Богдан Николов
От Искър до Огоста (146)

146. Ца̀коница

Население: 1910 г. — 659 жители, 1926 г. — 841, 1934 г. — 892, 1946 г. — 929, 1965 г. — 526, 1975 г. — 310, 1985 г. — 223, 1992 г. — 197.

Намира се на 25 км източно от Враца и е разположено по склоновете на бърдо Веслец. Землището му има площ от 17 865 дка. Граничи на изток с Камено поле, на юг — с Горна Бешовица, на запад — с Кален, и на север — със землищата на Вировско, Върбица и Тишевица. Между землищата на последните села и това на Цаконица се врязва една площ от 4000 дка, която принадлежи на Горна Бешовица. На тази площ през XVIII и XIX в. е имало турски чифлик, но след Освобождението чифликчията е продал земята на горнобешовичене. Може да се предполага, че тя е била част от землището на изселеното след XV в. село Пещене, което се е намирало до Цаконската Пещ, откъдето е получило и името си. В османски документ от 1430 г. е записано: „…село Пештене с друго име Цаконица“ (РСт., 473). В източния край на тази площ и сега личат траповете от землянките на средновековно селище и наблизо е негового гробище.

В района на Цаконица има много неизследвани археологически паметници и древни селища. В пещерата Горна Пещ, сега превърната в склад за млечни продукти, има останки от обиталище от първия период на новокаменната епоха. Върху пода на тази пещера имаше значителен културен пласт. Тук бяха открити каменни брадви и цели глинени съдове, типични за ранния неолит (Николов, Б., Враца. Старо изкуство. — С., 1968, 1). На север от селото върху терасата над извора Буче има останки от селище, което е обитавано през ранния неолит — шесто хилядолетие пр.Хр. Намират се оръдия на труда от кремък и камък, тежести от глина за вертикален тъкачен стан и много керамика (Николов, Б. Периодизация на неолитните култури… Изв. музеите СЗ България, т. 18, 1992, с. 13, обр. 5). Около извора Маринчовец има останки от селище и от намерената бронзова брадва може да се определи, че е обитавано в края на бронзовата и началото на желязната епоха (Николов, Б., Археология, 1974, кн. 1, с. 44, обр. 5). Върху терасата на местността Стола са останките на голямо селище, което е съществувало през късножелязната епоха и по време на римското господство на Балканите. На височината Градище са развалините на неизследвана трако-римска крепост.

Цаконица е старобългарско селище и е основано с днешното си име преди края на XIV в. С името си Цаконица селото се споменава в османски регистър с дата 1430 г. (РСт, I, с. 473), а в османски регистри за войнуци е записано като войнаганско селище, смесено с тимар от 1548 г. до началото на XVIII в. (ИБИ, т. XX, с. 51–287). В един по-нов османски документ с дата 6.III.1854 г. пише така: „Немюсюлманинът Мито от Цаконица, мобилизиран във Видин с други 30 души, сменил воловете си с кон и с колата си се отправил към Сърбия. Когато настигнал една чета и тя отказала да го приеме в състава си, Мито се завърнал в селото си. Веднага е бил заловен и придружен от едно заптие, е изпратен заедно с Кано от Оходен във Видин“. (НБ КМ. Ор.отд. ОАК 14/5). Интересно е да се знае, че старата народна носия на Цаконица е била белодрешковска, а говорът на селото спада към мизийските говори.

Стари родове в Цаконица са: Беляковци (те са едно с Монгьовци), Вълкановци (от това коляно са още Близнаковци, Збирчовци, Къчовци, Мульовци и Цаловци), Вътковци (от тях са Мановци и Миковци), Герговци (те са едно с Коцовци и Къновци), Гладнювци, Денчовци, Добреновци, Заеците, Илиовци, Кукувци (наричани също Огрибачете), Кънчовци, Кършовци (от тях са Мишовци), Магарешковци (те са родясват със Залагачете и Предаковци), Милмановци, Месалкьовци (Коминкьовци), Мамулкьовци, Марковци, Музиевци, Найденовци, Не/х/овци, Ниновци, Пановци, Петровци, Пиперковци, Пресолкьовци, Роджовци, Тоновци, Торбешковци, Тръничковци, Фръгачете, Цоловци и Чрънките. В Цаконица има малко пришелци от други села. Те са дошли около средата на XIX в. и това са: Дръгнювци )после се размножили и от този корен са Кушоловци, Лиловци, Мончовци и Пенкинци) те са дошли тук от с. Старо село, а Динковци от с. Горна Бешовица (рода Канювци) и Фъслювци от с. Торос. Още преди Освобождението от турско робство много семейства напускат Цаконица поради липса на достатъчно работна земя и сигурен поминък и се разселват из селищата на Дунавската равнина. Така в с. Търнава се преселили от Дръгнювци, Неховци, Коминкьовци и Роджовци. В с. Враняк пък отишли от Пановци и Търничковци, в с. Вировско — от Месалкьовци, в с. Остров — от Дръгнювци и Щирковци, в с. Попица — от Добреновци, Кочанковци, Кукувци, Музиевци и Ниновци, в с. Бъркачево — от Пановци, в с. Голямо Пещене — от Чрънкинци, и в Кнежа — от Панковци. След 1880 г. във възстановеното с българи с. Галово се заселили цаконски семейства от Пресолкьовци и Щирковци, а в селата Дивдядово и Хърсово, Шуменско — от Вътковци. След 1945 г. други десетки семейства напуснаха Цаконица, поради липса на поминък и епидемията от неизлечимата болест ендемичен нефрит. Първото училище в Цаконица е открито през 1850 г. от учителя иконописец Петко Танов от с. Влашко село (днешното с. Царевец).