Розмари Роджърс
Сладка дива любов (19)

19

Напуснаха индианското село рано на следващата сутрин, когато небето само леко розовееше, за да приветства настъпването на зората.

Смесица от умора, унижение и гняв караха Джини да мълчи. Бедрата и дори целите и краката я боляха. А най-неприятната мисъл от всички бе, че предната вечер собственото й тяло я бе предало и всъщност бе отвърнало на омразните му ласки. Само ако го знаеше!

Сега яздеха сами, тя и Стив Морган, и той изглеждаше потънал в мислите си точно като нея самата. Джини предположи, че той мисли за преследвачите им — ако не я бе излъгал за това, за да защити бруталния начин, по който се бе възползвал от тялото й предната вечер. Тя леко потрепери, като си спомни местата, на които я галеше и собствената й неволна реакция. Усети как ръката му се пристяга около нея. Помисли си тревожно: „О боже, какво ли ще се случи сега? Какво ще направи той след това?“ Естествено Стив бе напълно непредсказуем. Изглежда, че тя вечно щеше да си задава този въпрос. Бе непоносимо винаги да бъде изцяло в ръцете му и усещаше това още по-остро сега, когато бяха сами. Дали ще настоява всяка нощ, когато спираха, да… Тя отново потрепери, неспособна да завърши мисълта и той саркастична я попита дали на нея наистина й е студено при това палещо слънце над главите им.

Джини не отвърна. Бе решила никога повече да не му проговори, освен ако няма как да го избегне, но още преди нощта да се спусне с червения пустинен пясък, който дращеше в очите й и дори в гърлото й, тя поиска да узнае накъде я води и кога ще я пусне.

Жегата бе непоносима и земята, през която минаваха, изглеждаше безкрайна и все една и съща. Джини остана с впечатлението, че цял ден бяха обикаляли безсмислено в кръг. Дали наистина си мислеше, че някой ги следи? Изглеждаше невероятно — дори облак прах можеше да бъде забелязан от няколко мили разстояние. Те яздеха през прашни червени равнини, а пред тях се простираха скалисти планини със заоблени върхове, които сякаш изникваха като каменни фигури на фона на небето.

Това, помисли си Джини тревожно, бе от този тип пустини, където нито човек, нито животно можеше да оживее. И все пак те някак успяваха. Тук водата се срещаше много рядко и все пак Стив явно знаеше всяко кладенче и всеки извор и понеже изглеждаше неуморен и безгрижен, тя откри, че някои от предишните й страхове се разсеяха в пустинята, оставени да умрат без вода и мишеловите да ги оглозгат до кокал.

Те продължиха напред, като се придвижваха под сянката на големите възвишения, които се издигаха над тях. И сега спяха само по-малко, главно през деня, когато бе най-горещо и пътуваха най-бързо нощем. От онази нощ, която бяха прекараш в индианското село, Стив не я бе докоснал, освен за да я прегърне, когато спяха. Въпреки умората си и моментите на апатия, когато всичко й се струваше безразлично, Джини постоянно си мислеше за бягство. Да бъде свободна! Да се освободи от него, от постоянното бягство, от мръсотията, жегата и праха, които ги съпътстваха през цялото време. Тя съзнаваше, че кожата й е потъмняла почти колкото неговата. Веднъж видя отражението си в един кладенец и не можа да се познае.

— Изглеждам като индианка! — обвини го тя. — Изглеждам дори още по-зле! Къде отиваме? Кога ще спрем?

Едва тогава той й съобщи доста спокойно, че се връщат в Ел Пасо. За миг Джини остана като ударена от гръм и го погледна недоверчиво.

— Ти си се побъркал! Ел Пасо? Но къде сме сега? Нали бяхме в Мексико?

— Бяхме в провинцията Сонора, сладката ми — той бе започнал да я нарича така подигравателно и се наслаждаваше на начина, по който тя поруменяваше от гняв, когато го кажеше. — Но точно сега се намираме в Ню Мексико. В земите на апахите — добави той набързо, като видя как устата й се отвори, — така че не бих викал, ако съм на твое място.

Тя в никакъв случай не можеше да извика, защото гърлото й бе съвсем пресъхнало. Но дори когато очите й го стрелнаха с поглед, изпълнен с ненавист, умът й бе подскочил радостно при мисълта, че той смята да я освободи.

Той сякаш прочете мислите й, защото видя как устните му се извиват в подигравателна усмивка.

