Богдан Николов
От Искър до Огоста (64)

64. Ка̀лен

Население: 1910 г. — 710 жители, 1926 г. — 797, 1934 г. — 819, 1946 г. — 787, 1965 г. — 499, 1975 г. — 345, 1985 г. — 290, 1992 г. — 225.

Намира се на 25 км източно от Враца и е разположено на Веслешките прихълмия Голѐмо Гла̀ме, Малко̀ Гла̀ме и Кѐлдър. Землището му има площ от 22 030 дка и граничи на изток с Горна Бешовица, на юг — с Царевец и Долна Кремена, на запад — с Горна Кремена и Върбешница, и на север — с Цаконица и Тишевица. В околностите му не са открити забележителни исторически паметници и стари селища. В местността Топилките е намерена една каменна брадва, която датира от медно — каменната епоха (Попов, Р., ИАД, т. III, св. II, с. 129).

Кален е средновековно българско селище, заварено от османските завоеватели с днешното си име. Среща се в турските регистри от средата на XV в. като ленно владение с 41 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 267). Още през първите векове на османското робство село Кален е войнаганско селище, смесено с тимар. Жители на селото са записани в регистър за войнагани от 1548 г., от втората половина на XVI в. и в първата половина на XVIII в. (ИБИ, т. XX, с. 52, 175 и 287).

Стари родове в с. Ка̀лен са: Бо̀кьовци, Васѝловци, Вѐнковци, Влъ̀чковци, Въ̀товци, Газиба̀рете, Га̀нчовци, Гѐновци, Громшѝновци, До̀новци, Дѝковци, Димѝтровци, Дъ̀рдовци, Катра̀нкьовци, Клюса̀рете, Кукувѝчовци, Ча̀ринци, Мѐдовци, Мѝловци, Мо̀кровци, Нѝновци, Па̀нковци (Дѝлковци), Пѐшинци, Пръ̀човци, Пу̀льовци, Пѐловци, Ра̀гьовци, Рогота̀нците, Синѝгерете, Ста̀меновци, Стѐфановци, Съ̀бчовци, Тъ̀рковци, Фу̀ньовци, Цанца̀рете, Чѐковци и Чучу̀ковци. С изключение на рода Го̀льовци (Младѐновци), които са дошли в началото на XIX в. от пиротско, в село Кален няма други пришелци. Селото е дало обаче доста много изселници. Още в края на XVIII в. в архивите на Хаджитошеви е отбелязано: „…от Кален Стоян бегал на Махлата, Плевенско, Стоян Димитров на Струпен, Ганчо Стоянов на Струпен…“ (Архив на Хаджитошеви, т. I). През целия XIX в. от Кален се изселват десетки семейства в селищата на равнината: в Бяла Слатина, Бели брод, Борован, Враняк, Комарево, Малорът, Попица, Тишевица, Търнава и др. Навсякъде те носят като родово име своето селищно име: Ка̀ленски или Ка̀ленченете. В началото на XX в. няколко семейства от Кален се изселват в Североизточна България, а след 1960 г. каленчене масово напускат селото си поради липса на поминък и болестта „ендемичен нефрит“.

Името на село Кален идва от личното име на човек, който се е казвал Ка̀лен. Образувано от Ка̀ло и -_ен_, както Младѐн и пр. (Заимов, И., Български именник, С., 1988, с. 115).