Розмари Роджърс
Сладка дива любов (29)

29

Стив Морган не пристигна в къщата на дядо си до самия ден на фиестата по случай именния ден на дон Хосе Сандовал, а до този момент доня Мария бе вдигнала обикновено спокойния и подреден дом на дон Франциско с краката нагоре.

Тя незабавно се бе заела да поеме в свои ръце работите в къщата и прислужниците сновяха постоянно напред-назад да изпълняват заръките и. Всяка стая трябваше да бъде почистена основно. Подовете бяха намазани с восък, мебелите — разместени. И тя настояваше да вземе Джини под крилото си, както се изрази. Всеки от тоалетите й бе прегледан грижливо да няма и най-малкия дефект, и трябваше да прекарва по-малко време в четене и повече в изучаване на това как се управлява голямо домакинство. Трябваше да носи повече бижута и по-сложни прически.

Дон Франциско започна да се заключва в кабинета си и да се занимава със сметките си. Дори Реналдо, които бе доста изнервен от присъствието на майка си и постоянните й натяквания, започна да посещава по-рядко голямата къща.

Джини се чувстваше напълно безпомощна, но по някакъв странен начин бе доста облекчена, че вече има какво да върши. Доня Мария почти не й оставяше време да се усамоти с мислите си, макар че докато Стив най-сетне реши да се появи, според Джини името му се споменаваше толкова често, при това винаги с неодобрителен тон, че щеше да полудее, ако го чуе още веднъж.

Вътрешно не усещаше нищо, освен хлад — хлад, породен както от гняв, така и от отчаяние, когато една от прислужниците се втурна задъхана в спалнята й с очи, разширени от вълнение.

— Той се върна! Дон Естебан най-сетне се прибра! — спомнило си за добрите обноски, момичето направи лек реверанс. — Доня Хения, той скоро ще дойде да ви види, сигурна съм! Сега е с el patron в кабинета му. Мога ли да ви помогна да се преоблечете?

Джини отвърна по-троснато, отколкото възнамеряваше:

— Не, за бога! Какво й има на роклята, с която съм сега? Толкова често се преобличах днес, че вече съм уморена!

Когато момичето излезе, Джини веднага започна да крачи из стаята. Забеляза отражението си в огледалото. Новата рокля, която доня Мария бе настоявала да облече тази сутрин, доста й отиваше и бе по последна мода, събрана в интересен турнюр на гърба. Не че това имаше някакво значение, помисли си тя ядно, понеже той никога не забелязваше с какво е облечена. Единствената му цел преди бе да разкъсва дрехите от гърба й!

Джини никак не се успокои, когато придружителката й, притеснителната сеньора Армихо, влезе устремно в стаята, цялата разтреперана. Накрая именно Джини трябваше да успокоява развълнуваната сеньора, уверявайки я няколко пъти, че изобщо не е нервна и дори е доста спокойна. Защо трябваше да се притеснява? Остана много доволна, когато я осведомиха, че тази сутрин доня Мария е на посещение при сина си и ще се върне по-късно следобед.

— Колко жалко! Много ще съжалява, че е пропуснала пристигането на дон Естебан — повтаряше леля Алфонса. — Ужасно ще се разочарова, сигурна съм!

Джини бе седнала с някакво ръкоделие в ръка, по-скоро за да успокои придружителката си, отколкото от необходимост да прави нещо. Тя упорито си повтаряше, че изобщо не се бои и не е разстроена, но когато чу познатите стъпки точно пред вратата си, моментално скочи на крака и усети как кръвта се оттегля от лицето й.

— Няма нужда да излизаш — прошепна тя почти умолително, — все пак ние не сме романтични деца, нито непознати!

— Но той ти е годеник! Дон Франциско каза, че е позволено да се срещате насаме — рече жената леко изненадана. Веднага щом Стив се появи на прага, тя се извини и тактично побърза да се оттегли.

Вече нямаше къде да избяга, трябваше да се срещне лице в лице с него и да се надява, че изразът й няма да издаде вътрешните й опасения.

— Чувам, че сме щели да се женим — бяха първите му думи и макар че гласът му звучеше изненадващо мило, Джини не се излъга. Тя бе видяла присмехулния, почти зъл поглед в присвитите му очи, докато я оглеждаше от главата до петите, преди отново да ги забули с невероятно дългите си мигли.

Той се подпря на вратата, на пръв поглед доста спокоен, но тя бе забелязала как устните му се свиха изопнати и побелели от потискания гняв и той не можа да скрие навъсения израз, който му придаваха сключените черни вежди.

Носеше някакъв пакет, който захвърли небрежно на един стол.

— Донесох ти подарък — нова рокля. Макар че виждам, че едва ли е било необходимо. Но можеш да я облечеш тази вечер, ако ти харесва.

Колко любезно и спокойно говореше, но през цялото време вътрешно беснееше, и почти не можеше да овладее яростта си. Тя го бе виждала и преди в това състояние и знаеше твърде добре какво означава, когато очите му сякаш присвяткаха като твърди сини камъни, а ноздрите му се издуваха, сякаш всеки момент… О, той бе побеснял! Но точно толкова очевидно бе, че полага огромни усилия да овладее яростта си. Мисълта, че тя е защитена срещу него и че той не смее да вдигне ръка срещу нея накара Джини да вирне леко брадичка и да го погледне смело, а очите й се вгледаха презрително в неговите.

