Розмари Роджърс
Сладка дива любов (30)

30

Каретата на дон Франциско бе голяма и удобна, но пътуването до къщата на Сандовал отне почти два часа и изглеждаше дълго и уморително.

През по-голямата част от пътя Стив Морган невъзмутимо мълчеше, облегнат назад в меката седалка, а ръцете му бяха скръстени пред гърдите. Отвръщаше достатъчно любезно, когато дядо му или сеньора Ортега се обърнеха към него с някой въпрос, но през повечето време стоеше със затворени очи, сякаш бе ужасно уморен или отегчен. Вече бе обяснил накратко, че цял ден е яздил и е капнал.

— Всички младежи са такива в наши дни! — възкликна леля Мария, като му спести всички по-нататъшни обяснения. — Прекалено изнежени, понеже живеят много лениво! По мое време на един кавалер нямаше да му мигне окото, ако трябваше да измине над сто мили само заради един танц с любимата си. И придружителките по това време бяха по-строги. Единствената възможност за едно момиче да говори с някои мъж бе по време на танц. Но ние се възползвахме максимално от това, уверявам ви! Танцувахме до зори, без изобщо да се чувстваме изморени.

Леля Мария не спираше монотонния си речитатив, като почти не даваше думата другиму, освен когато сеньора Армихо добавяше по някоя забележка.

Дон Франциско, седнал точно до Стив, се извърна към прозореца с навъсен лик, за да скрие растящия си гняв от дамите, а Джини, която изглеждаше великолепно в новата си рокля, почти не пророни дума.

Под прикритието на собствената си бъбривост доня Мария се запита многократно какво не е наред между младите. Те наистина се държаха много странно за двойка годеници. Тя дори трябваше да настоява Хения да сложи малко коралов руж на бузите си, за да им придаде повече цвят, а що се отнася до племенника й, той не изглеждаше весел и безгрижен, както обикновено. Тя се запита дали Естебан се цупи, защото не позволиха на годеницата му да седне до него. А и наистина бе странно, че брат й не предложи това, а веднага седна до внука си. Тук ставаше нещо странно, нещо, което не можеше да определи точно. Например защо двама от пазачите на Франциско, въоръжени до зъби, ги придружаваха тази вечер? Да не би да се страхуваха от някаква опасност? Въпреки това тя бе твърде тактична, за да попита, затова продължи да бърбори.

Макар че се преструваше на задрямал, Стив много добре забелязваше ескорта си. Джеймс Перес и Енрико, още един от пазачите на дядо му, постоянно го следваха по петите, откакто бе стъпил в къщата. Жлъчният вкус горчеше в гърлото му, когато осъзна, че те нямаше да се отделят от него дори на фиестата, ще го следват навсякъде и ще го наблюдават зорко като ястреби. Как щеше да обясни, че се намира в такава глупава, немислима ситуация? И най-вече трябваше да говори с Бишоп насаме. Как щеше да го уреди сега? Единственото хубаво нещо за него през този ден бе Хуана. Сладката, страстна, отзивчива Хуана. Ножът, който му бе дала бе нейният собствен, носен за самозащита.

— Мъжете тук винаги се опитват да ме награбят! — каза му тя яростно. — Пфу! Презирам ги — свини! Сега вече знаят, че ще ги наръгам, ако се опитат, и затова ме оставиха на мира. А аз се отдавам само когато пожелая!

Ножът, който му бе дала, бе скрит във високия му, инкрустиран със сребро ботуш. Той го усещаше срещу десния си прасец. Не му се разрешавало да носи каквото и да било оръжие, ха!

Като сви рамене наум и си възвърна своята самоувереност, Стив реши, че ще се справя с проблемите един по един. Все пак бе бягал от затвори и един-два пъти дори от тълпа, която искаше да го линчува. Когато се почувстваше готов, щеше да избяга от „сенките“ си. Но точно сега другият му проблем бе Джини.

Без да го осъзнава, Стив отвори леко очи и я огледа под прикритието на миглите си.

