Богдан Николов
От Искър до Огоста (58)

58. Енѝца

Население: 1872 г. — 117 къщи и 177 венчила, 1910 г. — 1791 жители, 1926 г. — 2303, 1934 г. — 2491, 1946 г. — 2582, 1965 г. — 2046, 1975 г. — 1866, 1992 г. — 1368.

Намира се на 16 км югоизточно от Бяла Слатина и е разположено в малък дол с извори. През селото тече малката рекичка Енишка бара, която се влива като ляв приток в р. Искър между Койнаре и Глава. Землището на Еница има площ от 33 331 дка. Граничи на изток с Койнаре и Глава, — на юг с Чомаковци, на запад — с Враняк и на север — с Търнак. В района му има непроучени праисторически и тракийски селища. Повече от петнадесет тракийски надгробни могили се издигат в землището на Еница. Някои от тях имат имена, получени от собствениците на имотите или от името на местността. С имена са следните: Бекрѝевец (тук са четири могили), Въ̀шкови могили, Гачовска могила, Голата могила, Киркова, Нейкова, Пресѐчена могила, Обро̀ка (на нея е имало оброчен кръст, почитан на Костадиновден), Пѐшина могила, Проклетѝйте, Сола̀рска, Урушка и още няколко без имена. Следи от тракийско селище има около извора Мариновец, където се намира керамика, характерна за желязната епоха. При риголване за лозе в местността Бекриевец бяха разрушени четирите могили. В една от тях е разкрито погребение с трупоизгаряне. От погребалните дарове са запазени голяма глинена урна и други три глинени съдове, които датират от V в.пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 192, обр. 37). Толкова много тракийски могили не ще да са само от селище. Тук вероятно е имало тракийско земевладелско имение и в някои от тези могили са били погребвани членовете на земевладелския дом. През късноримската епоха в района на днешното Еница е имало трако-римско селище. За това свидетелства една плоча с посветителен латински надпис от времето на император Марк Аврелий Север Александър, управлявал империята от 222 до 235 г. (Геров, Б., Инскрипционес латине… С., 1989, № 152).

Село Еница е основано още през българското средновековие. Името му е от личното име Еньо с -_ица_ и може би има нещо вярно в легендата, която се разправя, че е имало оброк на празник Еньовден. Но селото е придобило това си име още през средновековието. Турците са го заварили с днешното му име в края на XIV в. Това се вижда и от един османски документ с дата 1430 г., където то е записано като ленно владение с името Аниче (РСт., 1, с. 406). В османски документ от средата на XV в. е записано дословно: „Някои от раите на село Косталево живеят постоянно в село Еница“ (ИБИ, т. XIII, с. 265). Изглежда, че при инвазията на турците село Еница е пострадало много и населението му е доста намаляло. Това означава намаляване на данъкоплатците и ето защо турската администрация е предприела първите най-ранни преселвания на българската народност, която датира от първата половина на XV в. (Гандев, X., Българската народност през XV век. — С., 1972, с. 108). В османски регистър за войнуци с дата 1548 г. в графата на село Долно Иставриче е записано така: „Стойко, син на пришелец, вместо Стоян, починал от село Яниче; Димитри, син на Богдан от село Яниче; Радослав, син на Драгне — вместо Драгошин, който е избягал и не е на лице от село Яниче“ (ИБИ, т. XX, с. 94 и 98). Спомен от войнаганския институт и от войнаганите на село Еница е името на местността Войнежец, която е близо до селото и тук има основи на стари постройки. По старо предание е била квартал на войнаганите(???).

През вековете на робството село Еница се е местило на няколко места. Едно от тях е при Дренова туфа, а друго — в местността Манастирище. И на двете места има основи от стари църкви или параклиси. Село Еница се споменава и в кондиката на Етрополския манастир от 1648 г. (Мутафчиев, П., Сб, БАН, 1931, с. 22).

В края на XVIII в. село Еница е опожарено от кърджалийски банди. Жителите му се разбягали и част от тях потърсили убежище във Влашко. Това са едни от старите родове на селото Влаевци, Литовци, Мавровци и др. Турската власт не закъсняла на мястото на избягалите еничени да засели помаци от Ловчанско и Тетевенско, които след Освобождението постепенно се изселили в Анадола. През 1865 г. между Еница и Враняк е образувано селище от черкезки колонисти, но и те в късната есен на 1877 г. се изселили в Анадола. И днес това временно селище се нарича „Черкезкото“. Но животът в село Еница не е прекъсвал за дълги периоди от време, защото сред имената на местностите в района на селото са се запазили и доста старинни имена като Бекрѝевец, Войнѐжец, Жѝлковец, Лу̀ндовец, Марѝновец, Пѝпра, Кременѝш, Ромодо̀л и др.

Стари родове в Енѝца са: Вѐлювци, Вла̀евци, Влъ̀ковци, Га̀нчови, Дѐковци, Игна̀товци, Ѝнковци, Ко̀човци, Ла̀ловци, Лѝтовци, Ма̀вровци, Мѝловци, Нѝтовци, Кра̀пчовци, Ку̀нчовци, Срѐдковци и Цо̀нинци.

Към средата на XIX в. в Енѝца са придошли следните родове: от Пра̀вец — Га̀човци, Ма̀ньовци и Ра̀човци, от Ботевград — Мана̀вете, от с. Тлачене — Па̀новци, от Койнаре — Бѐнчовци и Па̀човци. След това дошли Ко̀цовци от с. Сохаче, Васѝловци, Драголѝновци и Панталѐевци от с. Струпен, Нѐшовци от село Буковец, Глоговци от с. Радовене и др. И така година след година населението се увеличавало и през 1872 г. село Еница има 117 къщи, в които живеят 177 венчила (т.е. семейства). През същата година в Старата църква-плетарка „Св. Атанас“, която е строена в 1835 г., е служил свещеникът Иван Николов, а в училището Панчо Павлов е обучавал 38 момчета в две отделения по взаимоучителната светска система и методика (Летоструй, Виена, 1873 г., с. 58). Първото училище в село Еница е било също плетарка, построена в 1835 г. в двора на Старата църква Св. Атанас. Първият учител е бил Ганчо поп Николов. През 1871 г. се построява Старото училище от кирпичени тухли и е било покрито с керемиди. В 1944 г. е завършена Новата църква „Свети Атанас“.