— Благодаря! Трябва да простиш за изненадата ми — не съм свикнала на такива жестове на внимание от теб.

— И дядо ми изглежда смята така — че съм се държал нечовешки с теб. Трябва ли да се опитам да коригирам поведението си? Може би трябва да те ухажвам с всякакви захаросани думи и любовни фрази. Може би това е пътят към женското сърце! — очите му се свиха гневно към нея и зъбете му лъснаха в една определено злобна усмивка. — Изведнъж сякаш ти се завърза езика, Джини. Това не е типично за теб. Да не би да си разочарована, че все още не съм те поздравил както трябва?

Още преди да осъзнае напълно какво се кани да направи Стив, той бе прекосил стаята с дълги крачки и я бе взел в прегръдките си.

Приближи лицето си към нея и Джини инстинктивно затвори очи срещу изгарящия гняв, който прочете в погледа му. А дали не бе просто от нетърпение за целувката му? Тя не знаеше, усещаше само собствената си слабост и почти хипнотичната власт, която прегръдките му явно все още упражняваше над нея. Още не я бе целунал, но тя усещаше като нещо почти физическо изгарящия му поглед върху лицето, устните, раменете и гърдите си. Какво чакаше? Как смееше да я държи така притисната, докато изучава сантиметър по сантиметър, сякаш никога не я е виждал? Джини събра всичката си смелост, за да прошепне яростно:

— Не, недей! Пусни ме!

Ръцете й притиснаха гърдите му, опитвайки се да го отблъснат. Но той само стегна още повече прегръдката си и сега я притисна толкова силно, че дъхът й почти секна.

— Не е ли по-добре да свикнеш с ласките ми, любов моя? Така ли трябва да посрещаш бъдещия си съпруг? Казаха ми с какво нетърпение си очаквала завръщането ми, защо не го докажеш?

Най-после очите й се отвориха и се взряха гневно в него.

— Престани! Мразя те!

Той се изсмя внезапно и саркастично, което я накара да млъкне.

— А, да, разбира се — провлече той подигравателно, — как можах да забравя това? А пък аз си помислих, че си променила мнението си и се жениш за мен по любов! Сигурна ли си, че не питаеш страстни чувства към мен, Джини? Опитай се да отвърнеш на целувката ми. Да знаеш, че ще очаквам от теб повече желание, след като се оженим!

Тя започна да се бори с него, но той бе навел глава и я целуна дълго, силно и почти болезнено, с пръсти оплетени в косата й, за да не й позволява да извърне глава, като разпусна грижливо навитите й букли, а фибите се пръснаха по пода. Тя се бе опитала да забрави начина, по който той я целуваше — устата му сякаш превземаше нейната, насиняваше устните й, разделяше ги, докато езикът му изследваше устата й, като изискваше почти насилствено нейната реакция.

Ръката му обгръщаше кръста й и докато главата й се отмяташе назад под яростната му целувка, тя внезапно болезнено усети твърдия издатък на тялото му, притиснато в нейното. Защо винаги трябваше да става по този начин? Бе унизително да я кара да осъзнава толкова остро собствената й слабост и почти грубата чувственост, която докосванията му събуждаха у нея.

Джини вече почти бе изгубила съзнание, когато той спря да я целува и се почувства освободена толкова внезапно, колкото я бе грабнал в обятията си. Все още бе задъхана, сякаш бе пробягала дълго разстояние и, за да остане права трябваше да се хване с две ръце за облегалката на стола. Трябваше й известно време, за да осъзнае, че Стив от своя страна изглеждаше абсолютно безчувствен. Той бе отстъпил назад и присвитите му очи я изучаваха критично. В нея се надигна гняв и замени чувствената нега от преди минута.

Косата й падаше свободно до кръста й, страните й бяха поруменели, сякаш изгаряше от треска, а очите й, които допреди малко изглеждаха нежни и пролетно зелени сега притъмняха като море пред буря. Дори гласът й стана буреносен и тя се задави от прилив на чувства.

— Какво си мислеше, че ще докажеш с това? Че все още си физически по-силен от мен? Ти ме отвращаваш!

Той бе затъкнал палци в колана си — жест, който винаги бе мразила. А сега й се присмя и каза със саркастично провлачен глас:

— Невинаги съм те отвращавал, доколкото си спомням. Всъщност ти изглеждаше изгаряща от нетърпение да научиш какво е това, което пропускаше през цялото време, докато бе уплашената малка девственица! Това, което не разбирам, е защо искаш да се омъжиш за мен? Толкова ли много жадуваш да те уважават? Помисли си за всички нови преживявания, които ще изпуснеш, Джини. Без нови вълнуващи любовници, без повече приключения. Няма ли да ти омръзне? Ти си много страстна жена, макар и все още си твърде голяма пуританка, за да си го признаеш. Толкова е лесно да те възбуди човек, мила! Не си ли спомняш колко бързо се върна при Карл Хоскинс след мен, а след това и при френския си капитан? Хайде, знам, че можеше да постъпиш по-мъдро, вместо да избереш да се омъжиш за мен. Аз нямам намерение да водя улегнал живот и освен това съм търсен от закона, един окаян несретник — мелез, помниш ли? Как така си променила мнението си?

Със същия успех можеше и да я зашлеви — подигравателните му, присмехулни думи накараха Джини да излезе от кожата си от гняв. А той все така си стоеше с тази насмешлива полуусмивка, изкривила устните му, и чакаше спокойно да види реакцията й.