Трябваше да признае, че е изключително привлекателна тази вечер. Откраднатата рокля й отиваше много повече, отколкото на хубавата Даниел. И вече бе разпознал опалите на майка си, лумнали като блед огън на ушите и около врата й. Тя наистина бе красива жена — жалко, че се бе превърнала в такава опърничава твърдоглавка. Но нима можеше да я обвинява за това? Трябваше да признае съвсем честно, че по-голямата част от вината бе негова. Същата мисъл, която го бе дразнила цял ден отново се появи и го жегна. Защо я бе довел със себе си толкова далеч? Защо точно тя от всички жени имаше способността да го ядосва толкова много, че да губи обичайното си хладнокръвие и да усеща, че понякога му се ще да я удуши с голи ръце? И защо по дяволите продължава да я желае въпреки всичко? Караше го да изважда на показ най-лошите си качества и очевидно същото важеше и за нея. Тя можеше да очарова, да флиртува, дори спонтанно да си харесва други мъже. Бе я наблюдавал как кокетничи с Карл Хоскинс, как обвива ръце около Мишел Реми и подава устни за целувка. Щеше да е същото и с лейтенант Д’Аржан, ако не се бе намесил.

Стив несъзнателно се бе намръщил. Проклетата Джини! Проклетата й женска хитрост и двуличие! В един момент бе мека и послушна като котенце, а в следващия се превръщаше в тигрица. Не биваше да я изпуска от очи нито за миг и веднага щом й обърна гръб, тя намери пътя до сърцето на дядо му и се съгласи съвсем хрисимо да се омъжи за него, само и само да може да си отмъсти. А после бе посмяла да го заплаши със скандалния живот, който ще води, след като стане негова съпруга. Е, ще видим, помисли си той мрачно. Той ще се ожени за нея, защото бе обещал да го стори, и после ще я зареже пред олтара. Изоставената младоженка. Нека сама посрещне скандала. Най-голямата му грешка бе да я задържи толкова дълго, та да му стане навик — но навиците може и да се нарушат, а светът бе пълен с хубави жени — такива, които не крещяха на мъжа, че го мразят и презират, преди да му се отдадат и да се насладят на неизбежното.

Джини бе необичайно тиха тази вечер, когато вместо това можеше да е развълнувана и да ликува. Стив отново я погледна скришом. Като дон Франциско, и тя сякаш наблюдаваше пейзажите, които се нижеха през прозореца на каретата. Лицето й изглеждаше доста спокойно и сдържано, а лекият цвят по страните и устните й отиваше. Но той внезапно си спомни колко хладна бе ръката й, когато му я подаде неохотно по-рано тази вечер. Дори когато я бе целунал официално, като я обсипа с комплименти за външния й вид в опит да я накара да избухне, тя бе отказала да се хване на въдицата и бе минала покрай него с едно тихо: „Благодаря, Стив. Много си мил.“

Внезапно една крайно неприятна мисъл секна дъха му и го накара да се изправи, а това накара дон Франциско да отбележи сприхаво, че най-после внукът му ги бе удостоил с вниманието си.

— Но аз винаги обръщам внимание на думите ви, сър — отвърна Стив механично и бе възнаграден с един свъсен поглед изпод гъстите бели вежди на стареца.

Леля Мария погледна от единия към другия подозрително и отново се разбъбри, този път обърната към Джини, така че момичето се принуди да извърне глава от прозореца и да погледне любезно и внимателно по-старата жена.

Зарадван от затишието, Стив отново потъна в мислите си, но подозрението, което му бе хрумнало, вече се бе загнездило в главата му.

„За бога! Да не би да е бременна? Може би затова се бе оставила толкова лесно дядо му да я убеди в плановете си да ги ожени? И дали не бе именно това причината за постоянните промени в настроенията й, за превъплъщенията й от страстна любовница в изпълнен с омраза враг?“

Тогава се обърна към Джини, отвори лениво очи, изгледа я дълго и изпитателно, а тя не можа да не забележи този поглед. Не, талията й изглеждаше тънка както обикновено, а бюстът й не се бе увеличил, фантазията му се бе развихрила — той едва не се засмя на глас. Гузна съвест? Може би, ако изобщо притежаваше съвест.

Каретата намали ход и пред тях изникнаха светлини — цяла плеяда малки, танцуващи пламъчета, които изглеждаха като светулки, увиснали на фона на нощното небе с цвят на индиго.

На Джини й трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че тези светулки бяха малки парафинови свещи, закрепени по цялата дължина на високия зид, който наближаваха. Два ярки фенера се люлееха на един висок свод от ковано желязо и колоритните, усмихнати пазачи, застанали там, извикаха за поздрав, докато каретата изтрополи през портата.

Джини почти не можеше да повярва на очите си — прекрасният двор бе осветен от японски фенери, които го превръщаха в истинска приказна феерия. Още светлини се процеждаха през всяка врата и прозорец на огромната къща, към която се приближаваха. Навсякъде имаше тълпи от хора, застанали на групи или разхождащи се наоколо. Докато каретата спря и те слязоха, Джини вече долавяше музика. Матки групи улични музиканти се движеха между гостите, а отнякъде се носеше високия, тъжен глас на един певец на фламенко.

