Ерих Кестнер
Хвърчащата класна стая (5)

Третата глава

съдържа завръщането на Фридолин; един разговор за най-чешитския първенец на класа в цяла Европа; най-новите ядове на госпожа Егерланд; един пеши пратеник на кон; неприемливи условия; един сполучлив военен план, и още по-сполучливото предложение на Непушача.

 

 

Все още валеше рняг. Дъхът на тичащите момчета димеше, сякаш пушеха дебели пури; Пред кино „Еден“ на площада „Барбароса“ стояха неколцина външни седмокласници. Искаха да гледат филма и чакаха-да отворят киното.

— Продължавайте спокойно нататък! — извика Мартин на приятелите си. — Ще ви настигна.

Сетне пристъпи към седмокласниците.

— Бихте могли да ни направите една услуга — каза той — Зарежете киното! Реалистите са пленили Кройцкам и трябва да го измъкнем.

— Веднага ли да дойдем? — запита седмокласникът Шмиц.

Той беше нисък и закръглен като топка и му казваха Буренцето.

— Не — рече Мартин. — Бъдете след четвърт час на ъгъла на улица „Овощарска“ и, „Лесничейска“, Доведете още няколко момчета. Но като тръгнете, движете се поотделно. И тикнете фуражките в джоба. Инак реалистите ще разберат преждевременно, че готвим нещо.

— Дадено, Мартин! — каза Буренцето.

— И тъй, разчитам на вас.

— В кърпа е вързано! — извикаха седмокласниците.

А Мартин, запъхтян, продължи да тича. Настигна другарите си и тъй като искаха да останат незабелязани, ги поведе по околни пътища към улица „Лесничейска“. На ъгъла с „Овощарска“ спряха.

Малко след това долетя като светкавица Фридолин.

— Е? — запитаха всички в хор.

— Руди още не се е прибрал в къщи — каза той съвсем задъхан. — За щастие домашната прислужничка не е чак толкова тъпа, колкото изглежда. Ако старият Кройцкам запита, ще му каже, че Руди е поканен да яде у нас.

— Значи става сериозно! — отбеляза със задоволство Матиас. — Влизам веднага в номер седемнадесет и разбивам Егерланд на атоми.

— Ще стоиш тук! — заповяда Мартин: — Няма да се оправим само с пердах. А дори и да откъснеш главата на Егерланд, пак няма да знаем къде са тикнали Кройцкам, и тетрадките. Почакай. Ще ни потрябваш и ти.

— Това е задача за мен — каза Себастиан Франк и имаше пълно право. — Ще ида като парламентьор. Може би ще успеем да уредим работата с преговори.

— Тъкмо ти приляга! — изсмя се пренебрежително Матиас.

— Ще мога поне да подразбера къде е Руди — рече Себастиан. — А и това е нещо.

Той тръгна. Мартин го поизпрати малко. Матиас се облегна на един електрически стълб, извади от джоба си тефтерче и почна да мърда устни, като че смята. Ули пак зъзнеше.

— Какво пресмяташ бе, Мац? — запита той.

— Дълговете си — печално призна Матиас. — Просто ще изям и ушите на моя старец.

Сетне затвори бележника, прибра го и каза:

— Фридолин, бутни ми някой грош назаем! В полза на справедливата кауза. Най-късно в други ден ще си го получиш. Старецът ми писа, че пратил пари за път и освен тях още двайсет марки. Ако не ям сега, после не ще мога да се бия.

— Та това е истинско изнудване! — рече Фридолин и му даде десет пфенига.

Матиас полетя като стрела към най-близката пекарница. Когато се върна, той блажено дъвчеше. Покани и другите да си вземат от кесията, в която имаше кифлички. Но останалите не искаха. Фридолин напрегнато поглеждаше какво става зад ъгъла. А Джони се взираше във витрината на една бакалница, сякаш там бе изложено най-малко съкровището на инките. Знаеха вече тоя негов навик. Винаги, когато наблюдаваше нещо, той се пулеше тъй, сякаш никога дотогава не го беше виждал. И сигурно затова говореше толкова малко. Непрекъснато бе зает с гледане и слушане.

В този миг Мартин сви край ъгъла, но само им кимна и изчезна в ъгловата къща на улица „Овощарска“.

