Цветан Ангелов
Рачовата болест

По болест Рачо не прекрачи

училищния праг и днес.

По болест Рачо наш не рачи

да иде с кринче за овес.

 

По болест не поля фиданка,

леха цвекло не прекопа.

По болест легна той на сянка

под разцъфтялата липа.

 

По болест не дойде в обора

малачето да напои.

А беше обещал на сбора,

че все край него ще стои.

 

По болест Рачо не насече

за огъня едно дръвце.

По болест той е скръстил вече

изнежените си ръце.

 

Ех, болест… Легна той от нея.

Ала от нея не закрея.

От нея Рачо затлъстя,

че

мързел

се нарича тя!