— Недей да се обнадеждаваш толкова, Джини! Отиваме в Ел Пасо заради някои мои лични причини и една от тях е, че това е най-малко вероятното място, където ще ме търсят. Мисля, че съм се изплъзнал от хайката, която ни преследваше, но трябва да проверя.

Нито една нейна дума или действие не можеше да го накара да й каже нещо повече, или да й даде някакви обещания. Тази нощ тя си легна мрачно, благодарна, че поне явно бе загубил желанието си към нея.

Стигнаха покрайнините на това, което Джини радостно нарече „цивилизация“, преди да й хрумне, че тя самата едва ли има цивилизован, нито дори човешки вид.

„Ние сме точно като преследвани животни, помисли си тя яростно. Крием се денем и яздим нощем.“ Внезапно се обърна срещу него и накара коня да се вдигне на два крака. Чу как той изруга.

— Какво, по дяволите, те прихвана пък сега? Да не се опитваш да си счупиш врата?

— Няма да се оставя да ме отведеш където и да е в този вид! Няма да те оставя да ме прекараш по улиците сякаш съм някоя… някоя…

Ядът му бе преминал и той се засмя.

— Изглеждаш като малка мексиканска рита — проститутка, която е била настигната от пясъчна буря. Това ли искаше да кажеш, малката?

— Мътните да те вземат! Проклет да си! Мръсно мазно прасе такова! Ти самият изглеждаш по-зле от дивак!

Тя усети как ръката му се стегна около гърдите й и я накара да се задави от болка и ярост.

— Напомни ми да те науча на малко истински ругатни, Джини — рече той. — Явно единствените думи, които знаеш, започват доста да се изтъркват!

Той реши, че тя сигурно ще ругае още повече, ако знаеше къде я води. В известен смисъл дори имаше някакви пристъпи на угризения, но вече се бе отървал от тях. Лилас бе почти единственият човек в Ел Пасо, на когото можеше наистина да се довери и я познаваше от години. И по-рано бе използвал мястото й за скривалище. Тя държеше едно от най-добрите заведения в Ел Пасо и го поддържаше само за подбрани и богати клиенти. Бе голяма къща, разположена точно на една от най-малките странични улички, с бар на долния и публичен дом на горния етаж. Той познаваше най-добре именно бордея. Лилас се хвалеше, че нейните момичета били най-добрите в занаята, а и най-хубавите. Стив се запита как ли ще реагира, когато за първи път зърне Джини. Е, тази вечер щеше да разбере. И Джини щеше да я очаква голям шок. Сега тя мълчеше с тяло, изпънато от гняв. Той сведе поглед към нея и се залита как ли ще изглежда, когато отново е чиста, със сресана лъскава коса.

И като се засмя наум, той се запита какво ли ще е да се люби с нея в легло за разнообразие.

Когато стигнаха покрайнините на Ел Пасо късно тази вечер, Джини бе полузаспала, замаяна от умора и глад. Тя се бе облегнала на Стив със затворени очи и почти не забеляза тъмнете очертания на сградите, които сякаш изведнъж изникнаха пред тях. В тази част на града нямаше много лампи, а в задния двор на Лилас — нито една. Незабележимата, неосветена задна врата бе предназначена специално за някои от клиентите на Лилас, които не искаха да се знае кога влизат и излизат от заведението й. От услугите й се ползваха много женени мъже — богати земевладелци и бизнесмени — и дори по някой търсен от властите престъпник, който искаше жена, преди да поеме натам, накъдето се бе запътил и можеше да си позволи височките цени на Лилас.

За да „защитава невинните“ както сухо се изразяваше Лилас, там винаги стоеше някой на пост, седнал на малкия отворен прозорец със заредена пушка, за да се погрижи никой да не безпокои гостите на мадам. Това бе привичка, която много пъти се бе оказала изключително далновидна и полезна.

Сега Стив Морган отиде смело право към вратата, която бе използвал толкова често в миналото и завърза коня си за оградата до два други. По-късно Лилас щеше да се погрижи животното да бъде отведено до личната й конюшня, за да бъде нахранено, избърсано и оставено да нощува. Той внимателно разучи другите два коня и забеляза жигосаните инициали по тях, но нито един от тях не му бе познат.

Усети как Джини се размърда до него и я хвана здраво за ръката, докато й помагаше да слязат.

