Ерих Кестнер
Хвърчащата класна стая (6)

Четвърта глава

съдържа двубой с технически нокаут; отмятането на реалистите от дадената дума; душевната борба на Егерланд; тайнственият боен план на Мартин; многобройни плесници в избата; купчинка пепел; разрешение за победа и оттеглянето на Егерланд.

 

 

От едната страна на строителната площадка стояха гимназистите, от другата — учениците от реалното училище. Хвърляха си сърдити погледи. По средата на площадката се състоя формалната среща на двамата предводители. Парламентьорът Себастиан придружаваше Егерланд.

— Нашите противници са съгласни с предложението — каза той на Мартин. — Значи двубоят ще се състои. Като свой представител те излъчват Хайнрих Ваверка.

— От наша страна ще излезе Матиас Зелбман — заяви Мартин. — Той предлага турнирът да се смята за приключен, ако един от двамата напусне ринга или не е в състояние повече да се защищава.

Егерланд погледна към Ваверка — едро, набито момче. Ваверка мрачно кимна и Егерланд каза:

— Приемаме условията на борбата.

— Ако нашият представител победи — заяви Себастиан, — ще ни предадете без каквито и да било условия пленника и тетрадките. Ако спечели Ваверка, можете да, ги задържите.

— И тогава ще напишете извинително писмо, така ли? — запита подигравателно Егерланд.

— Във всеки случай тогава ще преговаряме наново — каза Мартин; — Ако се стигне дотам, може да напишем дори писмото. Но най-напред ще се състои дуелът.

— Моля предводителите да се завърнат при хората си! — извика Себастиан.

Сега мястото между двете враждебни войскови части се опразни. Вляво от редиците на реалистите се отдели Ваверка. Отдясно се приближи Матиас.

— Ахой! — викнаха реалистите.

— Напред! — изреваха гимназистите.

И ето, двамата борци стояха един срещу друг и се дебнеха.

Бе станало тихо. Всички очакваха започването на враждебните действия. Изглеждаше, че нито единият, нито другият иска да почне.

Изведнъж Ваверка светкавично се наведе и дръпна краката на противника си. Матиас се просна по гръб със цялата си дължина върху снега. Ваверка се хвърли отгоре му и почна да го налага. Реалистите виеха от възторг. Сърцата на гимназистите се свиваха от уплаха; а Ули, който цял се тресеше от студ и вълнение, непрекъснато мълвеше под носа си:

— Мац, моля ти се, внимавай много! Мац, внимавай! Маценце, дръж се!

Внезапно Матиас докопа дясната ръка на Ваверка и бавно и безпощадно почна да я извива. Ваверка ругаеше като файтонджия. Но това не му помогна. Принуди се да отстъпи и се претърколи встрани. Сега вече Матиас сграбчи главата на Ваверка и натика лицето на противника си дълбоко в снега. Реалистът безпомощно зарита с крака. Не му достигаше въздух.

Матиас неочаквано го пусна, отскочи три крачки назад и зачака следното нападение. Лявото му око беше подпухнало.

Ваверка се изправи с пъшкане, изплю четвърт кило сняг и яростно се хвърли срещу Матиас. Но той се приведе ниско, спъна го и реалистът изхвърча над него като щука. Пак сред снега Матиас се извърна към приятелите си и извика:

— Едва сега почвам!

Ваверка стана, сви ръце в пестници и зачака. Матиас се приближи към него, замахна и го удари. Другият отвърна на удара му. Кратко време се биха тъй, без явни предимства за единия или другия. Сетне Матиас се наведе. Ваверка смъкна юмруци, за да защити тялото си. Ала Мац бързо скочи, замахна и тресна реалиста по незащитената брадичка.

Ваверка се олюля, завъртя се като пиян в кръг и не можа да вдигне вече ръце. Беше напълно замаян.

— Удряй, Мац! — изкрещя му Себастиан, — Довърши го!

— Не! — извика Матиас. — Нека по-напред се съвземе отново.

