Агата Кристи
Невероятната кражба (3)

Глава трета

— Моля те, Чарлз, нека да опитаме.

Половин час след изчезването на чертежите двамата мъже продължаваха да разговарят в кабинета на лорд Мейфилд. Сър Джордж бе предложил на приятеля си конкретно решение и сега се опитваше да го убеди в правилността му.

Лорд Мейфилд, който в началото категорично се бе възпротивил, вече бе започнал да показва признаци на отстъпчивост.

— Не бъди такъв инат, Чарлз — продължи сър Джордж.

— Защо пък трябва да прибягваме до услугите на някакъв проклет чужденец, за когото не знаем нищичко? — отвърна бавно лорд Мейфилд.

— Работата е там, че аз знам много за него. Този човек е същинско чудо.

— Хм!

— Виж, Чарлз, трябва да го направим. Цялата тази история изисква максимална дискретност. Ако изтече информация…

— Искаш да кажеш когато изтече информация…

— Не е задължително да изтича. Този човек, Еркюл Поаро…

— … този човек ще дойде и ще измъкне отнякъде плановете така, както фокусник измъква зайчета от цилиндър. Това ли искаш да кажеш?

— Той ще открие истината, а именно тя ни е необходима. Уверявам те, Чарлз, готов съм да поема цялата отговорност върху себе си.

— Добре, съгласен съм — каза бавно лорд Мейфилд. — Макар и да не виждам с какво би могъл да ни помогне този човек…

Сър Джордж взе телефонната слушалка.

— Веднага ще му позвъня.

— По това време навярно е в леглото.

— Ще го събудя. Чарлз, не можем да позволим на тази жена да се измъкне безнаказано.

— За мисис Вандърлин ли ти е думата?

— Точно за нея. Предполагам, че и ти не се съмняваш, че тя е в дъното на всичко.

— Не се съмнявам. Решила е да ни отмъсти. Джордж, мисълта, че една жена може да се окаже по-умна от нас, никак не ми е приятна. Това противоречи на всякаква логика, но е вярно. Никакви доказателства нямаме срещу нея, макар и чудесно да знаем, че тя е автор на деянието.

— Жените са дяволски същества! — рече развълнувано Карингтън.

— Нищо не можем да докажем, дявол да го вземе. Можем да сме убедени, че тя е наредила на момичето да изиграе номера с писъка и че човекът, когото мярнах, е бил неин съучастник, но не можем да докажем абсолютно нищо.

— Може би Еркюл Поаро ще съумее да докаже нещо.

Лорд Мейфилд внезапно се засмя.

— За Бога, Джордж, досега съм си мислил, че си прекалено голям патриот, за да се довериш на един французин, колкото и умен да е той.

— Той дори не е и французин, белгиец е — отвърна сър Джордж. Изглеждаше малко засрамен.

— Е, извикай тогава своя белгиец. Нека изпробва силата на ума си по този случай. Обзалагам се, че няма да разбере нищо повече от нас.

Сър Джордж не му отговори и протегна ръка към телефона.