Розмари Роджърс
Сладка дива любов (16)

16

Последната нощ, която щяха да прекарат на пустите тексаски равнини, преди да стигнат Ел Пасо, буреносни облаци покриха небето и увеличиха странното чувство на тъга и потиснатост в сърцето на Джини.

Небето бе прорязано от светкавица и тътенът на гръмотевица накара Пап Уилкинс песимистично да съобщи, че животните почти винаги се плашат до смърт преди буря.

— А тексаските бури са най-лошите, които съм виждал — добави той.

Карл с разтревожен вид бе избързал заедно с няколко от мъжете да се погрижи за стадото, а Соня реши, че мрачното настроение на Джини се дължи на факта, че той й липсва край огъня. Като се опитваше да утеши тъжната си доведена дъщеря, Соня стисна ръката й и прошепна, че ще забрави за потиснатото си настроение веднага щом стигнат Ел Пасо.

— И скъпа, ако си мислиш, че Карл ще те забрави, в случай че решиш да пътуваме до Мексико, не бива да се тревожиш. Той самият ми каза колко много си мисли за теб. Всъщност — добави тя закачливо — дори ме помоли да говоря с баща ти и да го попитам какво мисли по този въпрос! Но се страхувам, че не той, а ти ще го забравиш, ако посетим императорския двор в Чапултепек. Чувала съм, че е великолепен и там ще бъдат всички красиви офицери от Франция, Белгия и Австрия. Всъщност ще присъстват и дипломати от цял свят. Само си помисли колко ще е вълнуващо, Джини! Всички балове и приеми, на които ще отидем и дори е възможно баща ти да се присъедини към нас там.

Джини нямаше сърце да развали вълнението на Соня, но преди да успее да отвърне с някоя двусмислена реплика, усети присъствието му. Стив Морган, който бе избягвал техния огън толкова внимателно предишните вечери, сега внезапно се бе приближил до тях и без нито дума за извинение пристъпи с дългите си крака и се настани удобно до нея.

Стъпваше леко като индианец, помисли си Джини ядосана и забеляза, че тази вечер бе обут във високи до коленете индиански мокасини вместо в ботуши. Като не обърна внимание на нежеланото разтуптяване на сърцето си, тя се запита каква част от разговора им бе дочул. И как смееше да се приближава така потайно? Как можеше така хладнокръвно да допуска, че тя няма нищо против той да седне до нея?

Като прехапа устни, за да скрие объркването си, Джини хвърли предупредителен поглед на Соня и дръзко го погледна.

— О, господин Морган, не сте ни навестявали напоследък.

Тя улови развеселения му поглед и повдигнатите вежди и бързо заговори, като мразеше издайническата руменина, която бе избила по бузите й:

— Госпожа Брандън и аз тъкмо обсъждахме колко странно е, че сме толкова близо до Мексико. Само като пресечеш реката в Ел Пасо и си там, нали?

— Да, мадам. Като погледнете от другата страна на Рио Гранде и ще видите Мексико. Хубава страна е, ако не се водеха тези войни там. Вие, дами, трябва да я посетите някой път.

Той изрече последните думи така спокойно, че бе трудно да прочетеш някакъв скрит смисъл в тях. Но какво имаше предвид като каза, че трябвало да посетят Мексико? Сякаш усетила моментното колебание на Джини, Соня бързо запълни паузата:

— Тъкмо казвах на Джини колко вълнуващо би било да ни се отдаде възможност да посетим двора на император Максимилиан някой ден. Чух, че Карлота била изключително красива и интелигентна жена и че били направили чудеса с бедните, необразовани хора там.

— Не знам нищо за това, мадам. Но понякога се чудя дали тези бедни, необразовани хора в Мексико наистина предпочитат да имат император, отколкото президент, който сами да избират.

Той улови изненаданите погледи на двете жени и вдигна рамене.