Ваверка се наведе с усилие и натика една порция сняг под яката на дрехата си. Това му помогна да се опомни. Вдигна пак пестници и се втурна към Матиас. Мац отскочи встрани. И Ваверка префуча край него. Реалистите изреваха:

— Ахой!

Ваверка спря, извърна се като бик на арена и изръмжа:

— Ела ми само по-наблизо, хлапако!

— Ей сега! — рече Матиас.

Пристъпи към него и тикна юмрук под носа му. Побеснял от яд, Ваверка го удари по пестника. Така лицето му отново остана открито и сега вече той получи такъв удар зад ухото, че седна на земята. Скочи отново, заклатушка се като пиян към Матиас и беше отблъснат с няколко звънки плесници. Но те вече не бяха необходими Той бе окончателно победен.

Матиас хвана беззащитния си противник за раменете, обърна го с гръб към себе си и го изрита от бойното поле. И Хайнрих Ваверка се запрепъва като кукла с курдисана пружина към занемялата от смайване група на реалистите. Ако не го бяха спрели, щеше да продължи да се клатушка, и по-нататък.

Матиас бе посрещнат с въодушевление. Всички стиснаха ръката му. Ули цял сияеше.

— Ама че страхове брах заради тебе! — рече той. — Боли ли те много окото?

— Никак! — изръмжа победителят трогнат. — Впрочем запази ли последната ми кифла?

Малкият му подаде кесията и Матиас отново задъвка.

— Хайде сега бързо да измъкваме Кройцкам! — викна Буренцето.

Това обаче не стана. Появи се Егерланд. По лицето му пролича смущение. Той каза:

— Ужасно съжалявам. Хората ми не искат да ви предадат пленника.

— Но как е възможно! — каза Мартин. — Нали още от самото начало се уговорихме съвсем точно. Не можете току-тъй да се отмятате от думата си!

— Споделям напълно твоето мнение — отвърна съкрушено Егерланд. — Но те отказват да ми се подчинят. Нищо не мога да сторя.

Мартин отново се изчерви до уши.

— Просто да не повярваш! — извика той. — Нима у твоите хора няма и капка почтеност?

— Дяволска работа! Ако знаех само — рече, без да престава да дъвче Матиас, — щях да скълцам Ваверка на кайма. Ули, как се пише кайма?

— С „и кратко“ — отвърна Ули.

— На кайма с „и дълго“ щях да го скълцам — рече Матиас.

— За мен тая история е ужасно неприятна — каза Егерланд. — Аз наистина споделям вашето мнение, но все пак не трябва да зарязвам хората си. Нали?

— Естествено — каза Себастиан. — Ти чисто и просто нямаш късмет. Ти си типичен пример за конфликт с дълга. Такова нещо неведнъж се е случвало в историята.

Непушача бавно прекоси площадката, кимна с уважение на Матиас и се осведоми какво става. Себастиан му докладва за положението на нещата.

— Гръм и мълния! — каза Непушача. — Нима сред днешните момчета се намират такива негодници? Съжалявам, че ви предложих двубоя, Мартине. Такова нещо, разбира се, е възможно само между почтени хора.

— Имате пълно право, господине! — рече Егерланд. — Единственото, което мога да сторя, е да се поставя на разположение на гимназията като заложник. Мартин Талер, аз съм ваш пленник!

— Браво, момчето ми! — каза Непушача. — Но това, разбира се, няма никакъв смисъл. Колко момчета още ще бъдат затваряни днес?

— Добре! — каза Мартин. Лицето му беше сериозно и бледо. — Ти си човек на място. Върни се при хората ей и им съобщи, че след две минути ще ви нападнем. Това впрочем ще бъде последната борба между нас и вас. Няма да се бием повече с хора, крито не устояват на думата си. Само ще ги презираме.

Егерланд се поклони безмълвно и побягна.

Мартин бързо събра момчетата около себе си и каза тихо:

— Сега внимавайте добре! След две минути започвате най-спокойно бой със снежни топки. Ръководството поема Себастиан Защото Матиас, Джони Троц и аз ще идем на кратка разходка. Тежко ви, ако спечелите битката, преди да сме се върнали ние! Вашата задача е да задържате тук реалистите! Може дори да поотстъпите малко. За да ви преследват.

