Богдан Николов
От Искър до Огоста (42)

42. Го̀рник

Население: 1872 г. — 41 къщи и 85 венчила (Летоструй, Виена, 1873, с. 58), 1880 г. — 767 жители, 1900 г. — 870, 1910 г. — 1073, 1926 г. — 1554, 1934 г. — 1671, 1946 г. — 1854, 1970 г. — 1555, 1992 г. — 1514.

Село Горник се намира на 35 км югоизточно от Бяла Слатина и е разположено по дължина от изток към запад по склоновете на голям дол по течението на Барата, който пресича пряко левия долинен склон на р Искър. Надморската височина на района е средно 180 м.

Село Горник преди Освобождението от турско робство е било административно, църковно и в училищно отношение към каза Орехово. През 1880–1882 г. селото е било включено към околия Камено поле. От 1882 г. до 1952 г. селото е било административно към околия Бяла Слатина и от 1952 г. е преминало към околия Луковит, Плевенски окръг и община Червен бряг.

Землището на село Горник е средно по големина и се простира на площ от 24 600 дка. Теренът е повече хълмист и неравен. Съседни селища са на изток Червен бряг, на югоизток — с. Реселец, на юг — с. Бресте, на югозапад — с. Габаре, на запад са селата Сохаче и Лепица и на север е село Чомаковци.

В землището на с. Горник има няколко неизследвани праисторически, тракийски, късноримски и средновековни селища и укрепления. Най-много останки от такива селища има в местностите Горго̀с, Ка̀лни за̀тул, Ма̀ковец, Латѝнски кладенец, Латински гробища и Манастира. В местността Латински гробища е намерена в края на XIX в. една надгробна плоча с латински надпис (Филов, Б., ИАД, III, 1912, с. 9; Димитров, Д. П., 1942, същия надпис е публикуван с грешки и в CIL, т. III, 6137). Надписът показва, че през късноримската епоха тук е имало трако-римско селище или канаба на съседния римски град при Чомаковци, на който античното име все още не е установено.

В района на с. Горник има пет-шестина тракийски надгробни могили. Те са издигнати над гробовете на членовете на тракийска земевладелска аристокрация. На тях по право се полагали могили след смъртта. По всичко изглежда, че в предримския период в землището на днешното село Горник е имало родово земевладелско имение. Неговите собственици са живели тук и от тях са останали могилите.

Средновековната епоха на с. Горник е невероятно слабо проучена. Не са известни от кое българско царство са зидовете в местността Манастира и остатъците от укрепление в Градището, а също дали е имало тракийско светилище в местността Буков дол, както се твърди. Досега не са преведени всички османски документи, които се съхраняват в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ — Ориенталски отдел. Преведени са само една малка част от тях, където има сведения за съседното село Реселец, за Бресте и Чомаковци, което до началото на XV в. се е наричало Драс брод (Голям брод). Но все още има надежда да се открият писмени извори и за село Горник. В това не бива да има никакво съмнение, щото Горник е старо селище и е образувано много преди края на XIV век, когато турци са завладели страната ни. Самото име Горник е старинно и завършва с окончание -_ик_, както Брезник, Дубровник, Перник и пр.

По всичко изглежда, че жителите на с. Горник са участвали в бунта против султанската власт в Бялослатинско през 1766 г. За да не бъдат жестоко наказани, участниците в бунта се разбягали и на тяхно място турската администрация настанила българомохамедани (помаци или изменници на вярата и българщината), които не пуснали корен в Горник и към средата на XIX в. се изселили. Помаците не са оставили никаква следа в Горник. Село Горник е родно място на двама българи опълченци в Освободителната война 1877/1878 г.г.

През 1872 г. свещеник в с. Горник е бил Христо Нейков, а в същата година учителят Вълчо Иванов е обучавал 38 момчета в три отделения, получавал е годишна плата 1200 гроша и училището е било абонирано за вестниците „Слава“ и „Училище“ (Летоструй, Виена, 1873, с. 60 и 61). За сега няма точна година откога датира първото училище в Горник, но щом като в 1872 г. тук се обучавали 38 ученици в три отделения и щом като Петър Монсолов — учител в с. Манастирище, се е учил в това училище, то неговата начална дата би трябвало да бъде някъде около средата на XIX в.

Стари родове в с. Горник са: Беля̀ковци, Бѝнчовци, Вѐтровци, Вретѐнковци, Вълча̀нковци, Да̀нчовци, Дудулѐнковци, Илѝевци, Йо̀ловци, Ма̀нчовци, Мила̀ковци, Мѝтковци, Митля̀ците, На̀новци, Недѐлковци, Нѐшковци (Масла̀рете), Па̀новци, Пѐловци и Цѐковци. Още в началото на XIX в. в село Горник заприиждали преселници от разни места. Те са следните: Кузовци от с. Брусен, Мо̀нсоловци от с. Върбица (от този род е Петър Монсолов, който в 1877 г. е учителствал в с. Бързина, а предната година — в с. Манастирище), Гюрмѐзовци (Цѐнковци) и Мѝлчовци от с. Габаре, Дѝковци от с. Дѐвенци, Драга̀новци, Мѝтовци и Цѐновци от с. Игнатица, Ву̀товци, Кѝрковци, Ку̀змановци, Йо̀товци (Ко̀мбозете), Мѝновци, Пъ̀рчовци, Стипцовци и Шопете от с. Люти брод, Кюмбарете от с. Люти дол, Гору̀нците, Кѝновци, Дойчѝновци, Ла̀ловци, Ла̀товци, Панталѐевци, Пѐчовци (Шинда̀рете) и То̀шевци от с. Липница, Ботевградско, Кова̀чете от с. Караш, Каца̀рете и Риста̀ковци от с. Лик, Ва̀товци от с. Зимевица, Вѐлинци от Кнежъ, Тодор и Марко Осеновеца от с. О̀сенов лаг, Нико̀ловци и Ко̀новци от с. Ребърково, Нѐшовци от с. Струпец, Дѝновци от с. Голем извор, Въ̀лчовци от с. Камено поле, Хѝновци от Червен бряг и Къ̀рджаловци (Даскаловци) от Беломорието.

Село Горник е дало също и много изселници, които от средата на XIX в. напускали родното си огнище. Така от тук се изселват пет — шест семейства в с. Бързина, Ореховско, които днес образуват цяла махала, наричана Горничанската. Други изселници има в Кнежъ̀ — родът Го̀рнишки, в с. Главъ̀ — Горнича̀нете, и няколко семейства — в Добруджа в началото на XX в.

По диалект село Горник принадлежи към Бялослатинско-Плевенския, наричан Западно мизийски говор. Този диалект е отразен и на топонимията, която е създадена тук през вековете. Имената на местностите — 177 на брой, са старинни по образуване: Дерѝ вол, О̀блега, Обрещтъ̀, О̀гладен, О̀струг, Око̀лчества ливада, Стубеля, Угълник и пр. са като бисери за българското езикознание. Те показват не само че селото е образувано много време преди края на XIV в., но и това, че тук живота не е прекъсвал никога за по-дълги периоди от време.