Богдан Николов
От Искър до Огоста (99)

99. Метко̀вец

Население: 1910 г. — 225 жители, 1926 г. — 333, 1934 г. — 475. От 11.I.1943 г. с министерска заповед № 2918 село Метковец става квартал на гр. Враца.

Намира се на 2 км югоизточно от Враца и е разположено по северните подножия на Врачанската планина в малък дол. Върху площта, заемана от село Метковец, са останките на тракийско селище, съществувало през бронзовата и желязната епохи. Доскоро в този район имаше десетина тракийски надгробни могили. По-важни от тях са: Двете могили, Дърводелска могила, Копана могила, Личкова Могила, Турска могила и др. Днес те са унищожени с багер поради построяването на Химическия комбинат, новото училище „Васил Левски“ и жилищните блокове на комплекса „Младост“. В османски документ от средата на XV в. е записано следното: „Село Метковец, дава се като тимар на Касъм, син на Джуре бей. Понеже тимариотът се задължи да плаща харача му от 500 акчета, докато селото се оживи, даде му се императорска заповед като добавка. Приход от село Метковец по стария регистър е 600 акчета…“ (ИБИ т. XIII, с. 237). От този документ става ясно, че село Метковец е било почти обезлюдено в средата на XV в., но е фигурирало и в стария турски регистър — подразбира се малко по-стар от средата на XV в. В един друг османски документ с дата 21.IX.1606 г. село Метковец е записано с годишен данък 400 акчета (НБ КМ, Ор.отд. ОАК 128/2, л. 82-а-II). През XVIII в. землището на с. Метковец е било владение на турски чифликчия от Враца, който е давал земята под исполица. Историята на селото е тясно свързана с прочутия средновековен манастир „Света Тройца“ и неговата трагична съдба. Този манастир е разрушен до основи от кърджалийски банди в края на XVIII в. Известен е като голям книжовен център още през българското средновековие. На 6 км от днешното село Метковец е местността Гложенски трапове. Тук, според преданието, в първите векове на робството се е намирало селото Глоговик, което се среща и в османските регистри от средата на XV в. като село с три домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 255). По неизвестни за сега причини жителите на Глоговик се изселили от тук. В един документ от 1812 г. се споменава, че жителите на село Метковец са подарили едно шиле за сватбата на видния врачански търговец и пръв борец за национална свобода Димитраки хаджи Тошев (Семеен архив на Хаджитошеви, т. 1, 489).

Стари родове в Метковец са: Белковци, Бибаците, Ганчовите (Божиловите), Миалковци, Пауновите, Статковци и /Х/аджийте. В началото на XIX в. селото е било само 14 къщи, но скоро от разни места заприиждали преселници. Така Кюлтовци, Личковите, Миковите и Пеновци дошли от с. Игнатица, Бабинци, Кметовете и Костадиновци — от с. Лакатник, Филовци идват от с. Зверино, а Елисейците — от с. Елисейна.

Землището на с. Метковец на изток обхваща част от землището на обезлюденото в края на XVIII в. село Дърводелци, на юг върви по гребена на Врачанската планина и включва една малка част от землищата на изчезналите села Глоговик и Патлейна, на запад върви по десния бряг на рекичката Скакленска бара и на север в местността Рудината опира в землището на село Косталево. Върху землището на село Метковец е построен Химическият комбинат и жилищният комплекс „Младост“. Името на селото е от личното име Метко и -_овец_, а Метко е умалителна и съкратена форма от Методий.