Богдан Николов
От Искър до Огоста (43)

43. Го̀рно Пѐщене

Население: 1910 г. — 1100 жители, 1926 г. — 1499, 1934 г. — 1697, 1946 г. — 1835, 1965 г. — 1203, 1975 г. — 950, 1985 г. — 712, 1992 г. — 549.

Намира се на 16 км североизточно от Враца и е разположено в равна лъка по левия бряг на р. Скът. Землището му заема площ от 25 960 дка. Граничи на изток с Тишевица, на юг — с Веслец, на запад — с Мраморен, и на север — с Големо Пещене. Около Копана могила се намират останки от антично селище. Горно Пещене е образувано върху част от землището на обезлюденото село Слатина след XVI в. Казаното землище е било заето от два турски чифлика — Еминова и Есирския. В началото на XVII в. дошли няколко семейства от с. Голямо Пещене, които работели като ратаи в чифлиците. С времето те се установили тук завинаги и в местността Селището основали ново село, което нарекли Горно Пещене. В края на XVIII в. селото в местността Селището е опожарено от кърджалийски банди и жителите му се установили на сегашното място. Старите родове, дошли тук в началото на XVII в., са: Бету̀евци, До̀новци, Дра̀ковци, Жу̀лковци, Йо̀товци, Кирѝците, Клѐчковци, Ко̀новци, На̀човци, Нѐчовци, Мо̀ндовци, Струга̀рете (Дрънда̀рете, Мустакѐрете, Па̀нковци и Шамлѝйте), Съ̀лковци, Цепенѝжовци, Чардаклѝйте и Шунда̀ковци. Към средата на XIX в. тук придошли от разни места следните семейства: Ева̀новци от Новачене, Мѝлковци от Челопек, Бошна̀ците от Враца, Пръва̀новци от Скравена, Осѝковченете от с. Осѝково, Очиндо̀лете от с. Очѝн дол, Цвѐтковци от Камено поле — те са от каменополския род Тутовци. Поради пренаселеност и нужда от повече работна земя в края на XIX в. от Горно Пещене се изселили в равнината десетина семейства: от Нѐчовци в Кнежъ, наричани там Буба̀рете, и от същия род — в с. Остров, от рода Йотовци едно семейство се установило в Комарево, от Драковци — в Малорът, от Мондовци — в с. Алтимер, където са се развъдили доста и носят имената Бо̀белете, Комбаля̀ците и Съ̀тровците, а от Струга̀рете се изселили в с. Га̀лово.