— Не исках да прозвучи грубо, но предполагам, че и на нас нямаше да ни хареса, ако някоя друга страна изпратеше войниците си тук да въдворяват ред. Та нали тъкмо приключихме собствената си война, за да можем да запазим страната ни цяла?

— Господин Морган — рече Джини сковано, като трудно сдържаше гнева си, — случайно ми е известно, че мексиканците сами са поканили французите в страната си, за да поддържат реда и спокойствието. Именно те поканиха Максимилиан и Карлота в Мексико! Аз самата имах възможността да говоря със сеньор Идалго в Париж и той…

— Мис Брандън, аз наистина не исках да ви ядосам!

Присмехулните отблясъци в очите му опровергаваха любезното му извинение, когато продължи и с всяка следваща дума ядосваше Джини все повече и повече:

— И със сигурност не съм упълномощен да говоря като човек, който познава отблизо двора на Наполеон в Париж. Но знам нещо за Мексико и хората там — той я погледна лукаво. — Сигурно вече сте чули, че имам смесена кръв? Е, предполагам, че отчасти е истина, зависи как гледате на това. Майка ми е испанка и израснах в Мексико от петгодишна възраст.

— И мислите, че това ви дава право да говорите от името на мексиканския народ?

Този път в гласа му се усети нетърпелива нотка.

— Аз не говоря от тяхно име, а само от свое, мис Брандън. Но знам, че само богатите хора — земевладелците, които искат да си останат в големите хасиенди и църквата, която иска да си запази земите и властта, плюс подкупните политици — това са единствените мексиканци, които искат Максимилиан!

Той погледна Джини с неочаквано сурово изражение, което я изненада.

— Тези бедни необразовани хора, мадам, са точно тези, които се бият за свободата си, за да си вземат обратно страната от всички чуждестранни сили, които искат да заграбят големи парчета от нея.

Внезапно, почти шокиращо за Джини, Соня се наведе напред и се намеси в спора. Като впери големите си сини очи в лицето на Стив Морган, тя каза невинно:

— Божичко, господин Морган, вие ме изненадвате! Говорите като човек, който се бори за някаква кауза! Може би след малко ще ми кажете, че възнамерявате да отидете и да се биете на страната на тези хуаристи или както им казват там, които убиват и осакатяват френски войници и невинни граждани и наричат това борба за свобода!

Джини наблюдаваше смаяна как две двойки сини очи се пресрещнаха и се сблъскаха. Сигурно бурята е повлияла така на Соня? Странна, нервна усмивка заигра по бледите устни на втората й майка, сякаш бе потръпнала от тътен на гръмотевица.

— Нямах представа, че и ти си толкова запалена на тази тема — рече на висок глас Стив Морган и внезапно лицето му сякаш спусна кепенци и стана безизразно и неразгадаемо.

— Мисля, че целият този спор е безсмислен и глупав! — рече Соня бързо и леко се засмя. — Боже мой, не мога да разбера какво ми стана!

— Може да е от бурята. Повечето жени стават някак нервни, когато наближава буря.

Той каза това равнодушно, почти безлично, но лицето на Соня почервеня и тя внезапно ахна, ръцете й се впиха в гънките на полата й така, че вените й изпъкнаха.

— Мразя бури! Те… те ме ужасяват и ми напомнят за… неприятни неща.

Една необичайно ярка светкавица я накара да се свие от страх и тя се изправи на крака.

— Връщам се в дилижанса. Съжалявам, че съм такава пъзла, но наистина не мога да остана навън в това време.

Тя сякаш с усилие се окопити.

— Лека нощ, господни Морган. Аргументите ви бяха… интересни.

Той с лекота се изправи на крака и остави Джини да се оправя сама.

— Съжалявам, ако съм казал нещо, което ви е разстроило, мадам.

Но тонът му не издаваше съжаление, помисли си ядосана Джини — изобщо не изглеждаше, че се разкайва! А какво бе разстроило Соня? Дали бе само бурята?

