Агата Кристи
Убийство в задната уличка (3)

Глава трета

Настъпи няколкоминутно мълчание.

Джейн Плендърлит стрелна дребния мъж с очи, но след това впери поглед пред себе си и не каза нищо. При все това присъствието му предизвикваше у нея съвсем определено нервно напрежение. Тялото й бе неподвижно, но не и отпуснато. Когато най-сетне Поаро наруши мълчанието, самият звук на гласа му сякаш я накара да почувства облекчение. Последвалият му въпрос бе зададен със спокоен делничен глас.

— Кога запалихте камината, mademoiselle?

— Камината ли? — гласът й бе разсеян. — Веднага след като се прибрах у дома тази сутрин.

— Преди да се качите на горния етаж или след това?

— Преди.

— Разбирам. А тя навярно вече е била заредена? Или се наложи вие да го направите?

— Беше заредена. Трябваше само да й драсна една клечка.

В гласа й се появи леко нетърпение. Очевидно го бе заподозряла в желание да си чеше езика. Може би той всъщност правеше именно това.

— Останах с впечатлението, че в стаята на приятелката ви има само газова камина — продължи Поаро.

Джейн Плендърлит отговори механично.

— Тази е единствената камина с въглища. Всички останали са газови.

— Навярно за готвене също използвате газ?

— Струва ми се, че днес всеки използва газ за тази цел.

— Права сте. Така се пести труд.

Разговорът започна да гасне. Джейн Плендърлит тропна с крак и зададе неочакван въпрос.

— Този човек, имам предвид старши инспектор Джап, има ли репутацията на умен?

— Притежава много здрав разум. Да, мнението за него е високо. Работи много и себеотдайно и нещата, които са в състояние да убегнат от вниманието му, са много малко.

— Чудя се дали… — започна момичето.

Поаро продължи да я наблюдава. На светлината на пламъците очите й изглеждаха наситено зелени.

— Смъртта на вашата приятелка много ли ви потресе? — попита я тихо.

— Ужасно.

Гласът й звучеше съвсем откровено.

— За вас бе напълно неочаквана, така ли?

— Разбира се.

— Значи в началото това ви се е сторило невъзможно, нещо, което не може да бъде, така ли?

Дружелюбието и съчувствието, с които бе изпълнен гласа му, изглежда сломиха защитата на Джейн Плендърлит. Отговори му свободно, естествено и без каквато и да е скованост.

— Точно така. Дори и Барбара наистина да се е самоубила, не мога да си представя, че го е направила именно по този начин.

— Обаче тя притежаваше пистолет.

Джейн Плендърлит нетърпеливо махна с ръка.

— За нея този пистолет беше само сувенир. Спомен от местата, където е била. Държеше го по навик, без каквото и да е друго намерение. Уверена съм в това.

— И защо сте така уверена?

— Заради някои неща, които е споделяла с мен.

— Като например?

Приятелският му глас я предразположи.

— Преди време разговаряхме с нея за самоубийството и тя ми каза, че най-лесният начин човек да го извърши, е да включи газта, да запуши всички процепи в стаята и да си легне. Тогава й отвърнах, че според мен това би било невъзможно — просто да си легнеш и да чакаш. Казах й, че аз по-скоро бих се застреляла. А тя ми рече, че не, че такова нещо никога не би й било по силите. Каза ми, че се опасявала от евентуална засечка на пистолета, и че освен това не обича шума от изстрелите.

— Да… — каза Поаро. — Съгласен съм с вас, че е странно. Още повече, както вие току-що ми казахте, в стаята й е имало газова камина.

Джейн Плендърлит го погледна с недоумение.

— Да, всъщност наистина има… Така е… Не мога да разбера защо не го е извършила по този начин.

Поаро поклати глава.

— Наистина изглежда странно. Някак си неестествено.

— Цялата работа изглежда неестествена. Все още не, мога да повярвам, че се е самоубила. Нали става дума за самоубийство?

— Как да ви кажа, съществува още една възможност.

— Какво искате да кажете?

Поаро я погледна право в очите.

— Възможно е да е било убийство.

— Нима? — Джейн Плендърлит се сепна. — О, не! Какво ужасно предположение!

— Може би наистина е ужасно, но нима ви се струва невъзможно?

— Но нали вратата беше заключена отвътре? Също и прозорецът?

— Вратата наистина бе заключена. Няма нищо обаче, от което да се разбере дали е била заключена отвътре или отвън. Видите ли, ключът не бе намерен.

— Но в такъв случай… В такъв случай, ако ключът го няма — Джейн се замисли за миг, — вратата би трябвало да е била заключена отвън. В противен случай би трябвало да се намира някъде в стаята.

— Възможно е да е именно така. Стаята все още не е претърсена както трябва, нека не го забравяме. Възможно е обаче и да е бил изхвърлен през прозореца и някой да го е прибрал.

— Убийство! — каза Джейн Плендърлит. Замисли се за тази възможност и това се изписа на мургавото й умно лице. — Струва ми се, че сте прав.

— Обаче ако е налице убийство, би трябвало да има и мотив за него. Какъв мотив допускате да е могло да има, mademoiselle?

Тя бавно поклати глава в знак на неведение. Въпреки това Поаро остана с впечатлението, че Джейн Плендърлит умишлено премълчава нещо. Вратата се отвори и в стаята влезе Джап.

Поаро се изправи.

— Току-що споделих с мис Плендърлит възможността смъртта на нейната приятелка да не е била самоубийство.

Джап се смути само за миг. След това погледна укорително Поаро.

— Все още е твърде рано, за да се каже определено каквото и да е — отбеляза той. — Длъжни сме да разгледаме всички възможни версии. Вярвам, че ме разбирате. Друго няма какво да се каже в този момент.

— Разбирам — отвърна тихо Джейн Плендърлит.

Джап се доближи до нея.

— Мис Плендърлит, виждали ли сте някога това нещо?

Нещото върху дланта му представляваше малък овален предмет с тъмносин емайл.

Джейн Плендърлит поклати отрицателно глава.

— Не, никога.

— Значи, не е ваше или на мисис Алън?

— Не. Пък и ще се съгласите, че нашият пол обикновено не ползва такива украшения.

— А, значи разбрахте какво представлява.

— Едва ли е толкова трудно да се отгатне. Това е половината от мъжко копче за ръкавели.