Богдан Николов
От Искър до Огоста (15)

15. Бутан

Население: 1871 г. — 129 къщи с 233 венчила, 1900 г. — 2270 жители, 1910 г. — 2789, 1926 г. — 3966, 1934 г. — 4343, 1946 г. — 4620, 1965 г. — 4595, 1975 г. — 4369, 1992 г. — 3717.

Село Бутан стана известно на света наскоро с откриването на голямото газово находище. Намира се на 20 км югозападно от Орехово и е разположено върху леко нагъната тераса до левия бряг на Огоста. Землището му е почти изцяло върху плодородната равнина Златия. Някога тук са растели 1534 дка широколистни гори, но днес от тях не е останало нищо (Пътеводител, 1904, с. 41). Това землище заема площ от 66 010 дка и опира на изток със землището на Софрониево, на юг — с Крива бара, на запад — с Вълчедръм, и на север — с Гложене и Радойково. В района на Бутан има повече от 10 тракийски могили, но нито една не е проучена от археолози. Някои от тези могили са разкопавани от иманяри, но дали са намерили нещо не се знае.

Западно от Бутан е местността Брестовец, която е богата на извори. Тук е и местността Средорека, в която се събират Брестовешка и Бечина падини. При изкопи на канал за водопровод през юли 1978 г. на едно голямо пространство можахме да наблюдаваме културен пласт от древни селища с дебелина повече от метър. Тези селища са обитавани от траките през бронзовата и желязната епохи и през Първото българско царство. Открити бяха хромели за смилане на зърна, оръдия на труда и домашен инвентар. Изобилната керамика определяше датите на всяко селище. Тук бяха намерени и глинени погребални урни. В тях имаше обгорени кости на човек и пепел от кладата, върху която е бил изгорен трупът. Преобладават урните със сферична форма на тялото и две симетрични една на друга дръжки, които извиват високо над устието. Второто селище от този културен пласт е обитавано от траките през късножелязната епоха и тук се среща типичната сива тракийска керамика. Най-младото селище е от късноримската епоха. Най-отгоре на културния пласт има следи от селище, което е обитавано през ранното българско средновековие. При изкопи за леденица до язовирната стена на Брестовец бяха открити няколко погребални урни, пълни с обгорени човешки кости и пепел. Открити бяха и погребения чрез трупополагане, които имат по-късен произход. В този район са изкопавани и антични гробници, зидани с камъни и тухли, но не е запазено нищо от техния погребален инвентар.

На 10 км западно от Бутан е Аспарухов окоп и вал, който се простира от Козлодуй до Ередин. В землището на Бутан до този окоп има останки от селища, които може би са били и военни гарнизони за обслужване на това грандиозно землено отбранително съоръжение. Едното селище е източно от Окопа в местността Кюнка. Неговият културен пласт показва късна античност и раннобългарско средновековие. На 3 км западно от това селище — Зад Окопа, има следи от друго селище. От намираната на повърхността керамика съдим, че то е от Първото Българско царство. Що се отнася до тракийските надгробни могили, които са на две групи — до селото и западно от него, те са гробници на тракийски земевладелци, притежавали имения в този район през няколко исторически епохи.

Село Бутан е образувано преди края на XIV в. с днешното си име. Селищното име Бутан е лично име на човек, който преди XIV в. е основал или владял селото. Личното име на Бутан е съставено от първоначалното Буто и -_ан_, както Първан, Цветан и пр. В с. Галиче има род Бутовци, една тракийска надгробна могила северозападно от Галиче се нарича Бутова могила, стрелбището на 35 пехотен полк във Враца се нарича Бу̀тов дол, а в с. Дърманци има местност Бу̀тов рът. В с. Радовене има лично и родово име Бута̀н и Бутанѐте.

В югозападната част на днешното село Бутан се виждат пепелища от опожарено средновековно селище. На същото това място заселници в началото на XIX в. заварили надгробни каменни кръстове от средновековни погребения и започнали да погребват на същото това място своите покойници. Така се оформило старото гробище на селото.

