Дийн Кунц
Служители на Здрача (47)

47.

Както обикновено, Грейс не можеше да спи.

След като напуснаха Санта Барбара и се движиха известно време на север — десет души в два бели пикапа и един стар син автомобил — накрая спряха при един мотел в Соледад. Бяха загубили момчето. Грейс беше сигурна, че то продължава да се движи към северната част на щата (чувстваше това в костите си), но не знаеше точно къде. Тя трябваше да спре и чака новини или Божие упътване.

Преди да се регистрират в мотела, Грейс се опита да изпадне в транс, а Кайл бе направил всичко, за да й помогне, но тя не беше в състояние да преодолее бариерата между този свят и отвъдния. Нещо лежеше на пътя, една стена, която никога не беше срещала преди, една зла и задържаща сила. Грейс беше сигурна, че Сатаната е там, в задната част на пикапа и й пречеше да влезе в царството на духовете. Всичките й молитви не бяха достатъчни, за да подгонят дявола и я приближат до Бога.

Победени, те бяха спрели за през нощта при мотела и бяха вечеряли заедно в малкия ресторант. Повечето от тях бяха твърде уморени или твърде уплашени, за да ядат много или да говорят. После всички отидоха в своите отделни стаи, като монаси в килии, за да се молят, мислят и почиват.

Обаче сънят убягваше на Грейс.

Нейното легло беше твърдо и удобно, но я разсейваха гласове от царството на духовете. Въпреки че не беше в транс, те й говореха от отвъд, отправяха предупреждения, които тя не можеше съвсем да разбере, задаваха й въпроси, които тя не можеше съвсем да долови. За пръв път, откакто Грейс бе получила този Дар, тя не беше в състояние да общува ясно със света на духовете и беше разтревожена и уплашена. Грейс се страхуваше, защото знаеше какво означава това: Дяволската сила на земята се увеличаваше бързо. Увереността на Звяра беше нараснала до такава степен, че той можеше сега дръзко да се намесва между Грейс и нейния Бог.

Здрачът идваше по-бързо, отколкото се очакваше.

Вратите на Ада бяха широко отворени.

Въпреки че Грейс не можеше повече да разбира гласовете на духовете и въпреки че техните викове бяха приглушени и изкривени, тя откриваше в тях една настойчивост и знаеше, че пъкълът се мержелее в далечината.

Може би, ако си отпочинеше, ако поспеше малко, Грейс щеше да стане по-силна и по-добре подготвена, за да преодолее бариерата. Но нямаше никаква почивка в тези ужасни времена.

През последните няколко дни Грейс беше отслабнала с пет фунта и очите й смъдяха от липса на сън. Тя копнееше за него. Обаче неразбираемите гласове на духовете продължаваха да я нападат като някакъв бурен поток, като порой от съобщения от друг свят. — Тяхната настойчивост я заразяваше и тласкаше към ръба на паниката.

Не оставаше време. Момчето ставаше все по-силно.

Имаше твърде малко време, за да се направи всичко, което беше необходимо.

Имаше твърде малко време. А, може би, вече нямаше никакво…

Грейс беше завладяна не само от гласове, но също и от видения. Докато тя лежеше в леглото си и се взираше в тъмния таван, сенките внезапно оживяха. Диплите на нощта бяха се превърнали в наподобяващи кожа черни крила и нещо отвратително се спусна от тавана… Не!… и падна върху нея, пляскайки с криле, съскайки, плюейки в лицето й. Нещото беше слузесто и студено… О, Боже, не, моля!… с дъх, който вонеше на сяра. Тя се давеше, размахваше ръце и се опитваше да вика за помощ, но гласът й изневеряваше по начина, по който тя бе изневерила на Бог. Ръцете й бяха притиснати. Започна да рита. Краката й бяха притиснати, тя се гърчеше, съпротивляваше. Здрави ръце я мачкаха, притискаха, удряха. Един мазен език лижеше лицето й. Тя виждаше тъмночервени огнени очи да се взират надолу в нея, една усмихваща се уста пълна с ужасни остри зъби, един пробит нос, едно кошмарно лице, което беше отчасти човешко, отчасти свинско или като лицето на прилеп. Накрая Грейс беше в състояние да говори, но само шепнешком. Тя френетично извика някои от Божиите имена, имената на някои светии и онези свещени думи, които имаха ефект върху демона-сянка. Той се отдръпна от нея, очите му помръкнаха и вонята на неговия дъх отслабна. После, той се издигна към тавана и бързо изчезна в един тъмен ъгъл.

Грейс седна в леглото и отхвърли заплетените завивки. После се премести до края му и посегна към нощната лампа. Ръцете й трепереха. Сърцето й биеше така силно, че болката се разпростираше по целите й гърди и като че ли гръдната й кост щеше да се счупи. Накрая тя успя да включи лампата до леглото. В стаята не дебнеше никакъв демон.

Грейс запали другите лампи и отиде в банята.

Демонът го нямаше и там.

