Розмари Роджърс
Сладка дива любов (13)

13

Соня бе решила да поговори сериозно с Джини, но доведената й дъщеря с неподозирана ловкост успя да избегне разговора.

Джини спеше или се преструваше на заспала, когато Соня влезе във вагона, след като прекара половин час в опити да успокои Карл Хоскинс. Уморена и потисната, Соня почти се зарадва, че ще отложат разговора. Когато тръгнаха към пет часа на следващата сутрин, Джини пое поводите и радостно посъветва Соня да се понаспи, докато има възможност.

Но когато Соня се събуди малко по-късно, все още уморена, на високата седалка бе само Тили, която подвикваше на конете. Джини бе изчезнала.

Като я попита, Тили каза доста сопнато, че мис Джини е отишла да поязди — казала, че иска да види как стадото и дилижансите минават през прохода.

— Но тя не може да е отишла сама? Божичко, та наоколо може да има индианци!

— Не, мадам, не тръгна сама. Господин Морган мина оттук и тя тръгна с него. Казаха, че ще идат малко нагоре в планината и ще ни настигнат по-късно.

— О, не! — в сините очи на Соня се четеше не само изумление, но и гняв.

Тя прехапа устни, за да не изрече думите, които щяха да се изплъзнат от устата й. Не можеше да сподели с Тили как се чувства в действителност. Но докато се качваше да седне до нея, Соня с неудобство съзнаваше, че кафявите очи проницателно се вглеждат в нейните. Разбира се, нямаше значение какво си мисли Тили, но наистина бе неразумно и нетипично за Джини да действа така… така потайно.

Собствената й злоба я изненада, когато Соня си помисли ядно, „проклет да е Стив Морган! Защо Уилям трябваше да назначи точно него? И то след всички тези години? И какво правеше той с Джини?“

 

 

Стив се питаше същото, когато за втори път спряха да си починат и да напоят конете по дългия стръмен склон, който се спускаше от възвишенията.

Защо снощи бе толкова луд, че да й обещае да я доведе тук? Никой не знаеше по-добре от него, че наоколо все още може да се навърта някой апах, а с него имаше жена, и то неопитна като Джини Брандън… Той си каза, че проклетата евтина помия, която Пако наричаше уиски, ще да е виновна. Но в такъв случай, какво я бе прихванало нея?

Кладенчето бе всъщност само малко изворче — малко подземно изворче, което бе открил под една огромна наклонена скала. Макар и да усещаше, че той бърза да се връщат, Джини бе слязла от коня и нарочно бе седнала, облегната на по-малката скала и се преструваше на уморена от дългата езда. Тя бе свалила шапката от главата си и си вееше с нея, затворила очи. Но въпреки това много ясно съзнаваше, че спътникът й я изучава със сериозно и мрачно лице. Тя цяла сутрин се питаше защо бе дошла с него и защо бе тук сега, но по типично женски маниер не искаше да знае отговора. Тя искаше… не знаеше какво иска! Беше тук — нека той да направи първата крачка.

До този момент Стив се бе държал любезно. Отговаряше, когато тя го заговореше и от време на време я съветваше да внимава, когато пътеката, по която вървяха, се стесняваше. За разлика от Карл, той не се опитваше да притисне крака си в нейния, когато яздеха редом. Снощи бе флиртувала с него, но тази сутрин всичко изглеждаше другояче. За какво си мислеше той?

— По-добре да тръгваме. Ще ни трябват поне два часа, за да настигнем дилижансите.

Гласът му прозвуча някъде над нея и Джини се престори на изненадана.

— Нима? Наистина ли е толкова далече от тази страна на планината? Нагоре сякаш не бе толкова дълго.

Неволна усмивка заигра в ъгълчето на устните му.

— Ако си спомняте, мадам, май вече ви казах, че тази пътека, по която вървим сега, заобикаля билото. Оттук отнема повече време.

Той протегна ръка към нея и тя неохотно я пое, като се изправи на крака нестабилно, когато той я дръпна.

