Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn(2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. —Добавяне

83. Лепѝца

Население: 1860 г. — 60 двора християни и 20 двора помаци, 1872 г. — 71 къщи и 82 венчила, 1910 г. — 1021 жители, 1926 г. — 1343, 1934 г. — 1499, 1946 г. — 1475, 1965 г. — 1063, 1975 г. — 959, 1992 г. — 681.

Село Лепица отстои на 22 км югоизточно от Бяла Слатина. Съседни села са на изток Чомаковци и Горник, на югозапад — Сохаче, на запад — Габаре и Враняк, и на север — Еница. Около изворите в местността Кленовит има останки от неизследвани праисторически, тракийски и средновековни селища. Тук има и следи от водопровод за римското градище при с. Чомаковци.

Въпреки някои несполучливи и наивни тълкувания за произхода на името Лепица не се получиха резултати и името на селото е криво обяснено от тревата лопей, лепей, слепак и пр. (вж. Попов, К., Местните имена в Бялослатинско. — ГСУФФ, т. 54, 2, 1959, С., 1960, с. 532 или 48). Всъщност името на село Лепица е произлязло от личното име на човек, който се е наричал ЛЕПО, и суфикса -_ица_, който издава неговата старинност. А пък личното име ЛЕПО е от старобългарската дума ЛЕПЪ — хубав, представителен, и като лично име се среща до XV в. (вж. Заимов, Й., Български именник. — С., 1988, с. 138).

Село Лепица е старо средновековно българско селище. То е заварено в края на XIV в. от турските поробители с днешното си име. Среща се като селище в османските регистри от XV до XIX в. Първият османски регистър, в който е записано е от 1430 г. В него четем: „Зиамет Реселец, негов заим е Солак Юсуф, село Лепица, домакинства 28, вдовици — 1, доход от испендже — 3195 акчета“. (ИБИ, т. XIII, с. 247 и РСт, с. 425). В документ от 1632 г. е записано така: „Каза Рахово, село Лепица, което е близо до Искър, домакинства — 8…“ (ТИБИ, т. VII, С., 1986, с. 348). В един турски регистър за войнуци, датиран от първата половина на XVIII в., към списъка на войнаганите от с. Горна Бешовѝца е записан ямак Стано, син на Пейо от село Лепица (ИБИ, т. XX, С., 1974, с. 287).

Кога е открито първото училище в с. Лепица не се знае, но през 1872 г. тук учителят Кръсте Ненчев обучава 20 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873), а в същата година в селото свещенодейства поп Христо Нейков. Църквата е била стара плетарка и до нея е било училището.

Стари родове в село Лепица няма много, щото са се изселили поради помашката колонизация през XVIII в. За стари родове се считат Дѝчовци, Драга̀новци, Ко̀ловци, Ма̀ковци, Пеня̀ците, Попадинците и др. Останалите родове са пришелци още в първата половина на XIX в. Така от с. Горна Бешовица в село Лепица се преселват Ма̀евци и Па̀новци, от с. Долна Бешовица — Джунджура̀ците, от с. Долна Кремена — Гѐновци (от този род са Кьо̀совци и Ла̀ковци), от с. Караш идват Мѝшовци, от с. Курново — Балаба̀нците, Да̀човци, Илѝевци. Мѝковченете (Матро̀зете) и Цонковци, от с. Челопек дошли Ва̀цовци, Вѐлчовци и Пѐшовци, а от с. Черни връх, Ломско, са дошли А̀нгеловци и Ма̀нчовци.