Богдан Николов
От Искър до Огоста (63)

63. Игна̀тица

Население: 1910 г. — 916 жители, 1926 г. — 1128, 1934 г. — 1289, 1946 г. — 1398, 1965 г. — 1412, 1985 г. — 1208, 1992 г. — 983.

Намира се на 35 км южно от Враца и е разположено в старопланинска котловина, недалеч от десния бряг на р. Искър. Землището му заема площ от 29 946 дка. Граничи на изток с Лю̀ти брод, на юг — с Краѐво сѐло, Ботевградско, на запад — с Осѐлна, и на север — със Звѐрино. Районът на Игнатица е планински, нарязан с много долове, по които текът поточета и рекички. До 1965 г. с. Игнатица се е състояло от централно село и колибите: Владѐшко бръ̀до, Габро̀вница, Градѐшки дел, Гро̀бищно бръ̀до, Дѝлова падѝна, Дреньо̀во бръ̀до, Дубра̀вата, Ду̀йнов лаг, Ива̀нковец, Клису̀ра, Ко̀панина, Кру̀шовица, Ка̀меница, Ку̀нчова мратвина̀, Мито̀рово ка̀щище, Нико̀лово лицѐ, Одана̀тчене, Подгора̀, Прѐслап, Раплѝна, Расо̀ата, Са̀сеге, Траненскѝ рът, Цѐнови колѝби, Чу̀клата, Чръ̀жище и Чръжкѝ рът. Тези колибарски заселища са били от 5 до 12 къщи и са създадени още в началото на XIX в. от отделни семейства на родовете в централното село. Днес населението живее в централното село Игнатица и в колибите Габро̀вница.

В района на Игнатица се намират останки на селище от бронзовата епоха и на тракийско селище от желязната епоха. В местността Кутровица са запазени все още две тракийски надгробни могили, които не са проучени от археолози. В поречието на р. Жръньовица има следи от трако-римско селище, което е пострадало вероятно от нашествията на готите през средата на III в. Основание за това твърдение ни дава една голяма находка от римски сребърни денари с последна емисия от времето на императора Траян Деций (Герасимов, Т., ИАИ, XXVIII, 1965, с. 248). Тези монети бяха намерени случайно в поречието на рекичката Жръньовица и предадени в музея на гр. Враца.

На мястото на централното днешно село Игнатица се изравят останки от богато българско средновековно селище и неговия некропол, който се намира непосредствено на север от селото в местността Са̀лкин гроб. Тук са изровени скелети и сребърни накити, които са характерни за X в. Находките от това средновековно селище датират от IX до края на XIV в. (Николов, Б., Враца. Старо изкуство, С., 1968, 108). Останки от средновековен некропол са изравяни и до сградата на потребителната кооперация в селото и още в двора на Илия П. Ненчев в централното село. Разкрити са християнски погребения с накити от XII — XIV в. От същото това време са и развалините на голямата средновековна крепост Градище, която се намира на югозапад от Игнатица и по всичко изглежда, че е била изградена да охранява средновековния планински път за Средец.

Село Игнатица се среща в османски регистри под името Игнатиче, които датират от средата на XVI в. (ИБИ, т. XIII, с. 135), от 1728 г. (РСт., 1, с. 411), от 1749 г. (Цветкова, Б., Хайдутството в българските земи… С., 1971, с. 284) и в един регистър за населението на селото през 1866 г., в който е отбелязано, че село Игнатица има 69 домакинства и 217 жители — броено е само мъжкото население (НБ КМ, Ор, отд. Вц ф. 29, 594). Старата носия на с. Игнатица е бялодрешковска.

Стари родове в Игна̀тица са: А̀нтовци, Авра̀мовци (Леща̀рете), Аѝнете, Баня̀рете (Андрѐйци), Бѐльовци, Бѐшовци (Бѐнчовци), Ва̀ндовци, Ва̀ньовци, Ву̀товци, Гаврѝловци, Гайда̀рете, Га̀нчовци, Гръ̀ците, Дѐнинци, Дога̀нете, Длъгола̀жовите, Йо̀товци (Цо̀ковци), Круша̀рете, Качама̀чковци, Кръ̀скьовци (от тях са Гьо̀ргьовци и Кьо̀совци), Ко̀лчовци, Леща̀рете, Ло̀нджовци, Мо̀чурците, Мръ̀сньовци, Му̀новци, Мутафчѝйте, Нѐгьовци, Пѐловци, Пѐтковци, Пиро̀нкьовите, Пу̀льовци, Попо̀вци, Ра̀дковци, Рапо̀няците, Рога̀чете, Са̀вовци, Саму̀нкьовци, Сурова̀чковци, Сто̀йновци (Щръ̀ковци), Та̀човци, То̀шовци, Шо̀торовци, Ща̀ковци (Кѝрковите и Ла̀лчовци). Още в началото на XIX в. от с. Игнатица в с. Люти дол се изселват родовете: Андрѐевци, Ба̀нчовци, Га̀нчовци, Мѝшовци, Вѐлковци, Влъ̀ковци, Га̀цовци, Ку̀кладжийте, Кукумѐеците, Мѝнинци, Тѝшовци, То̀шовци и Щръ̀ковци (Иванов, Доно, История на с. Люти дол, Плевен, 1943, с. 51). Причините затова изселване не са ясни. След Освобождението една голяма вълна от изселници напуска с. Игнатица и се заселват в селищата на равнината: в с. Го̀рник, Ба̀ница, До̀бруджа, До̀лни дъбнѝк, Левчѐво, Ередин, Осен, Фурен и др. Причините за това масово изселване са чисто икономически.

Топонимията на с. Игнатица също издава неговата старинност. От 267 имена на местности повече от 11% са запазили своята старинност. Стари по тип и образуване са Вѝновград, Гѐрман, Гла̀мео, Дубра̀вата, Жръ̀ньовица, Кереку̀шка, Кла̀ге, Кутровица и др. От изчезнали вече лични имена са Батѝлец и Бериловец. Името на селото е от личното име Игнат и -_ица_. Дали то е от името на владетел, или от името на стар оброк не е ясно, но тук е налице едно планинско селище с изконно българско население.