Цветан Ангелов
Мамин Обрешко

Самин, пешком — за седем часа

Обрешко в лагера довтаса.

Озърна се… Беда голяма!

Деца търчат, а майки няма.

Без мама тук ще му е тежко.

Въздъхна тъжно наш Обрешко.

 

Но за какво тръби тръбачът?

Към столовата всички крачат.

Ах, кой ще каже: „Яж, бе сине“?

И как ли без молби ще зине?

Без мама в лагера е тежко.

Обядвал ли е сам Обрешко?

 

А там в гората, без да иска,

той скъса новата си ризка.

Стои разхълцан и навъсен.

Какво да прави тъй окъсан?

Без мама в лагера е тежко.

Кога е кърпил сам Обрешко?

 

Но мръква се. Вечерник шушне.

С кого момчето да се гушне?

И кой за сън ще го прикани

с грижовни думи „нани, нани“?

Без мама в лагера е тежко.

Заспи самичък, хей, Обрешко!

 

Заспи, заспи… А утре рано,

щом грейне слънцето засмяно,

прави, каквото всеки прави,

та всичко тук да ти се нрави.

Без мама тук не ще е тежко.

Разбра ли? Нани-на, Обрешко!