Богдан Николов
От Искър до Огоста (48)

48. Добралѐво

Население: 1872 г. — 112 двора и 213 венчила (Летоструй), 1900 г. — 1315 жители, 1926 г. — 2108, 1934 г. — 2385, 1946 г. — 2490, 1956 г. — 2258, 1965 г. — 2035, 1975 г. — 1795, 1992 г. — 1300.

Намира се на 35 км южно от Орехово. Разположено е в малка долина по двата бряга на Го̀рната ба̀ра и До̀лната ба̀ра, които се втичат в горното течение на р. Бръзѝца. Тази река, която е ляв приток на р. Скът в другите селища се нарича Бръзина̀ ба̀ра, Бръ̀зина, Бъ̀рзина. Землището на с. Добралево заема площ от 21 429 дка. Граничи на изток с Търнава и Соколаре, на юг — с Борован, на югоизток — с Малорът и Рогозен, на запад — със Сираково, и на север — с Алтимер. Селото е заварено с днешното си име от турските нашественици в края на XIV в. Среща се в османските регистри от 1564 г. като селище на доганджии — соколари (проф. Бистра Цветкова — устни сведения, документът ще излезе в печатен сборник). В два други османски документи, които са вече публикувани, пише така: „…каза Рахово: село Добралево — 23 домакинства в 1620 г.“ (ТИБИ, т. VII, С., 1986, с. 265). Вторият османски документ е от 1632 г. И в него пише: „…каза Рахово: село Добралево — 23 домакинства…“ (цитираният извор, с. 348). Районът на с. Добралево е обитаван от човешки общества още в най-дълбока древност. Останки на праисторическо селище от бронзовата епоха се намират по левия бряг на Долната бара в северната част на днешното село. През желязната епоха или в първото хилядолетие пр.Р.Хр., около извора Кръ̀ньовец и Кръньова млака е имало голямо тракийско селище, което е продължило съществуването си и през късноримската епоха. Тук беше открита една засводена грънчарска пещ, пълна с изпечени глинени съдове, работени в края на IV в. В местността Уловица също е имало тракийско селище от късножелязната епоха. В този район има издигнати няколко тракийски надгробни могили. При разкопаването на една от тези могили е разкрито погребение на тракийски воин и неговото въоръжение. То се състои от един двуостър железен меч с дължина 102 см, железни върхове за копия и други предмети (Попов, Р., ГНМ, 1921, с. 177). Предметите, разкрити в тази могила, датират погребението на тракийския воин от края на II в.пр.Р.Хр. За някакво голямо и страшно събитие, станало в този край, ни подсказва и една случайна находка на съкровище от сребърни тасоски тетрадрахми, намерени в двора на Денинци (Герасимов, Т., ИАИ, XXV, 1963, с. 258).

Днешното село Добралево е разположено върху останките и некропола на едно средновековно българско селище. При копане в дворовете по различни поводи се изравя средновековна керамика, разкриват се скелети от християнски погребения. Килийното училище в селото е открито за първи път в 1848 г. (Илчев,И., 1926, с. 12). Първият учител е бил поп Игнат Иванов Вълков. През 1872 г. в добралевското училище се обучавали 20 момчета в две отделения от учителя Георги Ганев (Летоструй, Виена, 1873, с. 60 и 61). През 1876 г. само за няколко месеца в добралевското училище е учителствал Спас Соколов от гр. Тулча, който сетне става взводен командир в Ботевата чета. След разгрома на четата е заточен на остров Родос. Впрочем кога точно Спас Соколов е учителствал в селата Букьовци, Враняк и Добралево не може с точност да се установи (вж. Априлско въстание. Сборник турски документи, т. III, С., 1956, с. 281). Сегашната църква на село Добралево е построена през 1882 г. от майстор Никола Кавгаджийски от село Ботево и е изписана от зограф Велко, роден в Прилепско, Македония, но преселен в гр. Орехово. Негов син е ореховският часовникар Софри Венов. Преди построяването на тази църква в Добралево имало друга, плетарка. Тя се е намирала в двора на поп Игнат Иванов Вълов и стария дом на рода Белмустакови, от който род е и свещеникът Игнат Иванов Вълов.

