова! Девери е дяволски хитър мъж, но Естебан бе сигурен, че ще се справите възхитително с него. Успях ли да ви спася точно навреме? Моля ви, кажете „да!“ Винаги съм мечтал да се притека на помощ на някоя много красива жена. Естебан не заслужава такъв късмет!

Диего Сандовал, който имаше шест сестри, бе заговорил с шеговит, малко ласкателен тон, на който Джини не можа да устои. Въпреки волята си тя се усмихна и видя как привлекателното му момчешко лице отново светна насреща й.

— Добре! Накарах ви да се усмихнете, а това все пак е нещо! Кажете ми, доня Хения, имате ли ми доверие? Моля ви, кажете „да“, защото трябва да ви помоля за една услуга!

Той продължи да й се усмихва, но тонът му бе станал по-сериозен и Джини бе притисната малко по-силно в обятията му, докато танцуваха, така че той говореше с глава, сведена над нейната.

— Ако ме последвате, ще танцувам с вас до ръба на платформата ей там, отляво на музикантите, и когато никой не ни гледа, ще се скрием в сенките. Наистина е жалко, че още не сте видяла прочутите градини на баща ми. Ако някой попита, можем да кажем, че съм ви ги показвал. С разрешението на Естебан, естествено!

За момент Джини си помисли, че сънува. Какво й казваше? Какво имаше предвид?

Тя отметна глава, за да го погледне, а смарагдовите й очи присветнаха опасно.

— Но, дон Диего! Сигурна съм, че не съм ви разбрала! Защо искате да ви имам доверие? И къде трябва да отида с вас? Не мога да повярвам…

— Моля те, Хения! — в своята настоятелност той забрави официалния тон, който бе използвал до този момент, и ръката му се стегна около нейната. — Естебан ми каза, че ще спориш, но аз се надявах, че способността ми да убеждавам ще е достатъчна! Ще те заведа там, където ще го срещнеш. Мисля, че е имал достатъчно време да избяга от „сенките“ си, които го следваха по петите. Но там има един човек, американец, които не сваля очи от теб, откакто започна да танцуваш с полковника. Не искаш ли да те спася от него?

Джини не можа да не възкликне от тревога, макар че запази достатъчно самообладание, за да не извърне глава и да погледне мъжа. Тя разбира се знаеше кой е, но докато бе заета да отбива атаките на предишния си партньор, напълно бе забравила за Бийл!

— Много добре, тогава — каза тя през зъби, като усети как негодуванието от тираничните методи на Стив отново се надига в нея — ще дойда с вас. Но трябва да ви кажа, че съм изненадана от избора ви на приятели. Да не би Стив да си мисли, че играе някаква глупава детска игра на криеница? Първо горките Джейми и Енрико, а сега този опасен човек Бийл, да не говорим за полковник Девери, когото дори вие признахте за дяволски умен! Ще ми кажете ли какво за бога сте намислил?

— О, Хения! — гласът на Диего бе подчертано укорителен, но очите му отново заблестяха пакостливо. — Аз се радвах, че имам възможност да танцувам с теб и да ми бъде позволено да се измъкна романтично с най-хубавата жена тук, а ти ме укоряваш точно като някоя от сестрите ми. Аз съм съкрушен!

— Започвам да си мисля, че всички приятели на Стив са лоши колкото него! — сряза го Джини.

Диего направи толкова трагична физиономия, че тя не можа да не се засмее и лицето му веднага светна.

Тя се примири и само затвори очи, докато той започна да я върти вихрено, като през цялото време внимателно си проправяше път през тълпата от танцуващи двойки, докато наближиха края на платформата.

— Сега! — прошепна Диего настоятелно и я улови за ръката. Като хвана широките си поли, Джини го остави да я помъкне след себе си.

Почувства се напълно объркана и изнервена от тъмнината в градината, която изглеждаше двойно по-непрогледна, след като светлините останаха зад гърба им и те стигнаха до сянката на едно огромно дърво. Луната над тях се процеждаше през клоните на дървото само толкова, че да осигури една зловеща слаба светлина по пътеката, която следваха. Джини извика, когато роклята й се закачи в някакъв клон, и трябваше да я дръпне, за да се освободи, но Диего не изглеждаше никак загрижен и само я помоли да се опита да върви в крак с него. „Защо бърза толкова?“ помисли си тя войнствено и с леко безпокойство отново се запита къде ли я води. Да не би отново да я отвличаха? Да не би Стив да бе въвлякъл приятелите си, за да му помогнат да се отърве от нея?

