Агата Кристи
Триъгълникът в Родос (6)

Глава шеста

На другата сутрин никой не отиде на плаж.

Памела Лайъл, с пребледняло лице, облечена в тъмна рокля, улови в хола Еркюл Поаро за ръката и го отведе в малката странична приемна.

— Това е ужасно! — рече тя. — Ужасно! Самият вие го казахте. Предвидихте убийството!

Той мрачно сведе поглед.

Памела тропна с крак.

— Трябваше да го предотвратите! Можеше и да не се случи!

— Как? — попита Еркюл Поаро.

Отговорът му някак си я успокои.

— Не можахте ли да отидете някъде… в полицията например?

— И какво щях да кажа на полицията? Какво можеше да й кажа преди престъплението? Че някой таи убийство в сърцето си? Ще ви кажа, mon enfant^[1], ако едно човешко същество е решило да убие друго човешко същество…

— Можеше да предупредите жертвата — настоя Памела.

— Понякога предупрежденията са безполезни — каза Еркюл Поаро.

— Могли сте в такъв случай да предупредите убиеца — рече бавно Памела. — Да му дадете да разбере, че знаете какво възнамерява да прави…

Поаро кимна с разбиране.

— Да, звучи малко по-убедително. И в този случай обаче не трябва да изпускате от погледа си основния порок на един престъпник.

— Кой е този порок?

— Самонадеяността.

— Но това е нелепо! Направо глупаво! — извика Памела. — Убийството бе извършено съвсем детински. Полицията арестува Дъглас Голд още снощи.

— Така е — съгласи се той и замислено добави: — Дъглас Голд е наистина един много глупав млад човек.

— Невероятен глупак! Чух, че открили и останалата част от отровата, как й беше името?

— Вид строфантин. Действа на сърцето.

— Разбрахте ли, че са открили остатъка от този строфантин в джоба на сакото му?

— Разбрах.

— Невероятен глупак! — повтори Памела. — Може би е искал да се отърве от отровата, но да е бил парализиран от шока, предизвикан от това, че не е отровил, когото трябва. Получава се съвсем като в театър. Любовникът поставя строфантина в чашата на съпруга, а сетне, тъкмо когато отсъства, вместо него я изпива съпругата… Представете си как се е почувствал Дъглас Голд в момента, когато си е дал сметка, че е убил възлюбената си… — след тези думи тя потрепери. — Вашият триъгълник! Вечният триъгълник! Кой би могъл да си представи, че всичко ще свърши така?

— Допусках тази възможност — промърмори Поаро.

Памела се обърна към него.

— Вие нали нея предупредихте? Мисис Голд? Защо тогава не предупредихте и него?

— Него? Имате предвид Дъглас Голд?

— Не, имам предвид контраадмирал Чантри. Могъл сте да го предупредите, че е бил в опасност. В крайна сметка той е бил истинското препятствие. Сигурна съм, че Дъглас Голд се е надявал, че ще успее да накара жена си да му даде развод. От една такава мекушава и малодушна женица, при това влюбена до уши в него, това би могло да се очаква. Чантри обаче не е от тези, които могат да бъдат лесно пречупени. Личеше му, че в никакъв случай нямаше да даде на Валънтайн свобода.

Поаро сви рамене.

— И да бях поговорил с Чантри, нямаше да има никаква полза — рече той.

— Може би сте прав — съгласи се Памела. — Сигурно щеше да ви каже, че може сам да се грижи за себе си, и да ви изпрати по дяволите. Все ми се струва обаче, че нещо е могло да се направи.

— По едно време се замислих дали не си струва да се опитам да убедя Валънтайн Чантри да напусне острова — каза бавно Поаро. — Тя обаче нямаше да ми повярва. Бе прекалено глупава жена, за да повярва в истината. Pauvre femme^[2], стана жертва на глупостта си.

— И да беше напуснала острова, не вярвам, че щеше да е от полза — каза Памела. — Той просто щеше да я последва.

— Кой „той“?

— Дъглас Голд, разбира се.

— Смятате, че Дъглас Голд е щял да я последва? О, не, mademoiselle, тук грешите. Напълно грешите. Виждам, че още не сте прозряла какво действително се случи. Ако Валънтайн Чантри бе решила да напусне острова, мъжът й щеше да я придружи.

Памела го изгледа озадачено.

— Естествено, че щеше да я придружи.

— И в този случай престъплението просто щеше да бъде извършено другаде.

— Не ви разбирам.

— Казвам ви, че същото това престъпление щеше да бъде извършено другаде. Съпругът на Валънтайн Чантри щеше да я убие другаде.

Памела го зяпна удивено.

— Да не би да искате да ми кажете, че Валънтайн е била убита от контраадмирал Чантри? От Тони Чантри?