— Това не мога да го проумея — рече Буренцето, наведе се и почна да прави снежни топки.

— Великолепен план! — каза възхитен Себастиан. — Разчйтай напълно на мен. Аз ще подредя работата тук.

Ули, който предпочиташе да бъде заедно с Матиас, пристъпи към Мартин.

— Не може ли да дойда и аз?

— Не — отвърна Мартин.

— Ама, Ули! — извика Себастиан. — Че нали трябва да останеш тук и да помагаш при отстъплението. Та ти тъй добре умееш това!

Очите на Ули се насълзиха.

Матиас замахна, сякаш искаше да убие Себастиан на място.

— Друг път — изръмжа после той. — Не искам да се занимавам сега с частни работи.

Откъм отсрещната страна долетяха първите снежни топки. Себастиан почна да издава заповеди. Битката на строителната площадка започна.

Непушача каза на Ули:

— Горе главата, малкият!

На останалите кимна.

— Стъпете им на шията, немирници! Вие си имате Мартин. Значи от мене нямате нужда.

— Вързани са ни в кърпа! — изреваха в отговор те.

Сетне, приветлив и замислен, той се упъти сред префучаващите снежни топки към дома си. Към своя железопътен вагон.

Себастиан търчеше от група на група. Гимназистите бяха побеснели, загдето реалистите бяха престъпили думата си, и горяха от нетърпение да ги смажат. Най-малко от всички се сдържаше Буренцето.

— Че издай ни най-сетне заповед за…

„Атака“ — искаше да извика той. Но една вражеска снежна топка влетя право в устата му. Лицето на Буренцето изрази смущение. Останалите седмокласници прихнаха да се смеят.

— Ти наистина не си загрял защо сега още не бива да спечелим — каза Себастиан. — Но все пак трябва да се подчиняваш.

Сетне се огледа за Ули. Ръцете на малкия бяха премръзнали и той ги бе тикнал в джобовете на панталоните си. Когато забеляза погледа на Себастиан, бързо измъкна пръстите си навън и се включи в бомбардировката.

В това време Мартин, Джони и Матиас се носеха по улица „Овощарска“; изчезнаха в ъгловата къща, прекосиха тичешком двора, прескочиха зида и се намериха пред входа към задния двор на дома, където живееше Егерланд.

— Ето вратата на избата — прошепна Мартин.

Матиас предпазливо натисна дръжката и тримата безшумно заслизаха по хлъзгавите стъпала. Сред пълен мрак. Миришеше на стари картофи. Продължиха пипнешком през тесни ниски ходници. На няколко пъти трябваше да завиват.

Изведнъж Джони дръпна Мартин за ръкава. Спряха и забелязаха страничен коридор, който бе осветен. Бавно се запромъкваха по него и чуха непознат момчешки глас.

— Курт — каза гласът, — пак-минаха десет минути.

— Е, тогава да се хващаме отново на работа! — рече друг непознат глас. — Вече ме заболяха ръцете!

Чу се силно пляскане — шест пъти едно след друго. И после отново стана тихо като в гроб.

— Най-много се учудвам, че не се срамувате! — каза внезапно трети глас.

— Това е Кройцкам — прошепна Джони.

Продължиха да се промъкват, докато видяха какво е положението.

Зад една притворена врата, скована от летви, стояха двама ученици от реалното училище, а на стар, разклатен кухненски стол седеше Руди Кройцкам. Беше овързан цял с едно въже за простиране, не можеше да помръдне крайниците си и бузите му бяха неестествено червени.

На една маса догаряха три свещи. А в най-отдалечения ъгъл, между дърва, брикети и въглища, бе изправена елха.

Бащата на Егерланд я беше купил преди два дни.

— Ще ви се отплатя, щом ме освободят приятелите ми — каза Кройцкам разярен.

— Дотогава може и да плесенясаш — рече единият от реалистите.

— Най-късно след час те ще открият къде съм — отвърна уверено Кройцкам.