Скоро вече нямаше възможност да мисли. Бяха излезли от пътеката и вървяха през някакъв гъст пущинак. Като се задъхваше от бързината, на Джини й се прииска Диего да спре и да я остави да си почине. Не можеше да бяга повече.

Изведнъж се озоваха на една полянка и пред тях изникнаха очертанията на малка постройка. Без да се спре или да се поколебае, Диего хвана ръката й по-здраво, точно когато тя щеше да го пусне и я завлече право в къщичката.

Вътре се усещаше някаква неопределена миризма на застояло, която я уплаши безпричинно. Лъхна я и лек мирис на тамян. Никъде не се виждаха никакви лампи, но почти веднага щом Диего затвори вратата след тях, Джини почувства как една ръка я хваща през кръста. Само звукът от гласа на Стив я спря да не извика.

— Моля те, любов моя, никакви викове на страх! Сигурен съм, че вече ни търсят.

Тя почти падна върху него, а облекчението й се смеси с растящия й гняв.

Диего казваше с разтревожен шепот, че скоро ще се върне „с останалите“.

— Ще докажа тактичността си и ще ви оставя няколко минути насаме — рече той, а в гласа му се усещаше някаква весела нотка, която накара Джини да пламне от необяснима ярост.

Тя чу как вратата се отваря и затваря, а след това Стив я дръпна надолу въпреки неволните й протести. Седнаха на една ужасно твърда дървена пейка с висока облегалка, а ръката му все още я бе обгърнала въпреки съпротивата й.

— Джини, за бога! Никога не съм виждал друга жена да става ту студена, ту гореща така необяснимо. Какво си мислиш, че искам да сторя с теб? Да те изнасиля?

— Стив Морган, според мен ти си способен на всичко! — заяви тя с глас, треперещ от гняв. — Какво искаше да постигнеш, като накара приятеля си да ме доведе тук? Какъв мръсен номер си намислил този път?

— Не повишавай толкова глас, лисичке! И престани да се бориш, искам само да си поговоря с теб насаме. Преди малко те попитах дали искаш да сключим примирие, помниш ли?

— Да, спомням си! Но…

— Джини!

Внезапно рязката нотка в гласа му я накара да спре по средата на думите си и тя млъкна и прехапа непокорно устни.

— Само ако имах време да се правя на страстен любовник и да те целувам, докато замълчиш, или да те придумам да се престориш на разумна! Но нямам, разбираш ли? Най-добре ме послушай, преди да са се върнали. Трябва да ти обясня доста неща.

— Прав си! Наистина трябва да обясняваш много неща, Стив Морган! Разбираш ли в какво положение си? Този полковник Девери, например, само ме разпитваше. Сигурна съм, че знае всичко. Имах чувството, че си играе с мен! И онзи другият мъж…

— Да не би да си обезпокоена заради моята безопасност, любима? Трябва да кажа, че внезапната ти загриженост ме трогва. При всеки друг случай може би щях… — той внезапно се спря и тя усети как взе двете й ръце в своите. — Съжалявам, Джини! Когато накарах Диего да те доведе тук, имах само добри намерения. По някакъв начин имаш способността да ме караш да ги забравя до едно. Ще ме изслушаш ли, преди да започнеш отново да ме обвиняваш?

Внезапната промяна в държането му напълно я обърка и тя замълча. Сноп бледа лунна светлина премина през един прашен прозорец, сякаш луната се бе подала иззад някой облак и Джини подскочи, с разширени от уплаха очи.

— В семейния параклис сме. Стори ми се подходящо място за уединение и мисля, че няма да ни потърсят точно тук. Какво има, да не би мисълта, че сме тук да те потиска?

— Глупаво е, разбира се — промълви Джини, — но изглежда почти като светотатство — тя извърна глава, като се вгледа в него, за да види изражението му в тъмното. — Стив, какво правиш тук? Какво се е случило?

— Както сигурно си забелязала, любов моя, аз изглежда съм се насадил в гнездо на оси! — гласът му бе рязък и безцеремонен, но пръстите му я стиснаха по-силно. — Бийл знае, че съм тук, Девери знае кой съм, а моите пазачи продължават да ме следват по петите, да не би да се сдобия с оръжие или да се опитам да избягам! Така че сама виждаш, че всеки момент фитилът покрай мен може да се подпали.