— Точно това искам да кажа и вие станахте свидетел на убийството. Дъглас Голд му поднесе неговото питие. Той, както бе седнал, го държеше пред себе си. Когато влязоха жените всички отправихме поглед към тях. Точно в този момент Чантри, предварително подготвен, е изсипал строфантин в чашата с розов джин. После любезно го предложи на съпругата си и тя го изпи.

— Строфантинът обаче бе открит в джоба на Дъглас Голд!

— Никак не е било трудно да бъде пуснат там в момента, когато всички се суетяхме около умиращата жена.

Памела успя да реагира едва след около две минути.

— Все още нищичко не разбирам. Та нали триъгълникът… та нали вие сам казахте…

Поаро енергично поклати глава.

— Така е, казах, че има триъгълник. Не този обаче, за който вие си помислихте. Позволихте да бъдете заблудена от едно добре изиграно театрално представление. Вие си помислихте, както и се целеше да ви се внуши, че Тони Чантри и Дъглас Голд са едновременно влюбени във Валънтайн Чантри. Повярвахте, както и се очакваше от вас, че Дъглас Голд, влюбен във Валънтайн Чантри, чийто съпруг отказва да й даде развод, е предприел отчаяна стъпка, решава да отрови съпруга и поради фатална грешка убива съпругата. Всичко това е вятър и мъгла. Чантри от доста време е смятал да се отърве от жена си. Забелязах, че безкрайно му е омръзнала. Оженил се е за нея заради парите й. Сетне пожелава да се ожени за друга жена и естествено, решава да се отърве от Валънтайн, но да задържи парите й. Решението е едно, убийство.

— За друга жена?

— Да. За малката Марджъри Голд — каза бавно Поаро. — Права сте, и този път беше налице вечния триъгълник. Само дето вие не успяхте да го съзрете такъв, какъвто е. Нито един от тези двама мъже не се интересуваше и най-малко от Валънтайн Чантри. Погрешното впечатление за противното бе създадено от нейната суета и от изключително умелата режисура на Марджъри Голд. Не мога да й отрека, че се справи блестящо с ролята си на порядъчна и свита женица. Познавах други четири престъпнички от същия род. Първата бе мисис Адамс, от която бе снето обвинението, че е убила мъжа си, но всички знаеха, че е така. Мери Паркър отправи на оня свят леля си, приятеля си и двамата си братя, преди да прояви непредпазливост и да я арестуват. Мисис Роудън не успя да отърве въжето. Мисис Лекрей се размина с него на косъм. Мисис Голд принадлежи точно към този тип жени. Разбрах го още когато я зърнах. Те се стремят към престъплението както патиците към водата. И отново ще кажа, не мога да й отрека, че бе планирала всичко много точно. Кажете ми, вие какви доказателства имате, че Дъглас Голд е влюбен във Валънтайн Чантри? И ако малко се замислите, веднага ще съобразите, че към този извод ни тикаха единствено „откровенията“ на мисис Голд и разиграните от Чантри изблици на ревност. Не е ли така?

— Звучи ужасно — каза Памела.

— Хитра двойка се оказаха — добави Поаро с безпристрастен професионален тон. — Решили „случайно“ да се срещнат тук, за да извършат престъплението си. Тази Марджъри Голд наистина е хладнокръвен демон. Беше готова, без каквото и угризение да изпрати на бесилото онзи клет глупак, невинния си съпруг.

— Но него полицията нали го арестува и го отведе още снощи? — едва не проплака Памела.

— Да, полицаите го отведоха, но после размених няколко думи с тях. Вярно е, че не видях как Чантри слага строфантина в чашата. И аз, както и всички останали, отправих поглед към вратата, когато се появиха дамите. Още в момента обаче, когато разбрах, че Валънтайн Чантри е отровена, не снех поглед от съпруга й. Накратко, успях да видя как Чантри пъхна пакетчето строфантин в джоба на Дъглас Голд. Добър свидетел съм — добави след малко той с мрачно изражение на лицето. — Името ми е добре известно. Веднага след като ме изслуша, полицията реши, че трябва да продължи следствието, но от друг аспект.

— И какво стана? — попита Памела едва ли не в унес.

— Eh bien, полицаите повикаха контраадмирал Чантри и му зададоха няколко въпроса. В началото се опита да отрече, но тъй като не е особено умен, скоро се издаде и си призна.

— Значи, Дъглас Голд са го пуснали?

— Да.

— А Марджъри Голд?

Лицето на Поаро отново придоби строго изражение.

— Аз я предупредих — каза той. — Предупредих я още когато се видяхме на върха на Хълма на пророка. Това бе единствената възможност да се предотврати престъплението. Предупредих я така, ме да й стане ясно, че я подозирам, и тя ме разбра. Сметна се обаче за прекалено хитра. Казах й да напусне острова, ако цени живота си. Тя обаче предпочете да остане…