Богдан Николов
От Искър до Огоста (144)

144. Хубавѐне (до 1878 г. — Уйовѐне)

Население: 1910 г. — 1109 жители, 1926 г. — 1256, 1934 г. — 1352, 1946 г. — 1299, 1965 г. — 802, 1975 г. — 690, 1985 г. — 670, 1992 г. — 416.

Намира се източно на 40 км от Враца недалеч от десния бряг на р. Мали Искър. Разположено е в малка котловина, оградена от височините Кукла, Кръста, Могилата и Усойната. Землището му заема площ от 25 406 дка. Граничи на изток с Батулци, на юг — с Караш, и на запад и север — с Роман. В района на Хубавене има следи от селище, обитавано през медно — каменната епоха, но то не е проучено и не се знае неговата стратиграфия. Свидетелство за тракийско земевладелско имение и обиталище са надгробните тракийски могили, които са издигнати в района на селото. Развалини от голямо средновековно селище се виждат в местността Селището, а в местността Какичка случайно бе намерено съкровище от византийски корубести монети, сечени през XII в. от императорите Исак II Ангел (1185–1195 г.) и Алексей III Комнен (1195–1203 г.). Те са намерени в една голяма глинена делва, която била пълна с монети, но са разпръснати между намервачите, работили на каменната кариера (Герасимов, Т., ИАИ, XXVI, 1963, с. 261). Това монетно съкровище е било притежание на богат човек от средновековното село Уйовене и е било зарито при някаква голяма опасност. В местността Латински гробища са разкрити погребения от XII — XIV в.в., извършени по християнски погребален обичай. В гробовете са намерени бронзови накити (Велков, И. Стари селища и градища по долината на р. Вит. — С., 1927, с. 10). Средновековни глинени съдове, бронзови накити и друг домашен инвентар се изравят и сега в дворовете на днешното село. Това показва, че от времето на Второто българско царство до днес тук е имало непрекъснат селищен живот.

Днешното село е заварено от турските поробители в края на XIV в. на днешното си място и със селищното име Уйовен. В османски документ от средата на XV в. селото Уйовен е записано като войнаганско и като ленно владение — тимар с 12 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 291). Среща се в регистри за доходи и за настаняване на еничери в документи с дата 1479 г. (Георгиева, Ц. Настаняване и заселване на еничерите в българските земи. — Изв.ист.д-во, 1972, т. XXVIII, с. 58). В османски регистри за войнуци от 1548 до началото на XVIII в. се срещат имена на жители на селото Уйовен. По-характерни от тях са: Браню, Витан, Главчо, Драгошин, Обретен, Турне и др. (ИБИ, т. XX. с. 40–179). Изглежда, че като последица от заселване в Уйовен на еничери, старите жители на селото са го напуснали за известно време. Като се изселили еничерите, те се завърнали и основали ново село на старото място, но вече с жителското име Уйовене. Името на село Хубавене до 1879 г. се е произнасяло Уйовене (Коледаров, П. и Мичев, Н. Промените в статута… 1973, с. 258). Но жителите смятали, че е неприлично и го преименували. Имало е само две села в България с името Уйовене. Това е Хубавене и /Х/уйовене (дн. с. Иваново, Шуменско). За произхода на това име съществуват две обяснения. Първото е, че името произлиза от растението хвойна, диалектното уйна. Сравни Уйни лаг при с. Горно Озирово, Берковско, Уйнето при с. Каменица, Пирдопско, Уйни дол при с. Средногорец и Уйновата Рътлина при същото село, Уйнова поляна при с. Смолско, Уйнака при Панагюрище и др. Но има още едно обяснение, което е от рода на пожелателните имена, както Старчо — да остарее, Бако — да стане голям брат, Обретен — намерен и др. Същото пожелателно значение имат имена като Мъдьо и Мъдан, които се носят от село Мъдьовене (сега Градина или Кирилово), Плевенско и от село Мъдан, област Монтана. Значението на това лично име е да бъде мъдест, плодовит за да създаде поколение, тъй като дълго време в родата мъжете са били безплодни кьосета. Така е и пожелателното име Уйо, прилагателно Уйов и -_ен_ да бъде уест, да създаде поколение. Толкова за произхода на името Уйовен. Може би второто обяснение ще е по-вярно?

Според едно местно предание село Уйовене е опожарено от кърджалийски банди и жителите му се разбягали по околните гори, но скоро се завърнали. В началото на XIX в. в Уйовене се заселили няколко семейства помаци от Ловчанско. Тяхното присъствие не е оказало особено влияние в селото, освен че правили чести пакости на християните. След освобождението от турско робство част от помаците се изселили в Анадола и другите се претопили сред местното население. През 1865 г. в местността Плуговините било образувано селище от черкезки колонисти, но и те през есента на 1877 г. до един се изселили в Турция. Първото училище в Уйовене е открито в 1859 г., а църквата е построена през 1864 г. Първият учител е бил Вълчо Тодоров Рашов от с. Караш, а след него се изреждат поп Радко, поп Иван, Йоло Хинов, даскал Велю от с. Видраре, а след 1877 г. е учител Софроний от с. Боженица.

Стари родове в Хубавене са: Андровци, Бановци, Вараците, Белобрадовци, Бешковци, Власите, Влъковци, Влъчинковци, Гановци, Гачовци, Геновци, Глоговци, Динковци, Додовци, Дойкинци, Катранкьовци, Кукльовци, Кръкижете, Кънчовци, Кьосовци, Кюломарете, Мангърете, Рагьовци, Самарете, Станьовци, Тунковци и Шиничарете. Към средата на XIX в. се заселили Млечанете, Сираковци и Тончовци, които дошли от Етрополе, Начовци и Спасовци — от Кремиковци, Шопете — от Бов, а Староселците — от с. Старо село. По икономически причини в края на XIX в. няколко родове от Хубавене се изселили в селищата на равнината: в с. Алтимир — Нинашковци, Свраковци и Чуковци, в Курново — Лиловци и Масурковци, а в Попица — Убавенченете. Хубавене е родно място на опълченеца Станчо Вълчев от VI дружина, първа рота на кавалерийския дивизион, загинал в боевете на Шипка.