Агата Кристи
Убийство в задната уличка (6)

Глава шеста

След като се озова повторно в дневната в дома на номер четиринадесет, Джап реши да действа без заобикалки. Пристъпи направо към въпроса.

— Вижте, мис Плендърлит, не мислите ли, че ще е по-добре да си поговорим откровено? Така или иначе, в края на краищата ще трябва да стигнем до това.

Джейн Плендърлит присви вежди. Застанала до камината, грееше едното си стъпало на огъня.

— Наистина не мога да ви разбера.

— Нима, мис Плендърлит?

Тя сви рамене.

— Отговорих на всичките ви въпроси. Не виждам какво повече бих могла да направя.

— Бихте могла да направите много повече, мис Плендърлит. Стига да пожелаете.

— Това е само ваше предположение, нали, старши инспекторе?

Джап почервеня.

— Струва ми се — обади се Поаро, — че mademoiselle би оценила по-лесно основанието за вашите въпроси, ако просто й обясните как стоят нещата.

— Никак няма да ми е трудно. Мис Плендърлит, ще ви изложа фактите. Приятелката ви е била открита с простреляна глава и пистолет в ръка в стая със заключена врата и залостен прозорец. На пръв поглед прилича на самоубийство. Обаче не е било самоубийство. Медицинската експертиза сама по себе си го доказва.

— Как?

Иронията и престореното й хладнокръвие бяха напълно изчезнали. Погледна го озадачено.

— Пистолетът е бил в ръката й, но пръстите й не са го стискали. Отгоре на това върху пистолета нямаше абсолютно никакви отпечатъци. А и ъгълът на стрелбата показва, че е било невъзможно човек сам да си нанесе такава рана. Няма и прощално писмо, което е нещо доста необичайно за един самоубиец. И макар вратата да беше заключена, ключът не се намери.

Джейн Плендърлит се извърна и сетне бавно се отпусна в креслото пред тях.

— Значи така — промълви тя. — През цялото време чувствах, че е невъзможно да се е самоубила! Сега виждам, че съм била права. Тя не се е самоубила. Някой друг я е убил!

Замисли се за миг и сетне ги погледна в очите.

— Задайте ми каквито въпроси пожелаете — рече тя. — Ще ви кажа всичко, което ми е известно.

— Снощи мисис Алън е имала посетител — започна Джап. — По описание е мъж на около четиридесет и пет годишна възраст с военна стойка, мустаци като четка за зъби, добре облечен и каращ лимузина модел „Стандарт Суолоу“. Известно ли ви е кой е той?

— Не мога да знам, разбира се, но по описание отговаря на майор Юстас.

— Кой е майор Юстас? Разкажете ми всичко, което знаете за него.

— Барбара се е запознала с него в чужбина, по-точно в Индия. Той се завърна оттам преди година и оттогава често ни е посещавал.

— Беше ли приятел на мисис Алън?

— Държеше се като такъв — отвърна сухо Джейн.

— Какво беше отношението й към него?

— Струва ми се, че не й бе симпатичен. Всъщност, сигурна съм.

— Тя обаче външно се е държала приятелски с него, така ли?

— Да.

— Помислете внимателно, преди да отговорите на въпроса ми, мис Плендърлит. Тя боеше ли се от него?

Джейн Плендърлит се замисли минута или две.

— Да. Мисля, че да. Винаги бе нервна в негово присъствие.

— Той срещал ли се е с мистър Лейвъртън Уест?

— Само веднъж, ако не се лъжа. Съвсем определено не си допаднаха. По-точно, майор Юстас направи усилия да се хареса на Чарлз, но той не му отговори с взаимност. Чарлз има много добър нюх за хората, които — как да се изразя — не са съвсем свестни.

— А майор Юстас не е — по вашите думи — съвсем свестен. Така ли? — попита Поаро.

— Не е — отговори сухо момичето. — Не му е чиста работата. Не е стока.

— Уви, боя се, че тези два израза не ми говорят нищо. Искате да кажете, че не е pukka sahib^[1]!

По лицето на Джейн Плендърлит се плъзна лукава усмивка. Отговори обаче с напълно сериозен глас:

— Не.

— Мис Плендърлит, ако изкажа предположението, че този човек се е опитвал да изнудва мисис Алън, това би ли ви изненадало?

Джап се приведе напред, за да чуе по-добре отговора на въпроса си.

Очакванията му се оправдаха. Момичето сякаш се сепна, поруменя и удари рязко с ръка по страничната облегалка на креслото.

— Значи това е било! Каква глупачка бях да не съобразя! Разбира се!

— Сиреч, намирате предположението за основателно, така ли е, mademoiselle? — настоя Поаро.

— Как не можах да се сетя по-рано! През последните шест месеца Барбара няколко пъти взе назаем от мен малки суми. Сега си спомням, че съм я виждала и да прелиства чековата си книжка. Знаех, че има прилични приходи, така че не се тревожех. Разбира се, обаче, ако е трябвало да плаща някому…

— Дали сте забелязала някаква промяна в поведението й?

