Агата Кристи
Убийство в задната уличка (10)

Глава десета

Поаро направи крачка назад и косо огледа стаята. Остана удовлетворен. Креслата бяха разположени както трябва. Позвъни се на вратата. Джап, разбира се.

Човекът от Скотланд Ярд беше възбуден.

— Познахте, драги приятелю! Улучихте десетката! Вчера са забелязали как млада жена, по описание приличаща на Джейн Плендърлит, е хвърлила нещо в езерото. Успяхме лесно да го открием, макар и да имаше доста водорасли.

— И какво беше то?

— Беше точно дипломатическото куфарче! Защо обаче, за Бога? Нищо нямаше вътре. Нямаше ги дори и списанията. Защо й е на една нормална млада жена да хвърля куфарче в езерото? Цяла нощ не можах да заспя, мъчейки се да открия отговора на този въпрос.

— Mon pauvre Japp^[1]! Няма защо повече да се тревожите. Отговорът сам ще дойде при нас. Нали чухте звънеца?

Жорж, безупречно облеченият прислужник на Поаро, отвори вратата и обяви името на гостенката.

— Мис Плендърлит.

Момичето влезе в стаята и поздрави двамата мъже. От него продължаваше да лъха самоувереност.

— Поканих ви тук — започна да обяснява Поаро. — Заповядайте, седнете. Седнете и вие, Джап. Поканих ви тук, защото имам да ви съобщя някои вести.

Момичето седна и се огледа. С припряно движение свали шапката си и я остави настрана.

— Е, както виждам, майор Юстас е арестуван — каза тя.

— Предполагам, че сте прочела това в сутрешните вестници.

— Да.

— В момента е обвинен за някои дребни закононарушения — продължи Поаро. — Ние пък междувременно продължаваме да събираме доказателствен материал във връзка с убийството.

— Значи, наистина е било убийство? — попита нетърпеливо момичето.

Поаро кимна утвърдително с глава.

— Да — каза. — Говорим за убийство. За съзнателно унищожаване на едно човешко същество от друго човешко същество.

Тя потрепери.

— Недейте — рече. — Ужасно е, когато се изразявате по този начин.

— Така е, но и самият факт е ужасен.

Спря за миг и продължи.

— А сега, мис Плендърлит, ще ви разкажа как стигнах до истината в този случай.

Тя отмести поглед от Поаро към Джап. Той се усмихваше.

— Той си има собствени методи за откриване на истината, мис Плендърлит — поясни старши инспекторът. — Струва ми се, че ще бъде добре да го изслушаме.

Поаро започна.

— Както знаете, mademoiselle, пристигнахме с приятеля ми на местопрестъплението сутринта на шести ноември. Отидохме в стаята, където бе открито тялото на мисис Алън, и веднага ми направиха впечатление някои важни подробности. В тази стая имаше някои неща, които можех да окачествя само като много странни.

— Продължавайте — каза момичето.

— Ще започна с миризмата на цигарен дим — рече Поаро.

— Боя се, Поаро, че малко преувеличавате — каза Джап. — Аз не усетих никаква миризма.

Поаро мигновено се извърна към него.

— Точно така. Не сте усетил никаква миризма. И аз не усетих. Именно това ми се видя много странно, тъй като вратата и прозорците бяха затворени, а в пепелника имаше не по-малко от десет угарки. Видя ми се странно, наистина много странно, че в стаята въобще не се чувстваше миризмата на застоял тютюнев дим.

— Значи това сте имал предвид! — въздъхна Джап. — Винаги се насочвате към фактите по най-заобиколния възможен начин.

— Както и вашият сънародник Шерлок Холмс. Не забравяйте, че вниманието му веднъж било привлечено от странното поведение на едно куче нощем, и в крайна сметка се оказало, че кучето не правило нищо. Нека продължа — вниманието ми бе привлечено от часовника на ръката на мъртвата жена.

— От какво по-точно?

— Просто от това, че бе на дясната китка на жертвата. Повечето хора носят часовника си на лявата китка.

Джап сви рамене, но Поаро продължи, без да изчаква реакцията му.

— Както вие бихте се изразил, в това няма нищо особено. Много хора предпочитат да носят часовника на лявата си китка. А сега, приятели мои, ще привлека вниманието ви върху нещо действително интересно. Върху писалището.

— Бях сигурен, че ще го споменете — обади се Джап.

— Да, в него действително имаше нещо много странно. Нещо много необикновено. Преди всичко, от него липсваше нещо.

Чу се гласът на Джейн Плендърлит.

— Какво липсваше?

Поаро се извърна към нея.

— Лист попивателна хартия, mademoiselle. Листът върху пресата за попивателна хартия бе чист и неизползван.

Джейн сви рамене.

— Според мен, мистър Поаро, хората нерядко откъсват тези листове, когато са много зацапани.

— Така е, но къде ги дяват след това? Изхвърлят ги в кошчето за отпадъци, нали? В кошчето обаче нямаше такъв лист. Аз проверих.

Джейн Плендърлит изглеждаше обхваната от нетърпение.

