Богдан Николов
От Искър до Огоста (70)

70. Комарѐво

Население: 1860 г. — 40 къщи българи и 15 къщи помаци, 1960 г. — 1289 жители, 1965 г. — 1084, 1975 г. — 730, и от последното преброяване през 1992 г. — 513.

Намира се на 15 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено в равна лъка по десния бряг на р. Скът. Землището му заема площ от 20 506 дка. Граничи на изток с Враняк, на юг — с Тлачене, на запад — с Буковец и на север — със Соколаре. В местността Врачанка, която е на левия бряг на р. Скът и на 1,5 км северно от днешното село, при изкопи за основи на свинарник на ТКЗС бяха открити останки от селище, което датира от периода на средния неолит (новокаменна епоха — шесто хилядолетие пр.Хр.). От наша страна бяха извършени археологически разкопки през 1962 г. Очерта се пода на едно опожарено жилище с правоъгълна форма, пещта и много керамика (Николов, Б., Изв. музеите в СЗ България, т. 18, 1992 г., с. 17 и 18, табл. 11). Над културния пласт на селището от средния неолит има останки от тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.Хр. На север от тези две селища се издига могилен тракийски некропол, който се състои от шест земни могили, разположени наблизо една до друга. В една от тях е намерено погребение чрез трупоизгаряне и тракийско въоръжение, което се състои от нож, два върха за копия и част от тракийска юзда, всички изработени от желязо, но силно пострадали от корозията. Заедно с тях е намерена и една бронзова торква (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 184, обр. 24). Второто тракийско селище е било в местността Жънино бърдо, на 1 км източно от Комарево. От керамиката, която се изорава тук може да се определи, че селището е от втората половина на първото хилядолетие пр.Хр. В същата местност се издигат и две тракийски надгробни могили, които не са проучени. При риголване за лозе в местността Кирков връх, на юг от Комарево, бе разкрит плосък гроб на тракийски воин. Погребението е извършено чрез изгаряне на трупа. Запазени са следните предмети: железен крив нож, желязна дъговидна шпора и тракийска желязна юзда с двуделен строг зъбалец. От намерените неща в гроба може да се заключи, че тук е бил погребан тракийски войник кавалерист през втория век пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, XXVIII, 1965, с. 185, обр. 25).

Днешното село Комарево лежи върху останките на българско средновековно селище. Освен характерната за Втората българска държава керамика, тук се намират и готови зидани герани с огладени от употреба каменни корита. Селото е засвидетелствано с днешното си име в един османски документ с дата 19.VI.1606 г. В него пише, че селото Комарево, което спада към Враца, е в зиамета на Махмут чауш от високия двор, който взема от селото годишен доход две хиляди акчета. Комарево е записано в един зиамет заедно със селата Бистрец, Оходен, Радювен кючук (Малко Радовене) и Ребърково, всички спадащи към Враца (НБ КМ Ор.отд. ОАК, 128/2, л. 52-а-II).

В края на XVIII в. в Комарево дошли помаци от Ловешко. Турската власт им обещала хубави имоти и освобождаване от някои данъци, ако си сменят вярата и народността. Така и станало. Помаците се настанили в Комарево и завладели най-плодородните земи, като прогонили със сила досегашните им владетели християни. Обезземените комаревчени се разбягали — едни — в други села, други — във Влашко. В селото останали само седем християнски къщи, които живеели отделно от помаците. Тези стари комаревски родове са Герга̀нинци, Ка̀меновци, Варкѝлковци (Брѐзите) и Мѐтковци. Но изглежда, че помаците са намалели, щото в първата половина на XIX в. в Комарево придошли родовете Бекя̀рете от с. Батулци, Бо̀женченeте от с. Боженица, Ботевградско, Бо̀жковци от с. Беленци, Луковитско, Га̀джовци, Димитра̀шките и О̀джовци от с. Видраре, Тетевенско, Ду̀плинци (Тодарѝновци) от с. Лъджене, Пирдопско, Йо̀шковци от с. Горно Пещене, Мечка̀рете от с. Кален, Пеца̀нете (Чуфлигарете) от Му̀нков чифлик до с. Муша̀т, Пла̀чковци (Курновченете) от с. Курново, Рашковци от с. Рашково, Ботевградско и др. Найден Геров съобщава, че през 1860 г. село Комарево има 40 къщи българи и 15 къщи помаци (ДБИ, т. I, с. 154). След освобождението от турско иго помаците незабавно се изселили от Комарево и заминали в Анадола. На тяхно място в имотите им дошли български родове от с. Глава — Са̀лювци, от с. Шумнене, Тетевенско — Ко̀ловци, от с. Дълга лъка, Трънско — Лулинци и др. В България до Освобождението е имало десетина села с името Комарево: в Карнобатска, Провадийска, Берковска, Врачанска и Плевенска околии. Името Комарево е свързано с подвижните овчарски колиби, наричани кома̀рник. При с. Люти брод има местност Комарник, която местното население обяснява като „лятна колиба на овчар“, а до с. Игнатица има местност с име Комарнико, гдето някога са станували каракачани пастири.

Най-вероятно е селищното име Комарево да е произлязло от прякор на човек Ко̀мар, Ко̀мари и суфикса за селищно име -_ево_, както Добра-ево, Костал-ево и пр. Прякорът Ко̀мар и Комара се дава на слаби човеци. В много села на България има такива родови прякори и даже в Русия — Комаров. А що се отнася до комарниците, те са летни колиби на овчари против насекомите комари.

До 1861 г. в село Комарево нямало училище. В същата 1861 г. даскал Томо Петков, преселник от Курново, който се е учил в с. Караш, открива училището. В 1863 г. идва учителят Кръстю Попов от с. Айдемир, Силистренско. След него е учител комаревченинът Велю Данов. В 1872 г. тук учителства Банко Савчов от с. Тлачене. Той определя съботния ден за изпитване, въвежда плочите и калема за писане и църковното пеене. В 1874 г. е сменен от даскал Вълко Цанов от с. Враняк. Той започва с буквите а, бе, ве, вместо аз, буке, веде, глагола и пр. Преподавал е бащина история, свещенна история и бащин език. През 1875 г. идва Моно Ганов от с. Бресте, който връща килийната метода (ОДА, Враца, Фонд 1, опис 1, арх.ед. 596, л. 32 и сл.).

След Освобождението в Комарево се заселват двама опълченци, които доживяват тук до края на живота си. Единият е Павел (Пано) Дичов, роден в с. Радовене. Той е бил грамотен и редовен човек. Взема за жена мома от Гайдарете и с нея са отчували осем деца. Вторият опълченец е врачанинът Янаки Данов Антов, който се оженва за мома от Пеца̀нете, която му ражда шест деца. Внуците на опълченеца Янаки Данов са били все учени хора: учители, лекари, писари и др.