— Ако се опиташ да вдигнеш олелия и да се развикаш, ще счупя хубавото ти носле — предупреди я той тихо и като чу твърдата нотка в гласа му, Джини му повярва и замълча.

Вратата се отвори навътре на добре смазани панти още преди да успее да почука.

— Hola, Мануелито — рече Стив небрежно, сякаш се бе отбил там само седмица по-рано. Всъщност бе изминала почти година, но дебелият мъж, който стоеше там с пушка в ръка го позна и отстъпи назад, а лицето му се разтегна в широка усмивка.

— Сеньор Естебан! Отдаван не сте идвали! Ще изчакате ли за момент? Трябва веднага да кажа на мадам, иначе ще ми се сърди. Почакайте…

Когато мъжът изчезна през друга врата, прикрита от кадифена завеса, Джини гневно се обърна към Стив.

— Къде сме? Какво е това място? Не искам…

— Млъкни! — сряза я той, внезапно уморен от въпросите и натякванията й. Пръстите му силно се стегнаха около ръката й и я накараха да стисне зъби, за да не заплаче от божа.

— По-добре ли се чувстваш, когато ме нараняваш? Трябва ли да доказваш колко по-силен си от мен?

Полузасрамен от себе си той отпусна захвата си и в този момент се появи Лилас и разпери ръце, за да го посрещне. Бе облечена в скъпа сатенена рокля, с изрусена коса и парфюм, който заля малкото пространство.

— Стив! Стив Морган! Е, трябва да призная, че съм изненадана да те видя отново точно тук. Чувам какво ли не за теб, проклетнико!

С леко гадене Джини видя как се прегръщат. Жената явно бе достатъчно възрастна, за да му бъде майка и въпреки това Стив я целуна по устата, прегърна я и всячески показваше, че се радва да я види.

Когато най-накрая я отдалечи от себе си, той поклати глава едва забележимо, когато Лилас отвори уста да каже още нещо.

— Лилас, любов моя, довел съм ти гостенка, ако имаш една свободна стая. И не се подлъгвай по външния й вид — момиче е и дори минава за хубава, когато е чиста.

Изгаряща от унижение, Джини усети малките очи на другата жена да я оглеждат, сякаш разбираха всичко.

— Охо, значи така? Е, по-добре бързо да се качим горе. Повечето момичета са заети в салона точно сега и ако се досещам правилно, колкото по-малко хора я видят, толкова по-добре, а?

Като продължаваше да говори, Лилас ги поведе нагоре. Джини усети, че Стив я вдига на ръце и я носи нагоре по стъпките на едрата жена, въпреки слабите й протести. Главата й се бе замаяла от шок, гняв и да, от неудобство! Как смее да говори за нея по този начин, сякаш я нямаше там и не можеше да ги разбере? И що за място бе това, що за жена бе Лилас?

Носеха я нагоре по следите на силно напарфюмираната Лилас. Ръцете на Стив я държаха плътно и без усилие въпреки протестите й. На Джини й се стори, че вижда дебели килими и пищно обзавеждане — дълъг коридор, който й напомняше на хотел с врати от двете му страни. И Лилас, в синята си сатенена рокля с дълбоко изрязано деколте и напомняше на нещо… на някой…

Водеха я в стая, в средата на която имаше едно огромно легло, богато украсен шкаф, покрит с шишенца, гребени, четки и три огледала, и Джини извърна поглед от собственото си опърпано отражение. Лилас носеше руж и ярко червило. Тя флиртуваше изкусно със Стив, докато му казваше, че веднага ще прати една прислужница горе, за да напълни ваната, която стоеше до малък резбован параван.

— Няма нужда да се безпокоиш, малката. Ваната е точно пред огъня и той е запален. Тук горе не се скъпя за нищо. А после ще ти пратя една от младите си дами да ти донесе някои дрехи.

Очите й огледаха Джини критично и тя не можеше да не се свие под развеселения й любопитен поглед.

— А що се отнася до теб, Стив, знам някой, който просто умира да ти изтърка гърба, красавецо! Само почукай на вратата в края на коридора — знаеш коя — когато можеш да отделиш малко време.

Само ако можеше да се скрие. Джини се опита да не забележи лукавия поглед, който Лилас хвърли на Стив и начина, по който той й се усмихна в отговор. Сгушена на един стол, тя не можеше да измисли какво да каже. И въпреки растящата й неприязън към Лилас хареса още по-малко мисълта, че ще остане тук насаме със Стив Морган.