Отляво лампите бяха по-ярки и по-големи, отколкото можеше да си помисли човек, като ги види сред дърветата и Джини успя да забележи нещо, което приличаше на голяма арена. Като забеляза изненадания й поглед, доня Армихо й прошепна, че това е арена за корида — може би по-късно някои от младежите щяха да поискат да изпитат смелостта си с биковете.

— Да, и понякога парадират с уменията си за езда, за да впечатлят дамите — каза леля Мария, подсмърчайки. После добави с неодобрителен тон: — Понякога дори се водят и дуели. Нашите младежи имат много буйна кръв.

— По-скоро са луди глави — изсумтя дон Франциско. Бяха застанали пред едно широко каменно стълбище, което водеше до главния вход на къщата и той любезно предложи ръка на Джини. Но преди да успее да я приеме, тя чу Стив да казва иронично:

— Но, сър, не можете да ми откажете възможността да придружа годеницата си вътре? Може би като видят, че е с мен, някои от тези луди глави ще стоят по-надалеч.

Под дразнещия му тон се усещаше още нещо — Джини инстинктивно щеше да му откаже, но Стив вече я бе хванал здраво под ръка и я водеше нагоре по стълбите. Дон Франциско бе взел под ръка сестра си с лице, изкривено от гняв, а доня Армихо вървеше зад тях.

Вече бяха в главната зала и Джини се почувства объркана от толкова много запознанства, прегръдки от дамите, поклони и целувки по ръката от мъжете. Тя сякаш бе понесена като коркова тапа през цяло море от лица — всички усмихнати, а някои завистливо. Гласовете пулсираха в ушите й, поздравяваха я, поздравяваха и Стив за добрия му избор.

Тук бяха най-богатите хора в областта — най-старите семейства. Навън, в карнавалната атмосфера, създадена от светлините и музиката, дворът бе също толкова пренаселен, но с по-млади хора. Имаше гости даже от Мексико Сити. Веднъж, докато минаваше покрай една отворена врата, Джини мярна дори няколко униформи — френски, австрийски и белгийски. Усети как сърцето й подскочи, а после се разтуптя по-силно. Ами ако Мишел бе тук? Или ужасният, надут лейтенант Д’Аржан? Несъзнателно се бе вцепенила и после бе повдигнала гордо глава. Защо трябваше да се страхува? Не тя, а Стив имаше причина да се бои.

Тя почувства облекчение, когато се смесиха с тълпата. Дон Франциско и сестра му бяха наблизо. Когато сеньора Армихо предложи Джини да й даде шала си, за да го занесе горе, доня Мария се откъсна от брат си и хвана Джини под ръка.

— Ела с мен, скъпа. Можеш да се отделиш за миг от Естебан. Ела да те запозная с някои от моите най-стари приятелки. Всички те нямат търпение да те видят.

През цялото това време Джини се чувстваше така, сякаш двамата със Стив се бяха движили, усмихвали и говорили като актьори на сцена. Той бе казвал точно каквото трябва, а гласът му издаваше единствено нежна грижовност и гордост. На моменти дори й се струваше, че стиска ръката й някак собственически, особено когато някои от по-младите мъже, приятелите му, я засипваха с комплименти. Но това бе нелепо! Стив бе просто един добър актьор и обичаше маскарадите.

Сега доня Мария водеше Джини със себе си, а гласът й ту обясняваше нещо, ту критикуваше някого. Като се обърна през рамо, Джини видя как дон Франциско слага ръка на рамото на Стив. Дали само и се стори, че се карат? Нямаше време да размишлява повече. Сеньора Ортега обясняваше, че по-старите хора, по-консервативните семейства, държащи на традициите, предпочитат да стоят вътре.

Вместо да излязат навън на прохлада, най-почетните гости и най-близките приятели на дон Хосе вечеряха в огромната главна трапезария на къщата. След това щяха да танцуват в голямата зала под звуците на по-улегнал оркестър от този навън в градината.

— Ако Естебан има малко мозък, досега щеше да те е завлякъл навън — отбеляза леля Мария. — Наистина не знам какво му става на този младеж тази вечер. Боя се, че поведението му става все по-лошо! Може би ти ще успееш да го промениш. Сигурна съм, че ще упражниш чудесно влияние върху него, скъпа.