— Смееш да ми кажеш тези неща? — тя повиши глас и трябваше да използва цялата си воля, за да се овладее. — Смееш да обвиняваш мен в… о, Боже! Що за лицемер си ти? Мислиш ли, че не знам какво си правил по време на тайнственото ти, спешно пътуване до Мексико Сити? Или че името й е Даниел? О, да — продължи тя гневно, зарадвана, че стрелата й попадна в десетката и усмивката изчезна от лицето му. — Не съм толкова глупава и невежа, колкото си мислиш! Знаех много добре какво правя, когато казах на дядо ти, че ще се омъжа за теб. Нима не ти се заклех, че някой ден ще си отмъстя, ще те накарам да съжаляваш, че изобщо си ме отвлякъл по този деспотичен начин? Нима си мислеше, че някога ще ти простя за бруталното ти, безскрупулно държане с мен? Не, скъпи Стив, този път ще видиш какво е да си принуден да правиш нещо, което не искаш. Ще се ожениш за мен и ще ме освободиш! Не си мисли, че искам да живея с теб и да продължавам да бъда твоя пленничка! Възнамерявам да пътувам — където и когато поискам, и ако пожелая любовници, ще ги получа. Няма ли да е една добра промяна — ти да си рогоносецът? Ще те държа информиран, разбира се, но няма да можеш да направиш нищо, за да го предотвратиш. Имай колкото си искаш любовници — на мен не ми пука, но аз ще бъда твоята жена и ще нося твоето име!

Когато свърши, тя бе останала без дъх, а присвитите й котешки очи, изпълнени с омраза, святкаха срещу него.

— Каква кучка се оказа! — гласът му прозвуча тих и почти нехаен, но Джини не се излъга и много ясно усети колко е ядосан. Лицето му изглеждаше като покрито с маска, а всеки мускул бе изопнат и напрегнат.

— Та ти ми беше толкова добър учител, Стив! — нарочно и почти кокетно тя го погледна с широко отворени очи и се почувства възнаградена, когато видя как той стисна челюсти. За момент си помисли, че бе стигнала твърде далеч и че той ще се нахвърли върху нея като вълк и ще счупи врата й между лапите си.

Но той си пое дълбоко дъх и внезапно й се усмихна.

— Някои ден, любов моя, трябва да ми кажеш какво сте планирали с дядо ми за мен. Но междувременно може би трябва да се опитаме да се наслаждаваме на времето, което прекарваме заедно. Ти наистина си прекрасна, когато си ядосана, знаеш ли?

Колко вбесяващ бе! В един миг почти очакваше той да почне да бълва огън и жулел, а в следващия вече изглеждаше подлудяващо хладнокръвен, а гласът му звучеше спокоен и дори леко развеселен. Как можеше толкова бързо да си възвърне самообладанието?

— Моля те, не си прави труда да ми правиш комплименти точно сега — каза Джини високомерно. — Мисля, че и двамата знаем мнението си един за друг!

— Е, аз не съм толкова сигурен — рече той замислен. — Ти наистина си малка кучка, но мисля, че човек може да те накара да подвиеш опашка. Може би съм използвал грешни методи! Във всеки случай ми дадоха заповед. Трябва да се държа с теб само с уважение и да нашепвам захарни думички в хубавите ти уши. Дядо ми каза, че вече било крайно време да започна да се държа като бъдещ съпруг. Ако ще се женим, май ще е най-добре да се възползваме максимално от това, не мислиш ли?

Той протегна ръка и леко докосна лицето й, като се засмя, когато тя се дръпна.

— Ти си поруменяла, като че имаш треска, сладка моя! Сигурна ли си, че се чувстваш достатъчно добре, за да присъстваш на празненствата довечера? Което ми напомня, че ще дойда да те взема точно в седем часа, така че се опитай да си готова дотогава, дядо ми мрази да го карат да чака и пред нас ще има дълъг път.

— Ти наистина си непоносим! — рече тя със смразяващ глас.

— А ти наистина приличаш на циганка, когато косата ти е пусната така и очите ти притъмняват като сенчеста гора — подразни я той с подигравателен глас. — Нали виждаш, можеш да вдъхновиш дори такъв стар грешник като мен да стане поетичен! Всъщност, ти си най-привлекателна, когато си разгневена и раздърпана като сега, жалко, че още не сме женени!

— О! — ахна Джини разярена. — Не мога да търпя това нито секунда повече! Ще се махнеш ли? Не искам да те слушам повече!

Тя се обърна и хукна като последна страхливка към убежището на спалнята си, като чуваше вбесено циничния смях на Стив зад себе си. Джини затръшна вратата възможно най-шумно, като се надяваше да се усамоти в тишина, но въпреки това бе принудена да сложи ръце върху ушите си, за да спре силното биене на сърцето си.

Чак по-късно, когато придружителката й влезе отново в стаята с някакъв пакет в ръце, а лицето й бе укоризнено и любопитно, Джини си спомни какво й бе донесъл Стив. Тя не искаше да го отвори. Предпочиташе да разкъса на парчета роклята! Но под зоркия поглед на сеньора Армихо трябваше да се насили да процеди някакво извинение през стиснатите си устни, все още болезнено насинени, и да се заеме с връвта.