Обаче тя знаеше, че той е бил истински, да, ужасно истински. Знаеше, че това не бе просто въображение или лудост. О, да. Тя знаеше. Знаеше истината. Грейс знаеше ужасната истина…

… но това, което не знаеше, беше, как бе дошла от банята до пода в краката на голямото легло, където бе се намерила впоследствие. Очевидно, тя беше припаднала в банята и после бе допълзяла до леглото. Грейс не можеше да си спомни нищо. Когато дойде на себе си, тя бе гола, по корем и плачеше тихо, драскайки по килима.

Шокирана, объркана, смутена, Грейс се опита да стане… и усети змията под леглото. Съскаща. Това беше най-противния звук, който някога беше чувала. Змията излезе, плъзгайки се изпод леглото. Тя беше голяма колкото боа констриктър, но със злобната глава на гърмяща змия, фасетните очи на насекомо и със зъби, големи колкото закривени пръсти, от които капеше отрова.

Змията, подобно на тази от Райската градина, каза:

— Твоят Бог не може повече да те защитава. Твоят Бог те е изоставил.

Грейс френетично заклати глава: не, не, не, не!

С едно противно лъкатушене, змията се нави на кълбо. Главата й се надигна, а челюстите се разтвориха. Змията нападна Грейс, ухапвайки я по шията…

… и после, без да знае как е попаднала там, тя се намери, след известно време, седяща на един стол пред огледалото на тоалетката и взираща се в своите собствени кървясали воднисти очи. Тя потрепери. Очите й, дори тяхното плоско отражение, съдържаха нещо, което Грейс не искаше да види, така че тя погледна другаде в огледалото, в отражение на нейната сбръчкана от възрастта гуша, където очакваше да намери следи от змията. Там нямаше никаква рана. Невъзможно. Огледалото сигурно лъжеше. Грейс докосна гушата си с ръка, но също не почувства да има рана. И нямаше никаква болка. В края на краищата, змията не беше я ухапала. Все пак, тя си спомняше така ясно…

Грейс забеляза пред себе си един пепелник. Той беше препълнен с угарки. Тя държеше в дясната си ръка димяща цигара. Трябва да беше седяла тук час или повече, пушейки непрекъснато и взирайки се в огледалото. Все пак, тя не си спомняше нищо от това. Какво ставаше с нея!

Грейс угаси цигарата, която държеше, погледна отново в огледалото и остана поразена. Тя изглежда се виждаше за пръв път от години. Грейс видя, че косата й беше разрешена, къдрава, сплъстена и немита. Тя видя колко хлътнали бяха очите й, оградени с плът като креп, която беше с нездрав тъмночервен цвят. Зъбите й, Боже мой, изглеждаха, като че ли не бяха мити няколко седмици; те бяха жълти и набити с остатъци от храна! В добавка към прогонения сън, тази Дарба беше прогонила още много други неща от живота й; тя усещаше това. Досега обаче Грейс не беше почувствала така болезнено, че Дарбата — виденията, транса и разговорите с духове — беше станала причина за такова пълно занемаряване на личната й хигиена. По сбръчканото й лице личаха петна мръсотия и цигарена пепел. Тя повдигна ръцете си и ги погледна с учудване. Ноктите й бяха твърде дълги, с отчупени върхове и мръсни. Имаше следи от мръсотия и по кокалчетата на ръцете й.

Грейс винаги беше ценяла чистотата и спретнатостта.

Какво щеше да каже нейният Албърт, ако можеше да я види сега?

Изпаднала за момент в ужас, тя се попита, дали нейната дъщеря не е била права, настанявайки я в болница за психиатрично освидетелстване. Попита се, дали, в края на краищата, тя не бе ясновидка, нито истински религиозен водач, а просто една побъркана старица, изкуфяла, заразена от странни халюцинации и илюзии и докарана до умопомрачение. Беше ли момчето Скавело наистина Антихриста или бе просто едно невинно дете? Действително ли идваше Здрача или нейният страх от дявола беше само луда фантазия на една глупава старица? Тя изведнъж осъзна, че нейната „свята мисия“ е, в същност, кампанията на една достойна за съжаление шизофреничка.

Не. Грейс поклати буйно глава. Не!

Тези жалки съмнения бяха насаждани от Сатаната.

Това беше нейната Гетсиманска градина. Исус беше устоял на едно мъчително съмнение в Гетсиманската градина близо до потока на Кедрон. Грейс беше на едно по-скромно място: един невзрачен мотел в Соледад, Калифорния. Но той беше една точно толкова важна повратна точка за нея, колкото преживяването на Исус в градината.

Грейс беше проверявана. Тя трябваше да се придържа към своята вяра както в Бог, така и в себе си. Грейс отвори очи и погледна отново в огледалото. Тя продължаваше да вижда лудост в своите очи. Не!

Грабна пепелника и го хвърли в своето отражение, счупвайки огледалото. Стъкло и цигарени угарки се разпиляха върху тоалетката и на пода около нея.

Тя незабавно се почувства по-добре. Беше разбила стъклото и влиянието на дявола върху себе си. Самоувереността нахлу отново в нея.

Грейс имаше свещена мисия.

Грейс трябваше да успее.