Цветан Ангелов
Малък разговор за дружбата

Не знам с кого и как дружите…

За пример бих посочил аз

един хлапак, софийски жител,

един хлапак от пети клас.

 

„Без дружба тоя свят не струва!“ —

Васил, хлапакът, реч държи.

А той с петима другарува,

с петима пет лета дружи.

Ехе, на чуждата гърбина

добре се настани Васил.

От Генчо — ключ, от Спас — бобина:

приемник „свой“ е нагласил.

Над новите задачи никак

не свежда своя рус перчем.

Защо е Тошко Мъченика?

Или Величко, да речем?

Та те за него всичко правят!

За него план и път менят.

В игри, които му се нравят,

минава за Васил денят.

 

И все дърдори, уверява…

Навсякъде се вре Васил.

Лепи се той като кощрява,

боде като ечмен осил.

Понякога с очи невинни

подхвърли думичката „глад“ —

и Крум на равни половини

разчупва своя шоколад.

И с теб за дружба ще говори,

за дружба клетва ще даде,

а след това ще се затвори

пет вафли сам да изяде.

 

Поискаш линийка — не дава.

Не дава гума и писец.

Все мънка и се оправдава

с един такъв… свидлив гласец.

Когато взема — вдига врява,

за здрава дружба той крещи,

но дружбата се изпарява —

но дружбата не е тъй здрава,

щом нещо му поискаш ти.

 

Скъперница ли е ръката —

отблъсква щедрите ръце

и прави дружбата саката,

бездушна,

дружба без сърце.