Соня каза сковано, че изобщо не е разстроена и няма защо Джини да идва с нея само защото безпричинно се страхува от силни шумове.

— Карл скоро ще се върне, сигурна съм. Той ще съжалява, ако не те види тази вечер — каза тя на Джини и отново звучеше с познатия си мил, внимателен тон.

Джини неохотно я проследи с очи и усети близостта на Стив Морган. „Но аз не се боя от него, каза си тя твърдо. Няма да го оставя да си мисли, че нямам вяра на себе си и затова не искам да остана насаме с него.“

— Искаш ли да продължим разговора? — попита го тя достатъчно хладнокръвно. — Мога да те уверя, че аз не се разстройвам така лесно, както втората ми майка и бурите изобщо не ми влияят.

Тя отново седна до огъня и се запита дали наистина усети краткото му колебание, преди да се присъедини към нея.

— Разговорът беше безсмислен, ти сама каза това — рязката нотка в гласа му я накара да го погледне изненадано.

— Но ти, изглежда, знаеш доста за мексиканците, защо трябва да се срамуваш да изразяваш открито мнението си?

Той се наведе напред, за да си налее чаша кафе, но Джини видя как един мускул потрепна на скулите му, докато се опита да преглътне думите, които после можеше да съжали, ако изрече. Или пък да не би… — мисълта я порази и накара очите й да се разтворят още по-широко — дали и той не се чувстваше толкова неспокоен в нейно присъствие, колкото и тя в неговото?

Като се облегна назад в този момент, той срещна погледа й и я забеляза, че се е намръщил.

— Моите възгледи, както ги наричаш, по случайност се споделят от повечето мексиканци — каза той остро, сякаш това бе отговор на въпроса й. — Но се боя, че те нямат особено значение за много хора в тази страна. Заради теб самата се надявам, че няма да посетиш Мексико, докато не приключи всичко и вече няма опасност за непредпазливи чужди посетители.

— Какво искаш да кажеш — докато не приключи? Докато не приключи кое?

Някаква вена пулсираше в слепоочията й и тя си каза, че това е от гняв — гняв, че той си позволява да й дава съвети.

— Наистина, господин Морган, вие едва ли сте човекът, който може да ме предупреждава да се пазя от опасности. А в този случай това е риск, който не съществува, френската армия е повече от достатъчна за шепа селяни, които почти не са въоръжени, уверена съм в това! И все пак — продължи тя, а гласът й прозвуча остро, въпреки усилията й, — ако реша да посетя Мексико някои ден, можете да сте сигурен, че ще го направя, без първо да моля някого за разрешение!

— В случай, че не знаете, в Мексико се води война — каза той през зъби. — Били ли сте някъде, където има война, мадам? Виждали ли сте последиците от нея? Мога да ви уверя, че ако има стрелба, никой няма първо да се спре, за да провери дали се е прицелил в мъж или жена! И освен това на мексиканците им е дошло до гуша от чужденци. Сега е само въпрос на време кога хуаристите отново ще дойдат на власт и аз не бих искал да си помисля как някоя красавица като вас ще трябва да се изправи срещу взвода за разстрел, което е доста вероятно да се случи, ако решите да направите нещо толкова глупаво и безотговорно като това да отидете в Мексико при сегашните условия!

— Значи сте ни подслушвали! Вие сте достоен за презрение! Как смеете да се промъквате и да подслушвате личните разговори на други хора и след това да имате наглостта да се намесвате?

Лицето му бе потъмняло и бе станало заплашително от гняв и тя си помисли, че от очите му почти изригват сини пламъци към нея.

— По дяволите! Правете каквото си искате тогава. И понеже точно сега не искам да се бия с вашия възлюбен, мисля, че ще си тръгна преди да направя нещо, за което после може да съжалявам.

