Цветан Ангелов
Приключение с Вариклечко

И смях, и врява на пързалката…

Поспри се, погледни

ей тези две шейни —

голямата и малката!

 

Едната би побрала слон

от Африка или Цейлон.

А другата ще побере

кутре

от Ганчово дере.

 

С голямата е мамин Лечко —

добре известен вариклечко.

Пухти, корем издул,

по стръмните пъртини

като гърне фасул,

излязло да изстине.

Виж, с гъста пара замъгли

един горун и три ели.

 

А как стои въпросът

с най-малката шейна?

Шегата настрана —

шейната е на почит:

под мишница я носят

като книжле за прочит.

Поред я носят: Крум, Дамян

и Ставри, до уши засмян.

 

На подбив Лечко се изплези:

— Здравейте! И добре дошли!

Места за всички ви дали

ще има?

Засмя се някой от онези:

— Да беше млъкнал по-добре!

Шейничката ще побере

и трима!

— Ще видим горе, буболечко! —

наперен, викна Вариклечко.

 

— А после — долу! — позасмян,

допълни тутакси Дамян.

 

Какво се случи горе? Там

за срам

голям

едвам-едвам

пристигна Лечко наш — свидливия,

лъщеше цял

като парцал,

измъкнат от варел с оливия.

 

И сам се нагласи в шейната

с големината си позната.

 

А малката шейна — ей на —

узна,

че с малка хитрина

умникът взема връхнина.

 

Ухилен в нея седна Крум,

защото Крум е с хитър ум.

На раменете си той взе

Дамян с големите нозе.

А връз Дамян, макар и с мъка,

се метна Ставри Дребосъка.

Децата викнаха — Ура!

Ура! И тримата побра!

 

Измамен, Лечко се ядоса.

И сам реши да се пръждоса.

Помогна си неловко с крак

и полетя немил-недраг.

 

— Ще се пребие — рече някой. —

Не чакай, Крумчо. Миг не чакай!

 

Изкусна, весела, спасителна,

по хлъзгавата стръмнина

като голяма въпросителна

се спусна малката шейна.

 

Настигна Вариклечко тя —

на Вариклечко връхлетя.

 

Бух-бух, цап-цап, трах-трах!

— Там долу се трошат ребра!

 

И в облаче от снежен прах

завърши страшната игра.

 

— Да, случва се по някой път —

премъдро загълча отрядът, —

наместо друг да отърват,

спасителите ще пострадат.

 

И всички мислеха, че тримата

по болници ще карат зимата…

 

Но мигом вик се извиси:

— Другари! Лечко ни спаси,

защото Лечко е дюшек

и топъл, и дебел, и мек!