— О, да, надявам се — промърмори Джини покорно. Тя почти не знаеше какво говори. Дори когато бе представена на цял рояк по-възрастни жени, облечени в тъмни дрехи, които се бяха заприказвали в една от по-малките гостни, Джини усети как главата й се завърта, пълна с въпроси, на които не можеше да намери отговор.

Този следобед се бе хвърлила на леглото с надеждата да заспи, но това бе невъзможно. След това Карменсита, по-бъбривата от двете й прислужнички, се бе вмъкнала в стаята й с едно разхладително питие и бе останала да поклюкарстват, а очите й светеха от вълнение. Беше видяла балната рокля на доня Хения — толкова прекрасна, че всички слуги говореха за само великолепието й. Карменсита бе споменала, че дон Естебан е в лошо настроение и че бил говорил насаме с el patron. А Хуана разправяла, че той бил толкова ядосан, че ударил внука си с камшика, който носи винаги със себе си. Знаеше ли доня Хения, че на годеника й вече не се разрешава да носи пистолетите си? И че Джейми и Енрико сега го следват навсякъде?

— Много е буен този дон Естебан! Разправят, че е убил много хора собственоръчно. На el patron това хич няма да му хареса!

Като видя изражението на Джини, Карменсита добави помирително, че била сигурна, че доня Хения вече знае за всичко това и трябва да й прости за нейната бъбривост.

— Не спирай, след като си започнала! — отвърна й Джини, като се изправи в леглото. — Коя е Хуана и откъде знае толкова много? — В момента бе твърде ядосана, за да й пука дали звучи като ревнивка или не.

Карменсита бе отворила широко очи, но сега в тях проблясваше и някаква дяволитост.

— Тя работи в къщата, доня Хения. Виждала сте я. Мъжете я считат за красива, обаче тя е по-дива и от циганка. Баща й е разбойник, но някога бе един от пазачите на дон Франциско, докато не уби един човек и се наложи да избяга в планината. Майка й я доведе тук и помоли el patron да я приюти. Повярвайте ми — Хуана знае всичко, което става в къщата!

Накрая Джини бе успяла да изкопчи от момичето факта, че Хуана е не само хубава, но и амбициозна. Тя се считала за прекалено добра за обикновените кравари и крепостни селяни и се наслаждавала на работата си в мъжкото крило. Притежавала много хубави подаръци от млади господа, които са заемали тези стаи. Хуана смятала, че дон Естебан е най-красивият мъж, който е виждала през живота си и освен всичко останало той бил и „много мъжествен.“ Дали Карменсита се опитваше да я накара да ревнува или само да я предупреди, запита се после Джини.

Сега бе по-ядосана на Стив от всякога. Колко типично бе това за него. Без съмнение той се бе възползвал от възможността да опита прелестите на Хуана. Очевидно не смяташе Джини за очарователна, след като му бе показала, че вече не е марионетката му, изпълняваща всяка негова прищявка!

По-късно, когато гневът й бе попреминал, тя започна да се пита за причините за бурната кавга на Стив с дядо му, за постоянното присъствие на двамата пазачи, които дори ги бяха последвали в къщата на дон Хосе, без да се натрапват. И наистина беше вярно, че не носи оръжие. Колко добре си спомняше Джини тези пистолети! Когато пътуваха, той винаги бе препасан с два през кръста. Когато се събудеше сутрин, едва ли не първата му работа бе да си сложи колана с кобурите. Той бе човек на насилието, човек, който живееше благодарение на пистолета си. За нея бе почти шокиращо да го види невъоръжен.

Дали наистина е бил заставен да се ожени за нея? Дали мисълта за брак с нея бе толкова отблъскваща за него, та дядо му трябваше да го лиши от оръжието му и да го държи под наблюдение да не вземе да избяга? Тя трябваше да се зарадва от мисълта, че поне веднъж Стив Морган е бил заставен да направи нещо против волята си, както толкова пъти бе карал насила нея самата. Но вместо това тази мисъл странно я човъркаше. Той би трябвало да разбира, че няма да се отърве от последиците на действията си. Би трябвало да е подготвен да ги посрещне толкова леко, колкото позволяваха обстоятелствата. Все пак това нямаше да е истински брак. Правеха го само защото така бе по-удобно. Естествено тя нито ще очаква, нито ще иска Стив да стои до нея. Но ако дон Франциско си бе наумил нещо друго?

Джини бе изпълнена с мрачни предчувствия и почти се страхуваше. Когато доня Мария най-после я отведе обратно в залата, тя не можеше да си спомни нито едно от имената на дамите, с които се бе запознала, нито за какво си бяха говорили.