Почти несъзнателно в гласа му се бе промъкнала леко горчива нотка, което странно я развълнува. Не бе чувала признание за поражение от този човек, дори тогава, когато бе заобиколен от френски войници и тя държеше живота му в ръцете си. Защо не избягаше сега? Тя вече бе отворила уста да му го каже.

— Но ти вече си се изплъзнал от тях. Можеш да…

— Да, мога да избягам. Но разбираш ли, дал съм дума на дядо си, че няма да се опитам да изчезна, докато не изпълня поне дълга си. Имах достатъчно време, за да разбера, че е прав. Ако си съгласна, Джини, можем да се оженим тази вечер. Диего отиде да доведе Реналдо и един свещеник. Скоро ще се върнат.

Джини отново бе обхваната от чувството, че сънува. Чувстваше се неспособна да продума, сякаш внезапно й бе нанесъл съкрушителен, зашеметяващ удар. Тя рязко издърпа ръце от неговите и щеше да скочи на крака и да избяга, ако той не я бе дръпнал отново до себе си на пейката с нетърпелив възглас.

— Няма ли да престанеш да си правиш грешни заключения толкова бързо? Поспри за момент, малко диво същество такова, и ме остави да свърша!

— Не искам да те слушам повече! — възкликна тя, почти разплакана от гняв и унижение. — Промених решението си. Сега вече нищо на тази земя не може да ме накара да се омъжа за теб! Свободен си да си вървиш, Стив Морган. Върви, бягай! Вече не съм задължение, за което трябва да се грижиш!

— Млъкни, Джини! Този следобед звучеше толкова практична и яростна. Какво ти става сега? — гласът му бе станал по-твърд и той стисна китките й. — Престани да се държиш толкова истерично, сякаш съм те обидил възможно най-дълбоко. Та аз само мисля за бъдещето ти, по дяволите! — все още стиснал здраво китките й, той я придърпа към себе си. Маската на цивилизованост и овладяно търпение се бе смъкнала от лицето му и тя доби впечатлението, че той отново си върна нормалния вид — див, безмилостен, твърдо решен да получи това, което иска. — Сега млъкни и слушай! Нямам намерение да бягам. Поне докато не се уверя точно колко знаят Бийл и приятелят ти полковник Девери. Но в случай… просто в случай, че нещо се обърка — като се оженим ще съм сигурен, че ще се погрижат за теб. Може и да нямам много съвест, нито чувство за чест, но ти не заслужаваш това, което ти сторих. Всъщност, скъпа, и за двама ни бе много лошо, че се срещнахме. Сигурен съм, че ще се съгласиш с мен. Но това сега е без значение. Най-добре спри да се държиш като разглезено дете и приеми нещата такива, каквито са, точно както ги прие, когато двамата с дядо ми измислихте този план. Стегни се! По дяволите, защо плачеш?

Нотката на гняв и отвращение в гласа му я накара да вдигне глава предизвикателно.

— Плача от ярост! Какво си мислиш? Сигурна съм, че нито една жена не може да се похвали с такова… романтично предложение! Изведнъж нямаш търпение да се ожениш за мен, само за да ме направиш вдовица!

— Е, след като свикнеш с тази мисъл, сигурен съм, че ще ти се стори доста примамливо положение! — рече той сухо. — Обаче трябва да те предупредя, че не възнамерявам и да се самоубия. Измъквал съм се и от по-тежки ситуации, но тогава…

— Но тогава не трябваше да се притесняваш за съпруга, така ли? — Джини придаде на гласа си възможно най-презрителния си тон.

— Е, не трябва да се тревожиш за мен. Дори да се наложи да се омъжа за теб, за да мога да държа главата си изправена в обществото, нямам намерение да се занимавам с теб. Можеш да си сигурен в това! Какъв избор ми предлагаш само — вдовица на престъпник или жена на търсен от закона човек! Но не очаквай от мен да се погреба, за да скрия срама си — продължи тя яростно. — Всяка дума, която ти казах, е истина. Ще се върна във Франция и ще…

Вратата на параклиса се отвори безшумно и тя възкликна, но Стив вече я изправяше на крака.

— След като се съгласи да се омъжиш за мен, скъпа, нека първо да приключим с това, става ли? Несъмнено, когато всичко приключи, ще се отървем един от друг по някакъв начин! Хайде, да не караме падре Бенито да ни чака.