Богдан Николов
От Искър до Огоста (142)

142. У̀рвене

Население: 1910 г. — 523 жители, 1926 г. — 720, 1934 г. — 834, 1946 г. — 922, 1965 г. — 673, 1975 г. — 410, 1985 г. — 380, 1992 г. — 245.

Намира се на 25 км северозападно от Враца и е разположено сред голяма долина, обърната на север. През селото тече рекичката Барата, която е ляв приток на р. Ботуня. Землището му има площ от 10 300 дка. Граничи на изток с Големо Бабино, на юг — със Сумер и Стубел, на запад — с Липен, и на север — с Криводол и Ракьово село. В района му са открити забележителни исторически паметници. Западно от днешното село са останките на тракийско селище, обитавано през желязната епоха, и на раннобългарско селище, съществувало през периода IX — XII в. На север от Урвене са разкрити римски гробници и уникален мавзолей от II в.сл.Хр. Мавзолеят е осмоъгълна каменна постройка с крипта, която има полусферичен свод и три полуцилиндрични погребални ниши. Мавзолеят е единственият открит досега от римската епоха в нашите земи (Николов, Б. Криводол. Древни култури. — С., 1984, с. 77 и 78). Наблизо в местността Росненец са развалините на голяма римска вила рустика — земевладелско имение от робовладелски тип. Състои се от две представителни сгради и баня за робовладелеца и неговите слуги, а също така и жилища за робите и добитъка и складови помещения за фураж и храни. Тази вила рустика е съществувала от втори до четвърти век сл.Хр. и е била разрушена през второто готско нашествие в 378 г.

Според едно местно предание в края на XVIII в. кърджалийски банди плячкосали и опожарили Урвене и жителите му се разбягали и укрили по горите и във Влашко. Но скоро се завърнали и възстанови селото. Името на село Урвене е жителско име, което показва, че това са жителите на Урвен. Прилагателното Урвен, както Брусен, Ветрен и др. е произлязло от старобългарската дума ОУРЪВ от ОУРЪI, което в новобългарския език е урва, увраг. За сравнение могат да послужат и други имена като Ур/о/вич при гр. Вършец, Берковско и при Боженица, Ботевградско и Софийско (Михайлова, Д. Местните имена в Берковско. — С., 1986, с. 140) и сръбските селищни имена Урвич и Уровица (Станоевич, Т. Неготин и Крайна от првих трагова до 1858 година. — Неготин, 1972, с. 48 и 75).

Стари родове в село Урвене са: Воловци, Гръковци, Кабранците (Шанданете), Мечорците, Мръкилците, Станинци, Фандъците, Червеняците и Янинци. Около средата на XIX в. от разни места в Урвене придошли и се заселили Буляците (старият им прякор е Вражалците щото врачували), Василовци, Гировци (от тях са Верижковци, Диковци и Лещарете) от с. Липен. Панчовци (те са едно коляно с Глоговци и Цветинци) и Стубленете дошли пък от с. Стубел. Микинци, Метиляците, Ценковци и Чаушовци са от с. Сумер. Пановци са от с. Драганица, Берковско, Московците — от с. Превала, Сегачовци — от с. Гаганица, Керинци от — с. Чирен, а Николовци — от Криводол. До освобождението от турско робство Урвене е дало малко изселници. Това са Мръкилците, които се изселват в с. Лесура, и Олеванците — в с. Осен. Олеванците са стар род, който не се помни в Урвене.