Богдан Николов
От Искър до Огоста (132)

132. Ста̀верци

Население: 1872 г. — 120 къщи и 242 венчила, 1900 г. — 285 къщи и 2308 жители, 1910 г. — 3038, 1926 г. — 4102, 1934 г. — 4856, 1946 г. — 5262, 1980 г. — 3509, 1992 г. — 2525.

Намира се на 37 км източно от Орехово и е разположено по дължината на равна лъка, недалеч от левия бряг на р. Искър. Землището му се простира на 50 600 дка площ и граничи на изток с Брегаре, на юг — със Староселци, Долни Луковит и Гостиля, на запад с Галово и Остров, и на север — с Горни и Долни Вадин. В околностите на Ставерци има неизследвани праисторически, тракийски и късноантични селища (Шкорпил, К. и X., Могили. — 1898; Дякович, Б., МСб, ХХ, 1904). Има и средновековни паметници. В един османски документ от 1548 г., който се отнася за войнуци от Койнаре, са вписани и войнуците от селата Горно и Долно Ставерци (ИБИ. т. XX, 1974, с. 92 и 93). Няма съмнение, че и двете села са заварени от турските поробители с тези имена. Теса създадени още през Второто българско царство. Селото Долно Ставерци вероятно се е намирало в местността Зиамет, южно от село Бешлии (дн. Байкал). Основание за тази локализация ни дава, първо, отдалечеността на местността от с. Байкал, второ — историческите паметници и останките на средновековно селище в местността Зиамет. И трето: селото Долно Ставерци е било ленно владение — зиамет, и това наименование е останало в паметта на бешлийчени. Селото Долно Ставерци е обезлюдено вероятно през XVII в., защото не се среща вече в османските регистри. Това се доказва и от един списък за мобилизиране на гребци за турския дунавски флот през 1673 г. В този списък се изреждат всички села на казата Рахова, но село Долно Ставерци не е посочено. Според документа в 1673 г. от село Ставерци е мобилизиран Петко, син на Иван (РСт., I, с. 463). В един друг османски документ с дата 1693 г. е записано село Ставерци, спадащо към каза Рахова. Това всъщност списък на войнагани и в него от Ставерци са записани: войнук Милчо, син на Рашо, и неговите ямаци Първан, син на Тоне, и Първан, син на Драган; войнук Иван, син на Стоян, и неговите ямаци Нено, син на Душо, и Стоян, син на Цветкан; войнук Обретен, син на Ценьо и неговите ямаци Докан, син на Стоян и Стоян, син на Пешо; войнук Тошо, син на Първан и ямаците Стоян, син на Първан и Иван, син на Първан (ИБИ, т. XX, с. 282). Засега не е известно кога и как преди края на XIV в. те са придобили жителските си имена Горно и Долно Ставерци. От личното име Ставро селата са се наричали първоначално Ставрово, а жителите на Ставрово са ставерци, както жителите на Старо село са староселци и пр. Личното име Ставро е гръцко по произход и отговаря на българското лично име Кръстьо.

Църквата „Св. Параскева“ е стара и е строена през 1768 г. (Пътеводител… с. 122), но е била обновена един век по-късно. Над входа ѝ има надпис: „Сей храм обнови са в лето Господне Света Параскева 1868 приложиха село Ставерци мали и велики…“. На последната страница на един Часослов от църквата в Ставерци има приписка: „Йото Стефанов зел тая нусница за 20 гр.“

Първото светско училище в Ставерци е открито в 1858 г. и пръв учител е бил 25-годишният Петър Цеков, преселник от с. Кунино. След него учителствува Иван Генов — също от Кунино, а в 1868 г. е учител, също от Кунино, Иван Йонов, който през 1870 г. се преселва в с. Брегаре. В годините 1870 и 1871 тук учителстват Петър Каменополски и Никола Кременски, а през 1872 и 1873 г.г. в Ставерци е учител Симеон Василев Бърдаров от Плевен, който обучава 30 момчета в две отделения (Летоструй, Виена, 1873, с. 59). Подир него се изреждат учителите Хино Илиев Резашки от Ставерци, Лукан Гунчевски от с. Староселци и Стефан Ковачев Тракиеца и Стефан Тодоров Попов от Бреница. В 1877 г. учител е Бано Дочев, също от Бреница и след него е Крачун Турмаков от Ставерци (Архив Ив. Н. Илчев). През вековете на турското робство Ставерци се е изселвало в района на село Девенци, Луковитско в местността, наричана Ставерски трапове, и в местността Рогочево. От кърджалийска напаст ставерчени са бягали във Влашко, но към средата на XIX в. се завърнали старите родове Дуновци и Хинтоларете, които се установили на предишните си имоти. Други от старите ставерски родове са потърсили убежище в горите около селото. До 1900 г. в землището на Ставерци е имало 1637 декари стара гора.

Освен Дуновци и Хинтоларете в Ставерци стари родове са: Бръзаците, Вандовци, Вичовци, Ингеризете, Кожарете, Кортаците, Куновци, Късльовци, Лунгарете, Манчовци, Моляците, Монтуловци, Панковци, Радойците, Резачете, Сурджийте, Турмаковци, Филиповци и Янчовци. През XIX в. в Ставерци се заселили от разни места родовете Бинчовци и Радуловци от с. Галиче, Шарабанете от Кнежа, Манговци от гр. Плевен, Кунинченете от с. Кунино, Габрешанете от с. Габаре, Каменополченете от с. Камено поле, Кременченете от с. Долна Кремена и др. Цинцарете пък са дошли от Македония.