Богдан Николов
От Искър до Огоста (91)

91. Лю̀ти брод

Население: 1910 г. — 1147 жители, 1926 г. — 1156, 1934 г. — 1336, 1946 г. — 1167, 1965 г. — 1183, 1975 г. — 951, 1985 г. — 649, 1992 г. — 563.

Намира се на 16 км южно от Враца и е разположено на стръмен скалист склон до десния бряг на р. Искър, близо до изправените скали, наречени Ритлите. Тук тече най-бързият брод на р. Искър, откъдето селото е получило името си. Землището му се простира на площ от 25 400 дка. Граничи на изток с Ребърково, на юг — с Люти дол, Рашково и Игнатица, на запад — със Зверино и Челопек, и на север — с Моравица.

Районът на с. Люти брод е изключително богат с исторически паметници. Южно от селото е манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, наричан от народа Черепишки манастир, който датира от българското средновековие (Василиев, А., Черепишкия манастир „Успение на Пресвета Богородица“. — С., 1943; Гошев, И., Църковни старини от Врачанската епархия. — ГСУБФ, т. XI, 1933/34 и Към историята на Черепишкия манастир. — ГСУБФ, т. XXII, 1944/45; Мутафчиев, П., Рапорт върху изучаване на старопланинските манастири от Искърския пролом до Троян. — ГНМ, т. I, 1920, с. 85).

През последните десетилетия се застрои с вилен тип къщи кварталът около Гарата, който се намира от другата страна на р. Искър. На това място са развалините на средновековния град Коритен. На запад от днешното село са разкрити погребения от старожелязната епоха (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 56). В местността Заград са останките на тракийско селище и развалините на едно средновековно укрепление. Между ритлите се виждат развалините на антично и средновековни укрепления (Мутафчиев, П., Из нашите старопланински манастири. — Сб. БАН, 1931, с. 82). Тук са намерени бронзови и медни украшения и една златна монета, сечена през времето на император Юстиниан I (Филов, Б., ИАД, т. II, 1911, с. 270). Сред развалините на голяма антична сграда случайно бе открита каменна колона със старогръцки надпис, който в превод гласи: „Аз, Евстати, завърших строежите“. Надписът, по начина на изписване на буквите, може да бъде датиран към началото на III в. (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 234, обр. 28). Някои автори смятат, че античното селище при Люти брод е споменатата у Прокопий крепост Валве (Миков, В., Археология, 1968, кн. 4, с. 163). При археологически разкопки с мое участие, близо до Ритлите бе разкрита раннохристиянска базилика от V в. В основите на базиликата бяха открити останки от тракийско светилище. Намерена бе и една мраморна оброчна плочка с релефно изображение на бога Зевс (Джингов, Г., Археологически проучвания край Люти брод, Врачански окръг, Изв. СЗ България, т. X, с. 39–70). По-рано тук е намерена плоча с раннохристиянски надпис от V в. (Иванова, В., Старохристиянски латински надпис. — ГНМ, т. IV, 1932/34, с. 315). Доскоро личеха зидовете на друга раннохристиянска църква, датирана от XI в. (Мавродинов, Н., ГНМ, т. VI, 1934, с. 224), но тя бе напълно унищожена при изкопите за прокарване на двойната ж.п. линия за София. От културното наследство на средновековния град Коритен е запазена една триконхална църква без свод, която е от XIV в. и в която има запазени следи от стенописи (Бояджиев, С., Нови наблюдения върху църквата до с. Люти брод. — Архитектура, 1961, кн. 4–5, с. 27). В същия този район има още няколко развалини на стари църкви и укрепления от българското средновековие, но те чакат своя изследвач. До идването на османските поробители тук е съществувал важен отбранителен пояс от крепости и съоръжения и голямото българско селище Ко̀ритен или както го нарича местното население Ко̀ритенград. След като турците разрушили крепостите и унищожили българските военни гарнизони, животът в този район постепенно замрял. В един османски документ от средата на XV в. срещаме вписано селището Коритен като тимар с 9 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 259). От XVII в. насам Коритен престава да съществува. Жителите му се разселили в разни посоки, а една част от тях се преместили на отсрещния бряг на р. Искър и основали днешното село Люти брод. В османските регистри от XVII в. насам село Люти брод се среща под турското име Гечид.

Стари родове в с. Люти брод, които са дошли от Коритен са: Балинете, Бачовци, Бручковци, Ванчовци (Кочавите), Велчовските, Влъчковци, Гаралейте, Давидовите, Дамяновите (Магерете), Драгановските, Змейкьовите, Караджовите, Коловите (Поповите), Кюкюранете, Лагярете, Линковите, Манчовите (Лисиците), Мицовските, Мрацинярете, Мутафчийте, Нацинските, Ничовци, Павловите, Стамболийте, Странченете, Тарничкови, Фелеците, /Х/айтовци, Цанкините, Цоловци и Чолаковите. През първата половина на XIX в. в село Люти брод дошли много пришелци: Ангеловските от с. Горна Бела Речка, Серапионовите (наричани още Гръчките) от с. Игнатица, Бекярете от с. Краево, Бояджийте от Чипровци, Бележанете и Илийчините от с. Новачене, Вутовските от с. Боденец, Гаралянете от с. Лакатник, Дановите от с. Сумер, Злидолченете от с. Зли дол, Парвановци от с. Врачеш, Филчовци от с. Челопек и Якимовите (Кьопчовите) от с. Литаково. Така е събрано днешното село Люти брод. Но в края на XIX в. от с. Люти брод се изселили десетки семейства: в гр. Враца отишли Лютибродски и Серапионовите, от рода Влъчковци се преселили в Бяла Слатина, от Кюкюранете — в Дели орман и в с. Джурилово, а други — в селата Соколаре, Сохаче и др., където ги наричат Лютоброжденете.

От землището на с. Люти брод сме събрали 339 имена на местности, 28 от които завършват на -_ец_ и на -_ица_, което издава тяхната старинност. Стари по произход са също имената на Бѐбреш, Вѝноград, Клетѝща, Люта мла̀ва, Ма̀клище, Стага̀та, Оструг и др. От изчезнали старинни лични имена са образувани имената на местностите Биро̀тенец, Бла̀ден, Радо̀кьовец, Райменица, а Комарник и Фудата са от арумънски произход. Може да се приеме, че всички тези старинни имена на местности са запазени от средновековния град Ко̀ритен.