— Навярно защото листът е бил изхвърлен предния ден. Навярно листът попивателна хартия на пресата е бил чист, защото този ден Барбара не е писала никакви писма.

— Едва ли е било така, mademoiselle. Същата вечер са видели мисис Алън да отива до пощенската кутия. Следователно, трябва да е писала писма. Не е могла да ги напише на долния етаж, тъй като там няма принадлежности за писане. Би било трудно да се предположи, че е отишла да пише писма във вашата стая. Какво все пак обаче се беше случило с листа попивателна хартия, който тя е използвала за писмата си? Вярно е, че хората понякога захвърлят неща не в кошчетата за отпадъци, а в огъня. В стаята й обаче има само газова камина. Камината на долния етаж пък не е била запалена предния ден, тъй като вие ми казахте, че при вашето завръщане сте я заварили готова и е трябвало само да й драснете една клечка — спря за миг и продължи: — Много любопитен малък проблем. Търсих навсякъде и в кошчетата за отпадъци, и в кофата за боклук, но никъде не успях да открия лист използвана попивателна хартия, а това ми се беше сторило много важно. Останах с впечатлението, че някой умишлено е унищожил този къс хартия. Защо? Защото текстът, подсушен с нея, лесно би могъл да се прочете, като се постави хартията пред огледало. Писалището обаче ме впечатли с още нещо. Джап, може би си спомняте как бяха подредени вещите върху него? В центъра бяха пресата и мастилницата. От лявата й страна се намираше поставката за писалки, а от дясната — календарът и пачето перо. Eh bien. Пачето перо имаше само декоративна функция. Не бе използвано. Още ли не проумявате? Повтарям, пресата за попивателна бе в средата, а от лявата й страна се намираше поставката за писалки. От лявата, Джап! Не намирате ли, че е редно, когато се ползва дясната ръка, поставката да бъде отдясно? Започвате вече да проумявате, нали? Поставката за писалки бе разположена от лявата страна, а часовникът бе върху дясната китка. Попивателната хартия я нямаше, а пък в стаята нещо бе внесено. Пепелникът с угарки. Въздухът в стаята беше свеж и не миришеше на дим. Джап, в тази стая през нощта прозорецът е бил отворен, а не затворен. Опитах се да си представя какво е станало. — Поаро се извърна към Джейн: — Опитах се да си представя как вие, mademoiselle, пристигате с такси, разплащате се с шофьора, качвате се тичешком по стълбите, може би викайки „Барбара!“. Сетне отваряте вратата и виждате приятелката си мъртва с пистолет в ръка. В лявата ръка, естествено, тъй като тя е левачка и поради тази причина куршумът е пробил главата й откъм лявата страна. Откривате бележка, адресирана до вас. В нея е била обяснена причината, накарала я да посегне на живота си. Бележката ще да е била много трогателна. Описвало се е как една млада, добра и нещастна жена, доведена до отчаяние от нечий шантаж, се е видяла принудена да сложи край на живота си… Смятам, че мисълта за отмъщение веднага се е появила в главата ви. Било дело на един мъж. Решили сте, че трябва да бъде наказан, да понесе заслужено възмездие. Взели сте пистолета, избърсали сте го и сте го поставили в дясната й ръка. Прибрали сте бележката и най-горния лист попивателна хартия от пресата, върху която е имало следи от писмото. Слезли сте на долния етаж, запалили сте камината и сте ги изгорила. После сте взели пепелника и сте го качила на горния етаж, за да се създаде впечатлението, че двама души са седели и разговаряли там. Взела сте и емайлираното парче от копче за ръкавели, търкалящо се на пода. За вас то е било едно щастливо откритие и сте решили, че с него се презастраховате. Затворили сте прозореца и сте заключили вратата. Не е трябвало да остане никаква следа, която да наведе към подозрението, че вие сте правили нещо в стаята. Решили сте, че полицията трябва да я открие точно в този й вид, затова не сте поискали помощ от съседите си, а веднага сте се обадили в участъка. И така, играта продължава. Вие играете ролята си разумно и хладнокръвно. Първоначално отказвате да кажете каквото и да било, но умело ни подсказвате съмненията си дали е било самоубийство. По-късно ни пускате по следата на майор Юстас… Да, mademoiselle, всичко е било много добре замислено. Щяло е да се получи едно много добре замислено убийство. Убийството на майор Юстас.

Джейн Плендърлит скочи на крака.