Обаче, след като опаковката бе захвърлена настрана и роклята бе вдигната, а гънките и воланите й — раздиплени, Джини не можа да възпре едно спонтанно възклицание от удоволствие. Пред нея сияеше бална рокля, най-хубавата, която някога бе виждала. Наистина беше великолепна! Изглеждаше зелена, докато не погледна материята на светлината и тогава като по чудо в гънките се появиха и други цветове — блестящи, пъстри като дъга, постоянно променящи се и сякаш преливащи един в друг. Тя никога не бе виждала нещо подобно. Как бе възможно един плат да събере толкова много различни тонове и леки нюанси?

Дори обикновено безизразното лице на сеньора Армихо изглеждаше преобразено от възхита, когато видя дрехата — красивата, блестяща рокля, която сега бе положена върху леглото, за да могат да продължат да я съзерцават. Деколтето бе изрязано толкова дълбоко отпред! Джини усети, че си мисли как почти всичко ще й се вижда! И все пак би се чувствала като принцеса от приказките, като облече тази рокля!

В този момент гласът на леля Алфонса прекъсна размишленията й:

— О! Но аз никога не съм виждала нещо толкова прекрасно! Всяка жена ще умре от завист като те види, Хения! Добре, че си вече сгодена, иначе никога нямаше да мога да удържа всички млади кавалери настрана. Какъв отличен вкус! Колко високо те цени скъпият Естебан!

Споменаването на името на Стив върна Джини на земята, макар че в същото време пръстите й не можеха да спрат да докосват гальовно меката, почти ефирна материя.

Стив — защо трябваше именно той да й донесе точно тази рокля? И откъде, за бога, бе намерил такова съкровище? Несъмнено я е откраднал, помисли си тя с негодувание. Може би е принадлежала на контеса Даниел. О, боже! Дали не е стигнал дори дотам, че да я открадне от самата императрица Карлота! Той е способен на всичко, без значение колко низко и долно е, помисли си тя ядосано. И все пак, въпреки всичките си опасения Джини знаеше, че няма да може да устои и ще облече роклята още тази вечер.

„Тя е зелена и въпреки това по някакъв начин ми напомня за опал — огнен опал. Да, така е“, реши тя. Щеше да облече тази рокля тази вечер, заедно с великолепните огнени опали, които й бе подарил дон Франциско. Те бяха единствените бижута, които можеше да сложи с тази рокля.

— Ще я облека тази вечер — рече Джини на глас и видя как сеньора Армихо гледа роклята почти с благоговение.

— Аз сама ще я изгладя — рече жената. — Нямам вяра на нито едно от тези момичета, за да им възложа такава задача. Скоро ще я донеса и ще я окача. А ти трябва да се опиташ да си починеш днес, Хения — танците вероятно ще продължат до зори!

О, да, танците — помисли си апатично Джини, след като придружителката й излезе. Тя се почувства странно неспокойна и любопитна.

Каква ли роля играеше Стив този път? И какви методи бе използвал дон Франциско, за да пречупи волята на твърдоглавия си внук и да я подчини на своята? Наистина ще е много любопитно да узнае защо Стив се бе съгласил толкова лесно. Това просто не бе типично за него, особено след като бе дал да се разбере, че няма никакво желание да се жени за нея.

Винаги когато се сетеше за него, тя се разгневяваше! С приглушен възглас на отвращение Джини се хвърли на леглото и затвори очи, решена поне веднъж да се подчини на обичая и да си подремне.

Щеше да е доста изненадана, ако знаеше, че точно в този момент Стив Морган си мислеше за нея, а мислите му бяха почти толкова гневни и горчиви, колкото нейните.

Той се бе върнал в стаята си и се готвеше да вземе една вана, но по някаква причина реши, че незабавно се нуждае от едно питие преди това. Вино! Дядо му държеше само това отвън на големия бюфет в главната трапезария. Имаше нужда от шотландско уиски или бърбън, но сега трябваше да се задоволи с вино.

Стив мрачно погледна отражението си в огледалото и замислено потърка бузата си с набола брада. Определено се нуждаеше от бръснар. Бе готов да си остане и в този вид и да заяви с равен тон на дядо си, че възнамерява отново да си пусне брада, но мисълта за още един неприятен разговор точно след днешния го изпълни с необичайна неохота да се инати за такива дребни въпроси. По дяволите, помисли си той яростно, тогава тази вечер ще съм гладко обръснат. Може пък това да й хареса повече.

Мисълта за Джини изобщо не подобри настроението му. Дяволите да я вземат малката хитра интригантка! Бяха й дали възможност да си разчисти сметките с него и тя бе побързала да се възползва от нея. Той не се съмняваше, че тя действително възнамерява да изпълни всички заплахи, които му отправи. Той я бе освободил от девствеността й, бе й показал удоволствието от секса, а тя бързо се бе обърнала и бе потърсила още наслада в други мъже, докато той не сглупи и я отвлече.

Като остави чашата, която използваше, Стив надигна бутилката с вино и изпи почти половината на три големи глътки.

Откакто бе срещнал Джини Брандън, нещата се бяха объркали. Въпреки че трябваше с неудоволствие да признае, че за това не е виновна само тя. Поначало той трябваше да спази обещанието си да стои далеч от нея. А после изобщо не трябваше да я води със себе си толкова дълго време. Не бе тъй трудно да се отърве от преследвачите си. Можеше да го стори и без нея — и бездруго само го забавяше. Тогава защо, по дяволите, я бе влачил със себе си, особено като знаеше, че се прибира у дома си? Трябваше да се сети, че дядо му ще разбере и като знаеше що за човек е, нямаше да се успокои, докато не дойде да говори лично с жената, която непоправимият му внук бе дръзнал да доведе със себе си вкъщи. Трябваше да се сети, че това неизбежно ще се случи. Трябваше да вземе предпазни мерки. Най-вече не биваше да си позволява да има нищо общо с Джини Брандън!

