Богдан Николов
От Искър до Огоста (139)

139. Три кладенци

Население: 1872 г. — 90 къщи и 137 венчила; 1877 г. — 115 къщи българи с 227 души мъже и 91 землянки с 231 мъже татари; 1910 г. — 1017 жители българи, 1926 г. — 1488, 1934 г. — 1740, 1946 г. — 1859, 1965 г. — 1673, 1975 г. — 1460, 1985 г. — 1327, 1992 г. — 1080.

Намира се на 30 км северно от Враца и е разположено по левия бряг на р. Рибиньъ. В околностите му има останки от неизследвани праисторически селища. Землището му заема площ от 27 886 дка. Граничи на изток с Девене, на юг — с Галатин, на запад — с Лесуръ, и на север — с Малорът и Фурен. Село Три кладенци се споменава с днешното си име в османски документ от 1606 г. (НБ КМ, Ор.Отд. ОАК 128/2 л 82-а-III). Но вероятно е съществувало още през средновековието, щото землището му е добре очертано между стари села.

Стари родове в Три кладенци са: Баберковци, Братоевци (Васковци), Вражалците, Даковци, Джакерете, Игнатовци (Пенчовци и Дебиевци), Кавалете (от тях са Атанасовци), Крачуновци, Куновци, Лаланковци, Лалаците, Мангърете, Мечковци (Коловци), Митковци, Мръсниците, Найденовци, Неновци (Масуранците), Печовци, Пожарковци, Пунчовци (Ангеловци), Осѝте (Костовци), Пръвановци, Пръцаците, Рагьовци, Тупанджийте (от този род са Кулинци и Исаевци) и Топузанете. Около средата на XIX в. тук се заселили Андровци, които избягали от Бяла Слатина от притеснения на помаците, Въловци и Тончовци от с. Левчево, Ерданците от с. Ерден, Бешковци и Тударовци от с. Пудрия, Бурванците от с. Борован, Баниченете от с. Баница, Паланковци от с. Липен, Гарчовци от с. Галатин, Шляповци от с. Стубел и Николчовци от гр. Дебър в Македония. В резултат на това с. Три кладенци нараства числено и в 1860 г. то има 60 домакинства (ДБИ, т. I, с. 153). Нова вълна от заселници идва в Три кладенци в началото на XX в. Това са: Бокьовци от с. Осиково, Пръповци от с. Липен, Денковци от с. Заножене, Стоичковци от с. Гниляне, а през 1920 г. от Босилеградско тук се заселили 20 семейства.

За пръв път училище в Три кладенци е отворено в 1846 г. В един Дамаскин от XVIII в., намерен в с. Горна Кремена, има приписка без дата: „Пивец аз даскал Николчо от с. Стубел, учител у Три кладенци. Аз кир Николчо Маноилов.“ През 1872 г. в триклажденското училище е бил учител Стамен Петков, който е обучавал 12 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873, с. 59). Същата тази година в църквата „Света Петка“ свещенодейства Атанас поп Кузманов. До Три кладенци е имало голяма черкезка колония от 1865 г., но през есента на 1877 г. черкезите се изселили завинаги в Турция.

Три кладенци е родно място на възрожденеца Трифон Каменов Лалов — от рода Лалаците. Роден е в 1853 г. в Три кладенци и е починал в с. Долни Луковит на 31.I.1917 г. Като младеж той емигрира в Румъния. През 1876 г. участва във войната в Сърбия в четата на Панайот Хитов. През Освободителната война 1877–1878 г.г. е опълченец на Шипка в Трета дружина, четвърта рота. След Шипченската епопея е боят при Стара Загора. Тук Трифон Каменов е ранен тежко. Откаран е в турската болница в гр. Одрин от турски санитари и след оздравяването е държан като пленник. Скоро руските войски превземат Одрин и той е освободен заедно с други пленници. Подир Освобождението работи в жандармерията на гр. Орехово.

Три кладенци е родно място и на скулптура Владимир Цветков, който направи много паметници с коне и конници ездачи, като по-забележителни са този в Борован и Вестителят във Враца.