Село Бутан е записано в османските архиви в началото на XVII в. като тимар (ленно владение). В един османски регистър с дата 1620 г. четем: „…Каза Рахово, село Бутан — 15 домакинства…“. В същия регистър с дата 1632 г. е записано: „…каза Рахово, село Бутан — 20 домакинства…“ (ТИБИ, VII, 1986, с. 265 и 348). В един архив на врачански търговец от 1789 г. пише: „…бежански башка у Бутан имаше 230 гроша…“ (Семеен архив на Хаджитошеви, т. 1, 1984, докум. 410, лист 9). Тук се касае несъмнено за бежанците от селото Крушовица във Врачанската планина, западно от връх Околчица, които се преселили в с. Бутан в края на XVIII в. Знаят се дори и родовете, които от с. Крушовица се установили в Бутан завинаги. Тези родове са: Васѝловци, Гу̀нчовци, Да̀човци, На̀йденовци, Пѐлкинци и /Х/убавѐшковци. А в село Хърлец се заселили Думбаровци, а Джанкинци се установили в с. Крушовица, Ореховско. И двете села с име Крушовица — Ореховското и Врачанското, се срещат по едно и също време в един и същ регистър за облагане с данъци… До заселването на крушовските бежанци в с. Бутан останали само родовете Гайдарете, Джоновци и Митаковци. Другите жители на Бутан избягали след едно жестоко нападение на кърджалиите. Част от избягалите бутанчени основали село в Крайовска област и го нарекли с жителското име Бутани. В първите години на XIX в. чифликчията Афуз довежда от Румъния 30 порумънчени български семейства, за да му работят на чифлика и на воденицата (Афузовата, а подир Освобождението — Даневата воденица). Скоро 20 семейства от доведените се преселили в с. Сърбеница (дн. Софрониево), а останалите 10 семейства се заселили в южната част на днешното с. Бутан, където били Гайда̀рете, Джо̀новци, Мита̀ковци и наскоро дошлите от Търновско Драгомировци и бежанците от обезлюденото с. Крушовица при връх Околчица. Така се образувало ядро от местни родове и пришелци. Скоро към тях се присъединили идващите от Влашко, които били наречени Влашкостранци. Някои от тях били стари бутански родове, които през различно време потърсили убежище в Румъния. Такъв е родът на Тановци. Дядо Деко Тановски е разказвал, че дядо му Камен Танов се е завърнал пак на имота си в Бутан от страх да не го мобилизират в румънската армия. Завърналите се други родове от Влашко са: Ва̀нчовци, Ко̀рдовци, Лѝлчовци, Ма̀нчовци, Нанѝевци, Нѝцоловци, Ня̀ковци, Прѐдовци, Прѝновци, Петрушановци. Но няма никакви сведения за селата, в които са живели тези родове, преди да минат във Влашко. Със сигурност обаче се знае, че от Цибър варош (дн. Горни Цибър) са Ра̀ковци и Та̀новци, от Омѐрова махала (дн. Ботево, Ломско) са Мечковци, а от с. Кара баджак (дн. Игнатово, Ломско) са Териячковци. От с. Душилница и с Комощица, Ломско, идват Гетовци, Спасовци и Шунелците. След 1840 г. от с. Кунино се преселват в с. Бутан родовете: Ву̀товци, Дѝмчовци. Кѝрковци, Лѝловци, Лука̀рците, Па̀нчовци, Сланѝнковци и Ста̀новци. Не много време подир тях от с. Камено поле дошли: Капенополците (поп Иван Вълков и ботевият четник Васил Цветков Вълков), Ла̀ловци, Ла̀шовци и Цо̀ловци. Подире от с. Горна Гноеница се преселили Бѐлювци, Дѝновци, Лиха̀рците, Па̀човци, Пульовци и Чуновци (Гуновци).

През време на робството турци в с. Бутан не са живели, освен субашата турчин. В селото е имало старейшина българин, който се е занимавал с делата на селяните и един рабошчия — също българин, който зарязвал на рабош данъците към султана. Като старейшини са запомнени от населението с добро Чуно Гунов, Дино Димитров, Спас Кънов Длъгиа и Рако Каменов Пунарски, а рабошчии са били Никола П. Хубавенски (преселник от с. Хубавене) и Тодор Нетов Даскала.