Стив изруга на глас и прислужницата — индианка, която носеше още топла вода, подскочи, като че я бе ухапал. Той й се усмихна разсеяно и й каза с жест да продължи, накъдето се бе запътила. Тя му се усмихна доста свенливо в отговор, сведе глава и излезе, за да донесе още вода.

Стив се загледа замислено във вратата, която момичето бе затворило толкова внимателно след себе си. Каква каша! Той се бе върнал от Мексико Сити възможно най-бързо с всичката информация, от която се нуждаеше Бишоп. Всъщност самият Бишоп, предрешен като богат американски търговец на добитък, щеше да е в къщата на Сандовал довечера, по покана на Диего Сандовал, син на дон Хосе и приятел на Стив от детинство. Диего — горещ, макар и таен поддръжник на Порфирио Диас, също вземаше участие в движението на хуаристите. Той бе уредил тази среща, след като наскоро се бе завърнал от едно пътуване до Сан Франциско и всъщност, преди да замине, бе казал на Стив, че Бишоп има нова важна задача за него, когато се върне. Какво щеше да каже сега на Бишоп? „Дядо ми ме третира като малко дете. Сложил е хора да ме пазят и дори ми е уредил сватба.“ Тази мисъл накара лицето му да потъмнее от гняв. Няма да има спор относно методите му — в техния занаят хора като Стив трябваше да използват всякакви средства, за да постигнат целта си. Но в този случай всичко бе поради една негова грешка — глупава и скъпо платена грешка! Слава богу, че поне имаше сведенията, които им бяха нужни толкова спешно. Даже и без него те пак можеха да действат, като координираха внимателно действията си от двете страни на границата.

Въпреки гнева и отвращението от себе си, Стив не можа да не се ухили, когато изведнъж си представи гнева на хубавата Даниел, когато разбере, че той си е заминал. Щеше да е още по-яростна, когато открие, че новата й рокля, ушита от самия Уърт в Париж от някаква материя, докарана чак от Индия, също се е изпарила. Тя й бе подарък от високопоставен английски обожател — най-малкото дук. Да, сигурно Дани вече бе изпаднала в истерия и крещеше неистово — той не се съмняваше в това. Каква тигрица бе, особено в леглото! Беше ненаситна — непрекъснато свиваше кокетно устни, умоляваше, дереше с нокти или крещеше окуражително мръсни думи, които бе научила на всякакви възможни езици. Въпреки това той откри, че нейните настоятелни желания и преструвки скоро започнаха да му омръзват. Бе присвоил новата й бална рокля като един вид отмъщение, задето тя му бе станала досадна. Може би отсега нататък тя ще си избира любовниците по-внимателно — мъжът й трябва наистина да му е благодарен!

Но мисълта за съпруга на Дани, който се биеше за каузата на Максимилиан, докато тя се показваше на обществени места с любовниците си, накара Стив отново да се намръщи. Хуана отново се бе върнала, този път с последната кофа гореща вода и бе застанала отстрани очаквателно, готова да му помогне да се изкъпе. Това бе стар обичай в мъжкото крило на къщата на дон Франциско. Поне, помисли си Стив с горчивина, трябваше да признае, че старият педант, луд на тема дисциплина, се съобразяваше с естествената физическа нужда на младите мъже с гореща кръв.

Но що се отнася до всичко останало — не, дядо му все още живееше в един авторитарен, затворен свят, който трябваше отдавна да е отмрял. Пораснал или не, внукът му все пак си оставаше негова плът и кръв и думата на el patron бе закон. Бе невъзможно! Дядо му трябва да разбере, че не може да го държи като затворник, като някой провинил се крепостен селянин!

Черните му вежди се бяха сключили в несъзнателна гневна гримаса, която уплаши наперената Хуана и я накара да млъкне. Стив започна да се съблича и хвърляше една по една мръсните си от пътуването дрехи към момичето, което се изчерви и започна да се кикоти, докато ловко хващаше всяка от тях.

Като си помисли някак разсеяно за бягство, Стив погледна към вратата и после сви рамене. Той се сети, че Перес все така стои на пост пред стаята. Едрият, мълчалив Джейми Перес бе телохранителят на дядо му и търпеливо го бе учил как да стреля с пушка, фактът, че го пазеше именно той бе достатъчно доказателство, че дядо му не му вярваше и всъщност дори му го каза съвсем открито.

— Всеки мой кръвен роднина, който забравя честта си и прави това, което си сторил ти, не заслужава доверие — рече дон Франциско с леден глас, в който бяха примесени гняв и презрение. За момент Стив се почувства като глупав, незрял младеж и не можа да възпре руменината, която бавно изби по лицето му и го накара да се почувства неудобно.

Разговорът тръгна зле още отначало и без да повиши глас, дон Франциско не се опита да смекчи думите си, нито да скрие презрението и студения си, страшен гняв. Той накара Стив да осъзнае изцяло последствията, с които щеше да се сблъска, ако Джини не се бе съгласила да сключат брак — същите последствия, които го очакваха, ако не дадеше незабавно дума, че ще се ожени за нея и дори нещо повече — че ще се отнася с нея само с уважение и загриженост.

