Богдан Николов
От Искър до Огоста (44)

44. Гостѝля

Население: 1910 г. — 1177 жители, 1926 г. — 1326, 1934 г. — 1403, 1946 г. — 1442, 1970 г. — 714, 1992 г. — 508.

Намира се на 30 км югоизточно от Орехово и е разположено в равна лъка по левия бряг на р. Гостѝля, която е ляв приток на р. Искър. Землището му е малко и заема площ от 17 000 дка. Граничи на изток със Ставерци, на юг — с Долни Луковит, и на запад и север — с Кнежа. Гостѝля е старобългарско селище и е основано още през времето на Първото българско царство. Още преди края на XIV в. се е наричало Гостѝля. Името си е получило от личното име на човек, който се е казвал Гостил. Това лично име е образувано от Госто и -_ил_, както Борил, Вергил и пр. А Госто е съкратено от личното име Гостолюб човек, който обича гости (Заимов, И., Български именник, С., 1988, с. 68). Днешното село Гостиля е новозаселено през 1890 г. от преселници банатски българи. Заселено е върху развалините на средновековното село Гостиля. В дворовете на гостилчени постоянно се изравят средновековни християнски погребения и при тях се намират бронзови накити, гривни и пръстени (Аспарухов, М., Средновековни пръстени от историческия музей в Плевен. Изв. на музеите в СЗ България, т. 15, 1989, с. 24). Средновековното село Гостиля е заварено с това си име от османските завоеватели в края на XIV в. Селото е записано в османските архиви до 1632 г.: „Каза Рахото: село Гостьо — 5 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, С., с. 266). Жителите му го напуснали навярно поради участие в бунта против султанската власт в Бялослатинско в 1766 г. Така селото запустяло, а землището му било наречено „Малкия соват Гостиля“ и „Големия соват Гостиля“. През април 1877 г. братя Мръвкови и Заимови от гр. Плевен подписали договор за купуване на „Малкия соват в Гостиля…“ (Грънчаров, М., Търговията с добитък и суватчийството в Плевенския край през 50–70-те години на XIX в. Изв. музеите в СЗ България, т. 10, С., 1985, с. 127).

По-голямата част от основателите на днешното село Гостиля са банатски българи от Бешенов, Иваново и др. селища на Банат. Първите банатски родове са: Бакаѝкови, Барто̀лови, Бобо̀йчеви, Бо̀чеви, Вирѝзови, Га̀шпарови, Калапѝшови, Калнъ̀кови, Ку̀кови, Леба̀нови, Микло̀шете, Мравѝеви, Пѐеви, Топчѝеви, Чука̀нови и др. През различни времена в края на XIX и началото на XX в. в Гостиля се заселили семейства от селата на Врачанско. Те са: Дѝмови от с. Габаре, Драша̀нете от с. Драшан, Бешовѝченете от с. Долна Бешовица и Цинца̀рете от Македония.

Училището в Гостиля е открито в 1893 г. само с първо отделение от учителя Георги Спасов от гр. Свищов. На другата учебна година се открива и второ отделение и учители са били врачаните Атанас Димитров и младият скулптор Андрей Николов (Държавен архив Враца, Фонд 1 — к, опис 1, арх.един. 600, лист 7). Църквата „Сърдце Исусово“ в с. Гостиля е построена на обществени начала през 1892 г. Преселените от Банат гостилчени изповядват католическата вяра, а придошлите от Врачанските села са източно православни, но това не е правило впечатление никому в селото.