Богдан Николов
От Искър до Огоста (67)

67. Кнежа̀ (Къназ, Кнежъ̀)

Население: 1880 г. — 4389 жители, 1887 г. — 4988, 1892 г. — 5070, 1900 г. — 6205, 1905 г. — 7089, 1910 г. — 8140, 1920 г. — 8900, 1926 г. — 10 554, 1934 г. — 11 882, 1946 г. — 13 035, 1956 г. — 13 804, 1965 г. — 14 072, 1975 г. — 15 600, 1985 г. — 15 613, 1988 г. — 15 366, 1992 г. — 13 690.

Намира се на 32 км югоизточно от Орехово и е разположено по есовидно извитата долина в поречието на р. Гостѝля, ляв приток на Искър с надморска височина 106 м. Землището му има площ от 178 204 дка. Граничи на изток с Долни Луковит и Бреница, на юг — със Струпен и Търнак, на запад — с Бяла Слатина, Бърдарски геран и Селановци, и на север — с Галово, Остров и село Гостиля. До обявяването му за град Кнежа е било най-голямото село в България. Признато от село за град с постановление на Министерски съвет № 10, обнародвано на 6.XII.1943 г.

На югозапад от град Кнежа, вляво от шосето за Бяла Слатина в местността Кошутаняка над кладенеца Кошутанец има следи от праисторическо селище. Наблизо е така наречената Кошутанска могила. Тя бе проучена и в нея беше открито погребение, което датира от началото на бронзовата епоха — края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1976, кн. 3, с. 46). Селище от ранната бронзова епоха е имало и в местността Крѝвуля (Загра̀дена лива̀да) — северно от Кнежа. Тук се изравят останки от жилища, битов инвентар и керамика, характерни за първата половина на бронзовата епоха. Намерен е и един боен чук, изработен от камък, но с форма на металните от бронз и мед. През цялата желязна и късноримската епохи районът на Кнежа е обитаван от тракийските племена трибали. Известни са останките от няколко тракийски селища. Най-голямо и най-богато от тях е тракийското селище, върху което се простира центърът на днешния град Кнежа. Това тракийско селище е продължило да съществува и през късноримската епоха от I до IV в. В средата на трети век то е било нападнато и ограбено от готите. За това свидетелстват трите сребърни монетни съкровища, открити в центъра на Кнежа. Тези монети са сечени от името на римските императори от втория до средата на третия век. Едно от съкровищата наброява повече от 2000 монети и това показва, че тук са живели богати хора (Герасимов, Т., ИАИ, т. XI, 1937, св. 2, с. 320 и ИАИ, т. XXXV, 1979, с. 135, а в музея на Враца са заприходени 872 броя сребърни монети от Кнежа под инв. № 5335). Друго късноримско селище е имало в местността Маринов геран (Шкорпил, К., ИРАИК, X, 1905). Третото тракийско селище в района на Кнежа, съществувало и през римската епоха е било в околностите на консервната фабрика и зеленчуковите градини. Цялата местност тук е осеяна с битова керамика, късове римски тухли и покривен материал. При изкопи за парници в зеленчуковите градини бе открит и некрополът на това селище. Намерени са погребения с трупоизгаряне, глинени погребални урни с пепел и обгорени кости и една игла за коса, изработена от кост с пластично изображение на женска глава на върха (Николов, Б., Враца. Старо изкуство. — С., 1968, № 99). В местността Сребрен е имало римска вила рустика и тук се намират каменни колони и капители. Останки от едно друго тракийско селище, съществувало и през римската епоха се изорават в местността Гостиля — на 8 км северно от Кнежа в лъката на р. Гостѝля. Някои от тези селища са обслужвали римския път от Улпиа Ескус за Монтана.

За някои по-ранни тракийски селища можем да съдим и от могилите. В тях траките са погребвали своите първенци и членовете на родово-племенната аристокрация. Освен в местността Кошутаняка, където бе проучена могила с погребение от началото на бронзовата епоха, има и други още непроучени, сред тях — и от предримската епоха. Могилни некрополи има още много на други места в землището на Кнежа. Най-близо до града са могилите на изток в Пасището, наричани Тумбите. Те са почти унищожени от вземане на глина за правене на тухли. В някои от тях са открити погребения и тракийско въоръжение, но не е запазено. Четири тракийски надгробни могили, наредени една след друга, има от местността Гостиля до Пеев кладенец. Известно е, че траките са издигали могили на своите първенци покрай главните пътища. Вероятно тези четири могили са издигнати покрай стар тракийски път. Тракийски надгробни могили има и в местностите Сова̀та, Па̀цово бра̀нище, Дебѐло бъ̀рдо, в Тата̀рски тра̀пища, срещу Ла̀мбов дол и извора Кукута̀нец и др. В близост до тези могили е имало в различни времена или тракийско селище, или родово тракийско земевладелско имение.