По-късно си каза, че инстинктите й са били верни. Вратата зад Лилас едва се бе затворила, когато той повдигна вежди към нея и й заповяда да свали дрехите си. Разкъса ги от тялото й, когато тя отказа. И за да влоши нещата още повече, тя бе принудена да стои гола и изчервена пред погледа на свенливата кискаща се прислужница — индианка, която донесе ведра с гореща вода и голям калъп ароматизиран сапун.

Да се изкъпе — от седмици си бе мечтала за това и бе очаквала този момент с нетърпение, а сега то се превърна в окаяно мъчение, когато Стив настоя той да я измие, дори косата й, и безмилостно потопи главата й под сапунената вода, когато тя отказа.

— Искам да се уверя, че си съвсем чиста, сладка моя — рече той лаконично. И после, когато тя започна бясно да го ругае, Стив хвана здраво лицето й и започва да сапунисва устните й, докато тя се задави. — Отдавна ми се щеше да направя това — ухили се той. — Някой трябваше да ти каже, че всичките тези ругатни и обиди не подобават на една дама.

След това я затисна неподвижно между бедрата си, докато бършеше треперещото й тяло, като не бързаше да претупа нещата и се забави дълго покрай гърдите, корема и вътрешната част на бедрата й.

— О, престани! — простена тя. — Нима не си ме насилвал и наказвал достатъчно? Пусни ме!

Той небрежно захвърли кърпата и продължи да я държи в ръцете си.

— Престани да се бориш, Джини! Знаеш, че няма смисъл, нали? Защо не се предадеш и не се опиташ да се насладиш на принудителното ни съжителство?

Тя знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява, знаеше, че той може да получи каквото поиска от нея при всички положения, но думите му я подтикнаха да се извива още повече, особено след като започна да движи ръцете си много бавно и възбуждащо по тялото й… Тя усети как устните последваха ръцете му и извика високо, че трябва да спре и тогава, за нейно облекчение, чу лекото почукване на прислужницата на вратата.

Тя донесе на Джини тънък прозрачен халат, който не скриваше нищо, заедно с дългоочакваната храна, за която толкова си бе мечтала.

Тънко нарязани парчета ростбиф с вкусен сос, дребен грах и огромни печени картофи, напоени с разтопено масло. Имаше дори висока бутилка червено вино и две чаши.

Неспособна да се въздържи, Джини започна да яде с апетит. Щеше да бъде много горда, ако можеше да откаже вечерята, но мирисът и видът на храната й дойдоха твърде много. Чувстваше, че е прегладняла и бе невъзможно да не се натъпче.

Стив яде малко и когато тя вдигаше очи към него от време на време, улавяше погледа му върху себе си, а развеселените пламъчета в очите му я караха почти да се задави. Забеляза, че той обърна доста повече внимание на виното, отколкото на храната, като изпрати прислужницата за още една бутилка, когато тя дойде да раздигне масата. Джини изпи две чаши по негово настояване и трябваше да признае, че е доста хубаво и я накара да се затопли. Но студа и отчаянието и се върнаха, когато го видя да става, да се протяга и да се запътва към вратата.

— Ти обеща, че ще имам някакви дрехи! Къде отиваш?

— Възможно ли е да не искаш да те оставя? — той хвана брадичката й в ръка и се засмя, когато тя се дръпна. — Не съм си въобразявал, че две чаши вино ще те накарат да промениш решението си толкова бързо, не и инат като теб. Сега ще си взема вана и ще поговоря с някои стари приятели. Но ще се върна. Ще ме чакаш, нали?

С пламнали страни Джини чу как бравата щраква след него, но въпреки това опита да отвори вратата няколко пъти, а после започна да удря с юмруци по нея с надеждата, че някой може да я чуе и да я пусне.

Накрая, след като крачеше напред-назад из стаята известно време, Джини реши да не прави опити да се обеси с чаршафите от леглото и вместо това реши да се напие. От това, което бе виждала, напиването трябва да е доста приятно, ако не и еуфорично преживяване.

С внезапен пристъп на носталгия, който я проряза като кама, тя си спомни как чичо Албер и приятелите му винаги изглеждаха по-весели, след като се отбиваха за малко в пристанищните кръчми. Веднъж, когато Пиер се бе прибрал вкъщи доста късно и бе започнал да хвърля камъчета по прозореца й, за да я събуди и да му отвори вратата, той почти не можеше да стои на краката си от смях.