— Безусловно. Бе станала нервна. Понякога — крайно раздразнителна. Съвсем различна от преди.

— Моля да ме извините, но това не съвпада напълно с нещата, които ни разказахте при първата ни среща — рече любезно Поаро.

— Не е така! — отвърна Джейн и нетърпеливо махна с ръка. — Тя не изглеждаше потисната. Искам да кажа, че нямаше нищо в поведението й, което да навежда на мисълта за самоубийство. Но мисълта, че е могла да бъде изнудвана — да! Ох, защо не ми се довери! Щях да го изпратя по дяволите!

— Обаче в такъв случай е могъл да отиде не при дяволите, а при мистър Лейвъртън Уест. Не допускате ли това? — попита Поаро.

— Да… — отвърна бавно Джейн Плендърлит. — Всъщност, прав сте…

— Имате ли някаква представа с какво този човек е могъл да я изнудва? — попита Джап.

Момичето поклати глава.

— Нямам никаква представа. Доколкото познавам Барбара, не допускам да е било нещо сериозно. От друга страна… — Джейн спря за малко и след миг продължи. — От друга страна, Барбара бе много наивна в някои отношения. Беше от тези, които лесно се плашат. Всъщност бе от жените, които лесно стават плячка на всеки изнудвач! Негодник!

Последните й думи бяха изпълнени с ненавист.

— За съжаление — рече Поаро — престъплението е било необичайно. Най-често жертвата на изнудването убива изнудвача, а не обратно.

Джейн Плендърлит леко се намръщи.

— Прав сте. Но при определени обстоятелства и това би могло да стане.

— Като например?

— Да допуснем, че Барбара се е отчаяла. Че се е опитала да го сплаши с глупавото си малко пистолетче. Той е направил опит да й го отнеме и при боричкането се е произвел изстрел, който я е убил. Той се ужасил от случилото се и е направил всичко възможно да го представи за самоубийство.

— Това е допустимо по начало — каза Джап. — Има обаче един проблем.

Тя го погледна въпросително.

— Майор Юстас — ако е бил той — снощи си е тръгнал оттук в десет и двадесет и си е взел довиждане с мисис Алън на прага.

— О! — момичето замълча за минута или две. — Могъл е обаче после отново да дойде.

— Да, възможно е — каза Поаро.

— Кажете ми, мис Плендърлит — продължи Джап, — мисис Алън къде приемаше обикновено гостите си? Тук или в горната стая?

— И на двете места. В тази стая обаче обикновено каня близките си приятели. Виждате ли, договорката ни с Барбара бе тя да вземе голямата спалня и да я използва като дневна, а аз да остана с малката спалничка и да ползвам и тази стая.

— Ако приемем, че майор Юстас снощи е бил в къщата, в коя стая предполагате, че мисис Алън го е приела?

— Предполагам, че по всяка вероятност го е поканила тук — отвърна момичето с известно съмнение в гласа. — Обстановката не е така интимна. От друга страна, ако е искала да му подпише чек или нещо подобно, възможно е да го е поканила горе, защото в тази стая няма никакви принадлежности за писане.

Джап поклати глава.

— Никакви чекове не е имало. Мисис Алън вчера е изтеглила двеста лири в брой. Досега не сме открили никаква следа от тези пари в къщата.

— И ги е дала на този скот? Ах, клетата Барбара! Клетата нещастна Барбара!

Поаро се изкашля.

— Освен ако не става дума за нещастен случай, каквото предположение изказахте, наистина би било странно той да убие един източник на постоянни доходи.

— Нещастен случай? Никакъв нещастен случай не е имало! Изгубил е самообладание, причерняло му е пред очите и я е застрелял.

— Това ли се е случило според вас?

— Точно това. Било е убийство! Убийство! — добави развълнувано.

— Няма да твърдя, че не сте права, mademoiselle — отвърна Поаро със сериозен глас.

— Какви цигари пушеше мисис Алън? — попита Джап.

— „Гаспърс“. В онази кутия има още.

Джап отвори кутията, извади цигара и кимна. Сложи я в джоба си.

— А вие, mademoiselle, какви цигари пушите?

— Същите.

— Не пушите ли турски?

— Никога.

— А мисис Алън?

— И тя. Никак не ги обичаше.

— А мистър Лейвъртън Уест? Той какви цигари пушеше? — попита Поаро.

Тя го погледна неприязнено.

— Чарлз? Има ли значение какви цигари пуши? Да не би да се опитвате да намекнете, че той я е убил?

Поаро сви рамене.

— Открай време има мъже, които са убивали любимите си, mademoiselle.

Джейн нетърпеливо поклати глава.

— Чарлз не би убил никого. Той е много внимателен човек.

— Това е без значение, mademoiselle. Обикновено внимателните хора извършват най-трудните за разкриване убийства.

