Богдан Николов
От Искър до Огоста (19)

19. Бъ̀рзина (Бръ̀зина)

Население: 1900 г. — 580 жители, 1910 г. — 800, 1926 г. — 1141, 1934 г. — 1258, 1946 г. — 1260, 1965 г. — 1035, 1975 г. — 783, 1980 г. — 780, 1990 г. — 532, 1992 г. — 493.

Намира се на 29 км южно от Орехово и е разположено по склоновете на три височини, между които се вие реката Бръзина̀ ба̀ра — ляв приток на р. Скът. Селото е събран тип, но се дели на пет махали: Гладнѝшка. Глуа̀рска, Кремѐнска, Отвъ̀дната и Ръндашка. За най-стара се смята Ръндашката махала. Землището се простира на площ от 16 648 дка и опира на изток в Липница и Алтимер, на юг — в Рогозен, на запад — в Манастирище, и на север — в Ботево. В землището на Бързина има интересни неизследвани старини. На запад от селото при Чешмата се намираше Латинското манастирче, разрушено при строежа на сегашната фурна. Това бяха останки от тракийско светилище, от което бяха останали порутени стени и една мраморна колона, забита отпред. Оттук бе пренесен в музея на Враца огромен каменен хаван, а другите намерени неща като бронзови украшения, фибули, монети от римската епоха и др. не са запазени. През българското средновековие това място е почитано като оброк на Света Тройца. Тук доскоро имаше един напрестолен камък с височина 1 м над земята и квадратна основа със страна 0,50 м. Върху този напрестолен камък селяните са клали овца в деня на празника Св. Тройца. Че действително наблизо е имало тракийско селище говори и фактът, че в двора на Тодор Хр. Кременски се изравят погребения чрез трупополагане, намират се погребални урни с пепел и обгорени кости и глинени съдове, чиято форма ни насочва към IV — I в.пр.Р.Хр. В местността Ту̀решка падина има също следи от антично селище. Върху една равна тераса, северно от днешното село, се вижда едно землено укрепление от окоп и вал. То има формата на правоъгълник, ориентирано с дългата си ос изток-запад, дължината му е 40 м и ширината 30 м. По всичко изглежда, че това нещо е било казарма и конюшна за бойни коне, щото тук са намерени железни юзди, характерни за ранното българско средновековие. По права линия на запад земленото укрепление, което бръзене наричат „Капаня“, не е на повече от 5–6 км от Козлодуйския раннобългарски окоп и вероятно е било направено като военен гарнизон на кавалеристи във връзка с този окоп. Подобно по форма и направа на Бръзенското землено укрепление има най-малко още две в Ореховско. Едното се намира на брега на Дунава, гдето започна окопът Козлодуй — Ередин, а другото е в началото на Островския окоп. И двете имат правоъгълна форма и са направени по един и същи начин, както и това при Бръзина. Близо до Бръзенското землено укрепление има запустял извор, наричан Група̀ня, а малко по-насевер е Старото Селище и Старото гробище. Материалите, намерени в тях, сочат определено преди края на XIV в.

Бръзина се споменава като село с днешното си име в османски документ от средата на XV в.: „Село Бръз — спадащо към Реселец, домакинства — 11, приход — 1030“ (ИБИ, XIII, с. 271). В един списък на мезрите (обезлюдени села) от края на XV в. срещаме мезрите Бръзаково, Врачанско и Лесковивча, Ореховско. Но може би първото име не е разчетено правилно от преводачите. Ако тук се касае за нашето Бръзина и преводът на документа е правилно направен, то по всичко изглежда, че селото в края на XV в. ще да е било пусто (Гандев, Хр., 1972, с. 25–34). Село Бръзина се среща като зиамет (ленно владение) в началото на XVII в. Османският документ е с дата 1607 г. и в него четем: „…зиамет на Али паша от императорската канцелария, село Бръзие, спадащо към Рахова — 6000 акчета годишен доход…“ (РСт, 1, с. 379). В един документ от 1823 г. се казва, че са закупени три крави от Кона от село Барзина и едно наводниче женско (Архив Хаджитошеви, т. I, документ 451, лист 62). През 1871 г. с. Бързина има 65 къщи и 87 венчила (Летоструй, с. 58). През с. Бързина е минал унгарският географ и пътешественик Феликс Каниц, който пише, че селото брои 79 български къщи и 40 черкезки през 1870 (Каниц, Ф. Дунавска България и Балкана 1860–1879, Лайпциг, 1882, т. II, с. 177 — на немски език). В 1865 г. в района на Бързина се образували нови две селища. Едното от татари, наречено Бръзина татарлар, а другото от черкези, наречено Бръзенски черкези, което е било върху землището на обезлюденото с. Проданковец и след Освобождението върху неговите останки се заселва днешното с. Ботево. През есента на 1877 г. татарите и черкезите се изселили оттам завинаги.

През 1860 г. в с. Бързина е имало вече училище. Първият учител е бил Христо Кръстев от с. Люти дол, Врачанско, който се е учил в с. Типченица. Неговият баща идва в Бързина и става воденичар. В 1868 г. го сменява учителят Цветко Иванов от Камено поле, през 1870 г. учител е Ангел Панов от Девене, през 1872 г. тук учителства Никола Сланьов от Малорът, след него е Нино Шипковенченина, през 1875 г. е Дако Ангелов от Орехово и в 1877/78 г. в Бързина е учител Петър Монсолов от с. Горник (Архив Ив. Н. Илчев).

Стари родове в с. Бързина са: Бету̀фците, Васѝловци, Ве/х/та̀рете, Вѝдоловци, Въ̀тковци (Близна̀ците), Глуа̀рете, Гя̀волците, Денчѝковци, Дѐнчовци, Дѝловци (Мо̀ндовци), Дѝчовци, Жѝлковци, Караба̀шете, Копа̀нкьовци, Къ̀ндовци, Кѝновци (Тѝровци), Кьо̀совци, Моско̀вците, Мургѝловци, Пѐтърчовци, Пизга̀лете, Пилда̀ците, Рънда̀ците, Рапоня̀рете, Саламу̀рете, Таралѐжете, То̀нчовци, То̀рньовци, Черга̀рете, Чула̀ците, Чучулянете, Шѝшковци, Щръ̀ковци и Янку̀ловци. В края на XVIII в. с. Бързина е опожарено и опустошено от кърджалийски банди и жителите му се разбягали на разни посоки. Родът Кѝновци (Тѝровци) се заселва в с. Старо село, Врачанско, където живеят и досега, а родовете Ба̀нковци, Бръзенцѝте (това са Косту̀рковци и Пѝздовци) и Свету̀лковци се установяват в с. Баница. Вража̀лковци (Бръзенците) и Воденчарците пък се преселили в с. Мотишов чифлик (Криводолска махала, днес квартал на гр. Криводол). По едно семейство от родовете Петърчовци и Чергарите се настанили завинаги в с. Сираково. След преминаване на кърджалийската стихия старите родове на Бързина се прибрали от горите. Към средата на XIX в. към тях придошли следните родове: Ста̀рчовци (Дилиджа̀ците) от с. Долна Кремена — от тамошния род Ту̀панете Влъ̀чковци от Го̀рна Кремѐна от рода Влъчѝновци, До̀човци от с. Лесура, Гладнѝците (Га̀рчовци) от с. Хубавене (до 1880 г. е Уйовѐне), Горнича̀нете от с. Горник, Тодориченете от с. Тодоричене и в началото на XX в. от с. Осиково дошли Турла̀ците, Съ̀ловци от с. Добралево и Сръ̀бете от Босилеградско.