Богдан Николов
От Искър до Огоста (93)

93. Ма̀ло Ба̀бино

Население: 1910 г. — 820 жители, 1926 г. — 1123, 1934 г. — 1317, 1946 г. — 1405, и от тогава нататък бройката на жителите е общ с тези на Българска Бела. С заповед на министерския съвет № 2709, обнародвана на 31.VII.1942 г., село Българска Бела и село Мало Бабино се сливат в едно селище под общото име Бели извор.

Село Мало Бабино се намира и днес на 8 км западно от гр. Враца и е разположено по левия бряг на рекичката Бѐла бара, близо до мястото, където тя се втича като ляв приток в р. Въртешница (Лева). Селото е основано вероятно върху част от землището на обезлюденото през XVII в. село Касѝнец. Землището му, заедно със съставното село Българска Бела, има обща площ от 29 851 дка. Граничи на изток с Нефела и Бѝстрец, на юг — с Врачанската планина, на запад — с Краводер, и на север — с Власатица. Селото е двойник на село Големо Бабино, което се споменава в османски документ от средата на XV в. (ИБИ, т. XIII, с. 255). В един друг османски документ, който има дата 1606 г., е записано селото Долно Бабино. Това предполага и съществуването вече на село Горно Бабино, наречено по-късно Мало Бабино. (НБ КМ, Ор.отд. ОАК 128/2, л. 82-а-III). До освобождението ни от турско робство северно от с. Мало Бабино се е намирала махалата Да̀шинци. Тя се е състояла от десетина къщи, които се преселили в Мало Бабино.

Стари родове в село Мало Бабино са: Аврамовци, Вълчовци (Падурците), Да̀шинци, Канинци, Марковци (Яковци), Митовци (Мондовци), Русиновци (от тях са Белчовци, Пенчовци и Цоновци). Около средата на XIX в. тук придошли Бацовци (от тях са Кръскянинци и Пръдляците), те са от с. Искрец, Софийско. Подир тях от с. Лакатник идват Беговци, Кривите и Лековци, от с. Осиково се преселват Кирковци, от с. Горна Бела Речка — Даскалете, а Очинците — от с. Очин дол, и Турлаците — от с. Згориград.