Богдан Николов
От Искър до Огоста (74)

74. Крѐта

Население: 1910 г. — 514 жители, 1926 г. — 538, 1934 г. — 500, 1946 г. — 477, 1965 г. — 396, 1975 г. — 363, 1992 г. — 265.

Намира се на 18 км югоизточно от Враца и е разположено върху малка слънчева тераса до левия бряг на р. Искър. Землището му е малко и заема площ от 5807 дка. Граничи на изток с Дърманци, на юг — с Ребърково, на запад — с Моравица, и на север — с Мездра. През българското средновековие село Крета се е намирало на 1,5 км западно оттук в местността, наричана и сега Горна Крета. В тази местност има запазени основи на стара църква и средновековно гробище с погребения от XII — XIV в. А може би да се касае за две села — Го̀рна Крѐта и До̀лна Крѐта. Първото е обезлюдено в края на XIV в.? В османски документ от средата на XV в. село Крета е записано като ленно владение с 12 домакинства (ИБИ, т. XII, с. 265). В местността Манастира е имало стар параклис, но в началото на XIX в. е разрушен и камъните му са използвани за направа на бент за воденицата на един турски чифликчия (ОДА Враца, Ф. 64–1, 182).

Стари родове в село Крѐта са: Йо̀товци, Ста̀нкинци и Цѐновите. В края на XVIII в. кърджалийски банди ограбили и опожарили село Дърводелци, което се е намирало непосредствено на изток от Враца. Дърводелските родове Бръ̀мбаровци (Аджѝовци), Грънча̀рете, Кадѝйте (Лесѝгерете и Топчѝйте) и Тараку̀нете намерили убежище в село Крета и се заселили завинаги тук. През първата половина на XIX в. в Крета дошли още преселници от разни места. Така от с. Боженица придошли Дѝновци (Керлѐевци и Черкѐзете), Бо̀совци (от този род е писателят Асен Босев), Шѝрковци /Безчирва̀рете, Гѐнковци, Ла̀шовци, Ма̀товци и Фу̀флеците. От с. Новачене идват Гера̀ците, Ку̀чковци и Скача̀ците, от с. Желен, Софийско са Пашо̀вци, а от с. Старо село тук се преселили родовете Домашня̀рете (Пепелю̀говци), Бъ̀нчовци. Бу̀ляците, Ду̀пчовци, Йо̀нчовци, Плътнѝците и Сала̀мовци. Още през първата половина на XIX в. част от рода Бо̀совци се преселва в с. Ру̀ска Бѐла, където запазва същото си име. През 1854 г. учителят Цено Вълов от с. Мраморен открива в Крета първото училище, което е било в частна къща. Училищна сграда се построява едва в 1908 г., а църква през 1899 г. До тази година кретчане са ходили да се черкуват в с. Долна Кремена.

До Освобождението от турско иго плодородната земя в Лаката е била във владение на турски чифликчия, а жителите на Крета са били негови ратаи. Недоволството от това положение е било нетърпимо и през 1875 г. в малкото селце Крета е образуван местен таен революционен комитет, членовете на който се подготвили за въстание. На 19 май 1876 г. от с. Крета излиза въоръжена дружина от въстаници, които се отправили към бърдо Веслец, за да се присъединят към Ботевата чета. Но по пътя дошло известие за разгром на Ботевата чета и кретските въстаници се пръснали (Цветков, Андрей, Изв.ист.д-во, 1933, кн. 13, с. 170).

Село Крета е родно място на ботевия четник Кръстю Генков Петков (НБ КМ, пенсионно дело з.п. № 53).

От старите записи и от имената на местностите в неговото землище става ясно, че село Крета е основано много преди края на XIV в. и турските поробители са го заварили с днешното му име. Според Й. Заимов името Крета е от румънската дума кретъ „варовик“ (Заимов, Й., 1967, с. 132). Същият автор по-късно отбелязва, че името Крета е женски род от Крето, а пък името Крето е от Крато „малък“ с преглас на „ра“ в „ре“ (Заимов, Й., Български именник, 1988, с. 128 и 129).