Цветан Ангелов
Сън по коситба

Отрядът спи. Дълбоко спи.

А буден вън шуми светът.

В горичката цъфтят липи.

И може би ще прецъфтят.

Една пътечка може би

скърби за стъпки на деца.

И старият кълвач скърби

за морзовите знаменца.

Столетен бук

очаква тук

да зърне в нечия ръка

кутийка с влюбена стрелка,

която вечно, все така

обича юг

и сочи юг…

Ах, пеперудка прелетя!

Тя фърфоли с крилца:

— Горко ми! —

Как иска да попадне тя

под сакчето за насекоми!

 

Коса в ливадата звъни.

Под бряста — празна стомна. Зной…

Косачът чака седем дни —

отряд водари чака той.

Напразно. Прясното сено

деца от село не опи.

Да беше тук отрядът! Но…

Отрядът спи. Дълбоко спи.