— В такъв случай ти предстои да изядеш още доста плесници — каза другият реалист. — Всеки десет минути по шест, това прави тридесет и шест за един час.

— Приложна математика! — извика първият и се разсмя така, че сводът на избата прокънтя. — А може би твоите хора ще пристигнат по-рано, а?

— Надявам се! — рече Кройцкам.

— Тогава за всеки случай да ти тръснем още половин дузина. Тъй да се рече, в предплата. Куртхен, заеми се.

Реалистът, който се казваше Куртхен, пристъпи съвсем близо към стола на Кройцкам, вдигна лявата си ръка и удари.

Сетне замахна с дясната, удари и каза:

— Дотук бяха две.

След това замахна отново с лявата, но в този миг Матиас вече се намираше до него и третата плесница получи самият Курт.

Той отхвръкна и падна с трясък сред клоните на коледното дърво на Егерландови. Остана сред елховите иглички и зарева, притиснал с ръка лявата половина от лицето си. Мартин, от своя страна, тръсна на другия реалист такова кроше, че момчето изгуби и ума, и дума. А Джони развързваше подпухналия Кройцкам.

— Бързо! — извика Мартин. — След две минути трябва да бъдем отново на строителната площадка.

Руди Кройцкам се протегна и опъна крушата си. Всичките кости го боляха. Бузите му бяха отекли тъй, като че ли в устата му имаше цял домат.

— От един и половина часа седя на тоя стол! — каза той и ритна здравата стола. — А сега е четири. И всеки десет минути по шест плесници!

— Това наистина не е шега — съгласи се Мартин и взе въжето за простиране.

Поставиха двамата реалисти с гръб един до друг и ги завързаха извънредно добросъвестно.

— Тъй! — рече Мартин. — А сега на бърза ръка върни плесниците на тия дангалаци! Два и половина часа са сто и петдесет минути. Колко плесници прави това, Курт?

— Деветдесет парчета — отвърна Курт през сълзи. — По четиридесет и пет на човек.

— Толкова много време обаче нямаме — рече Матиас. — Аз ще зашлевя на всеки по една-единствена плесница. И ще бъде все едно, че са получили от Руди деветдесет.

Сега вече се разрева и другият реалист.

— Руди, къде са впрочем тетрадките по диктовка? — запита Мартин.

Кройцкам посочи към един ъгъл.

— Не ги виждам — рече Мартин.

— Трябва да поогледаш по-внимателно! — отвърна Кройцкам.

В ъгъла имаше купчина пепел. Различаваха се още няколко листа овъглена хартия и ъгълче от синя подвързия.

— Свети Тарапонтий! — извика Матиас. — И ти твърдиш, че това са тетрадките по диктовка?

Кройцкам кимна:

— Изгориха ги пред очите ми.

— Старецът ти ще има да се радва — каза Мартин. Сетне извади носната си кърпа, събра в нея пепелта, завърза грижливо кърпата и тикна изгорелите тетрадки по диктовка в джоба на панталона си.

— Може да стане завързано — рече Джони.

Матиас доволно потриваше ръце.

— Ще поднеса в дар една урна за праха — заявя той — и ще погребем нашите тетрадки по диктовка в градината на Непушача. Съболезнования молим да не се изказват!

Мартин помисли малко и рече:

— Руди, веднага се омитай в къщи! Ако баща ти пита за тетрадките, ще му кажеш, че са останали в ласкалото. А пък утре заран през първия час аз ще му ги предам. Ясно ли е? Нищо повече няма да разправяш. Сега ще отупаме на бърза ръка и реалистите на строителната площадка, а после бегом ще се приберем. Хубавият Теодор сигурно вече ни чака. Хайде!

Напуснаха избата. Там остана само Матиас. Докато изкачваха стълбите, чуха силно изплющяване, което веднага след това се повтори. А сетне двете момчета долу ревнаха като магарета.

Матиас настигна тримата в двора.

— Тъй, това навярно им стига! — рече той. — Вече няма да затварят гимназисти.

На входа Кройцкам се сбогува.

— Впрочем много ви благодаря! — каза той и им подаде ръка. — Хайде, дано им видите бързо сметката!