В района на Кнежа засега са известни две селища от времето на Първото българско царство (681–1018 г.). Едното е било в центъра на днешния град и неговите останки са в градината пред общинския дом на Кнежа. Второто раннобългарско селище е било в местността Гостиля и останките му покриват културния пласт на трако-римското селище, за което вече споменахме по-горе. Тук бе намерена една цяла амфоровидна стомна от глина, по която са гравирани знаци от старо непроучено пиктографско писмо (Николов, Б., Археология, 1962, кн. 2, с. 36).

През времето на Второто българско царство е съществувало вече средновековното българско селище Кнежа. То е заварено от турските поробители с името Къназ или Кънез. В османски регистър за войнуци от 1548 г. към войнуците на село Ставриче и -зир (Долно Ставерци, изчезнало по-късно село, което се е намирало в местността Зиамет, южно от днешното село Байкал) са записани и имена на ямаци от селото Къназ. Те са следните: Станчо, син на Доброй, вместо Радко — починал от село Къназ; Кръстю Тасин, вместо Димитър — починал от с. Къназ; Трошан Яно, вместо Мило — забегнал и не е налице от с. Къназ; Беро, син на Иван, вместо Иван — забегнал от с. Къназ; Тихо, син на Йоно, вместо Никола — починал от с. Къназ (ИБИ, т. XX, 1974, с. 93–98).

И изведнъж в османски документ от 1673 г. Кнежа се споменава с турското име Исмаил бунар. Този документ се отнася за набиране на гребци от каза Рахово за турския дунавски флот. Въпреки че селото е записано с турско име, от него в 1673 г. са мобилизирани за Исакча двама българи: Неделчо, син на Стоян, и Стоян, син на Тодор (НБКМ, Ориент.отд. фонд 32, архив.един. 64). Наложеното турско име на Кнежа не е било популярно сред жителите на околните села и сред обитателите на Кнежа. В официалните турски архиви то се пише Исмаил бунар, но чисто българското население в този край си го нарича Кнежа̀ или Кнежъ̀.

Стари родове в Кнежа̀ са: А̀лковци, Андрѐевци, Бачѝйте (с друго име Царѐте), Бѐбовци (от тях са Ва̀новци и Ко̀пчовци), Беремлѝйте, Бѐшковци, Бодиля̀рете, Бо̀евци, Бо̀новци, Брато̀йчовци (Борденя̀ците, Дѝмовци, Малкода̀нците, Нѝновци, Па̀нчовци, Пепелнѝците и Шейта̀нете), Бу̀челете, Вангалѐшковци, Ва̀новци, Вѐковци, Вла̀овци, Га̀говци, Га̀товци, Гѐрговци, Гло̀говци, Гу̀джелете (от рум. гу̀джел — „пелин“), Гу̀гьовци, Дамя̀новци, Дѐковци, Джанабѐтете, Дѝдоловци (Ку̀тинци), Дрѐновци, Жѝлковци, За̀нкинци, Зо̀ровци, Ѝлчовци (Гра̀мовци), Калѐйчовци (Мла̀джовци), Ка̀лчовци, Ко̀новци, Колда̀ците, Кону̀нците, Кота̀новци, Ко̀шерете, Кошута̀нете, Къ̀ндинци, Късметлѝйте, Лу̀нговци, Лъ̀сковци, Ма̀ринци, Ма̀рчовци, Мѐчковци (По̀лювци), Мѝкинци, Мила̀ците, Мѝлковци, Мѝцинци, Него̀йчовци, Нѐновци, Нѐнчовци, Нерѝзовци, Па̀вловци (Ца̀ловци), Па̀новци, Паа̀рете, Пѐлкинци (Пѐтровци и Чръ̀нкинци), Пенѐлците, Писку̀лѝйте, Плѐшковци, Пресо̀лците, Ра̀шовци, Рула̀нците, Са̀вчовци, Сайва̀нците (Джанго̀лете, Ка̀вулците, Къ̀ндинци, Талашу̀нете и Фера̀товци), Тапу̀рете, Терзѝйте, Фандъ̀ците, /Х/ѝнкинци, Чапа̀нете, Чѝпинци, Шанда̀нете, Шарба̀нете, Шильъ̀ците, Шинда̀рете и Шу̀гльовци.

В края на XVIII в. Кнежа е било ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Някои от жителите му се спасили в горите, а други минали Дунава във Влашко. Тези, които са избягали във Влашко са следните родове: Бѐбовци, Бо̀евци (на връщане един техен брат останал в с. Лесковец и от него са Мѝтровци), Вла̀овци, Гу̀джелете (във Влашко те си получили прякора), Дѝдоловци, Къ̀ндинци, Лу̀нговци, Малкода̀нците, Па̀вловци (на връщане един от братята им останал в Манастирище), Пѐлкинци, Пискулѝйте, Сайва̀нците и др. Не след много време тези родове се завърнали на старите си пепелища. Заедно с тях в Кнежа се заселили и други бегълци от Влашко, които са от различни села в този край. Така родът Лесу̀герете (от тях сетне са произлезли Катъ̀рете и Къ̀нчовци), които са от опустошеното село Дърводелци край град Враца, на връщане от Влашко се установили в Кнежа. Родът Кьосовци са избягали от с. Бресте във Влашко, но на връщане единият брат се заселва в Кнежа, а другият — в с. Добралево, и от него са Кѝновци. От с. Бели брег избягали във Влашко от рода Гръ̀ковци. На връщане едни от тях се върнали право в селото си и се наричат пак Гръ̀ковци, но други се заселили в Кнежа и това са също Гръ̀ковци, които са се роили на Въ̀ловци и Йонѝкьовци. От с. Галиче са Лила̀ковци (Лица̀новци), от с. Бреница са Белопѐпкинци и Влъ̀чковци (те са от бренишкия род Пенда̀ците), от с Девене са Па̀цовци и др.

