Богдан Николов
От Искър до Огоста (71)

71. Косталѐво

Население: 1910 г. — 1119 жители, 1926 г. — 1335, 1934 г. — 1428, 1946 г. — 1428, 1965 г. — 1392, 1975 г. — 1408, 1985 г. — 1242, 1992 г. — 1061.

Намира се на 8 км североизточно от Враца и е разположено върху южен склон на бърдо Веслец. Землището му, което е полупланинско, заема площ от 22 694 дка. Граничи на изток с Върбешница, на югоизток — с Крапец, на юг — със землището на обезлюденото в края на XVIII в село Дърводелци, на запад — с гр. Враца, и на север — със село Веслец. В околностите на Косталево има няколко тракийски надгробни могили, които не са проучени. На север от селото са развалините на голяма българска средновековна крепост, наречена Градището. Тя се издига над извора Речка и се вижда от цялата околност. Косталево се споменава за първи път с днешното си име в един османски документ от средата на XV в., където е записано като тимар: „Село Костелува, спадащо към Ивраджа, има 25 домакинства“. В същия този регистър е отбелязано, че някои от раята на село Косталево живеят постоянно в село Еница (ИБИ, т. XIII, с. 265). В случая се касае за най-ранните миграции на населението още през първата половина на XV в. (Гандев, Хр., 1972, с. 108). В документ от 1606 г. Косталево е записано в един зиамет заедно със селата Бистрец, Мало Радовене, Оходен, Комарево и Ребърково (НБ КМ, Ор.отд., ОАК 128/2, л. 52-а-Х1, 1606 г.). В османските регистри за войнуци от 1548 г. са записани и десетина жители на село Косталево, което показва, че селото е било смесено с войнагани и ленно владение — зиамет (ИБИ. т. XX, с. 41–48). Някои от имената на войнаганите се срещат и като родови имена в селото: Нѐдковци, Радо̀йновци, Фѝлиповци и др. И може би това не е случайност.

Стари родове в Косталѐво са: А̀рбовци (дедите им са носили /х/арби — копия), Аршѝновци, Бараклѝйте, Бу̀зовци, Бъчва̀рете, Ва̀ндовци, Гръ̀джалийте, Дѝлинци, Дѝлкинци, Ма̀ринци, Мѝлковци, На̀ковци, Нѐдковци, Па̀новци, Пащрапа̀нете, Преда̀чете, Пръдѝйте, Пръ̀ньовци, Пуста̀ловци, Радо̀йновци, Са̀йнинци, Ста̀меновци, Тодорѝновци, Фѝлиповци и Цо̀ловци.

В края на XVIII в. кърджалийски банди опустошили и разграбили село Сениче, което се е намирало северно от гр. Враца, там където е сега квартал Сениче (Триъгълника). Част от жителите на село Сениче се преселили във Враца, други в с. Крета и Кнежа, а сенишките родове Гѝздовци, Ко̀новци, Кьо̀совци и Ръ̀гльовци се заселили в село Косталево, където техните потомци живеят и днес. Вероятно по същото това време са дошли от с. Буковец, Софийско, родовете Гайда̀рците, Неновци и Стръчийте, образували квартала Бу̀кьовци в Косталево. През първата половина на XIX в. в Косталево придошли и други родове: Ба̀ниченете от с. Баница, Вѐлчовци, Йо̀ндовци и Ку̀рдовци от с. Осенов лаг, Талига̀рете (Жита̀рете) от с. Люти дол и Вѐлчовци от с. Осиково. Село Косталево преди време е спадало в зоната на „а“ говорите, но днес в говора му не се е запазило „акане“. То е засвидетелствано отчасти само в топонимията: Лака̀та, Пра̀дище, Та̀нки рът и др. Запазен е и един османски регистър от 1875 г. с имената на непокритите имоти в землището на с. Косталево. Почти всички разчетени и локализирани имена отговарят на сегашните имена на местностите. На 19 май (ст.ст.) 1876 г., когато Ботевата чета е била на почивка на бърдо Веслец на Колова поляна, десетина безстрашни овчари от с. Косталево със себеотрицание донасят на уморените четници храна и вода. През следващата 1877 г. село Косталево дава седмина опълченци в Освободителната война. Старите записи и старинните наименования на местностите около селото показват, че Косталево е образувано преди края на XIV в. Името Косталево е от лично име на човек, който се е казвал Коста̀л, както Паска̀л и пр., и суфикса за селищно име -ево.