Ули се радваше на добрия апетит на Матиас и каза:

— Ама и Мартин е момче и половина, а? Как изхвърли само одеве горнокласниците от гимнастическия салон!

— Мартин безспорно е най-чешитският класен първенец в цяла Европа — рече Матиас, без да престава да дъвче. — Отвратително прилежен е и при все това не е зубрач. Откак е в даскалото, винаги е бил пръв по успех и въпреки това участвува във всяка сериозна тупаница. Плаща половин такса и получава стипендия, но не позволява на никого да го унижава. И независимо от това дали насреща му са горнокласници, или даскали, или пък махараджи — прав ли е, държи се като стадо побеснели маймуни.

— Струва ми се, че той е взел за образец Юстуса — каза Ули, сякаш издаваше някоя голяма тайна. Г-н Мартин обича справедливостта, точно както я обича и Юстус. И навярно ще стане мъж на място като него.

Себастиан позвъни у Егерландови, на третия етаж на „Лесничейска“ 17. Отвори му някаква жена и намусено го изгледа.

— Аз съм съученик на вашия син — каза Себастиан. Може ли да поговоря с него?

— Днес къщата ни заприлича вече на гълъбарник! — промърмори недоволно жената. — Какво ви е прихванало всичките? Един взима ключа от избата, за да приберял там шейната си. На друг му трябвало на всяка цена въжето за простиране. А другите току се мъкнат вътре и ми цапат килимите.

Себастиан изтърка обувките си в сламената изтривалка и запита:

— А сам ли е сега синът ви, госпожо Егерланд?

Тя кимна недоволно и го пусна да влезе.

— Ето стаята му — рече тя и посочи една вратав дъното на коридора!

— Ах, да не забравя! — каза момчето. — Получихте ли си обратно ключа от избата?

— Да не искаш и ти да оставяш там шейна? — изръмжа тя.

Себастиан поклати глава отрицателно.

— Не е абсолютно необходимо, уважаема госпожо Егерланд — рече той и без да чука, влезе в стаята на вражеския предводител.

Реалистът Егерланд се смая толкова, че подскочи от стола си.

— Какво значи това? — извика той. — Гимназист?

— Аз съм, тъй да се каже, нещо като конен пратеник — рече Себастиан. — Ида като парламентьор и моля това да се има предвид.

Егерланд смръщи чело.

— Вържи си тогава поне бяла кърпа над лакътя. Инак, ако те пипнат моите хора, зле ще си изпатиш.

Себастиан измъкна от джоба си носна кърпа и усмихнато каза:

— Не е вече съвсем бяла.

Сетне с помощта на лявата ръка и на зъбите си я върза над лакътя на дясната.

— И тъй, какво искаш? — запита Егерланд.

— Приканваме ви учтиво да ни предадете гимназиста Кройцкам и тетрадките по диктовка.

— Какво предлагате в замяна?

— Нищо — отвърна хладно Себастиан. — Нашите хора са в настъпление и ако не предадете пленника доброволно ще го освободят.

Егерланд прихнада се смее.

— Най-напред трябва да знаете къде е. И после — да го освободите. А това са две неща, които струват много време, драги мой.

— Протестирам срещу всякакъв вид интимност! — отговори строго Себастиан. — Не съм „твой драг“, ясно ли е? Освен това позволявам си да изтъкна, че вие не сте в състояние да предприемете каквото и да било с Руди Кройцкам. Да не смятате да го криете с дни? Това може да ви излезе доста солено. Но да говорим по същество. Какви условия поставяте вие?

— Трябва да изпълните едно единствено условие — каза Егерланд. — Да ни напишете веднага писмо, за да ни се извините, че сте разкъсали знамето ни, и да ни помолите да ви върнем пленника и тетрадките.

— В противен случай?

— В противен случай ще изгорим тетрадките по диктовка и Кройцкам ще си остане пленник. Мога да го съобщя още отсега: ако не напишете писмото, той ще остарее при нас! А освен това яде и плесници. Всеки десет минути по шест парчета.

Себастиан каза:

— От само себе си се разбира, че условията са неприемливи. За последен път приканвам да ни се предаде без каквито и да било условия Кройцкам с тетрадките.

— Нямаме такова намерение! — отвърна решително Егерланд.