Карл Хоскинс се появи точно когато Стив Морган ядосано се оттегляше и когато се разминаха, Карл бе отворил уста да каже някоя жегваща дума.

След един поглед към лицето на Морган опасните, почти предизвикателни искри в очите му накараха Карл да стисне зъби, докато се запъти към Джини. Сега не бе нито времето, нито мястото да се бият, но той вече се бе заклел, че някой ден ще се погрижи за Стив Морган!

Един поглед към поруменялото лице на Джини с гневни сълзи, от които морскозелените й очи изглеждаха още по-големи, бе почти достатъчен, за да накара Карл да промени решението си.

— Джини? Какво има? Какво ти каза той? За бога, ако е направил нещо, за да те разстрои, аз ще…

— О, за бога, Карл, няма нужда да гледаш така кръвнишки!

Тя заговори по-остро, отколкото бе искала и прехапа устни разгневена. Колко глупаво, да се остави той да я доведе до такова състояние! Как ли се забавлява сега с мисълта колко лесно може да я разстрои?

Една къдрица от медночервената коса на Джини падна на бузата й и тя ядосано я отметна настрани, като смекчи гласа си с усилие на волята.

— О, Карл, съжалявам! Не исках да ти се сопна. Просто имахме малък спор, това е всичко. Боя се, че се оставям да ме доведат до положение, когато загубвам самообладание.

Успокоен, той седна до нея на земята, като взе в ръцете й в своите и нежно ги погали, сякаш искаше да премахне напрежението, което чувстваше в тях.

— Не обичам да те виждам такава, Джини — напрегната и разстроена. Не ми харесва мисълта, че той те е накарал да се почувстваш така! Ще му кажа да не се доближава до теб. Човек като Морган е по-лош от животно. Той не е подходяща компания за дама! Защо му прави такова удоволствие да те ядосва?

С вбесено възклицание Джини дръпна ръцете си от неговите.

— Да не намекваш, че го карам да ме ядосва? Ами че аз не познавам друг човек, който да мразя толкова! И ако си мислиш…

По красивото лице на Карл се изписа изненада от избухването й. Тя видя как смръщи чело, когато той я прекъсна бързо и почти грубо:

— Джини, Джини! Какво ти става? Не съм ти отправял такива обвинения. Знам колко мразиш този човек. Почти толкова колкото и аз. Презирам него и такива като него! Моля те, мила, нека не се караме!

Джини реши да бъде по-тактична.

— Извинявай, Карл! Аз… кълна се, че не знам какво ми става тази вечер. Сигурно… трябва да е от идващата буря. Ето, мога да се закълна, че ми падна една капка…

Карл не можа да устои на обърнатото й нагоре лице, на тези прекрасни очи, които все още блестяха от сълзите в тях. Изведнъж се почувства мъжествен и покровителствен.

Като помогна на Джини да се изправи, Карл я придружи до дилижанса й и бе изненадан и въодушевен от начина, по който тя отвърна на целувката му за лека нощ. Вместо да я приеме пасивно, както обикновено, Джини се хвърли на врата му и се притисна в него. Забеляза, че тя трепери и въпреки добрите си намерения откри, че желанието му да я има нараства. Колко бе тънка талията й под ръката му, колко твърди бяха малките й гърди, притиснати в неговите.

Той повдигна глава, за да й прошепне нещо с пресипнал глас, но тя каза напрегнато:

— Целуни ме отново, Карл, целуни ме! — а после добави с шепот: — Чувствам се толкова изплашена тази нощ, така самотна, че ми се ще да останеш малко с мен да си поговорим…

Със стон, в който бяха примесени страст и очакване, Карл отново сведе глава и я целуна диво, като усещаше желанието, която напира в слабините му. „Боже мой, помисли си той, тя не знае какво говори… Това е заради бурята… Но аз я желая, трябва да я имам… Разбира ли какво ми причинява?“

Ако знаеше, че над рамото му Джини бе забелязала Стив Морган, застанал в разговор с Пако в сянката на един от дилижансите отсреща, Карл щеше да се почувства още по-разстроен.