Джини седна мрачно на стола, който придърпа пред огъня и започна да пие. Умори се да използва чашата и да я пълни толкова често и вместо това започна да пие от бутилката, както правеха бандитите с тяхната текила. Но дали наистина се чувстваше по-различно? Тя погледна към огъня и се запита защо изведнъж й се стори много по-ярък и горещ. Бутилката изненадващо се оказа празна и тя тромаво се изправи на крака да дръпне звънеца, за да повика прислужницата и откри, че е ужасно непохватна. Защо краката й се спъваха така в килима? И защо не се чувстваше щастлива? Стаята сякаш се завъртя около нея и тя вдигна ръка, за да закрие очите си, като се запита замаяно дали не бяха сложили нещо във виното. Да, той бе способен да го стори, способен бе да стори всичко, абсолютно всичко!

За своя изненада Джини се разплака. Чувстваше се много тъжна и ужасно й се приспа. Тя разкъса халата от тялото си и го запокити към затворената врата. Бе твърде горещо за дрехи, а и какво значение имаше — той щеше да го свали от нея веднага щом пожелае. Все още със сълзи на очи, тя се просна на леглото и почти мигновено заспа.

Стив Морган влезе по-късно — всъщност толкова късно, че огънят бе догорял и бе останала само жарава, така че в стаята бе абсолютно тъмно, с изключение на единствената лампа, която гореше на шкафа.

Той тихо се съблече и погледна заспалото лице на Джини, обърнато в профил, по което все още си личаха следи от сълзите й. Значи е плакала? Със сигурност не е било от тъга по него, уверен бе в това. Празната бутилка вино, търкаляща се до стола край огъня привлече вниманието му и той се ухили. Мътните я взели малката вещица! Беше се натряскала.

Наведе се над нея и подуши винените пари. Красивите извивки на отвитото й спящо тяло го накараха да почувства нещо като съжаление. Може би трябваше да остане с нея тази вечер. Но той трябваше да говори с Лилас, да уреди някои неща, а след това Сузи, наглата брюнетка, чиито прелести бе вкусвал и преди, го бе изкъпала и се бе вмъкнала при него в голямата вана — личната вана на Лилас. Сузи имаше най-умелите ръце и най-сладкото телце, а устата й можеше да стори такива неща за мъжа, че да го накара да лудее по нея часове наред. Бяха пили шампанско и после нещата последваха естествения си ход.

Хубаво беше да имаш жена, която нито те ругае, нито се съпротивлява, нито се преструва, че мрази всеки миг и всяко докосване от начало до край. И тази вечер той не бе в настроение да се бори, искаше да си почине. Сузи добре се погрижи за това.

Стив се намести в леглото до Джини с лека усмивка в ъгълчето на устните си. В съня си тя инстинктивно се намести по-близо и притисна с въздишка тялото си в неговото. Той сви рамене, дръпна завивката над тях и я прегърна с ръка. Навиците са странно нещо. Той бе свикнал тялото й да бъде до неговото по този начин нощем. Косата й бе чиста и миришеше хубаво. Макар да нямаше пищните форми на Сузи, той усещаше меката й, топла плът, която този път не се дърпаше. За своя изненада откри, че я желае, но не по този начин. Нещо, може би жал, го накара да я прегърне по-силно. Винаги можеше да се надява на утрото…

Джини се събуди първа на следващата сутрин, главата я болеше, а в устата си усещаше ужасен вкус. Без все още да смее да отвори очи, тя се опита да се помръдне и усети, че косата й е затисната от рамото на мъжа, който лежеше до нея, прехвърлил собственически ръка и крак върху тялото й.

Очите й се разтвориха и тя се втренчи в таван, украсен с картини, които във всеки друг случай щяха да я накарат да се изчерви. Но за миг на нея й се присъни, че си е вкъщи, лежеше в собствената си стая над тази на леля Селин и дебелата Мари идваше да я събуди с чаша горещо мляко с какао.

Но сега твърде скоро отмина момента, когато все още висеше между съня и събуждането, и реалността рязко се върна на мястото си. Джини не можа да спре един малък вик на болка и разочарование, и шумът, заедно с неволното й раздвижване, събудиха Стив.

Той отвори едно зачервено око и огледа критично схванатото й дърпащо се тяло.

— Трябва ли да вдигаш толкова шум и да бъдеш толкова неспокойна още в ранни зори, любов моя? Или това е начинът, по който искаш да ми кажеш, че нямаш търпение да изпиташ удоволствието, от което бе лишена снощи?