Сцената тук бе по-оживена и колоритна. Танците вече бяха започнали и двойките се носеха вихрено под звуците на валса. Без да знае как или защо, тя някак успя да зърне Стив, застанал в далечния край на залата, където една дълга маса бе превърната в бар и там сервираха пиене. Той стоеше там с чаша в ръка и говореше с някакъв млад мургав мъж с хилаво телосложение, когото си спомняше смътно, че й представиха като дон Диего Сандовал. Видя Реналдо, който изглеждаше особено красив тази вечер в тъмния си официален костюм, да се присъединява към тях. За момент разговорът им изглежда стана доста оживен и след това, когато доня Мария леко побутна Джини по-навътре в просторната зала с висок таван, Стив извърна глава от приятелите си и я забеляза. За момент изглеждаше сякаш тъмните му сини и искрящи очи проправяха пътека през претъпканата зала и накараха всички наоколо да застинат неподвижно и безмълвно, когато се срещнаха с нейните.

Той каза нещо на Реналдо, който й се усмихна, а после остави полупразната си чаша на масата и се запъти към нея. След миг Стив се усмихваше иронично на леля си и й казваше, че вече е отнела достатъчно от времето на годеницата му.

Доня Мария се усмихна и кимна одобрително, докато той обгърна кръста на Джини с ръка и почти насила я завлече в устремния вихър на валса.

— Не забравяй, че трябва да изглеждаме като щастливи годеници. Изпробвай поне една от неустоимите си усмивки върху мен, сладката ми!

Ръката му неумолимо я придърпа към него и макар че танцът едва бе започнал, Джини вече усещаше, че остава без дъх.

— Трябва ли да ме притискаш толкова плътно? — каза тя, но се усмихна и видя как очите му одобрително се присвиват.

— Каква добра малка актриса се оказа ти, Джини! Почти нямам търпение да открия какви други изненади си ми подготвила — той продължи гладко, без да спира: — Ти си най-красивата жена тук тази вечер. Къде се изгуби? Да не би да флиртуваше с някой млад кавалер, за да ме накараш да ревнувам?

Дон Франциско танцуваше доста бавно и спокойно близо до тях с една едра жена, облечена в розова брокатена рокля, а студените му очи преминаха през тях. С типичните си старовремски маниери той се поклони с глава към Джини, когато мина покрай тях.

Стив се наведе и докосна с устни слепоочието й и Джини почти извика от гняв.

— Престани! Няма нужда да хабиш цветистите си комплименти и целувките си за мен — тя не можа да се сдържи и прибави злобно: — Ще трябва да си ги спестиш за хубавичките прислужнички като Хуана!

Той отметна глава и се засмя.

— Да не ревнуваш, любов моя? Не бива. Все пак понякога мъжът има нужда от забавления, както знаеш. А и защо ти се свиди аз да си имам по някое девойче, когато ти възнамеряваш да си хванеш любовници?

Ако можеше да го направи, без да предизвика скандал, тя щеше да се отскубне от прегръдките му, и да избяга от него и от подигравателния му смях.

— Не ме интересува какво правиш — прошепна тя с режещ тон. — Но можеш поне да ми спестиш клюките на прислугата!

— Говориш, като че вече си ми жена! Но Джини, любов моя, защо ще искам да ти спестявам каквото и да било? След като си започнала да слушаш шушуканията на хората, сигурен съм, че си чула всичко — гласът му стана подчертано ироничен: — Аз съм не само пленник на твоята красота и другите ти прелести, скъпа, но дядо ми реши, че имам нужда и от други неща, които да ме задържат. Така че сме събратя по нещастие, нали разбираш?

Тя виждаше съвсем ясно, че вечерта ще е истинско бедствие. Те само се караха, намразваха се още повече и въпреки това бяха принудени да се преструват и да се правят на влюбени. Защо не свършваше музиката? Тя вече се бе задъхала и имаше чувството, че танцуват от часове.

Джини реши, че ще е най-добре да не отвръща на заяжданията му. Опита се да не обръща внимание на факта, че той я държи прекалено плътно и че от време на време навежда глава и леко я целува — ту по челото, ту по слепоочието. Тя знаеше, че хората ги гледат и вероятно се шокират. Естествено той точно затова го правеше — за да стресне всички и да я накара да избухне. Поне това удоволствие нямаше да му достави!

Най-сетне танцът свърши, но Стив отново я изненада, като остана до нея, привидно внимателен и нежен.

