Богдан Николов
От Искър до Огоста (57)

57. Елисѐйна

Население: 1910 г. — 574 жители, 1926 г. — 694, 1934 г. — 556, 1946 г. — 579, 1965 г. — 968, 1975 г. — 764, 1985 г. — 496, 1992 г. — 490.

Намира се на 30 км южно от Враца и е разположено на слънчев склон по левия бряг на р. Искър. Има железопътна гара и шосейна връзка с Мездра и София. Срещу гара Елисейна се намира медодобивен завод, който претопява медната руда от мина Плакалница. Землището на Елисейна заема площ от 7676 дка и граничи на изток със Зверино и Зли дол, на юг — с Еленов дол и с. Габровница, на запад — с Оплетня, и на север — с Очин дол.

На скалистата височина Градище са останките на укрепено праисторическо селище, което е съществувало през медно — каменната епоха. По-късно тук е построена късноримска крепост, която е била използвана и от българите през средновековието. Намерени са много антични предмети и една находка от бронзови и късноантични монети, от които 116 са колониални. Те са сечени в Анхиало, Адрианопол, Августа Траяна, Калатис, Виминациум, Марцианопол, Никополис ад Иструм, Никодимия, Одесос и Сердика. Имат образите на императорите Максимин I, Каракала, Север Александър, Септимий Север, Гета, Елегабал и Макрин. Всичките са управлявали през третия век (Филов, Б., ИБАД, т. I, 1910 г., с. 223). Циркулацията на тези колониални монети, обхващаща почти всички провинциални градове с муниципалитет на Балканския полуостров, които са имали право да секът монети, показва също и връзките на крепостта Елисейско градище.

Елисейна е старо селище, образувано още по времето на българското средновековие. Името му е от параклис или оброк, посветен на Св. Елисей — име на библейски пророк. Това е станало също през средновековието, защото турските поробители са заварили в края на XIV в. селото с името си Елисейна. Записано е като тимар (ленно владение) в османски документ от средата на XV в. (ИБИ, т. XIII, с. 249). Поради чумните епидемии и други бедствия селото се е местило по време на робството в местностите Детковица и Гръстелниците (Динев, Л., Селищната област по Искърския пролом. — С., 1943, с. 113).

Стари родове в Елисѐйна са: Ба̀мбалците, Бега̀лците, Ву̀товци, Въ̀лковци, Гѐрговци, Да̀цовци, Мѝкьовци, Мѝловци, Младѐновци, Момчѝловци, Мо̀новци, Мо̀чурците, Недѐлкьовци, Пу̀цовци, Светка̀чете, Семьо̀новци, Стоя̀нчовци, То̀товци, То̀шовци, Цѐндовци, Цуцовци, Шарковци и Шестаците. Тези родове не помнят да им е предадено от прадедите, че са дошли от други селища. В Елисейна има малко преселници от други места. Така в първата половина на XIX в. от с. Голямо Пещене дошли Пещенете, от с. Батулия — Батулинците, а от с. Ябланица — Ябукарците. Поради липса на обработваема земя и поминък в края на XIX в. от с. Елисейна се изселват десетки семейства, които се установяват в с. Бистрец, Враца, Пудрия, Чирен и на други места. Навсякъде те носят селищното си име като родово — Елисейците. След 1950 г. около железопътната гара Елисейна се основава нов квартал на селото, което е на 3 км източно от старото село. Основателите на този нов квартал са изселници от селата Еленов дол, Елисейна, Зли дол, Очин дол и други места. Основен поминък на тези нови заселници е работата в медодобивния комбинат, обогатителния филиал към него и мина Плакалница.

Животът в Елисейна не е прекъсвал за дълги периоди от време през вековете на робството. Това показват и имената на местности, сред които има и много старинни като: Ку̀манец, Су̀сман, Шума̀н, Гръ̀беш, За̀градня, Запектьа̀, Кла̀ге, Колнѝк, Крещта̀, Ложенѝца, Ло̀жище, Одана̀т, Осла̀ре, О̀струг, Рудина̀та, Стага, Стагѝте, То̀чище и др. Тук е налице старо българско население.