— Мадам?! Защо продължавате да ме наричате така? Карате ме да се чувствам като някоя стара омъжена жена.

— Ами ако предпочитате, ще ви наричам мис Брандън — каза той сухо и начинът, по който очите му я огледаха — хладно и оценяващо — я накара да се изчерви от неудобство.

— Вие наистина сте непоносим!

Джини изтегли ръката си от неговата и отиде до кобилата си, като му обърна гръб.

— Джини Брандън — в гласа му се таеше нотка на присмех, когато се приближи до нея зад гърба й. Ръцете му докоснаха раменете й и нежно я обърнаха към себе си. — Защо съм толкова непоносим? Какво очаквахте от мен?

Тя трябваше да си наложи да го погледне в очите.

— Не зная. Честност, вероятно. Повечето мъже не са честни с жените. Те се преструват, разиграват театър и карат и нас да играем различни роли — гласът й трепна за миг и след това набра сила: — Може би вие, господин Морган, ме заинтригувахте именно защото сте различен от останалите мъже, които познавам. Създавате впечатлението, че казвате това, което чувствате и правите това, което искате. Не се страхувате какво може да кажат или да си помислят хората, нали? Не знам дали трябва да се боя от вас или…

Пръстите му се впиха в раменете й и тя трепна. Присмехът бе изчезнал от погледа му и сега я гледаше сурово и твърдо.

— За бога! Заинтригувана сте от мен, защото ви взех за курва първия път, когато ви срещнах и се държах с вас, сякаш сте такава? Ако искате да знаете истината, вие ме заинтригувахте още тогава, най-вече понеже бях готов да се закълна, че и вие отвърнахте на целувката ми. Но отдавна съм се научил да бягам като от чума от задъхани малки девици, изпълнени с любопитство и закачливи номерца.

— О! — възкликна тя гневно, но той неумолимо продължи, като премина на ти, стиснал здраво раменете й:

— Не, не се опитвай да се измъкнеш, не съм свършил още! Нали искаше честност? Желая те, Джини Брандън! Още отначало те желаех и съм сигурен, че и ти го знаеш. Но се опитвах да стоя колкото се може по-далеч от теб, защото ти си най-силната отрова. Добро момиче, дъщеря на сенатор и при това девствена! През по-голямата част от живота си не съм живял почтено — пожелавал съм жени и съм ги имал и никога не съм си губил времето много-много да ги уговарям и съблазнявам. Това, което май се опитвам да ти кажа е, че всичко това е лудост. Нямах право да те каня да дойдеш тук с мен, а ти — с проклетите ти зелени очи — трябваше да знаеш, че не бива да идваш!

— Защо не? — същите тези зелени очи, които бе проклел, предизвикателно засвяткаха насреща му. Не, този път тя ще устои на погледа му, нямаше да отстъпи. — Знаеш ли, прав си. Аз наистина съм любопитна. И защо да не бъда? Само защото съм „добро момиче“, както казваш? Аз съм жена, Стив Морган, и ти ме възприемаш като жена. И все пак има толкова неща, които не разбирам! Каза ми, че ме желаеш, а аз не знам какво всъщност означава това, нито как би трябвало да се чувствам в този случай! Когато Карл ме целуна, аз…

Пръстите му се впиха в раменете й и тя нададе малък вик от болка.

— Значи ти си девственица, която се преструва на страстна? — каза той грубо. — И това несъмнено е целта на експеримента ти, така ли? Много добре, мис Брандън, ще се опитам да ви бъда от полза, само за да имате база за сравнение следващия път, когато целунете Карл Хоскинс.

Преди Джини да успее да пророни и дума или да се помръдне, той я бе придърпал към себе си и устата му се сведе над нейната в груба, яростна целувка, от която дъхът й спря. В него нямаше и следа от нежност и ласкавост. Ръцете му я държаха залепена за тялото му и той я целуваше страстно, а езикът му продължи да изследва устата й, докато тя помисли, че ще припадне. Усети как краката й се подкосиха, почувства някакво странно трескаво пулсиране в слепоочията, което сякаш се разнесе по цялото й тяло и я обсеби.