— Съжалявам, че го казвам, но тя заслужава много повече от теб — бе заявил дон Франциско с презрение, — но понеже ти си причинил злочестините й, сам трябва да поправиш случилото се. Надявам се да ти е останало поне малко от чувството за семейна чест и за дълг, което се опитах да ти вдъхна!

Сковано и предпазливо Стив бе дал дума, като си помисли, че с това ще приключи въпроса. Той ще се ожени за нея, ако името му ще върне като с вълшебна пръчица реномето й! Какво значение имаше наистина — и без това не смяташе да живее с нея до края на живота си.

Но дядо му, сякаш прочел мислите му, имаше още условия и ги формулира като преки заповеди.

Стив слушаше, без да може да повярва на ушите си, че му заповядват да предаде оръжието си. Той вдигна небрежно очи и видя в преддверието Джейми с пушка, насочена към пода, макар че Стив съзнаваше много добре колко бързо можеше да я вдигне този човек, ако се наложи.

В един миг на чиста ярост той обмисли дали да не се обърне и да посегне към пистолета си, но здравият му разум се върна точно навреме и той осъзна две неща — първо, че Джейми няма да се поколебае да стреля, дори и само за да го рани, а не да го убие, и че дядо му със сигурност ще го направи, без да се интересува дали е бил уцелен или не!

Що се отнася до Джейми, той го харесваше — мъжът бе търпелив и любезен с него, когато бе дете. Всъщност му бе близък почти като баща. Можеше ли наистина да извади оръжие срещу Джейми Перес?

Кипнал от ярост, която едва успяваше да удържи, Стив мълчаливо бе откопчал колана с пистолета и го бе предал на дядо си.

— Добре. А сега трябва да обещаеш, че няма да се опиташ да се сдобиеш с друго оръжие, нито да носиш такова, докато не ти разреша.

Сините му очи лумнаха гневно в отговор и Стив отказа.

— Обещах ти да се оженя за момичето и да се държа почтено с нея отсега нататък. Но този път отиваш твърде далеч! Няма да се оставя да ме третират като хлапак с жълто около устата, на когото нямат достатъчно вяра, за да му дадат оръжие.

— А пък аз ти казвам, Естебан, че си се държал точно като такъв! Носил си пищови около кръста си като някой пладнешки разбойник и това, за което си ги употребявал, те е принизило до нивото на онези подли крадци и убийци, които носят оръжие само за да убиват! Имаше всички шансове в живота, които можех да ти предложа, но това не бе достатъчно за теб. Ти бе твърде голям инат, за да научиш нещо, дори и да живееш като джентълмен. И си захвърлил в праха честта на семейството ми с безсърдечното си поведение към тази млада жена, която ти е била поверена — неопитно момиче, което си прелъстил, и сякаш това не е било достатъчно, ами си я отвлякъл от семейството й и си я показвал в най-лошите, най-позорни места като своя любовница! Как искаш да се отнасям с теб, пале такова?

Презрението на дядо му накара Стив да пребледнее и да се изправи от гняв, но си замълча, докато дядо му не свърши тирадата си. Някакво твърдоглаво чувство на гордост не му позволи да направи и най-малкия опит да се защити или да даде някакво обяснение. Пък и какво можеше да каже, без да издаде себе си или работодателите си? Имаше неща, които дядо му никога нямаше да успее да разбере!

— Дай ми думата си, ако обичаш — повтори дон Франциско, когато Стив не каза нищо.

— Съжалявам, сър, не мога да го направя.

Стив забеляза как ръцете на дядо му се стегнаха около дръжката на камшика, който неизменно носеше със себе си, и изведнъж си спомни за многобройните си наказания в миналото, изпълнявани неумолимо. Очите му отскочиха към мълчаливия, наблюдателен Джейми, който все още стоеше пред вратата.

Стив умишлено овладя гнева, който щеше да се появи в гласа му и го омекоти до тон на почти преувеличено спокойствие.

— Колкото и ниско да е мнението ти за мен, не бих вдигнал ръка срещу теб, дядо, нито срещу стария ми приятел ей там, нито срещу който и да е от хората ти. Мисля, че знаеш това. Но трябва да ти кажа — гласът му стана малко по-твърд въпреки волята му, — че при първия удобен случай възнамерявам да се сдобия с пистолет и да го нося със себе си, ако пожелая.

Забулените очи на дон Франциско станаха като късчета лед.

— Според мен, освен че си безотговорен, ти си и нагъл. Не ми оставяш друг избор, освен да се уверя, че изпълняваш заръките ми, независимо дали това ти харесва или не!

Стив се изсмя кратко и огорчено.

— Какво ще сториш с мен, дядо? Ще ме предадеш на закона ли? Ще ми сложиш верига на краката? Или ще ме застреляш вместо това? Трудно ще ми бъде да играя ролята на младоженец при такива условия, нали?

