Богдан Николов
От Искър до Огоста (47)

47. Джурѝлово (от 1950 г. — Нивя̀нин)

Население: 1910 г. — 1685 жители, 1926 г. — 2265, 1934 г. — 2400, 1946 г. — 2489, 1965 г. — 1711, 1975 г. — 1243, 1992 г. — 817.

Намира се на 15 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено по двата бряга на р. Скът на равно място. Землището му има площ от 31 063 дка. Граничи на изток със Соколаре и Комарево, на юг — с Буковец, на запад и север — с Борован. Към землището на Джурилово е част от землището на татарското селище Соват, което е същесвтувало тук от 1865 до 1877 г. Все пак землището на татарското село Соват е било район на изчезнало българско средновековно селище с неизвестно име. Името на Джурилово е образувано от личното Джурил и наставката за селищно име -_ово_, а Джурил е от Джуро и -_ил_, както Борил, Вергил и пр. Личното име Джуро пък е от Гюро с преход на г в дж, а Гюро е видоизменено от Георги. Селото беше преименувано с Указ № 3, обнародван на 11.I.1950 г., на Нивянин. Това е поетичният псевдоним на партизанина Иван Недков от същото село.

Джурилово е старобългарско средновековно селище, заварено от турците в края на XIV в. със същото име. Античното и средновековно селище се е намирало в местността Селището около извора Домуславец и Манастирчето. В Селището се намира късноантична и средновековна керамика. Изравят се и християнски погребения.

През XVIII в. в Джурилово били настанени помашки колонисти от Ловешко, но те при Освобождението се изселили в Анадола. Кога за първи път е открито училище в Джурилово все още не може да се каже с точност, но това вероятно е станало около средата на XIX в. Даскал Цеко Недков Кьопавия е роден в с. Джурилово през 1830 г. Същият в 1859 г. е бил учител в с. Буковец, а преди това е учителствал в родното си село. След учителстването в с. Буковец Цеко Недков отново е учител в Джурилово през 1860 до 1863 г. (Държавен архив Враца, Фонд 1-к, опис 604). А даскал Цеко Недков се е учил в родното си село при друг неизвестен още даскал. Най-старите и най-големите родове в с. Джурилово, които не знаят да са дошли от другаде са Въ̀лковци, Илѝйчовци и Кѝрковци. Палашете, Герчовци и Лаковци са дошли от с. Долна Кремена. След Освобождението тук идват и се заселват от разни места десетки семейства, а част от земята на татаро-черкезкото селище Соват е раздадена на опълченци и поборници. Турлаците са пришелци от с. Оходен, Шумненѐте — от с. Шумнене, Тетевенско, Осѝковченете — от с. Осиковица, Ботевградско, Цаконченете — от с. Цаконица, Лютоброжденете от с. Люти брод, Недьовци — от с. Буново, Пирдопско — те са наследници на опълченеца Недьо Христов, а Ребърковченете са наследници на опълченеца от Първа дружина Вуто Велков (Велчев). Те били оземлени тук и останали завинаги в Джурилово. През 1920 г. в с. Джурилово се заселили десетина семейства от Босилеградско и Кюстендилско.