Без да знае защо и без да разбира какво прави, ръцете й се вдигнаха и обгърнаха врата му. Джини усети как ръката му запълзя бавно и гальовно по гърба й, след това нетърпеливо дръпна косата й и внимателно разпусна навитите на кок плитки. Косите й се разпиляха по раменете, а целувките му оставиха пареща следа от разтворените й устни до ухото й.

— Джини… Джини… — думите му прозвучаха като стон.

Тревожна тръпка премина през тялото й, когато усети, че пръстите му разкопчават тънката копринена риза, която носеше над полата си за езда.

Той не бива… Тя не бива да го оставя… Но устните му намериха трапчинката в основата на шията й и тя издаде тих, безпомощен стон. Усети как ръцете му разтварят ризата й, а пръстите му изгарят голите й гърди.

Стив я бе прегърнал плътно, подпрял с една ръка слабото й треперещо тяло, и точно когато тя щеше да започне да протестира против волностите, които си позволява, устните му запушиха отворената й уста и заглушиха думите, които се опита да изрече.

Главата на Джини се наклони назад и тя започна да хлипа приглушено. Чувстваше се неспособна да мисли и да се съпротивлява.

Изведнъж той наведе глава и започна да целува гърдите й, а езикът му чертаеше леки възбуждащи линии около набъбналите им чувствителни върхове.

Тогава Джини се опита да се бори, но не намери сили в себе си. Двете му ръце отново я държаха, тя затвори очи и го остави да върши това, което иска. Усети как желанието да се съпротивлява и дори да протестира бавно намалява и се заменя от друго — нещо, което нарасна като стегнат твърд възел в корема й и разля изгаряща руменина по цялото й тяло.

Той трябва да бе усетил как тя внезапно се предаде. Чу някак отдалеч как меко се засмя и после, като я хвана нежно, отново започна да я целува, а ръцете му се плъзнаха под ризата й и започнаха да милват голата кожа на гърба й.

Този път Джини сама се притисна в него, без все още да разбира странните нови емоции, които той бе събудил в тялото й. Усещаше ясно натиска на дългите му мускулести крака върху своите, чувстваше допира на ризата му в голите си гърди и мекотата на косата му под свитите си пръсти.

Някъде от дълбините на съзнанието й изникна мисълта: значи такова било чувството — като треска, като свита на топка змия в стомаха, растяща, разливаща се като мед топлина в слабините й, която не й оставя нищо друго, освен да чувства, да желае и все пак да не разбира напълно какво точно иска от него.

По-късно разбра, че чак когато внезапният далечен вик някъде под тях ги прекъсна, те спряха това, което щеше да ги отведе до кулминацията.

Джини усети как тялото му се изопна, притиснато в нейното, той застана неподвижен за момент, сякаш висяха във въздуха и след това я освободи. Тя застана на треперещите си крака, когато ръцете му я пуснаха и той отстъпи заднишком.

— О, боже! — каза Стив отчаян, докато същият глас изкрещя отново:

— Hola, вие там горе! Чуваш ли ме, Стив?

Джини се свлече на колене и продължи да диша на пресекулки, а ръцете й се вдигнаха към горящите й поруменели бузи.

— Това е Пако — каза той ненужно и след това добави с глас, изпълнен с досада: — Много е тактичен, нали?

Той сви ръце пред устата си и извика:

— Слизаме, стойте там!

Джини вече бе започнала да се суети с копчетата на ризата си. Внезапното й неудобство я караше да избягва погледа му. О, боже, как щеше отново да го погледне сега? Как щеше да погледне останалите?

Той клекна до нея и като отмести треперещите й пръсти настрани, започна бързо и умело да закопчава ризата й.

— Добре, че Пако се обади навреме — каза Стив тихо. — Разбираш това, нали? И сега май трябва да кажа, че съжалявам, но не е вярно.