— Мери си думите, негоднико! — дон Франциско удари ядосан страничната облегалка на стола с камшика в ръката си. Студеният му, гневен поглед се впи в Стив, докато заговори отново, този път по-бавно:

— Нямам друг избор, щом продължаваш да се инатиш. Мога да уредя нещата така, че да ти се случи малко нещастие. На дясната ти ръка. Няма да те осакати, но никога повече няма да си достатъчно бърз с пищова, за да убиеш някого… — той се спря по средата на изречението, като видя, че не е необходимо да продължава, понеже Стив бе затаил дъх, а лицето му бе пребледняло под тъмния тен. Значи дядо му бе готов да стигне дотам? Въпреки това той самият бе твърде ядосан и твърдоглав, за да отстъпи.

— Ако направиш това, все едно, че си ме убил — гласът на Стив бе равен и безизразен. — Ще трябва да го сториш, преди да те оставя дори да се опиташ да изпълниш заканата си.

Очите му се кръстосаха с тези на дядо му в тази битка на волята и Джейми Перес, застанал отвън на вратата, си помисли колко си приличат те двамата в някои отношения. Надяваше се поне този път el patron да не изпълни заканата си. Колко жалко, наистина, че дон Естебан се бе оказал толкова безразсъден и твърдоглав.

Естествено Джейми не можеше да знае, че за момент, като погледна в очите на внука си, дон Франциско сякаш видя дъщеря си Луиза със същите тези сини очи с дълги мигли, която го предизвикваше, след като й заяви, че ще убие американския й любовник. Това се бе случило след като той и най-верните му хора най-сетне бяха настигнали двойката бегълци след едно дълго преследване. Както сина си сега, Луиза се бе обърнала срещу него предизвикателно и безстрашно:

— Ако убиеш Даниел, спокойно можеш да убиеш и мен — бе казала тя меко. — Той е мой съпруг. Вземи живота му и се кълна, че и моят ще свърши.

Като погледна в очите й, той разбра огорчен, че тя вече не е негова и че наистина мисли това, което казва. Бе ги оставил да си вървят — Луиза и съпруга й. А когато по-късно тя се върна при него с детето си, дон Франциско се убеди, че е казвала истината — животът й бе свършил.

Сега си помисли, че може би остарява или става твърде мекушав. Това бе единственият му внук, точно както Луиза бе единственото му дете, което оживя. А и Естебан винаги е бил прекалено твърдоглав и предизвикателен, за да бъде опитомен. Даже многото наказания, които изтърпяваше толкова стоически като дете, не успяха да променят твърдоглавия му, волеви характер. Да, силната гордост на Естебан можеше да се мери с неговата собствена, помисли си старият мъж мрачно. Нямаше да отстъпи, дори ако това означаваше смърт.

За да скрие нежеланите си емоции, дон Франциско удари с камшик по пода между краката си. Удари толкова силно, че се чу оглушителен звук като експлозия. Остана намръщен.

— Ако не ми дадеш думата си, тогава трябва да ти кажа, че колкото и да ми е мъчно, отсега нататък ще трябва да се считаш за затворник тук — рече той твърдо. — Ще бъдеш държан под наблюдение по всяко време, за да сме сигурни, че нямаш оръжие и няма да ти се разрешава да напускаш, докато не почувствам, че си заслужил правото да бъдеш пуснат на свобода навън.

— Разбирам! И ще ме наблюдават по време на медения ми месец, за да се уверят, че се справям добре със съпружеските си задължения, така ли? Или няма да ми се позволява да прегръщам свенливата си съпруга, да не би да й сторя нещо лошо?

Въпреки годините си дон Франциско можеше да стане от стола толкова бързо, колкото всеки младеж, без да се чува пукане на стави. Сега се изправи, а изсеченото му лице бе побеляло от гняв.

— Най-напред ще се научиш да обуздаваш наглостта си в мое присъствие, както и в присъствието на други хора. Може би това ще ти послужи да ти напомни, че аз все още съм главата на семейството.

Дон Франциско вдигна ръка и камшикът, направляван с такава лекота и ловкост от него, изплющя два пъти силно и шумно върху гърдите на внука му, а тънката памучна риза се просмука с кръв.

Стив почти очакваше това да се случи, но гордостта не му позволи да избегне ударите на дядо му, нито да издаде болката си. Устните му се изпънаха и той трепна почти незабележимо, но това бе всичко. Ръцете му си останаха долепени до тялото му, свити в юмруци, без да сваля очи от лицето на дядо му.

Дон Франциско му се усмихна студено.

— Това ще ти напомня, че маниерите ти ще трябва да се подобрят, момчето ми. И докато сме на тази тема, нека ти напомня, че трябва да се държиш с годеницата си с възможно най-голямо уважение и внимание, както пред хората, така и насаме. Няма да те наблюдават в брачното ти ложе, но се надявам, че дори ти няма да я накараш насила да се подчини на грубата ти страст, освен ако самата тя не иска! Всеки, който се счита за мъж никога не би изнасилил жена си. Да не би да не можеш да убедиш някоя жена да ти се отдаде по своя воля?

От думите на дон Франциско го заболя повече, отколкото от камшика и Стив замълча жегнат. Усети как всеки мускул в тялото му се напрегна от усилието да запази самообладание. Колко още ще трябва да изтърпи? Но дядо му явно още не бе приключил с него. Сега гласът му натежа от сарказъм:

— Да считам ли, че щом можеш да ми дадеш обещание поне за това, няма да направиш някой глупав опит да избягаш поне докато не мине сватбата?