Тя го погледна.

— Не обаче с мотива, който току-що изложихте, мистър Поаро.

Той наведе глава.

— Така е, права сте.

Джап се изправи.

— Е, не виждам какво повече бих могъл да върша тук. По-добре да направя още един оглед.

— В случай, че парите са скрити някъде тук? Заповядайте. Проверявайте, където намерите за добре. Претърсете и моята стая, макар и да не вярвам Барбара да е решила да ги скрие именно там.

Претърсването на Джап бе бързо, но умело. Дневната разкри всичките си тайни само за няколко минути, след което старши инспекторът се отправи на горния етаж. Джейн Плендърлит приседна върху страничната облегалка на креслото, запали цигара и се втренчи с мрачно лице в огъня. Поаро не престана да я наблюдава.

— Имате ли представа дали мистър Лейвъртън Уест понастоящем е в Лондон? — запита той след малко.

— Не знам. Допускам, че може да е в Хемпшир при избирателите си. Предполагам, че беше редно да му изпратя телеграма. Ужасно е, че чак сега се сетих.

— При нещастен случай никак не е лесно човек да съобразява всичко, mademoiselle. Освен това, лошите новини бързо се научават.

— Прав сте — отвърна разсеяно момичето.

Чуха се стъпките на слизащия по стълбите Джап. Джейн тръгна насреща му.

— И?

Джап поклати глава.

— Боя се, че не научих нищо, което да ни е от полза, мис Плендърлит. Претърсих цялата къща. Впрочем, не съм видял само какво има в този шкаф под стълбището.

Както говореше, присегна към дръжката му и се опита да го отвори.

— Заключен е — каза Джейн Плендърлит. Нещо в гласа й накара и двамата мъже да насочат погледи към нея.

— Да — рече Джап с удовлетворение. — Виждам, че е заключен. Може би ще имате добрината да ни дадете ключа?

Момичето сякаш се бе вкаменило.

— Не знам… Нямам представа къде може да е…

Джап я стрелна с поглед. Гласът му не изгуби любезността си.

— Колко жалко. Никак не ми се ще да го повреждам. Ще помоля Джеймсън да донесе набор от ключове.

Тя излезе от вцепенението си.

— Впрочем нека проверя. Само за миг. Може би е в…

Отиде в дневната и след малко се върна с голям ключ в ръката си.

— Заключваме го — обясни. — Държим там чадъри и други неща, които не искаме да рискуваме да ни откраднат.

— Много разумна предпазна мярка — отвърна Джап и прие ключа с усмивка.

Сложи го в процепа и отвори шкафа. Беше тъмен. Извади джобното си фенерче и освети вътрешността му.

Поаро забеляза как момичето до него отново се вцепени и затаи дъх. Проследи с поглед лъча на фенерчето.

В шкафа нямаше много вещи. Три чадъра, единият счупен, четири бастуна, комплект стикове за голф, две ракети за тенис, старателно сгънато килимче и няколко поизвехтели възглавнички за диван. Върху тях бе поставено малко красиво дипломатическо куфарче.

Джейн Плендърлит се обади още докато Джап протягаше ръка към него.

— Мое е. Донесох го тази сутрин. Вътре няма нищо особено.

— Нека все пак се уверим — отвърна Джап и гласът му стана още по-дружелюбен.

Отключиха куфарчето. В него имаше четки с кожени дръжки и флакони от парфюми. Имаше още две списания и нищо друго.

Джап огледа съдържанието на куфарчето много старателно. Когато най-сетне затвори капака му и пристъпи към оглед на възглавниците, момичето видимо въздъхна с облекчение.

В шкафа нямаше нищо друго, освен това, което се виждаше от пръв поглед. Джап приключи бързо огледа си.

Заключи повторно вратата и върна ключа на Джейн Плендърлит.

— Е — рече той, — работата ни приключи. Бихте ли ми дала адреса на мистър Лейвъртън Уест?

— Фарлиском Хол, Литъл Ледбъри, Хемпшир.

— Благодаря ви, мис Плендърлит. Засега това е всичко. Може би пак ще ви се обадя. Между другото, ако някой се интересува от случая, придържайте се към версията за самоубийство.

— Разбрах ви.

Ръкува се с двамата мъже, когато си взе довиждане с тях.

Когато се отдалечиха от дома Джап избухна.

— Какво, по дяволите, има в този шкаф? Там има нещо!

— Така е, там имаше нещо.

— Обзалагам се, че има някаква връзка с дипломатическото куфарче! Май не съм много съобразителен, щом не открих нищо. Огледах всичките флакони, опипах хастара на куфарчето. Какво, по дяволите, може да бъде?

Поаро замислено поклати глава.

— Това момиче по някакъв начин е замесено в цялата история — продължи Джап. — Била го донесла тази сутрин, чухте ли я? Друг път! Нали забелязахте, че в него имаше две списания?

— Да.

— Е, едното от тях е от юли миналата година.