Към средата на XIX в. в Кнежа дошли и се заселили А̀нгеловци (Ко̀човци, Къ̀човци, Ру̀ньовци и Чумпѝлете), които са от с. Кобѝляк. Ста̀нчовци пък се преселили от Угърчин, а Дѝнковци (Койна̀рченете) — от Койнаре, Белѐнченете — от с. Беленци, Луковитско и др. Вълна от заселници залива Кнежа и след Освобождението, когато тук дошли Берко̀вченете, Бешовѝченете, Вѝровченете, Горнича̀нете, Драша̀нченете, Ореша̀нете, Осѝковченете, Радомѝрченете, Пещенѐте, Синьобръ̀жденете и др.

Найден Геров съобщава, че през 1860 г. в Кнежа има 250 двора българи и 50 двора помаци (ДБИ, т. I, 1931, с. 153). Феликс Каниц пък в 1871 г. пише, че в Кнежа има 370 български къщи, 80 помашки и 30 татарски (Каниц, Ф., т. II, с. 151). Според Тома Младенов през 1872 г. българските къщи в Кнежа са 344 с 594 семейства (Летоструй, Виена, 1873). Но това са все приблизителни сведения. Татарите се заселват в землището на Кнежа през 1865 г. в местността Татарски трапища и се изселват завинаги през есента на 1877 г. Но ние се питаме: откъде и кога са дошли помаците в Кнежа? През есента на 1877 г. тези изменници на българския род и на християнската вяра организират една банда от „храбреци“, за да прогонят руските войски, които обсаждали гр. Плевен. Предвождали ги техните първенци Мушията и Мюлазимина. В Пасището на с. Долни Луковит те нападнали руските патрулни войски… Бандите били избити до крак заедно с Мушията, а другият им предводител паднал в плен и за него нищо не се е чуло (Петров, Ст. Д., Исторически бележки за Кнежа, 4. — Вестник „Септемврийско знаме“, Кнежа, брой 16 от 29.XII.1968 г.). Потомците на тази азиатска измет на българщината и днес си живеят в град Кнежа. Мързеливи са и повече от тях получават социални помощи? Турчеят се с гордост, но не знаят ни бъкел турска реч. Смесват се чрез бракове с циганите и се пишат мохамедани, но ядат свинско месо на поразия. Както и да обясняваме потурчването на българите, както и да го усукваме — ясно е едно: потурчването е гибелен факт за българската народност (Миков, В., Българите мохамедани от Тетевенско, Луковитско и Бялослатинско. — Сп. Родина, год. III, кн. 3, 1941). До голяма степен това е станало и по желание, разбира се. Тези, които са се потурчили, им е било обещано много работна земя и освобождаване от някои тежки за раята данъци. Но онези българи, които са имали живо българско съзнание, не са се потурчили. Някои от тях избягали във Влашко, в Банат, хванали горите. Помашки колонисти са били настанени не само в Кнежа, но и в много села на Бялослатинско, Врачанско и Ореховско. След Освободителната война 1877/1878 г. помаците били изгонени от тези села с вили и търнокопи от българите християни и се изселили завинаги в Анадола. Но в Кнежа това не е станало.

Според едни източници учебното дело в Кнежа е започнало през 1830 г. (Илчев, Ив., 1926, с. 12), а според други в 1835 г. (Статистика за училищата в Княжество България, ч. II, 1898, с. 57). От първите учители на Кнежа се знае само името на монаха Евстати от Г. Озирово. Върху Триод от църквата „Света Тройца“ в Кнежа има приписка: „Долу подписаните книторе на същия Триод църковен. Подаряваме на Света Тройца в Книжа. Тодорчо Стоянов от Книжа, Станъ Димитровъ Остроф. 1867 април 11 Ряова.“ Двамата дарители са били учители в Кнежа. В Миней за месец октомври на кнеженската църква има друга приписка: „В 1881 г. от месец юлий учителствал в сия село учител Атанас П. Осиковски от г. Враца“. В 1872 г. в Кнежа е учителствал Никола Петков, който е обучавал 72 момчета в три отделения, а в църквата „Света Тройца“ през същата година са свещенодействали Илия Генов и Тодор П. Иванов (Летоструй, Виена, 1873 г., с. 61).