— Изглеждаш доста поруменяла, любов моя. Не искаш ли да се разходим навън за малко? Там въздухът е много по-свеж, а дон Хосе е поръчал дори да има пълнолуние. Хайде да видим дали ще можем да избягаме от зоркия поглед на твоята придружителка. Забелязвам горката леля Алфонса — тя те търси, а и да си призная, аз също не искам да се срещам с дядо си. Той има доста свиреп вид днес, не мислиш ли?

Джини не можеше да се дръпне от хватката му, без да привлече вниманието към себе си. Но не можеше да спре да се пита подозрително защо той изведнъж така зажадня за компанията й. Какво си бе наумил? Почувства се по-уверена, когато видя двамата мъже, които незабележимо се отделиха от тълпата зрители и сега ги последваха, без да се набиват в очи. Позна единия от тях — бе телохранителят на дон Франциско, Джейми Перес. Кой ли друг ги бе забелязал? Стив вътрешно може и да кипеше от гняв, но не се издаваше. Държеше се непринудено и почти приятелски и от време на време се спираше, за да я запознае с някои по-късно пристигнали гости или негови приятели, които все още не бе срещала. Един от тях бе американец, търговец на добитък от Тексас. Съвсем не бе от този вид хора, които човек щеше да забележи в тълпата или да си спомни по-късно…

Стив усети как мрачното му настроение леко се подобри, откакто бе поговорил няколко минути с Диего и със самия Бишоп. Диего бе много развеселен, а Бишоп кисело го укоряваше, но сведенията, които Стив им донесе дори бяха предизвикали една от редките усмивки на Бишоп.

— Костваше ми доста усилия да убедя мистър Стюърт да застане толкова убедено и бързо на страната на президента Хуарес — призна Бишоп насаме пред Стив. — Обаче ние си имаме свои методи! Още повече се радвам да узная, че някои от френските войски всъщност се оттеглят. — Той бе добавил малко по-тихо: — Сигурен ли си за Лопес?

Отговорът на Стив явно го задоволи, защото той се усмихна още веднъж.

— Добре, тогава. Сега като че е мой ред да ти дам малко информация, която може и да не е стигнала до ушите ти. Изглежда бъдещият ти тъст е разпространил слуха, че дъщеря му е на гости на приятели в Мексико. Той скоро отново ще се кандидатира на изборите и предполагам, не може да си позволи скандал в семейството. Не е споменал и дума за златото. Но трябва да те предупредя, Морган, че си в списъка на почти всеки ловец на престъпници от двете страни на границата. Цената, определена за теб, ако те хванат жив, е двадесет и пет хиляди долара.

Стив подсвирна, а Бишоп добави сухо с неразгадаемо лице:

— Може би сега ще е добре да се покриеш за известно време. Можеш дори да използваш тази възможност, за да си изкараш един меден месец.

Вече свикнал с хумора на Бишоп, Стив само сви рамене.

— Вече ти обясних как стоят нещата с моята женитба. И освен това вече си изкарахме медения месец.

Бишоп повдигна вежди.

— Това означава ли, че ще продължиш да работиш за нас? Бракът има способността да прави човек по-предпазлив… Нали видя какво стана с Дейв Мадън?

Стив се намръщи.

— Да, видях! Дейв си го биваше и се радвах, че е до мен в няколко каши, в които се забъркахме. Откакто срещна Рената, той се опита да отглежда добитък в този пущинак, като едва свързваха двата края, за да преживеят, ако наричаш това живот. Това не е за мен…

Той отново се сети за този разговор, като стисна ръката на Джини и усети меката й плът. Имаше нужда от приключения, от поемането на рискове, от новите изживявания, които му носеха пътуванията му. И ако се страхуваше от нещо, това бе от обвързване — да се чувства прикован на едно място и постоянно да се измъчва от такъв посредствен живот. Плашеше го мисълта да прекара остатъка от живота си с една жена. Той бе имал твърде много, за да се задоволи само с една.

Бяха излезели на хладната покрита веранда, която отвеждаше до големия двор и очите на Стив по навик набързо огледаха тълпата, като се спряха на малката група френски войници в единия край. Трима американци, вероятно наемници, стояха малко настрана от французите и си говореха помежду си и единият от тях… Стив изруга наум. Не можеше да сбърка този орлов нос и този хищнически профил. Какво по дяволите правеше Том Бийл толкова навътре в страната? И какво търсеше именно тук?

— Стив, причиняваш ми болка!

