Богдан Николов
От Искър до Огоста (20)

20. Бъркачѐво (Бръкачѐво)

Население: 1871 г. — 51 двора и 66 венчила, 1910 г. — 1255 жители, 1926 г. — 1636, 1934 г. — 1823, 1946 г. — 1910, 1956 г. — 1795, 1965 г. — 1589, 1975 г. — 1496, 1985 г. — 1112, 1992 г. — 992.

Намира се на 8 км южно от Бяла Слатина и е разположено на равно място по левия бряг на р. Скът. Землището му е богато на стари селища и неизследвани исторически паметници. То се простира на площ от 23 268 дка. Граничи на изток с Попица, на юг — с Враняк, на запад — с Комарево, и на север — със Соколаре. Най-старото селище в неговия район се намира на юг от днешното Бъркачево в местността Свински шумак и датира от ранния период на новокаменната епоха (неолит) — шесто хилядолетие пр.Р.Хр. (Николов, Б., ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 13). На височината Конов връх има богат културен пласт от укрепено селище, което е съществувало тук през втория период на меднокаменната епоха (халколит) и по всичко изглежда е продължило живота си и през следващата бронзова епоха. Непроучено остава мястото при Езерото и Манастирище. Тук има няколко стари селища. Едното е праисторическо, щото се намират кремъчни сечива и каменни брадви и теслички. Другото селище е тракийско от желязната епоха, за което съдим по сивата тракийска керамика. Намерена е една желязна юзда — келтски тип, която доскоро се пазеше в музейната сбирка при училището. До големия извор Езерото, от който са водоснабдени Бяла Слатина, Враняк, Бъркачево и Попица, е имало тракийско светилище. На североизток от Бъркачево сред равнината има могилен некропол от десетина надгробни тракийски могили. Повечето от тях имат смъкнат насип поради продължителното разораване с машини. Те са доказателство, че през ранната античност, преди падането на траките под римска власт, в района на Бъркачево е имало земевладелско имение на богат тракийски род. Този род е живял в имението си и там е погребвал в могили своите най-изтъкнати членове. Като аристократи мъжете са служили във войската на тракийския цар като кавалеристи. При разораване на една от тези могили в средата на основата беше открито огнище от погребална клада, на която е бил изгорен тракийски боец заедно с неговия кон. Сред пепелта и обгорените кости на човек и кон са намерени железен тракийски меч с дължина 102 см, желязна тракийска юзда със строг зъбалец и част от железен нож. Тези находки датират погребението в могилата от втората половина на втория век пр.Р.Хр. (Николов, Б., ИАИ, 1965, с. 188 и 189, обр. 30).

Бъркачево е старо селище, въпреки че все още няма за него преведени османски документи. При изкопни работи за строежа на читалищната сграда беше открито средновековно гробище, което не се помни от старите жители на селото. Погребенията са извършени по християнски обичай и намерените при тях бронзови гривни и пръстени показват недвусмислено XII — XIV в. Останките от средновековното селище са в близките на гробището дворове. През време на чумна епидемия през началото на XVIII в. жителите на Бъркачево са живели временно в Селището при Манастирище. През XVIII в. турската власт заселва в Бъркачево десетина семейства българомохамедани. Те били пришелци от Ловешко, бедни и безимотни селяни, които не устояли на натиска и подменили вярата си, но езикът им останал български. През 1876 г. българомохамеданите в Бъркачево били вече 18 къщи и 48 жители (броени са само мъжете), които плащали 708 гроша данък верги (Материялы для… 1877 г., Букурешт). След Освобождението българомохамеданите от Бъркачево постепенно се изселили в Анадола.

През 1871 г. село Бъркачево е имало вече свое училище и учителят Никола Н. Иванов е обучавал 15 момчета, а свещеникът Иван Русенов е извършвал богуслуженията в една малка църква-плетарка (Летоструй, 1873, с. 58 и 59).

Стари родове са: На̀нковци, Мишля̀ковци, Попо̀вци и Сму̀чковци. Тези родове са оцелели от чумата през XVIII в. и са бягали в Селището при Манастирище в чумавото време. Техните имоти до 1951 г. бяха скупчени на едно място. След чумата те се завръщат на старото село, а после отиват българомохамеданите. От началото на XIX в. в Бъркачево започнали да прииждат преселници от разни места. Първи са дошли от с. Долна Бешовица Дѝлчовци, Нешовци и Стояновци. Подир тях идват Лѝженете от с. Лик, Балтѝйте от с. Синьо бърдо, Дѐновци от Ца̀коница, Ла̀ковци от с. Горна Кремена, Билярете от с. Долна Кремена, а след Освобождението от с. Типченица тук се заселва големият род Диловци и опълченецът от Първа дружина Иван Тончев Комитата, роден през 1838 г. в Типченица и починал на 13.IX.1913 г. в Бъркачево. През 1920 г. в Бъркачево се заселили 12 семейства — бежанци от селата Кална и Стрезимировци, Босилеградско.

Името на селото е от бъркач и наставката за селищно име -_ево_. В миналото бъркач се е наричал този народен лечител, който е „бъркал“ в болно гърло, за да го изцери с някакви лековити неща. Имало е също и други народни лечители като бая̀ч, врач, реза̀ч, подвива̀ч и др. Има още едно село с име Бъркач в Плевенско. В османски документ от 1430 г. то се е наричало Дреновица с второ име Бърка̀ч. Но в друг документ от 1564 г. името му е останало Бъркач (РСт, 1, с. 379). Изглежда след като се е заселил бърка̀ч.