Сега, полузамаян от собствената си нужда и неочакваното признание на Джини, той почти я занесе на ръце до съседния на нейния дилижанс, натрупан с кутии и джунджурии от покъщнината на Соня.

Каквото и да си бе въобразил, накрая Карл остана разочарован. В тъмната вътрешност на дилижанса едва потиснатата жар и желание у Джини сякаш се изпариха. Отначало тя изтърпя близостта му, легнал до нея и докосващ много леко гърдите й през тънкия плат на роклята й, но почти веднага се отдръпна и започна да протестира задавено, че се страхува, че не знае какво й бе станало, че той трябва да обещае да се държи подобаващо…

Те останаха заедно само десетина минути и през цялото време тя бъбреше истерично колко се страхувала от гръмотевиците, колко вълнуващо би било едно пътуване из Мексико и тогава, след като настоя да му го каже, тя призна, че той много ще й липсва.

— Но ти ще ме забравиш, разбира се. Докато се върнем, ще си си намерил друга любима… Знам какви са мъжете.

Въпреки протестите и настояванията му, че я обича и повече от всичко на света иска да я направи своя съпруга, тя не скланяше да се обвърже с нищо, освен да заяви:

— Ще почакаме и ще видим. И двамата трябва първо да сме твърдо убедени, нали така?

В края на краищата, това се оказа една твърде неприятна вечер и докато дойде време да изпрати Джини до дилижанса й, той вече бе в много лошо настроение.

Бурята се разрази през нощта и не помогна да се подобрят разклатените нерви и лошото настроение на почти всички пътници.

Те почти се нахвърляха един срещу друг, а страстите се нажежаваха. Готвачът се оплака, че Зак още не се е научил как да пали огъня както трябва, а момчето прекатури една кафеварка и тръгна да търси коня си, като заяви, че е нает за да се грижи за животните, а не да помага на готвача.

Соня и Джини се поспречкаха, когато Джини се върна в дилижанса в час, който Соня обяви за непростимо късен и добави, че ако Джини не внимава, може да си спечели репутация на евтина жена, при което Джини отвърна яростно, че е била с Карл, а не със Стив Морган и после на свой ред запита Соня да не би да ревнува от нея?

Със стиснати устни и демонстративно обърнати гърбове, те прекараха остатъка от нощта в мълчание, макар че никоя от тях не можеше да заспи, след като дъждът започна да плющи по покривалото на дилижанса.

Когато впрегнаха конете на следващата сутрин в проливния дъжд, земята вече се бе разкаляла до колене и всичко бе истински хаос. Някои от конете, събрани до вдигнатия навес, се бяха откъснали и Пап Уилкинс обвини за това каубоя Дейв Фиърс, който отвърна, че и бездруго вече бил се замислил дали да не напусне.

Карл Хоскинс мина покрай тях точно тогава и попита гневно защо, по дяволите, дилижансите още не са потеглили. Стадото бе неспокойно и готово да прегази в галоп лагера, ако не побързат.

Пап тъкмо бе отворил уста, за да изтърси една псувня, когато Стив Морган избра точно този неподходящ момент, за да пристигне с черния си кон в лагера с вид на „жив дявол“, както каза Пап по-късно, гологлав и с полепнала по челото му черна коса.

— По дяволите! Вие би трябвало да удържите тези животни. Какво, по дяволите, правите тук?

Гневният му, почти презрителен тон жегна наранената гордост на Карл и той загуби самообладание.

Когато Джини, изплашена от писъка на Соня, се покачи на високата седалка на дилижанса си въпреки дъжда, които скоро намокри цялата й коса и рокля, тя успя да види само двама мъже, целите омазани в кал, които се боричкаха, заобиколени от крещящите, почти просташки възбудени зрители.

