Цветан Ангелов
Гризан атлета

Известие

с укор

Катеричка орешарка

скача, припка от зори.

С микрофон като шишарка

животинките кори:

„Чуйте, стига сте пропускали

първенства

като това.

Стар мишок с големи мускули

на двубой ви призова.“

 

Зайци питат шеговито:

„Ще гризем ли? Е, добре.

Дайте моркови, каквито

сеят в Заешко дере.“

 

„Ах, неуки сте, невежи сте —

Катерана

се гневи. —

Наш Гризан повдига тежести.

Ще узнаете какви.“

Покана

с реклама

Драги горски жители,

днес ще уважите ли

силните мишлета

на Гризан Атлета?

Хайде, мишки. Хайде, съсели.

За какво сте се навъсили?

Времето е сухо — лятно.

Гледането е безплатно…

 

Дънер на отрязан бор

завчера едва побра

сивомишия отбор

на отвъдната гора.

Е, мълвят,

че лъвът

имал сила най-голяма,

но… не вярвайте. Реклама!

И кога ли е било

лъв да вдигне десет лъва?

Той под своето тегло

слаби лапи ще подгъва!

А Гризан Гризанин има

страшна сила, несравнима.

Покачи ли на греда

сивомишата рода,

ех… гредата с две ръце

вдига той като перце.

 

Знайте, че такава сила

прави чест

на всеки лес.

 

Тя, гризачи, би красила и

самия Хер-ку-лес!

Състезание

без съперници

Гризан излезе по трико

с походката на ветеран.

Изгледа плах, изпод око,

народа

вече насъбран.

А после кротко се засмя

на чета с дълги опашлета.

Едно, две, три… пет, шест…

Нима

ще вдигне деветте мишлета?

 

Иззад завеска от бреза

и друга рожба изпълзя.

Представи се —

але, але —

едно двуседмично мишле.

То белна зъбки, зажумя

като при мама, у дома.

 

Усмихнаха се десетте —

добри артисти бяха те.

 

Погали ги Гризан Атлета,

навърза всички опашлета.

И рожбите си —

ей така —

повдигна с лявата ръка…

 

Лесът бе гръмнал. Бръмнал бе

като запален вертолет —

че под широкото небе

не бе

видял такъв атлет.

Заек

с уж навехнат крак

А старият заек заекна: „Е, да.

Гризан се издига над чужда беда.

Научил е, че съм навехнал крака си;

че вдигна ли тежко — кракът ще боли…

 

Освен туй — опашките наши са къси.

Вържи ги. Не стават на възел, нали?

А ти, Катеранке, мълчи, не лъжи.

Гризан бил единствен!

Заблуди глупашки!

Големият негов успех се дължи

на дължината

на мишите

опашки!“

Съсел

с добро самочувствие

И старият съсел продума: „Е, да…“

Безсилие, завист и страх оправда.

„Е, да. Ще ви кажа. Опитал бих аз.

Повярвайте: вдигнал бих повечко съсели.

 

Но… вържа ли всички опашки, тогаз

три-четири сигурно биха се скъсали.

И аз не приемам такива лъжи.

Гризан бил единствен!

Заблуди хлапашки!

Големият негов успех се дължи

на здравината

на мишите

опашки!“

Усмивка

от съжаление

Гризан изслуша заека и съсела.

Не се разсърди нашият герой.

Сребриста пот лика му бе поръсила.

И през потта усмихваше се той.

Интервю

с магнитофон

Да питаме Гризан сега

какво крои, какво цели…

 

Пред журналисти, на шега,

той смела мисъл сподели:

„Да има прът — Гризан пресмята —

между Венера и Земята,

пък и да мога, що е право,

на Юпитер да стъпя здраво —

аз бих повдигнал с леснина

и двете шикалки-планети…“

 

А думите му — ето на —

от куп магнети

бяха снети.