Богдан Николов
От Искър до Огоста (4)

4. Ба̀урене

Население: 1910 г. — 631 жители, 1926 г. — 845, 1934 г. — 1050, 1946 г. — 1199, 1965 г. — 1113, 1975 г. — 945, 1985 г. — 858, 1992 г. — 610.

Намира се на 30 км северно от Враца и е разположено от двете страни на стръмен дол. Селото е събран тип, но е съставено от три махали: Горельовата, Грънчарницата и Полянската. Последната е основана в 1900 г. от семейства на първите две. Землището му има площ от 18 428 дка. Граничи на изток с Галатин, на юг — с Ракьово, на запад — с Добруша, и на север — с Градешница. На височината Грънчарницата са разкрити останки от селище, което е съществувало в началото на медно — каменната епоха и принадлежи на културата „Градешница“. Намерени са подове от жилища с домашен инвентар от три строителни хоризонта. Събрани са оръдия на труда от кремък и камък, глинени съдове и идолна пластика (Николов, Б., МПК, 1974, кн. 1, с. 3–10). През античната епоха е съществувало трако-римско селище над падината Фудич. Тук са разкрити останки от жилища, много керамика и римски монети. Във връзка с това антично селище и поради някои събития в района на Баурене са заровени монетни съкровища. Намерена е колективна находка от сребърни тетрадрахми на Първа Македонска област (Герасимов, Т., 1966). Друга монетна находка от сребърни римски републикански монети е открита случайно в района на селото (Герасимов, Т., 1967). При изкопни работи на подравняване площада сред селото бяха разкрити останки на раннобългарско селище и неговият некропол. Намерената в гробовете керамика датира тези погребения и селището от времето на Първото и Второто българско царство — IX — XIV векове и няма съмнение, че се касае за средновековно селище, предвестник на сегашното Баурене.

Село Ба̀урене с днешното си име се среща в османски документи от 1607 и 1666 г., където е записано Бахуряне и Бахуряни (РСт, 1, с. 370). По всичко изглежда, че селото е получило жителското си име преди края на XIV в. Според едно местно предание турците някога опожарили селото и част от жителите му се спасили във Влашко. В наши дни близо до гр. Крайова в Румъния има едно село с име Баурѐни.

Стари родове в Ба̀урене са: Абдало̀вци (Чъку̀рците), Авра̀мците, Ба̀новци (Ма̀ркинци), Бѝньовци (Гѐндовци), Бечѝновци, Васѝловци (Ру̀синовци), Вѐлчовци (Ба̀ковци и Пѐнкинци), Га̀джовци, Гора̀новци, Гѐковци, Гѐрчовци (Войнѝците), Дѐковци, Джѝковци, Дѝнковци, Йо̀нчовци, Кра̀йовци, Ласта̀рковци (Бо̀бенковци, Кожуа̀рците и На̀йденовци), Лева̀ците, Лоза̀новци, Лука̀нчовци, Мачуга̀нете, Мѐдовци, Мижо̀рците, Милѐновци, Мѝндинци, Нач̀ковци (Пуцѝйте), Па̀ковци, Пѐловци (Къ̀човци), Пъда̀рците, Ра̀гювци, Ра̀мчовци, Пръ̀длювци, Ту̀даровци, Цѐнковци, Цѝкърчовци (Гъзя̀новци, Гу̀ровци и Димитрѐшковци), Учку̀рците, Черните и Чрънките. От селото има малко изселници, главно през първата половина на XIX в. Тогава от рода Цѝкърчовци се изселили в с. Горна Гноеница и там се наричат Баурѐнците, от Мачуга̀нете се изселили в Ередин — наречени също Баурѐнците, а родът Мо̀лците се преселва изцяло в Галатин и Лесура и там запазва старото си родово име. Родът Въловци се изселва в същото време в с. Лиляче. Има и пришелци. Така през втората половина на XIX в. в с. Ба̀урене се заселват: Ма̀новци от с. У̀рвене, Ло̀нтовци от с. Ра̀кьово сѐло, Дамя̀нинци от с. Пудрѝа, Костѐнците от с. Костенци, Крапча̀нете от с. Крапец и Стублѐнете от с. Сту̀бел. Пришелците не са оказали влияние върху говора, местните обичаи и народната носия, която до края на XIX в. е била белодрешковска. Говорът на Баурене спада към Врачанския с характерните особености на членната форма за мъжки род 3 л.ед.ч., което добре личи и в топонимията. Изговаря се: Брего, Брестако, Гръбельо, Кленьо, Церако и др. В един документ от 1822 г. е записано: „От Бахурене Николо Цайнов пазари медо по 24 пари. Ще зима пари за задовок (докорване, б.а.) на Враца теслим сос негова кирия и зе пари 100 гроша и 10 пари“ (Архив Хаджитошеви, т. I, с. 509). Баурене е едно от малкото села в България, където през 1941 г. селяните образували кооперативно земеделско стопанство. Тогава комунисти в селото не е имало. Името на село Баурене остава все пак неясно.