— Нямаше да е убийство! Щеше да е възмездие! Именно този човек причини смъртта на клетата Барбара! На милата и беззащитна малка Барбара! Виждате ли, именно този човек е разрушил живота й още в Индия. Тогава е била само на седемнадесет години, а той е бил женен и много по-възрастен от нея. После имала детенце. Могла е да го даде в някое сиропиталище, но не е искала дори и да чуе за това. Сменила обстановката и възприела името мисис Алън. Сетне детенцето умряло, а тя се завърнала тук и не след дълго се влюбила в Чарлз, в този надут и самонадеян пуяк. Обожаваше го и това нейно чувство подхранваше самодоволството му. Ако той не бе такъв, какъвто е, щях да я посъветвам да му разкаже всичко. При неговия характер обаче й казах, че е най-добре да си мълчи. Освен това, единствено аз бях в течение на цялата история. Тогава изведнъж се появи отново онзи негодник, Юстас. За останалото вече се досещате. Той започна систематично да я изнудва за пари. Едва в онази последна вечер обаче тя си е дала сметка, че по този начин застрашава и репутацията на Чарлз, че го прави уязвим за скандал. Ако се беше омъжила за Чарлз, щеше да се превърне в същинска находка за Юстас — жена, омъжена за богат човек, ужасяващ се от самата мисъл за скандал. Когато Юстас си заминал с парите, решила още веднъж да обмисли всичко. Написала ми писмо. В него обясняваше, че обича Чарлз и че именно за негово добро не трябва да си позволява да се омъжва за него. Беше ми написала, че е открила най-добрия възможен изход.

Джейн го погледна предизвикателно.

— Учудвате ли се в такъв случай на моята постъпка? Продължавате ли да я смятате за убийство!

— Да — отвърна строго Поаро. — Убийството може понякога да изглежда оправдано, но въпреки това си остава убийство. Mademoiselle, вие сте пряма жена с ясен ум. Не се крийте от истината. Приятелката ви в крайна сметка умря единствено, защото е нямала смелостта да продължава да живее. Може да й съчувстваме. Може и да я съжалим. Обаче именно тя, а не някой друг, е посегнала на живота си.

Направи кратка пауза.

— А вие какво мислите? Този човек сега е в затвора и ще излежи дълга присъда за други свои деяния. Наистина ли бихте обременила съвестта си със смъртта, на което и да е човешко същество?

Погледът й бе станал мрачен.

— Прав сте. Не бих искала — промърмори.

Сетне се извърна, напусна стаята и след малко се чу хлопването на външната врата.

Джап подсвирна дълго и продължително.

— Боже мой! — каза най-сетне.

Поаро седна и дружески му се усмихна. Мина доста време, преди някой от двамата да наруши мълчанието. Пръв се обади Джап.

— Значи се оказа, че имаме не убийство, замаскирано като самоубийство, а обратното!

— Така е. При това цялата работа бе замислена много добре. Никъде нямаше преиграване.

— А дипломатическото куфарче? То как се вписва в цялата история? — внезапно попита Джап.

— Драги ми приятелю, та аз вече ви казах, че то няма никакво отношение към нея.

— В такъв случай защо…

— Не забравяйте стиковете за голф, Джап. Стиковете за голф. Бяха стиковете за голф на човек, който предпочита да ползва лявата си ръка. Джейн Плендърлит държеше своите стикове в „Уентуърт“. Ние видяхме стиковете на Барбара Алън. Няма защо да се учудваме от това, че Джейн страшно се смути, когато отворихме шкафа. Целият й план можеше да се провали още тогава. Тя обаче съобразява бързо и веднага си е дала сметка, че се е издала. Видя, че ние забелязахме вълнението й. Затова и направи най-умното нещо, което й хрумна в този момент и реши да ни насочи по погрешна следа, да привлече вниманието ни върху нещо друго. Веднага заяви, че куфарчето е нейно, че го е донесла тази сутрин и че в него няма нищо, надявайки се, че ние ще съсредоточим вниманието си върху него. Поради същата причина, когато на следващия ден реши да се отърве от стиковете за голф, отново взе куфарчето със себе си…

— Значи истинската й цел е била…

— Помислете си, драги ми приятелю, как най-лесно можеш да се отървеш от сак със стикове за голф? Не можеш просто да ги изгориш или да ги захвърлиш в кофата за боклук. Винаги би съществувал риска някой да ги открие и да ти ги върне. Затова и мис Плендърлит ги взима със себе си на игрището за голф. Сетне ги оставя в бараката, взима два стика с метални глави от собствения си сак и тръгва да играе голф, без да ползва помощник. Без съмнение от време на време е чупила по някой стик и е захвърляла парчетата в шубраците. Никой не би се учудил да открие сред тях счупени стикове за голф. Всеизвестно е, че много хора, когато не им върви играта, в гнева си счупват стиковете си и ги захвърлят. Самата игра ги довежда до такова състояние. Тъй като Джейн си дава сметка, че може да е следена, решава да ни заблуди, като захвърля в езерото куфарчето си при това така, че да бъде забелязана. И в това, драги ми приятелю, се крие „Тайната на дипломатическото куфарче“.

Джап погледна приятеля си и няколко минути не каза нищо. Сетне стана, потупа го по рамото и започна шумно да се смее.

— За една стара кримка се справихте доста добре! Заслужава да се отпразнува, приятелю! Ще отидем ли да обядваме някъде?

— С удоволствие, драги. Струва ми се, че няма да ни дойдат никак зле omelette aux champignons, blanquette de veau, petits pois a la francaise и baba au rhum^[2].

— Да вървим — рече Джап.