— Извинявай — промърмори той автоматично. Почти без да спира, той пусна ръката й и взе двете й длани в своите, като я завъртя. Преди да може да запротестира, Джини се озова в сянката, с гръб към масивна колона, обрасла с бръшлян — една от тези, които поддържаха верандата.

— Какво ти става? Защо…

Неочаквано той я целуна страстно, без да й даде време да помисли или да се скове протестиращо.

Над рамото й Стив видя, че Бийл и другарите му се запътиха към една от масите навън, отрупани с ядене и пиене. И тримата носеха пистолети. Той вече бе забелязал издутините от скритите револвери под тъмните им сака, които мъжете бяха облекли, за да се съобразят с обичая. А точно тази вечер той не бе въоръжен, благодарение на дядо си!

Но проклет да е, ако избяга от Бийл и се скрие за остатъка от вечерта. Все щеше да измисли нещо.

Хваната неподготвена, Джини разтвори меките си устни под неговите. Той я държеше по-плътно, усещаше извивката на гърдите и срещу своите и за момент забрави за Бийл.

Очите й се бяха разширили, дълбоки и тайнствени като горски вир, когато най-накрая я пусна.

— Защо…

— Ако не замълчиш за малко, пак ще те целуна — заплаши я той и мекотата изчезна от очите й, докато стисна устни протестиращо. Той въздъхна.

— Джини, трябва да поговорим. Какво ще кажеш да сключим примирие? Виж какво — продължи той нетърпеливо — и двамата знаем много добре, че цялата ситуация е нелепа! Не можем да продължаваме да се бием като куче и котка, ако ще се женим след няколко дни. Така няма да стигнем до никъде. А и има нещо, което трябва да ти кажа.

— Чудех се кога ще стигнеш до това — каза тя с тих, но твърд глас. — И аз го видях. Този ужасен мъж, който ме гледаше така, сякаш ме съблича с поглед — онзи, когото почти уби с нелепите си преструвки!

Тя бе забелязала Бийл почти едновременно със Стив, след като погледът й бе привлечен носталгично от френските униформи.

Усети как коленете й омекват и се почувства почти зашеметена от страх, когато Стив грабна ръцете й и я отведе оттам. Затова ли я бе целунал толкова страстно? За да я накара да замълчи, за да не бъде видяна и разпозната?

Той я погледна с полуусмивка, но в очите му се четеше някакво объркване.

— О, Джини, любов моя! Каква си опърничава! Ти си най-твърдоглавата и непокорна жена, която някога съм срещал. Какво ще правя с теб?

— Няма защо да се притесняваш за мен, Стив Морган, а за онзи човек ей там! Какво ще правиш с него?

Той сви рамене безгрижно.

— Ами не съм решил още. Той засега не ни е видял, така че поне имам предимството на изненадата. Във всеки случай — ръцете му я оградиха от двете й страни, като я притиснаха срещу колоната — точно сега мога да мисля само за това колко много искам да се любя с теб. Ти имаш най-чувствената и прекрасна уста, която някога съм виждал. Дори когато очите ти сипят огън и жулел като сега, устата ти те издава.

Преди да може да му отвърне, той отново започна да я целува, обгърна я с ръце и я притисна плътно към себе си. Тя си помисли, че е безскрупулен, непоносим и напълно откачил! Но както обикновено, когато я целуваше с такова силно съсредоточаване, тялото й сякаш добиваше своя собствена воля и тя ставаше напълно неспособна да се противопоставя, докато устните й пламваха под неговите.

— Съзнаваш ли — прошепна тя, когато той най-сетне вдигна глава, — че наоколо има и други хора? А и тези двама мъже ни наблюдават. Какво ще си помислят? — Гневът й се върна и тя заяви по-силно: — Ти си такъв лицемер! Защо трябва да си играеш с мен?

— Именно ти си двуличницата, мила. Защо не приемеш факта, че каквото и да си казваме, и колкото и да се бием, все пак трябва да се съобразяваме с това? — Устните му отново докоснаха нейните и тя потръпна въпреки волята си.

— Не те разбирам!

— И аз не те разбирам, скъпа. Но сама виждаш, че не можем вечно да се бием. Затова искам да сключим примирие. За бога, Джини! — гласът му бе станал нетърпелив, настоятелен. — Дори ако тази наша женитба изглежда единственият изход от това незавидно положение, в което съм те поставил — добре, признавам вината си! Но не виждаш ли, че все пак има неща, които трябва да обсъдим? И ще е по-добре, ако можем да поговорим разумно и без ненужни обвинения. Е?

