Богдан Николов
От Искър до Огоста (98)

98. Мѐздра

Население: 1910 г. — 677 жители, 1926 г. — 1574, 1934 г. — 1886, 1946 г. — 2967, 1965 г. — 9796, 1975 г. — 12 741, и 1992 г. — 13 006.

Селището Мездра е обявено за град с Указ № 435, обнародвам на 31.VIII.1950 г. Намира се на 12 км източно от Враца и е разположено върху античен и средновековен пласт от селища по левия бряг на р. Искър. Основан е като малко селище в началото на XIX в. върху пустееща земя (мезра) и върху част от землищата на селата Дърманци и Моравица. Днес землището му обхваща площ от 8190 дка. Граничи на изток с Долна Кремена и Брусен, на юг — с Дърманци и Крета, на запад — с Моравица и Руска Бела, и на север — с Горна Кремена.

Районът на Мездра е богат на археологически и исторически паметници. Известни са останките от неолитно селище в ъгъла между р. Искър и Боденска бара (Попов, Р., ИАИ, II, 1923/24, с. 105). В основата на крепостта Градище (Калето) е запазен културен пласт на селище, съществувало в края на медно — каменната епоха. Под античния и средновековен пласт се разкриват опожарени подове на жилища и пещи и обгорен домашен инвентар, което показва, че това праисторическо селище е загинало от стихиен пожар. Върху територията на града и около него са запазени десетина тракийски надгробни могили, които не са проучени. В тях са погребани членове на тракийската аристокрация със земевладелски имения в този район. Има останки и от тракийско селище, съществувало през бронзовата и желязната епохи. Крепостта Градище (Калето) е укрепена през римската епоха и е представлявала твърдина за охрана на пътя Ескус — Сердика и неговото отклонение за Монтана. В развалините на Градището са намерени интересни паметници с надписи. На един постамент от статуя пише на старогръцки, че статуята е издигната в чест на императора Александър Север (222–225 г.), но тази статуя не е намерена (Велков, И., Стари селища и градища по долината на р. Вит. — С., 1927, с. 4). Намерена е и една пътна колона от времето на императора Септимий Север (192–211). Върху каменен стълб има надпис на старогръцки, от който се чете, че дотук е достигала територията на Сердика. Извън крепостта е възникнало късноантично селище, където се разкриват интересни находки. Намерени са оброчни плочки с изображение на тракийския Херос, на Артемида, надписи върху римски тухли и пр. (Дякович, Б., МСб, т. XX, с. 2–3; Велков, И., ИАИ, т. IV, 1946, с. 228). В римския некропол са намерени златни пръстени и златни висулки и оброчна плоча с изображение на бога Зевс (Филов, Б., ИБАД, т. I, 1910, с. 224 и ИБАД, т. II, 1911, с. 270). На територията на днешния град са намерени монетни римски съкровища (Мушмов, Н., ИБАД, т. IV, 1914, с. 271; Герасимов, Т., ИАИ, т. XVIII, 1952, с. 401; Юрукова, Й., Археология, 1982, кн. 1, с. 62). Намерени са повече от хиляда броя сребърни римски републикански монети от II и I в.пр. Хр. (Филов, Б., ИБАД, т. I, 1910, с. 224). Това показва, че в римското селище извън крепостта Градище са живели много богати хора.

През българското средновековие крепостта Градище е била поправена от разрушенията по време на великото преселение на народите и е използвана до падане под турско иго. Тази българска крепост и селището около нея се е наричала Дърманица. Името Дърманица е прабългарско или куманопеченежко и произлиза от личното име на човек, който се е наричал Дърман, и старинното окончание -_ица_. Името на крепостта и на селището срещаме в османски документ от XV в., където е записано: „…мезра Дърманици, празна. Намира се близо до Моравица.“ (ИБИ, т. XIII, с. 255). Преводачите на този османски документ са заблудили проф. М. Мичев, който неправилно тълкува името на мезрата като Торбарица (Мичев, М., Град Мездра. Стопанско-географско проучване. — ГСУ БГФ, т. 49, 1956, и Торбарица — забравено селищно име. — ИБГД, кн. XI, 1971, с. 16). Турските поробители разрушили крепостта и селището Дърманица. Неговите храбри бранители паднали в боя, а оцелелите го напуснали завинаги. С времето името на крепостта и селището се забравило и останало арабското понятие мезра , което започва да се произнася Мездра. Има обаче нещо много общо между имената на средновековната Дърманица и съседното съвременно село Дърманци. Второто име е жителско и произлиза от първото, щото жителите на Дърманица са дърманци. Но кога е станало това преселване от Дърманица в селото Дърманци не е ясно, понеже и мезрата Дърманица и село Дърманци се срещат заедно в един и същ османски документ от XV в. Арабската дума мезра означава пустеещо, необитавано място (Младенов, С., ИАН, т. XVII, кн. 4, 1912, с. 293; Цонев, Б., Турски думи в българския език. — ГСУ ИФФ, т. ХХV, с. 16; Иречек, К., Княжество България, II, Пловдив, 1899, с. 85). В началото на XIX в. в мезрата Дърманица се заселили няколко семейства на пастири, дошли от старопланинските села: Диновци от с. Огоя, Петковци от с. Очин дол, Доцовци и Уруците от с. Игнатица, Павловци от с. Лакатник, Мишковци от с. Долна Кремена и др. В архивен документ от 1811 г. е записано така: „Да се знае що донасат вълна от селата сене 1811… и от Мезрата Павел — 13 ока.“ В друг един такъв документ с дата 1821 г. четем: „…82 ока мед от Мезрата от Урук.“ (Хаджитошеви, т. I, 432, лист 43-а, с. 453 и 522). В един османски документ от 1863 г., който се отнася за събиране на храни за дажби на колонисти черкези, заселени в каза Враца, е записано село Мезра с 360 оки ечемик (НБ КМ, Ориент. отд. ОАК 33/64, 1). В началото на седемдесетте години Феликс Каниц посещава Мездра и описва неговия неприветлив вид. Освобождението на България заварило Мездра като малко селце с около 20 къщи. Поради липса на пасища и обработваема земя и друг поминък жителите му скоро започнали да се изселват в Белослатинско. Но през 1886 г. тук е построен моста на р. Искър и шосето за Ботевград, а в 1893 г. врачанинът Тодор Балабанов завършва строежа на спиртната фабрика в Мездра. През 1897 г. приключва строителството на ж.п. линия Роман — София и селището Мездра става значителен железопътен възел наскоро след като оттам се отделя ж.п. линия за гр. Видин. Всичко това постепенно създава възможности за препитание на населението и за неговото задържане. В следващите години жителите на Мездра бързо се увеличават с миграция от съседните села.