Училището в с. Бутан е открито в 1856 г. (архив Илчев) с пръв учител Иван Вълков от Камено поле, който в 1859 г. се запопил в Бутан и учител става Тодор Нетов Даскала — преселник от Кунино, където вече е бил учител 4 години. В 1864 г. учител в Бутан става неговият ученик от Кунино Банко Ценов Ружата. В 1865 г. на общоселски начала се построява бордей за община и училище, а през 1871 г. бутанчени със собствени средства построяват солидна за времето си църковно-училищна сграда, съществуваща и до днес, с долен етаж за училище и горен за църква. Същата година бутанчени извикали от гр. Лом учителя Таки Миков Ганов (1853–1903 г. — вж. също Кръстю Пишурка. Аделиада. Алпийска пастирка. — Белград, 1875, с. 78: Спомагатели… в Лом, Мико Ганов за сина си Таки). Таки Миков е учил в родния си град, а после в Белград. Баща му е бил абаджия в Лом. Той въвежда в бутанското училище взаимоучителната метода и преподава българска история, землеописание, аритметика. Таки е бил родолюбец и революционер. Оженил се за сестрата на Ботевия четник Васил Цветков Вълков и заедно с него, с чичо му поп Иван Вълков, с Филип Симидов и Петър Спасов създали в Бутан местен таен революционен комитет. Обвинен в комитлък Таки бил принуден през зимата на 1876 г. да напусне Бутан и се главява учител в с. Долни Дъбник. Но там се опитва да създаде революционен комитет. Бил вързан от турците и през Свищов закаран в Лом. След Освобождението на България е учител в Лом, а сетне секретар на окръжния съд, съдебен следовател във Видин, председател на съдилищата в Силистра, Бургас и София — до 1891 г. Заедно с Таки Миков е бил подгонен и Петър Спасов, но той успял да се укрие и да премине в Румъния. През лятото на 1876 г. Петър Спасов е доброволец в Сръбско — турската война в отряда на генерал Черняев. Ранен е в сраженията при Неготин. Петър Спасов се е учил в Бутан при Тодор Даскала, после в Орехово и Лом. В 1878 г. той е учител в Бутан, сетне в Сръбеница и Крушовица и кмет на с. Бутан през 1887–1890 г.г.

Неочаквано през един късен следобед на 17 май 1876 г. в с. Бутан пристига Ботевата чета, която същия ден е слязла от парахода „Радецки“ на Козлодуйски бряг. Изморените четници се настанили на почивка около трите ханчета: Диновото, Поповото и Раковото. Войводата Христо Ботев и щабът на четата отсяднали в Поповото ханче, което и до наши дни е запазено. Бутанчени отначало се стъписали, но скоро разбрали какви хора са дошли и започнали да им носят пити домашен хляб, сирене и вода. Жените се кръстели и целували знамето на четата (Стоянов, Захари. Христо Ботев — опит за биография. — С., 1946, с. 392). Дейците на местния революционен комитет бързо се разпоредили и над пълноводната р. Огоста бил направен мост от коли, по който да премине четата. При всичко това никой не се противил на заповедите на комитета (Стефанов, X. Към въпроса за прехода на Ботевата чета и установяване на революционна власт в с. Бутан. — В: сб. Военно исторически сборник, С., 1968, кн. 2, с. 28–37). Към обоза на четата, стъкмен още в Козлодуй, се присъединили нови петима колари: Тодор Тончов Лукарски и неговият син Томо, Гуно Чунов, Димитър Дамянов Лихарски и Симеон Савчов Симеоновски. От с. Бутан към четата на Христо Ботев се присъединили и следните доброволци: Тончо Кунчев Горунски и Иван Тонев — и двамата били преселници от Тетевен в Бутан, Марко Василев от Враца, по професия обущар, който държал бакалия в Бутан, Васил Цветков Вълков — братов син на поп Иван Вълков, Спас Цеков Кънов, Величко Пецов Стайков, Дичо Кътов Панов — убит в сраженията на Милин камък, Петър Димитров Семов — също загинал в битката на Милин камък, и Стамен Първанов Шунелски, който е намерил смъртта си след разгрома на четата (Николов, Б. Четници и колари от с. Бутан, които на 17 май 1876 г. се присъединяват към Ботевата чета. — Алманах „Околчица“, С., 1983, с. 180–185). Така жителите на с. Бутан изживяват един ден свобода и отдават своята дан за освобождението на България.