Богдан Николов
От Искър до Огоста (61)

61. Згорѝград

Население: 1910 г. — 1025 жители, 1926 г. — 1249, 1934 г. — 1469, 1946 г. — 1537, 1965 г. — 1970, 1975 г. — 2118, 1985 г. — 2022, 1992 г. — 2070.

Намира се на 5 км северозападно от Враца и е разположено сред затворена котловина по двата бряга на р. Лева. Землището му е напълно планинско и има площ от 28 467 дка. Граничи на изток със землищата на планинските села Метко̀вец и Паволче, на юг — със Зверино и Очѝн дол, на запад — с Бистрец и Лютаджик, и на север — с Враца. Открай време жителите на село Згориград са били миньори, такива са и днес. Мините за добиване на медна руда се намират на юг и югозапад от селото и много насгода. Тези мини са разработвани още в най-дълбоката древност В една стара купчина медна шлака бе намерена медна брадва-копач, която не е била употребявана за работа. Тази брадва-копач датира от втората половина на медно — каменната епоха, което ще рече четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Миков, В., ИАИ, XII, 1938, с. 232). В района на селото са намерени и бронзови брадви, датиращи от края на бронзовата епоха (Миков, В., Предисторически… 1933, с. 100) и каменни калъпи за тяхното отливане (Николов, Б., Археология, 1974, кн. 1). В стари галерии на мина Плакалница са намерени стари рударски инструменти от желязо и медни византийски монети с последна емисия от името на император Исак II Ангел, 1185–1195 г. (Мушмов, Н., ИАИ, II, 1924, с. 385). Всички тези находки показват, че в околностите на с. Згориград, като се започне от медно — каменната епоха и се стигне до наши дни, е добивана медна руда. Нещо повече, калъпите за отливане на сечива от арсеников бронз показват, че тук е имало и леярни и не бива да бъде чудно, че ако се направи химичен анализ на намерените в северозападна България оръдия от мед и бронз, ще се види, че произходът на много от тях сочи медните находища около село Згориград.

Засега няма сведения кога точно е основано селото Згориград. Името му липсва и в преведените османски регистри. Изглежда, че жителите му са били зачислявани от турската администрация заедно с жителите на Враца. Според едно местно предание село Згориград е било част от старинния Вратица. Това ще да е най-правдоподобно, тъй като името Згориград е образувано не от згур, а от старинен предлог за „зад“ + горы „планина“ и град — „укрепено място“. С времето гласната в старинния предлог -_за_ „зад“ е асимилирана и е останала само -з. И така, името на село Згориград означава градът зад планината. Колкото и да ни се вижда чудно, стари родове на Враца водят потеклото си от Згориград. Такива са Печеня̀ците от Враца, които са клон от згориградския род Печенѝйте и пр. Жители на с. Згориград се срещат и в архивите на Хаджитошеви от 1811 г. до 1823 г.: „Драгошин продал гора, купени мехуре от Мицо Петров, Найден Козар, Петко Красков, Тоно Петров, Тома Конов, Гено Колов и Живко. Дедо Дино продал шинди…“. Село Згориград е изпратило дар за сватбата на Димитраки Хаджитошев едно шиле в 1812 г. (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, документи: 432, 440 и 489). Стари родове в с. Згориград са: Белма̀рковци, Бѐрчовци, Божковци, Вълчинковци, Дановци, Джокелете, Донинци, Каца̀рците, Кипу̀ите, Кракѝшковци, Лесѝчковци, Лу̀днинци, Ма̀новци, Мѝшовци, Па̀новци, Печенѝйте, Пръ̀нчовци, Ра̀гювци, Саботѝновци, Цѐновци, Чрънма̀рковци и др. Към средата на XIX в. от с. Осѝково идват А̀нтовци, Лѝловци, Лоза̀новци и Стамболѝйте. По същото това време от с. Бов дошли Бѐковци, Бръ̀нзовци, Бо̀вянете, Пѐнчовци и Рева̀лците, от с. Горна Бела Речка идват Ма̀нчовци, от с. Лакатник — Са̀рловци и Чафу̀тете, от с. Церово — Вековци и Соколовци, и от с. Чомаковци — Кадѝйте, които били притеснени от помашката колонизация на тяхното село. Днес по-голямата част от жителите на Згориград се препитават с работа в индустриалните предприятия на Враца, в мините и с малко земеделие в околностите на с. Нефела.

В село Згориград е имало училище още през XVIII в. Един от учителите в края на XVIII в. е бил бащата на Кръстю Стоянов Пишурка, който е преселник от с. Влашко село (Царевец). За старинността на с. Згориград говори и неговата топонимия. Тук са запазени много старобългарски наименования на местности като: Джубелѐц, Дѝрин падѝна, Кла̀буко, Дока̀тски ка̀мик, Лѐва, О̀шли гръб, Пла̀зовете, Плака̀лница, Ра̀жище, Стага̀ и др. Запазени са и много прилагателни по старото сложно склонение като: Варвѝти Камик, Прѐки за̀скок, Ра̀вни плат, Сѝньи подмол, Шаровити връ/х/ и много други. Може да се приеме, че Згориград е основано с днешното си име заедно с град Вратица още преди XIII в.