Въпреки гнева си и горчивото си разочарование, Стив започна да открива някакъв черен хумор в цялата ситуация, който накара лицето му да се разкриви в усмивка и изненада дядо му. Наистина бе нелепо, че той, вече възмъжал човек, който цени своята свобода и независимост повече от всичко останало, трябва да стои тук толкова хрисимо и да оставя един старец да сипе обиди върху му и да управлява живота и поведението му.

— Защо ще искам да избягам от хубавата си съпруга? — рече той, като леко сви рамене. — Нима си мислиш, че тя е толкова лишена от прелести, та да искам да пропусна възможността да я имам отново?

Очите на дон Франциско присветнаха за момент, но той отвърна доста хладно:

— Наистина съм изненадан, че поне този път си проявил добър вкус. Срещата с Джини бе не само приятна изненада, а истинско удоволствие.

Макар че не отслаби своята наблюдателност, Джейми Перес най-после леко си отдъхна.

Ох, тези двамата! Винаги ставаше така. Първо разгорещените думи и напрежението, а след това внезапното затишие, докато отново премереха сили като противници.

— Най-добре иди и си оправи малко външния вид, преди да посетиш годеницата си — казваше дон Франциско сега, докато си сипваше чаша вино. Като се поклони официално, Стив се обърна да излиза, но дядо му го спря на вратата с един последен въпрос:

— Аз съм много любопитен и озадачен защо си довел момичето тук. Обикновено си по-дискретен, или може би трябва да кажа предпазлив, относно своите грехове. Да не би да си се влюбил?

Стив присви съвсем леко очи поради неочаквания въпрос, но лицето му остана безизразно.

— Не съм си мислил много за това, сър. Като се има предвид, че ще се женим, може би ще е по-удобно, ако изпитвам някакви… по-топли чувства към нея, вместо да я мразя.

— Може би ще е по-удобно, ако и Джини се чувства по същия начин, не мислиш ли? — каза дон Франциско и разговорът бе приключен.

Съблечен, с тяло, потопено до кръста във водата, Стив Морган не бе в настроение да се наслаждава на ваната си или на грижите на хубавата Хуана. Мисълта, че Джейми пази пред вратата, бе достатъчно неприятна, но фактът, че щяха да се отнасят с него като със затворник, без да може да ходи там, където пожелае, бе направо непоносима. А срещата с Джини само бе влошила нещата още повече. Какво имаше в нея, което постоянно го караше да избухва? Този следобед той с удоволствие щеше да й удари една плесница. Щеше да я зашлеви, за да я накара да млъкне и след това да я тръшне на леглото, да вдигне всичките й нови парцалки над главата й и да изтръгне неволната, но неизбежна реакция от извиващото се тяло. Точно това трябваше да стори и щеше да го направи, ако дядо му не го бе поставил в това нелепо положение. Колко ли се забавлява Джини от всичко това! Той стисна зъби, като си помисли как се бе нахвърлила върху него.

Мекият, нежен глас на Хуана прекъсна мрачните му мисли, когато възкликна шокирана и стресната от белезите, които се кръстосваха върху голите му гърди.

Тя се наведе над него, а големите й черни очи бяха станали загрижени и меки. Внушителните й гърди, които не бяха пристегнати в корсет, се показаха под тънката памучна риза. Явно Хуана носеше само най-необходимите дрехи и също толкова явно не й пукаше, че той го забелязва.

Прокара пръсти по белезите на гърдите му.

— О, сеньор! Сигурно ви болят, а? Мога да ви донеса един балсам, няма да отнеме и минутка…

Почти по навик Стив я хвана за ръката и я притегли към себе си, като гъделичкаше дланта й с устни.

— Нямам нужда от балсам — прошепна той между пръстите й, като усети как треперят неуверено, преди тя да издърпа ръката си от неговата с нервен смях.

— Сеньор! Та вие ще се жените толкова скоро!

Той изруга наум. Значи щеше да е скоро, така ли? Изглежда всички тук знаеха повече за сватбата му, отколкото самият той. Почувства се като хванат в капан и много се ядоса. Трябваше да има някакъв изход, някакъв начин да се измъкне!

На глас Стив каза закачливо:

— „Скоро“ е много далеч от днес и сега, красавице. А и ти имаш такива хубави черни очи. Човек лесно може да изгуби честта си в дълбините им.

Тя се изкикоти отново, по-скоро нервно, отколкото весело и се притисна към него почти незабележимо.

Стив й се усмихна с устни, но мислите му не бяха радостни. Чест! Защо пък му хрумна точна тази дума? „Никаква чест“ бе казал дядо му и бе прав, разбира се. Чест бе просто една празна дума, използвана от старите хора, за да прикрие слабостта им. Човек правеше това, което трябва или иска да направи, стига да е готов да поеме последствията от действията си.

Възможно бе да убеди малката Хуана да му намери оръжие. За нея ще е лесно да му достави скришом някой пистолет. А и във всеки случай тя бе привлекателна жена — гърдите й бяха доста хубави… Почти без да се замисля, пръстите му смъкнаха широката блуза от раменете й и разкриха наистина прекрасните й гърди. Той чу лекото й възклицание, когато наведе глава и докосна с устни вдлъбнатината между тях. Кожата й бе топла и една малка вена пулсираше под устните му.

— Няма ли да свалиш неудобните си дрехи и да дойдеш при мен във ваната. Има достатъчно място и за двама ни…

Езикът му откри зърното й, а пръстите й се заровиха в косата му.

— О, сеньор!

Никой от тях не забеляза, че след малко водата изстина, а подът се измокри от плисканията им.