Той сложи ръка под брадичката и повдигна лицето й към своето, въпреки нежеланието й.

— Не се забърквай повече с мен, Джини Брандън. Нямам време за романтика и нежни целувки! Не съм навикнал на любопитни девственици.

Нещо я накара да избухне срещу него.

— Затова ли бе толкова… толкова груб? Да не се опитваше да ме сплашиш, господин Морган? Случвало ли ти се е да се държиш нежно или любезно с жена?

Той вече й бе подал ръка, за да й помогне да се изправи на крака, но сега я стрелна с поглед, който бе почти учуден, преди да го прикрие под ледената си маска.

— Честно казано, когато съм бил с жени, те винаги са знаели какво ще последва. Нямаше нужда да си губим времето в глупави игрички. Послушай съвета ми, мис Брандън, и забрави какво се случи преди малко. Сигурен съм, че Карл Хоскинс ще ти се стори много по-възпитан любовник и ще отговаря на вкуса ти повече от мен.

— Човек може лесно да те намрази, но съм сигурна, че това ти е известно!

Като се загърна с останките от гордостта и достойнството си, Джини се качи на коня, без да поеме ръката, която той бе подал, за да й помогне.

Те слязоха и посрещнаха Пако с каменно мълчание и Джини не знаеше дали да се чувства облекчена или гузна, като видя, че Карл Хоскинс е с него със сурово изражение на лицето, на което бе изписано подозрение.

Той успя да овладее гнева си само защото Соня Брандън го бе умолявала и бе изтръгнала от него неохотно обещание за това.

Лицето на Стив Морган не издаваше нищо, ала Джини… Страните й бяха необичайно поруменели, а косата й, забеляза той, бе сплетена небрежно в една плитка, която се вееше над рамото й. Бе отворил уста да каже нещо, когато срещна очите й и почти предизвикателният поглед в тях го накара да стисне зъби в безсилна ярост.

— Госпожа Брандън бе… доста обезпокоена, когато се събуди и откри, че си тръгнала на езда — каза той сковано, когато Джини дойде до него в галоп.

— Съжалявам — каза тя кисело, — но не исках да я будя и освен това казах на Тили…

— Ако някой е виновен, предполагам, че това съм аз — каза Стив Морган кавалерски. — Попитах мис Брандън дали иска да дойде да поязди с мен и това ни отне повече време, отколкото си мислех, защото се наложи да спрем няколко пъти, за да си починат конете.

— Мислех, че си по-съобразителен, Морган. Все пак именно ти ни бе предупредил за индианците!

Карл можеше да каже много повече, но внезапният студен, предупредителен поглед в очите на Морган го възпря. Пако Дейвис се намеси бързо, за да ги успокои:

— Е, сега вече Хоскинс може да придружи мис Брандън до дилижанса, а ние с теб, амиго, трябва да открием какво е станало с онези апахи, които приятелите ти са подгонили.

— Мис Брандън, за мен бе удоволствие, мадам.

Като си наложи да срещне погледа на Стив Морган, Джини кимна студено.

Значи всичко трябваше да свърши, преди да е започнало? Той си мисли, че може да флиртува с нея и да я целува по този дивашки, животински и страстен начин и да я докосва на най-интимните места и после да се преструва, че нищо не се е случило?

„Няма да се отървеш толкова лесно“, Стив Морган, закани се наум Джини. Той вече се бе отдалечил с Пако и конете им бяха полускрити от облака прах зад тях. Тя не осъзна, че се е втренчила подире им, докато не усети ръката на Карл Хоскинс върху своята, а пръстите му я стиснаха толкова силно, че й причиниха болка.

— Какво се случи там горе? Какво става между вас двамата? За бога, ако те е докоснал, аз ще…

— Какво ще направиш, Карл? Ще го предизвикаш на дуел ли? — жестокост, която не знаеше, че притежава, накара думите и гласът й да прозвучат подигравателно и тя видя как лицето на Карл почервеня.