Стари родове в Добра̀лево са: Барѝйците, Ва̀чковци, Вѝкьовци, Вла̀йчовци, Влъ̀чковци, Га̀рвановци, от този род са Йо̀ловци, Пищо̀вете и Тусу̀нете, после следват Гера̀ците, Гѐровци, Гѐшовци, Гъса̀ците, Да̀ковци, Дѐнинци (те са едно с Келѐжете и Тата̀рете), Дѐнчовци, Елѐнкинци, Жо̀евци, Илѝевци, Кара̀батаците, Ка̀менчовци, Ѝнковци (Съботѝнете), Кенда̀ците, Кривошѝйте, Куткудѐците, Къ̀новци, Къ̀ржовци, Ла̀лковци, Лѝловци. Лѝшковци (Кѝровци), Ма̀новци, Ма̀рковци, Миша̀йковци, Пазѝйте, Па̀сковци, Петра̀нчовци, Писуга̀нете (у тях е доведен храненик Петър Мунда̀са от с. Липница и от него са Мундаците, а също и Писуга̀нете е осиновено дете от село Габровница, от него са и Цветковци), следват още стари родове — това са Пръва̀нчовци, Ро̀манчовци, Ру̀човци, Ско̀рчовци, Съ̀ловци, Терзѝйте, Цѐнковци, Цуцу̀ловци, Шава̀рете, Щръ̀бовци (Клѝмовци), Я̀ньовци и Я̀човци.

През лятото на 1829 г., когато руските войски под командването на ген. Хайсмар настъпвали от Орехово към Враца, при с. Добралево станал един малък инцидент. Привечер, когато руските войници се разположили на бивак край с. Алтимер, един добралевченин на кон, целият окървавен, дотичал при тях и им казал, че турска кавалерия граби и убива българите в село Добралево. Командуващият тази част на войската ген. Граббе веднага издал заповед на драгуните да завземат село Добралево и да прогонят турците. Начаса драгуните възседнали конете и изпълнили заповедта без да дадат нито една жертва (по Йоцов, Д., Културно-политическа история на Вратца, т. I, С., 1937, с. 118). Така Добралево е било освободено и добралевчени броени дни ликували и се радвали на свободата. Но след подписването на Одринския мир (2.IХ.1829 г.) русите се оттеглили зад Дунава. Заедно с тях около 130 000 българи, които подпомагали руската армия, се изселили в Бесарабия и Молдова. За да не изпитат гнева на турците от село Добралево заминали с руския обоз за Молдова и следните родове: Дѐнинци, Дѐнчовци, Га̀рванците, Жоевци, Лишковци, Писуганете и Шаварете. Но като поживели в тази пуста страна няколко години те се върнали обратно по бащините си огнища. Заедно с Добралевчени се завърнали и Борованчени. Едно семейство от борованския род Влашкозѐмците се заселило в Добралево, където са известни с името Влъ̀човци. От Кнежа също заминали с руската армия десетина семейства за Молдова. На връщане някои от тях се установили в Добралево, където имало повече свободна земя за земеделие. Тези кнежки семейства, които оставали в Добралево се размножили и днес са родовете: Поповци (Белмустаковци) — те са от кнежкия род Ниновци (Панчовци), освен тях още и Лалушевци и Вѐлковци (Ца̀нковци), Калѐевци, Котла̀рете и Пѐшковци/. От село Бресте, от рода Кьосовци, за да се спасят от кърджалиите в края на XVIII в. двама братя със семействата си избягали във Влашко. След време те се завърнали и единият от тях Никола се заселил в Кнежа. Те и досега се наричат Кьосовци, а другият брат се установил в Добралево и от него са Дѝлинци (Кѝновци). Около средата на XIX в. в Добралево са придошли и заселили родовете: Кукувѝците и Пѐновци от с. Голямо Пещене — те са от големопещенския род Кѐлежете. След тях дошли Ма̀ндинци от с. Мраморен, Ба̀льовци (Паздѐрете) и Каза̀ците (Масла̀рете) от с. Вировско. Поп Иван и брат му Петър са от с. Тишевица, а родът Уру̀ците са преселници от с. Буковец. Съществува една пейоративна местна поговорка: „Уру̀ците с дудуците, Карабата̀ците с криваците пребиха Мунда̀ците“. Уруците са най-надарените музиканти в село Добралево и най-изкустно играят хоро.

Към 1872 г. Добралево има 112 къщи и 213 семейства (Летоструй, Виена, 1873, с. 58). След Освобождението тук се заселили родовете Аса̀нете, Ла̀ловци, Лѝлковци, Свина̀рете, То̀новци и Ца̀линци, които идват от различни старопланински села. Ра̀лчовци, наричани по-рано Ра̀мчовци идват от с. Осиково. Добралевчени казват, че техният български произход е доста съмнителен. Прадядо им, който след Освобождението ги е довел, се казвал Рамчо, скъсено лично име на Рамаданчо. Няколко семейства, наричани Катъ̀рете, се преселили в Добралево от селата Рупци и Радомирци, Луковитско, а Цеко Колев Катъ̀ра е пришелец от с. Вировско. Катъ̀рете имат смесен етнически състав. В началото на XX в. от Тетевенско дошли Джу̀новци, а от Панагюрско — Панагюрете. Прави впечатление, че топонимията на с. Добралево е много стара и това показва, че животът в селото не е прекъсвал за дълги периоди от време.