Те и двамата бяха еднакви на ръст и тегло и отначало Джини не можеше да ги различи, най-вече защото черната кал бе размазана и по лицата им. Но не й трябваше много време, за да разпознае Стив Морган. Той се биеше със зверската, злобна ярост на диво животно. Джини знаеше, че Карл се мисли за добър борец. Веднъж й се похвали, че бил учил да се боксира и дори владеел пехливанска борба. Но след като погледа известно време тя разбра, че никое от тези умения няма да му помогне.

Тя почти чуваше глухия удар на юмруци в телата им, от който й прилошаваше и сякаш усещаше омразата, която проблясваше между тях. Дебнеха се в кръг, събираха се, падаха и се търкаляха, измъкваха се и отново се изправяха на крака. Напомняха й за гладиаторите в древния Рим или на борба на живот и смърт между два гневни леопарда.

— Спрете ги! — примоли се Соня с ръце, притиснати пред устата й. — За бога, защо никой не ги разтърве?

— Защото на тях им е приятно, не виждаш ли?

Джини бе решила да е особено любезна със Соня днес като извинение за избухването си предната вечер, но гласът й прозвуча остро и високо.

Искаше й се да изпищи, но не от страх, както бе направила Соня, а по-скоро от пристъпа на почти дивашко вълнение, което я бе обзело. Пулсът й се бе ускорил, сърцето й бе започнало да бие толкова учестено и толкова силно, че си помисли, че припада. Не искаше да гледа, но не можеше да извърне поглед. Бе като в онзи ден, когато бе станала свидетел на борбата между Стив и апаха — почти като борбата с бикове, която бе наблюдавала веднъж, изумена от всички онези жени, скачащи на крака и крещящи ликуващо, че искат още кръв. Но днес, когато дъждът се стичаше по лицето й и виковете на мъжете отекваха в ушите й, а гръмотевиците бучаха някъде високо в небето, тя знаеше как са се чувствали. Виждаше смътно задъханите гърди, чуваше тежките удари в примитивната схватка и ясно усещаше собственото си тяло под прогизналата, прилепнала рокля, с която бе облечена. Сякаш я бе обзела някаква лудост.

Последва вик, после стон и един от мъжете се строполи назад и падна по очи в калта.

Тя чу предупредителния вик на Пако:

— Стив! Стига толкова!

Мъжът, който остана на крака — приведен, сякаш готов отново да се хвърли напред, за да го довърши — се поколеба, изправи се и се отдалечи.

Всичко свърши. Тя скочи от седалката на дилижанса, без да обръща внимание на лудешкия вик на Соня. Водеха я инстинктите й. Бягаше към Стив Морган, без да забелязва дъжда, калта и опулените погледи, които следяха как се препъва по пътя си. Тогава той се обърна и тя видя студения гняв в тъмносините му очи, които бяха притъмнели, и извитата му в омраза уста под черните мустаци.

— Какво искате, мис Брандън? Не трябва ли вместо това да тичате към любимия си?

Думите се запечатаха в съзнанието й и я зашеметиха. Без да може да разсъждава, тя замахна с ръка нагоре и разбра, че го е зашлевила едва когато чу плесницата и усети как пръстите й запариха.

Някой ахна. Джини видя бесния и шокиран израз да се появява в очите му и за миг си помисли, че ще отвърне на плесницата й.

— Звяр такъв… Страхливец… Ето ти за това, което стори на Карл…

Тя едва успя да процеди думите през стиснатите си, студени устни и се задъха, сякаш бе тичала.

Стив застана безмълвен, със свити от гняв устни и изведнъж тя повече не можа да вдигне очи към него, нито да погледне грозната червена следа, която ръката й бе оставила върху лицето му.

Като се обърна на пети, Джини се затича към Карл и падна на колене до него. Дъждът имаше солен привкус. Мина известно време преди да разбере, че плаче, а сълзите се стичат от очите й като дъждовни капки.