— Вързани са ни в кърпа! — викнаха те и стремително свиха край ъгъла.

Кройцкам опипа предпазливо бузите си, поклати глава и хукна към къщи.

Пред строителната площадка Мартин заповяда да спрат.

— Джони — каза той, — ти ще изтичаш до нашите хора и ще извикаш на Себастиан! „Сега вече може да победите!“ Ясно ли е? Значи веднага преминавате към нападение. Щом стигнете до ръкопашен бой, ние с Матиас ще нападнем тая паплач в тила. Заминавай!

Джони така хукна, сякаш от бързината, с която тичаше, зависеше животът му.

 

Мац и Мартин погледнаха скришом през една цепнатина на дъсчената ограда. Себастиан и другарите му се бяха оставили да ги притиснат в един ъгъл. Снежните топки валяха като град. Реалистите крещяха: „Ахой!“ и се чувствуваха вече победители.

— Можещ ли да откриеш Ули? — запита Матиас.

— Не го виждам — каза Мартин. — Внимание, Мац! Прескачай оградата!

Прехвърлиха се отвъд и пристигнаха тъкмо навреме. Себастиан вършеше отлично работата си. Съвсем неочаквано гимназистите се устремиха напред. Реалистите се огънаха под техния напор. Матиас и Мартин прекосиха площадката тичешком и почнаха да нанасят удари в гърба на отстъпващите реалисти. От страх някои останаха проснати в снега.

— Напред! — ехтеше от всички страни.

Навсякъде, гдето се появеше Мац, враговете си плюеха на петите. Бягаха поединично. Бягаха групово.

Продължаваше да се съпротивява само Егерланд. Беше окървавен; изражението на лицето му бе мрачно, решително и той приличаше, на изоставен, нещастен крал. Буренцето се нахвърли върху него.

Но Мартин застана пред неприятелския предводител и извика:

— Разрешаваме му да се оттегли свободно. Той единствен беше почтен и храбър докрай.

Егерланд се извърна. Напусна бойното поле победен и самотен.

Сетне до приятелите дотърча Фридолин.

— Освободен ли е Кройцкам?

Мартин кимна утвърдително.

— А тетрадките по диктовка? — обади се любопитно Буренцето.

— Те са в носната ми кърпа — отвърна Мартин и показа остатъците от тетрадките на страхопочтително удивената тълпа.

— Невежият ще се чуди, вещият ще се мае — забеляза Себастиан.

— Но къде е Ули? — запита Матиас.

Буренцето посочи с палец зад гърба си. Матиас, се втурна към най-далечният ъгъл на площадката. Там, на една талпа, седеше Ули, провесил нос над снега.

— Какво се е случило, малкият? — запита Матиас.

— Нищо особено — отвърна тихо Ули. — Пак избягах. Тъкмо Ваверка намери да се спусне насреща ми. Исках на всяка цена да му направя марка. Но щом видях лицето, му, всичко свърши.

— Да, отвратителна физиомутра има — рече Матиас. — И на мен едва не ми прилоша, като се спусна насреща ми.

— Ти искаш само да ме утешиш, Маценце — каза Ули, — но с мен не може да продължава тъй. Много скоро трябва да стане нещо.

— Е, хайде идвай! — рече Матиас. — Другите вече тръгват.

И двамата приятели се втурнаха след останалите. Тичаха непрекъснато до училището. Попаднаха право в ръцете на Хубавия Теодор.

Разбитата армия на учениците от реалното училище се събра в двора на улица „Лесничейска“ 17. Чакаха Етерланд. Той пристъпи замислено сред тях и каза:

— Пуснете пленника на свобода!

— Нямаме такова намерение! — извика Ваверка.

— Тогава правете каквото щете! — отвърна Егерланд. — И си търсете нов водач.

Сетне се прибра у дома си, без да погледне някого от тях.

Останалите се втурнаха с крясъци към избата. Искаха, да излеят яда си върху пленника.

Но вместо един пленник намериха двама! Тогава всички провесиха носови и се засрамиха, доколкото изобщо можеха да се срамуват.