Този път възклицанието й бе изпълнено с гняв.

— Мръсен развратник!

— Виждам, че една нощ непробуден сън в легло не е помогнало за подобряване на настроението ти — прекъсна я той безчувствено, като отвори и двете си очи и се взря в зачервеното й, гневно лице.

С разрошена коса и натежали от сън клепачи, Стив си помисли, че тя изглежда необичайно съблазнителна тази сутрин. Като прочете погледа му, Джини се опита, но отново неуспешно, да се отдръпне колкото се може по-далеч от него и после извика от ярост, когато той издърпа завивката, която покриваше топлата й гола плът.

— Звяр! — задъхано извика тя. — О, защо не ме оставиш на мира?

— Но ти ще си разочарована, ако не забележа колко привлекателна си тази сутрин. Признай си, че е така.

Като се облегна на лакътя си, Стив огледа бавно свитото й тяло. Джини разбра, че не може да направи нищо, за да го спре, абсолютно нищо. Почувства, че пламти и свенлива руменина изби по лицето и врата й, докато той внимателно я разучаваше.

— Разтвори краката си, Джини — каза той меко и за един миг тя замаяно си помисли, че не е чула добре. Ръката му пролази възбуждащо по корема й, а пръстите му подръпваха златисточервените й къдрици. — Започвам да откривам, че има още много неща да научиш, сладка моя. Стига вече, престани да се съпротивляваш като начало.

Гласът му бе нежен и мамещ и тя усети как леко и нежно я целува по шията, но почти не го почувства поради яростта, бушуваща в главата й.

— Не! Няма! Няма да ти се отдам, Стив Морган. Каквото и да искаш от мен, ще трябва да си го вземеш насила, понеже аз никога няма да се предам с желание, никога!

— Не давай обещания, които може да не спазиш, скъпа — подразни я той.

Той прокара ръка в косата й и започна да я целува по устните, засмуквайки ги силно. Усети как езикът му търсещо се промъква в устата й, а ръката му започна да гали корема й и да се плъзга надолу. Пръстите му бяха върху чувствителната вътрешна част на бедрата й. Тя се съпротивляваше и го удряше с юмруци по гърдите. По бузите и се стичаха сълзи и Джини се задави от хлипове на ужас и отчаяние.

— Звяр такъв… диво животно! — проплака тя, като усети как ръцете му превземат тялото й. Докосваха я, нападаха, опипваха, докато тя започна да се гърчи срещу него, като го молеше отчаяно да спре.

О, боже, какво правеше с нея? Тя усети как разтваря бедрата й и вдига краката й над раменете си и извика яростно. Той я притискаше с ръце върху гърдите й и с пръсти, измъчващи зърната й. Тогава устата му я намери. Тя чу собствените си диви ридания, стоновете й на срам, примесени с желание, докато езикът му проникваше дълбоко в нежните й части.

Тялото й се изви. Без да се замисля, тя улови главата му с пръсти и го придърпа по-близо до себе си.

— Ооо… — извика тя, а главата й се мяташе безпомощно наляво и надясно. — О, по дяволите, по дяволите!

Устата му я изгаряше като гореща ютия, сякаш я жигосваше като свое притежание, докато всяка задръжка я напусна и тя извика диво да я освободи.

Когато достигна до върховата точка, тя бе потресена, разтреперана, абсолютно безпомощна и едва не припадна от ефекта. Той плъзна тялото си нагоре над нейното. Този път, когато проникна в нея, тя изобщо не се възпротиви, освен за да потрепери леко, когато той прошепна на ухото й:

— Някой ден, скъпа, и ти ще направиш това за мен.

Какъв бе смисълът да протестира? Колкото и да го мразеше, достатъчно бе той да започне да я гали и тя бе загубена — безсилна да се противопостави на прищевките му.

И сега, въпреки отвращението й, той го доказваше за пореден път. Като се движеше бавно, много бавно и постоянно срещу нея, предателското й тяло се събуждаше отново и се издигаше жадно, за да го посрещне.

— Прегърни ме, Джини — заповяда й той и ръцете й се подчиниха, издигайки се бавно, за да се сплетат около врата му.

— Мразя те, мразя те! — пошепна тя, но дори в собствените й уши думите звучаха гальовно и той само се усмихна насреща й, като увеличи ритъма на движенията си, докато тя забрави всичко друго.