Богдан Николов
От Искър до Огоста (148)

148. Чело̀пек

Население: 1910 г. — 636 жители, 1926 г. — 772, 1934 г. — 869, 1946 г. — 839, 1965 г. — 805, 1975 г. — 835, 1985 г. — 781, 1992 г. — 694.

Разположено е на 10 км югоизточно от Враца върху силно нагънат източен слънчев склон под скалистия откос Стагата от Базовския дял на Врачанската планина. Името Челопек е двуосновно и съставено от съществителното чело и глаголната основа пек. И то много приляга на селото. Землището на Челопек има 21 765 дка. площ и граничи на изток с Люти брод, на юг — със Зверино, на запад — с Паволче и със землището на обезлюденото през XVIII в. село Крушовица, и на север — с Моравица. От района на Челопек досега не са известни исторически паметници. Челопек е записано с днешното си име в един османски документ от средата на XV в. като ленно владение (тимар) с 33 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 261). Първоначално селото се е намирало в местността Цръквата, където има средновековно гробище и развалини от стар параклис. В края на XVIII в. е ограбено и опожарено от кърджалийски банди и оцелелите му жители се пръснали из планинските гори. Като преминала кърджалийската стихия жителите на Челопек се върнали и обновили селото на сегашното му място около извора Излако.

Стари родове в Челопек са: Андровци, Артарете, Влъкнинци, Влъковци, Дамяновци, Димитровци, Диновци, Тоновци и Филчовци. Филчовци се изселват още в началото на XIX в. в с. Люти брод, а родът Дамяновци — в с. Долна Кремена. Към средата на XIX в. в Челопек идва голяма преселническа вълна от старопланинските села. Така от с. Осенов лаг дошли родовете Дръндарете, Илиовци, Чербовци, Шербовци и др. От с. Очин дол идват родовете Данчовци, Коновци, Мильовци, Турлаците и /Х/анджийте, а от с. Лъкатник се преселили Младеновци (прякор Лингерете), Никовци и Стояновци. От с. Игнатица са Гаджовци (от тях са Видинци и Манчовци), Еленкинци, Маринкинци, Ненчовци и Тишовци, от с. Еленов дол дошли Мицовци, а от Зверино — Зверинците. След тези родове от с. Бов, Софийско тук се заселват Сапковци, от с. Люти дол — Семьоновци, от с. Оплетня — Джуклювци, от с. Левище — Левищанете, от съседното с. Паволче — Стаменовци, и от с. Люти брод — Заеците. От направената анкета със стари хора през 1955 г. част от старците казаха, че тези родове не са от гореизброените села, но някои от тях са стари челопешки родове, които през кърджалийско време са потърсили убежище в споменатите села и сетне се завърнали, като с тях дошли и други родове.

Поради липса на сигурен поминък и работна земя в края на XIX в. десетки семейства напускат Челопек и се изселват в селищата на равнината. Така от Еленкинци отиват в с. Лепица, от Влъковци — в с. Девене, където ги наричат Челопеченете, от Турлаците — в с. Власатица, от Семьоновци — в с. Малорът, където са наречени също Челопеченете, и от рода Коновци няколко семейства се заселили в гр. Търговище. Старата народна носия е белодрешковска, а старците и бабите все още произнасят каща, мака, пат, заб и пр. вместо къща, мъка, път и зъб.