— Тогава моята мисия тук е свършена — рече Себастиан. — След около десет минути ние ще пристъпим към освобождаването на пленника.

Егерланд взе от масата една черна кърпа, отвори прозореца, окачи кърпата отвън и изрева към двора:

— Ахой!

Сетне затвори прозореца, изсмя се подигравателно и каза:

— Заповядайте, вземете си го!

Двамата се поклониха враждебно един на друг и Себастиан напусна жилището с най-голяма бързина.

Когато се завърна при своите, седмокласниците току-що бяха пристигнали под предводителството на Буренцето. Двадесетина момчета стояха на улица „Овощарска“ и пръстите на краката им мръзнеха. Чакаха с нетърпение парламентьора.

— Трябвало да им напишем писмо, с което да им се извиним заради скъсаното знаме — докладва Себастиан. — А освен това трябвало да ги замолим писмено да ни върнат пленника и тетрадките.

— Та да ни се смеят после и кокошките! — викна Матиас. — Напред, деца! Да ги набутаме в казана!

— Но къде се губи Мартин? — запита угрижено Ули.

— И къде ли е всъщност Кройцкам? — запита Джони Троц.

— Мисля, че са го заключили и вързали в избата на Егерландови — рече Себастиан. — Майката на Егерланд спомена нещо подобно. Искали са от нея ключа за избата. И едно въже за простиране.

— И тъй, да почваме представлението! — викна Буренцето.

И на другите вече не им се чакаше.

В този миг се зададе тичешком Мартин.

— Тръгвайте! — извика той. — Те се събират вече в двора.

Себастиан докладва на първенеца на класа.

— Ами къде беше изчезнал ти през цялото време? — запита Ули!

Мартин посочи към ъгловата къща на улица „Овощарска“.

— Оттам се вижда в двора на Егерландрви. Оня провеси една черна кърпа и изрева: „Ахой!“ — и сега цялата банда наизскача от съседните къщи.

Огледа се й преброи момчетата.

— Достатъчно сме — рече той успокоен.

— Да не би да знаеш дори и къде са тикнали Кройцкам? — запита ревниво Себастиан.

— Да. В избата на Егерландови. И неколцина реалисти го пазят. Трябва да ударим веднага. Инак оттатък ще се съберат още повече. Трябва да атакуваме двора и да превземем избата. Половината от нас под командата на Джони ще нахлуят в къщата откъм улицата. Другата половина под мое ръководство ще удари във фланг през оградата, откъм ъгловата къща, където току-що бях. Но няколко минути по-късно.

— Почакайте за миг — каза някой зад тях.

Извърнаха се уплашени.

Непушача ги гледаше усмихнат.

— Добър ден! — извикаха всички дружно и отвърнаха на усмивката му.

— Тъй както сте го намислили, разбира се, не става — заяви той. — Егерланд е събрал вече трийсет момчета. Току-що ги видях. Освен това от вашата война ще се вдигне такава врява, че ще докарате дежурната полиция.

— И тогава и двете училища ще се научат — каза зъзнещият Ули. — И ще стане скандал. Тъкмо пред ваканцията.

Матиас строго погледна малкия.

— Е, че така си е — рече смутено Ули. — То не е, защото се страхувам за себе си, Мац.

— И тъй какво ни съветвате вие? — запита Мартин.

— Виждате ли строителната площадка ей там, отвъд? Ще поканите реалистите да се срещнат там с вас. И тогава ще устроите двубой. Защо да се изпобият всички? Всяка от двете страни ще излъчи по един представител. Достатъчно е да се опердашат двама. Ако спечели вашият представител, те ще трябва безусловно да ви предадат пленника.

— Ами ако спечели реалистът? — запита иронично Себастиан.

— Дяволска работа! — рече Матиас. — Да не би да си се побъркал внезапно? Ще изям само набързо още една кифличка. — Той бръкна в кесията и започна да дъвче. — Реалистите ще излъчат Ваверка. Ще го ликвидирам с лявата си ръка.

— Добре! — рече Мартин. — Да опитаме тъй! Себастиан, поемай и ги доведи на строителната площадка! Ние отиваме там.

— Направете за всеки случай една камара снежни топки! извика Себастиан. — Ако нещо се обърка. След това изчезна тичешком зад ъгъла.