— Какво те е прихванало? — гласът му звучеше невярващ и треперещ от разочарованието, което се опитваше да прикрие. — Два пъти остана насаме с него и изведнъж вече не си същият човек! Какво ти е сторил?

Уморена от него и от въпросите му, Джини дръпна ръката си от неговата. Зелените й очи го гледаха твърдо и безмилостно.

— Нищо! Нищо не се е случило! Това разочарова ли те? Писна ми да се държат с мен така, сякаш съм дете, писна ми от въпросите ти! И щом Соня толкова се тревожи за мен, най-добре да побързаме да се върнем.

Без да поглежда отново към него, тя обърна коня си и пришпори изненаданото животно в галоп. Като не знаеше какво да предприеме, Карл я последва.

Часовете, които последваха след предизвикателното завръщане на Джини до дилижанса, се сториха безкрайни на всички. Джини отказваше да отговаря на въпроси и да говори с Карл. На Соня каза само, че искала да иде да поязди и го направила, и че според нея може да иде да язди с когото си поиска и когато си поиска.

Накрая Соня реши да скрие притесненията си и да остави момичето на мира, докато настроението й не се подобри. Тя пое поводите от Тили и остави Джини да лежи на малкото легло с упорито затворени очи. Не можеше да спре да се пита какво всъщност се бе случило. Стив Морган бе способен на всичко, нима самата тя не бе усетила това още отначало? Мислеше, че може би с годините ще се е променил — той не се бе опитал да я докосне, нито да й напомни за миналото, дори и когато я покани да пояздят и останаха сами. Защо не беше го сторил? Дали не бе, защото желаеше Джини?

„Не зная, помисли си Соня тъжно, вече в нищо не се чувствам сигурна!“ Всички тези години с Уилям се бе чувствала толкова защитена, в абсолютна безопасност — дотолкова, че почти бе успяла да забрави случилото се през онази тъй далечна пролет в Луизиана. И тогава той се върна и се държеше така, сякаш също е забравил за това, но така ли беше в действителност? „Трябва да поговоря с него, помисли си тя, да го попитам — не, да му кажа да остави Джини на мира. Но той няма да ме послуша, това може дори да го настърви още повече. А може и да си помисли…“ Тя набързо изхвърли тази мисъл от съзнанието си и се съсредоточи върху познати, по-безопасни неща — планове за новата къща, която Уилям бе построил в Калифорния и която чака да бъде обзаведена; планове за империята, която чака да бъде завладяна.

Соня заключи опасенията в себе си, като пропусна само онези неща, за които искаше да мисли.

Джини, която се въртеше на неудобното малко легло, се запита какво щеше да стане, ако Пако Дейвис не бе дошъл точно в този момент. Мислите й бяха смесица от гняв и унижение и — да, тя, трябваше да признае това — любопитство.

Любопитна девственица, бе я нарекъл той подигравателно. Бе я проклел, нарочно се бе държал грубо с нея, но не бе успял да скрие факта, че я пожела и поиска да я целуне. Щеше ли да спре? Можеше ли тя да го спре?

И нима това желание бе именно странното, почти трескаво усещане, което я бе обзело и я бе направило безпомощна? Тя потрепери и се запита дали винаги е така. Толкова е ужасяващо да загубиш контрол над себе си, да поискаш мъжът да постъпи с теб така, както той бе постъпил с нея. Изгарящите му устни върху гърдите й, езикът му, изследващ устата й, вкусът на целувките му — с Карл не беше така. Не, Карл никога не би се държал така с нея.

Дилижансът скрибуцаше и се тресеше под нея, като я подмяташе насам-натам и я държеше будна, макар че тя искаше да се наспи. Запита се дали Стив Морган ще се върне в лагера тази вечер и дали ще я погледне по-различно. Да, ще го направи, помисли си тя вироглаво и сърцето й затуптя толкова силно, че си помисли, че ще припадне.