Джини почти не можеше да повярва, че той го мисли, че наистина иска да сключи такова примирие с нея, че няма някакви други скрити мотиви зад внезапната промяна в поведението му. Въпреки това какво можеше да загуби, ако само го изслуша? През този миг, докато се колебаеше, загледана в очите му, тя се запита дали той възнамерява да й се извини или да се опита да я разубеди от идеята да се оженят.

Джини кимна с глава доста мрачно, с надежда, че поне ще я пусне. Защо трябваше толкова публично да показва страстта си?

Думите се поколебаха на върха на езика й и тя ги преглътна. Но все още остана с чувството, че той някак бе прочел мислите й, защото й се усмихна иронично.

— Джини! Наистина ли те плаша толкова много? Изглеждаш така, сякаш скоро ще бъдеш пренесена в жертва!

След това Джини не можеше да си спомни какво му отговори и дали изобщо каза нещо.

Гласът на леля Мария, сприхав и доста задъхан, ги прекъсна:

— Ето ви и вас! Търсих ви навсякъде, а горката сеньора Армихо вече кършеше ръце, когато я видях за последно! Предполагам, че е много хубаво да се сврете в някое романтично кътче, но вие двамата ще имате достатъчно време за това по-късно. Джини, тук има един джентълмен, който няма търпение да се запознае с теб, откакто споменах името ти. Няма нужда да ме поглеждаш толкова кисело, Естебан — полковник Девери наскоро се е оженил. Каза ми, че познава бащата на Джини. Какво съвпадение, не мислите ли?

Джини усета как пребледня като платно, а после бузите й започнаха да горят. Пръстите на Стив сякаш се впиха предупредително в рамото й, преди да я пусне и да й се поклони малко иронично.

— Скъпа лельо! Колко остър поглед имаш. Мислех, че никой няма да ни открие тук. Сър, за мен е удоволствие.

Джини почти не разбра, че вече ги запознават. Подаде механично ръка със застинала усмивка на лицето си и усети как мустаците на полковника се докоснаха до ръката й, докато я целуна.

Когато той се изправи, тя видя, че е застанала срещу един средно висок, пълен мъж с тъмнокафява коса, леко прошарена на места с малко сиво. Именно очите му я задържаха — интелигентни очи с цвят на лешник. Той я изгледа пронизващо, а в погледа му се четеше въпрос, и същевременно имаше доста озадачен вид.

— Мис Брандън, най-после имам удоволствието да се запозная с вас. Доколкото си спомням баща ви наистина спомена, че възнамерявате да посетите Мексико, когато говорих с него последния път. Но все пак съм доста изненадан да ви видя тук — дали наистина бе натъртил последната дума или само така й се стори? Той продължи с приятно провлачен глас: — Имам удоволствието да познавам бегло и чичо ви — очарователен човек, чието мнение много се цени от императора. Чудя се дали… — той се обърна към Стив с пренебрежителна усмивка — С ваше разрешение, сеньор…

— Естебан е внукът на брат ми, дон Франциско Алварадо. Сигурна съм, че сте го срещали! — леля Мария звучеше горда от себе си. Джини не смееше да извърне глава, за да види изражението на Стив.

— А, да, разбира се! Мосю Алварадо, питам се дали ще ми позволите един танц с очарователната ви годеница? Ако тя няма нищо против, естествено!

— Глупости! Разбира се, че Естебан не възразява! Сигурна съм, че и Джини ще се радва да си поговорите за общите ви приятели. Вие двамата ще имате цялата вечер на свое разположение — не бива да сте такива егоисти!

— Както виждате, полковник Девери, леля ми отстрани всички възражения! — в гласа на Стив се криеше само ирония, нищо друго. — Върви и се забавлявай, любов моя. Лельо — поклони й се той, — все още не си ми доставила удоволствието да танцуваш с мен. Мога ли да имам тази чест?

Като ударена от гръм, неспособна да мисли свързано, Джини усети, че полковникът я хваща за ръка и я води по стълбите към платформата, издигната в градината. Сега можеше само да се помоли Бийл да не я разпознае, той и приятелите му да решат да се разходят някъде другаде. Тя със сигурност не смееше да погледне натам, където го бе зърнала за последен път.

Надяваше се Стив също да прояви достатъчно благоразумие и предпазливост и да заведе леля си да танцуват вътре. Въпреки, че му бе ядосана, една изненадваща мисъл се бе промъкнала в главата й — тя не искаше Бийл да го вижда, не искаше да вижда как стрелят по него и може би го убиват, без да има възможност да се защити!